-
1 swear
{swεə}
I. 1. v (swore, ост. sware, sworn) кълна се, заклевам се
to SWEAR on the Bible/on one's soul and conscience кълна се в Библията/в душата и съвестта си
to SWEAR allegiance кълна се във вярност
to SWEAR a charge/an accusation обвинявам (някого) под клетва
to SWEAR revenge заклевам се, че ще отмъстя
I could have sworn that... бях съвършeно сигурен, че...
2. заклевам (някого) карам (някого) да се закълне
to SWEAR someone to secrecy заклевам някого да пази тайна
3. заявявам/декларирам под клетва
to SWEAR treason against someone заявявам под клетва, че някой е извършил предателство
to SWEAR the peace against someone заявявам под клетва, че някой иска да ми нанесе телесна повреда
4. ругая, псувам
5. фуча, съcкам (зa котка)
swear at ругая, хокам, псувам, проклинам, кълна, не си подхождаме/схождаме (за цветове и пр.)
swear by кълна се/заклевам се в, разг. имам пълна вяра/кълна се в (някого, нещо)
swear in заклевам, карам да се закълне (свидетел и пр.)
to be sworn in полагам клетва при встъпване в длъжност
swear off обещавам тържествено/заклевам се/заричам се да се откажа от
I've sworn off smoking зарекох се да не пуша вече
swear out получавам пълномощие за арестуване и пр. чрез обвинение, направено под клетва
swear to заявявам тържествено/заклевам се, че (нещо е така)
I think I've met him but I couldn't SWEAR to it струва ми се, че съм го срещал, но не съм съвсем сигурен/не бих могъл да се закълна
II. n рaзг. ругатня, псувня, богохулство* * *{swЁъ} v (swore {swъ:}, ост. sware {swЁъ}; sworn {swъ:n}(2) {swЁъ} n рaзг. ругатня; псувня; богохулство.* * *фуча; ругая; декларирам; заклевам се; заклевам; кълна се;* * *1. i could have sworn that... бях съвършeно сигурен, че 2. i think i've met him but i couldn't swear to it струва ми се, че съм го срещал, но не съм съвсем сигурен/не бих могъл да се закълна 3. i've sworn off smoking зарекох се да не пуша вече 4. i. v (swore, ост. sware, sworn) кълна се, заклевам се 5. ii. n рaзг. ругатня, псувня, богохулство 6. swear at ругая, хокам, псувам, проклинам, кълна, не си подхождаме/схождаме (за цветове и пр.) 7. swear by кълна се/заклевам се в, разг. имам пълна вяра/кълна се в (някого, нещо) 8. swear in заклевам, карам да се закълне (свидетел и пр.) 9. swear off обещавам тържествено/заклевам се/заричам се да се откажа от 10. swear out получавам пълномощие за арестуване и пр. чрез обвинение, направено под клетва 11. swear to заявявам тържествено/заклевам се, че (нещо е така) 12. to be sworn in полагам клетва при встъпване в длъжност 13. to swear a charge/an accusation обвинявам (някого) под клетва 14. to swear allegiance кълна се във вярност 15. to swear on the bible/on one's soul and conscience кълна се в Библията/в душата и съвестта си 16. to swear revenge заклевам се, че ще отмъстя 17. to swear someone to secrecy заклевам някого да пази тайна 18. to swear the peace against someone заявявам под клетва, че някой иска да ми нанесе телесна повреда 19. to swear treason against someone заявявам под клетва, че някой е извършил предателство 20. заклевам (някого) карам (някого) да се закълне 21. заявявам/декларирам под клетва 22. ругая, псувам 23. фуча, съcкам (зa котка)* * *swear[swɛə] v ( swore[swɔ:], ост. sware[swɛə]; sworn[swɔ:n]) 1. ругая; псувам; it is enough to make a saint \swear просто да излезеш от кожата си; 2. кълна се, заклевам се; to \swear an oath полагам клетва; to \swear a charge ( an accusation) обвинявам някого под клетва; to \swear blind залагам си главата; твърдя категорично; to \swear revenge заклевам се, че ще отмъстя; 3. декларирам под клетва; 4. заклевам ( някого); to \swear s.o. to secrecy заклевам някого да пази тайна, карам някого да се закълне, че ще пази тайна; 5. фуча (за котка);
См. также в других словарях:
treason — trea·son / trēz ən/ n [Anglo French treison crime of violence against a person to whom allegiance is owed, literally, betrayal, from Old French traïson, from traïr to betray, from Latin tradere to hand over, surrender]: the offense of attempting… … Law dictionary
Treason — Trea son, n. [OE. tresun, treisun, traisoun, OF. tra[ i]son, F. trahison, L. traditio a giving up, a delivering up, fr. tradere to give up, betray. See {Traitor}, and cf. {Tradition}.] 1. The offense of attempting to overthrow the government of… … The Collaborative International Dictionary of English
treason — (n.) early 13c., from Anglo Fr. treson, from O.Fr. traison (11c.; Mod.Fr. trahison), from L. traditionem (nom. traditio) a handing over, delivery, surrender (see TRADITION (Cf. tradition)). Old French form influenced by the verb trair betray. In… … Etymology dictionary
Treason, Accusations of — • A common misrepresentation concerning the Elizabethan persecution of English and Irish Catholics from 1570 onwards is the statement that the victims devoted to imprisonment, torture, and death suffered not for their religious belief but for… … Catholic encyclopedia
Treason by the Book — by Jonathan Spence is a fast paced historical account of the Zeng Jing case which took place during the reign of Emperor Yongzheng of China, around the 1730s. A treasonous letter delivered to Yue Zhongqi triggers a series of investigations which … Wikipedia
treason — [trē′zən] n. [ME treison < OFr traïson < L traditio < pp. of tradere, to give or deliver over or up < trans , TRANS + dare, to give: see DATE1] 1. Now Rare betrayal of trust or faith; treachery 2. violation of the allegiance owed to… … English World dictionary
Treason — In law, treason is the crime that covers some of the more serious acts of disloyalty to one s sovereign or nation. Historically, treason also covered the murder of specific social superiors, such as the murder of a husband by his wife (treason… … Wikipedia
treason — /tree zeuhn/, n. 1. the offense of acting to overthrow one s government or to harm or kill its sovereign. 2. a violation of allegiance to one s sovereign or to one s state. 3. the betrayal of a trust or confidence; breach of faith; treachery.… … Universalium
Treason Act 1661 — The Treason Act 1661 (13 Car. 2 c. 1) was an Act of the Parliament of England, although it was extended to Scotland in 1708. [7 Ann. c. 21] Passed shortly after the Restoration of Charles II, it is no longer in force, but some of its provisions… … Wikipedia
treason — A breach of allegiance to one s government, usually committed through levying war against such government or by giving aid or comfort to the enemy. The offense of attempting by overt acts to overthrow the government of the state to which the… … Black's law dictionary
Treason Act 1695 — The Treason Act 1695 is an Act of the Parliament of England (citation 7 8 Will. III c. 3, long title An Act for regulateing of Tryals in Cases of Treason and Misprision of Treason ) which laid down rules of evidence and procedure in treason… … Wikipedia
