-
1 affiche
f. (de afficher) афиш, известие, обява; affiche de théвtre театрален афиш. Ќ tenir l'affiche привличам вниманието на публиката (обществеността) за известно време; être а l'affiche играя се ( за спектакъл). -
2 affichette
f. (de affiche) малък афиш, обява. -
3 affichiste
m.,f. (de affiche) художник, който рисува афиши. -
4 affiquet
m. (dimin. de affique, var. de affiche) 1. разг. (предимно мн.ч.) малка брошка, поставена на дреха; 2. накрайник, който не позволява на бримките на плетка, върху която не се работи в момента, да се изплъзват от куките. -
5 cartel
m. (it. cartello "affiche", de carta "papier") 1. икон. картел; 2. кутия на стенен часовник; 3. стенен часовник; 4. ост. картичка, чрез която се е предизвиквал някой на дуел. -
6 porte-affiches
m.inv. (de porte- et affiche) табло, дъска за афиши, за обяви. -
7 tenir
v. (lat. pop. °tenire, class. tenere) I. v.tr. 1. държа; tenir son chapeau а la main държа шапката си в ръка; tenir un enfant par la main държа дете за ръката; 2. държа под наем; наемам; 3. задържам; le médecin m'a tenu là pendant une demi-heure лекарят ме задържа тук за половин час; 4. съдържател съм, съдържам; bouteille qui tient le litre бутилка, която съдържа цял литър; 5. пазя, запазвам; ses cheveux tenaient la frisure косите Ј запазваха фризурата си; 6. поддържам; tenir un plat chaud поддържа ястие топло; 7. заемам; tenir une position воен. заемам позиция; 8. произнасям (реч, беседа); 9. провеждам; tenir une assemblée (une réunion) провеждам събрание; 10. ръководя, управлявам; tenir qqn. ръководя някого; tenir un hôtel управлявам хотел; 11. прен. считам, смятам; tenir un fait pour certain считам даден факт за сигурен; 12. наследявам; il tient cela de son père наследил го е от баща си; 13. поемам (за посока); движа се; conducteur qui tient sa droite шофьор, който кара от дясната страна; 14. извършвам изпълнявам; tenir une charge изпълнявам задължение; tenir un emploi изпълнявам дадена длъжност; 15. удържам, държа; tenir parole удържам на думата си; tenir un pari изпълнявам облога си; 16. в съчет. tenir а jour държа в изправност (дневник, търговски книги и др.); tenir compagnie държа, правя компания; tenir compte (note) държа сметка (бележка) tenir conseil съвещавам се; tenir en respect държа в респект, страх (подчинение); tenir en secret пазя в тайна; tenir l'affiche не слизам от афиша; tenir l'air, le vol ав. държа се във въздуха; tenir les livres счетоводител съм; tenir la mer плавам в открито море (за кораб); tenir lieu de замествам; tenir rigueur сърдя се; tenir tête противопоставям се; II. v.intr. 1. държа, устоявам; tenir bon, tenir ferme държа (се) здраво; 2. задържам се, стоя; n'y tenant plus, il est parti не можейки да стои повече, той си тръгна; 3. побирам; nous ne tiendrons pas tous dans la voiture няма да можем да се поберем всички в колата; 4. продължавам, трая; leur union tient toujours връзката им все още продължава; 5. поддържам; tenir pour une opinion поддържам дадено мнение; III. v.tr.ind. 1. tenir а qqn., а qqch. прикрепен съм; държа за; желая много; 2. произлизам, произтичам; а quoi donc tient son illusion? откъде произлиза тази му илюзия? 3. tenir de qqn., de qqch. приличам, имам общи черти с; il a de qui tenir има на кого да прилича; IV. v. pron. se tenir 1. стоя държа се; se tenir les bras croisés стоя със скръстени ръце (безделнича); se tenir sur ses gardes (sur le qui-vive) стоя нащрек; 2. държим се (хванали сме се); 3. считам се, смятам се; je me tiens pour insulté считам се за обиден; 4. s'en tenir а задоволявам се с; ограничавам се с; s'en tenir là спирам се ( ограничавам се за нещо). Ќ а l'impossible nul n'est tenu погов. от никого не може да се иска нещо невъзможно; en tenir pour qqn. държа за някого, влюбен съм в някого; faire tenir qqch. а qqn. изпращам, доставям, връчвам нещо на някого; mieux vaut tenir que courir ou un tiens vaut mieux que deux tu l'auras погов. по-добре да притежаваш, отколкото да имаш да вземаш; tenir la main а une chose внимавам зорко за нещо; tenir son rang държа се достойно на поста, който заемам; tenir table ouverte обичам да каня (приемам) гости на трапезата си; tenir un pari хващам се на бас; tiens! а! я гледай! я виж! как така! en tenir une bonne пиян съм; se tenir bien а table имам добър апетит.
См. также в других словарях:
AFFICHE — Doublement éphémère, par le caractère transitoire de l’événement ou de l’objet qu’elle est chargée d’évoquer et par la brièveté de son exposition, l’affiche reflète un aspect important mais fuyant de la réalité économique, sociale et culturelle.… … Encyclopédie Universelle
Affiche — culturelle sur un mur parisien L affiche est un support de publicité ou de propagande destiné à être vue dans la rue et les lieux publics. Imprimée sur papier, sur du tissu ou des supports synthétiques, elle adopte des dimensions variables,… … Wikipédia en Français
affiche — Affiche. s. f. Placard, Feuille escrite ou imprimée, que l on affiche. Affiche de Comediens. affiche pour des criées … Dictionnaire de l'Académie française
affiche — AFFICHE. s. fém. Placard, feuille écrite ou imprimée que l on attache dans les carrefours, pour avertir le public de quelque chose. Affiche de Comédie. Affiche pour les criées d une terre en décret … Dictionnaire de l'Académie Française 1798
affiché — affiché, ée (a fi ché, chée) part. passé. Ordonnance affichée dans toutes les rues. Honte affichée, rendue publique par celui là même qui a commis l action honteuse. Homme affiché, devenu très connu en bien ou surtout en mal. Femme affichée,… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
Affiche — Af fiche , n. [F., fr. afficher to affix.] A written or printed notice to be posted, as on a wall; a poster; a placard. [Webster 1913 Suppl.] … The Collaborative International Dictionary of English
Affiche — (fr., spr. isch), Anschlagzettel, Nachweiseblatt; daher Affichiren, 1) anheften, ankleben; 2) zur Schau tragen … Pierer's Universal-Lexikon
Affiche — (franz., spr. īsch ), eine öffentlich, möglichst auffällig angeklebte Kundmachung, ein Anschlagzettel (s. Anschlag). Affichenschriften, s. Plakatschriften … Meyers Großes Konversations-Lexikon
Affiche — (frz., spr. fihsch), Anschlagzettel, Kundmachung; affichieren, öffentlich anschlagen … Kleines Konversations-Lexikon
Affiche — Affiche, so viel als Anschlagezettel, um irgend Etwas öffentlich bekannt zu machen … Damen Conversations Lexikon
Affiche — (–isch) Anschlagzettel, davon das Verb. affichiren … Herders Conversations-Lexikon
