-
1 adverb
{'ædvə:b}
n грам. наречие, обстоятелствена дума* * *{'advъ:b} n грам. наречие, обстоятелствена дума.* * *наречие;* * *n грам. наречие, обстоятелствена дума* * *adverb[´ædvə:b] n ез. наречие. -
2 manner
{'mænə}
1. начин
in/after this MANNER по този начин
in a MANNER (of speaking) тъй да се каже, в известен смисъл
до известна степен, after a MANNER как да e, донякъде, гope-долу
in o/s own MANNER по своему
2. държане, маниер
pl (добри) обноски/маниери
to have no MANNERs липсва ми възпитание, невъзпитан съм
it's bad MANNER s to невъзпитано/неучтиво e да
good MANNERs добро държане, благоприличие, учтивост
3. изк. форма, стил, маниер, маниерност
the MANNER and the matter формата и съдържанието
after the MANNER of в стила на
4. навик, обичай
pl обичай, бит, нрави
he does it as if to theMANNER born иде му съвсем естествено
comedy of MANNERs салонна комедия (XVII-XVIII в.)
5. ост. вид, род
all MANNER of всякакви
по MANNER of никакъв
by no MANNER of means в никакъв случай
what MANNER of man is this? що за човек е този?* * *{'manъ} n 1. начин; in/after this manner по този начин;in a manner (of s* * *форма; стил; държание; начин;* * *1. after the manner of в стила на 2. all manner of всякакви 3. by no manner of means в никакъв случай 4. comedy of manners салонна комедия (xvii-xviii в.) 5. good manners добро държане, благоприличие, учтивост 6. he does it as if to themanner born иде му съвсем естествено 7. in a manner (of speaking) тъй да се каже, в известен смисъл 8. in o/s own manner по своему 9. in/after this manner по този начин 10. it's bad manner s to невъзпитано/неучтиво e да 11. pl (добри) обноски/маниери 12. pl обичай, бит, нрави 13. the manner and the matter формата и съдържанието 14. to have no manners липсва ми възпитание, невъзпитан съм 15. what manner of man is this? що за човек е този? 16. до известна степен, after a manner как да e, донякъде, гope-долу 17. държане, маниер 18. изк. форма, стил, маниер, маниерност 19. навик, обичай 20. начин 21. ост. вид, род 22. по manner of никакъв* * *manner[´mænə] n 1. начин; in ( after) this \manner по този начин; in a \manner of speaking тъй да се каже; в известен смисъл; до известна степен; after a \manner как да е, донякъде, горе-долу; in o.'s own \manner по своему; in such \manner a that по начин, щото; adverb of \manner ез. наречие за начин; 2. държание, поведение, маниер; pl (добри) обноски, маниери; bad \manners лошо, невъзпитано държание; he had fair \manners, but no \manner обноските му не бяха лоши, но беше стеснителен; to have no \manners липсва ми възпитание, невъзпитан съм; it's bad \manners to невъзпитано (неучтиво) е да; good \manners добро държание, благоприличие, учтивост; 3. изк. форма, стил, маниер; маниерност; the \manner and the matter форма и съдържание; a novel after the \manner of Dickens социален роман, дикенсов роман, роман в стила на Дикенс; 4. ост. навик, обичай; pl обичаи, бит, нрави; he does it as if to the \manner born идва му отвътре, естествено; comedy of \manners салонна комедия (ХVII - ХVIII в.); 5. ост. вид, род; all \manner of всякакви; by no \manner of means в никакъв случай; no \manner of никакъв; what \manner of manis this? що за човек е този? що за птица е?
См. также в других словарях:
adverb — ADVÉRB, adverbe, s.n. Parte de vorbire, în general neflexibilă, care determină sensul unui verb, al unui adjectiv sau al altui adverb, arătând locul, timpul, modul, cauza sau scopul. – Din fr. adverbe, lat. adverbium. Trimis de ana zecheru, 14.08 … Dicționar Român
adverb — 1. general. The term adverb covers a wide variety of words, and is the least satisfactory of the conventional word categories applied to English. The principal adverb uses answer the question ‘how?’ or ‘in what manner?’, many of these being… … Modern English usage
Adverb — Sn nähere Bestimmung des Verbs, Umstandswort erw. fach. (16. Jh., Form 18. Jh.) Entlehnung. Zunächst in lateinischer Form entlehnt aus l. (nomen) adverbium (eigentlich das zum Verb gehörende Wort ), zu l. verbum Wort, Zeitwort und l. ad hinzu ,… … Etymologisches Wörterbuch der deutschen sprache
adverb — (n.) late 14c., from L.L. adverbium adverb, lit. that which is added to a verb, from ad to (see AD (Cf. ad )) + verbum verb, word (see VERB (Cf. verb)). Coined by Flavius Sosipater Charisius as a translation of Gk. epirrhema adverb, from … Etymology dictionary
Adverb — Ad verb, n. [L. adverbium; ad + verbum word, verb: cf. F. adverbe.] (Gram.) A word used to modify the sense of a verb, participle, adjective, or other adverb, and usually placed near it; as, he writes well; paper extremely white. [1913 Webster] … The Collaborative International Dictionary of English
Adverb — [Wichtig (Rating 3200 5600)] Auch: • Umstandswort Bsp.: • Bitte benutze ein Adverb in diesem Satz … Deutsch Wörterbuch
adverb — ► NOUN Grammar ▪ a word or phrase that modifies the meaning of an adjective, verb, or other adverb, or of a sentence (e.g gently, very, fortunately). ORIGIN Latin adverbium, from ad to + verbum word, verb … English terms dictionary
adverb — [ad′vʉrb΄] n. [ME adverbe < L adverbium < ad , to + verbum, a word] any of a class of words used generally to modify a verb, an adjective, another adverb, a phrase, or a clause, by expressing time, place, manner, degree, cause, etc.:… … English World dictionary
Adverb — (Adverbium, zum Verbum gehöriges Wort) inflexibler Redetheil, der das Prädicat näher bestimmt, indem es Ort, Zeit, Art u.s.w., Bejahung und Verneinung angibt … Herders Conversations-Lexikon
àdverb — m gram., {{c=1}}v. {{ref}}prílog2{{/ref}} ✧ {{001f}}lat … Veliki rječnik hrvatskoga jezika
adverb — àdverb m <G mn ērbā> DEFINICIJA gram., v. prilog ETIMOLOGIJA lat. adverbium ≃ ad + verb (um): riječ, glagol … Hrvatski jezični portal
