-
1 admettre
v.tr. (lat. admittere) 1. приемам; admettre а l'Académie приемам в Академията; je n'admets pas vos raisons не приемам вашите доводи; 2. предполагам, допускам; admettons que cela soit vrai да допуснем, че това е вярно; il n'admet pas la discussion той не допуска дискусия; 3. пропускам, пускам да влезе; les étroites ruelles n'admettent pas les voitures колите не могат да минават по тесните улички; les gaz sont admis dans le cylindre газовете навлизат в цилиндъра. Ќ Ant. exclure, rejeter. -
2 admis,
e adj. (de admettre) допуснат; приет; признат. -
3 chasser
v. (lat. pop. °captiare, lat. captare "chercher а prendre") I. v.tr. 1. ловувам (дивеч, птици); chasser le cert ловувам елени; chasser а courre ловувам с кучета; 2. гоня, прогонвам; изхвърлям, уволнявам; chasser l'ennemi прогонвам неприятеля; chasser un indésirable изхвърлям нежелан гост; chasser un domestique уволнявам прислужник; 3. разпръсквам, разсейвам; chasser le chagrin разсейвам тъгата; chasser les mauvaises odeurs прогонвам лошите миризми; 4. изкарвам; карам пред себе си; chasser les vaches изкарвам кравите; 5. преследвам, стремя се към; chasser un navire преследвам кораб; chasser la terre стремя се към сушата (за кораб); II. v.intr. 1. les nuages chassent de l'ouest (de l'est, du nord) облаците идат от запад (от изток, от север); 2. le navire chasse sur ses ancres корабът е неустойчив, не е добре закотвен; l'ancre chasse котвата се влачи по дъното; 3. печ. заемам място (за печатна буква); 4. печ. променям подредбата на редовете в страниците; si vous ajoutez cette phrase, ça va chasser ако добавите това изречение, подредбата на редовете ще се промени; 5. правя скок "chasse" в балет; 6. подхлъзвам се, буксувам. Ќ bon chien chasse de race погов. крушата не пада по-далеч от дървото; il chasse de race той се е метнал на рода си (няма на кого да прилича); la faim chasse le loup du bois погов. нуждата кара човека да върши неразумни неща; un clou chasse l'autre клин, клин избива; chasser les cercles d'un tonneau набивам обръчите на бъчва. Ќ Ant. accueillir, admettre, recevoir; embaucher, engager, entretenir. -
4 coller
v. (de colle) I. v.tr. 1. лепя, залепвам; coller un timbre sur une enveloppe залепвам марка на плик; 2. coller qqch. а, contre прилепвам, притискам, допирам; coller son visage contre la vitre прилепвам лице в стъклото; 3. бистря, избистрям; coller du vin бистря вино; 4. напоявам, импрегнирам; 5. прен., разг. налагам наказание (на ученик); запушвам някому устата; 6. coller qqn. задавам труден въпрос, на който изпитваният не може да отговори; скъсвам някого на изпит; 7. давам, предавам; coller un rhume предавам хрема; il m'a collé son chien той ми даде кучето си (със задължението да се грижа за него); coller une baffe удрям плесница; 8. разг. coller qqn. мъкна се постоянно след някого; il me colle! той се мъкне постоянно след мене; 9. v.tr.ind. coller а залепвам, прилепвам за; le pneu colle а la route гумата прилепва към пътя; II. v.intr. 1. разг. прилепвам; le timbre colle марката залепва; 2. прилепвам (за дреха); 3. жумя по време на игра на криеница; se coller 1. se coller а, contre qqch. залепвам се за нещо; 2. разг. живея с партньор без брак. Ќ ça colle bien разг. работата върви добре, нещата си пасват; coller qqn. au mur разстрелвам някого; se faire coller разг. пропадам на изпит; coller aux fesses de qqn. разг. мъкна се постоянно след някого; coller а la peau de qqn. неразделен съм с някого. Ќ Ant. arracher; admettre; s'écarter. -
5 contester
v.tr. (lat. jur. contestari "plaider en produisant des témoins") оспорвам, контестирам; contester la succession de qqn. оспорвам наследството на някого; contester la vérité оспорвам истината. Ќ Ant. admettre, approuver, attester, avouer, certifier, croire, reconnaître. -
6 controverser
v.tr. (de controverse) споря, разисквам, полемизирам, дискутирам. Ќ Ant. admettre. -
7 douter
v.intr. (lat. dubitare) съмнявам се, подозирам; douter de qqn., de qqch. съмнявам се в някого, в нещо. Ќ douter de ses yeux не вярвам на очите си; ne douter de rien убеден съм в успеха си, сигурен съм в себе си; se douter подозирам, предполагам, предугаждам. Ќ Ant. croire; admettre. -
8 exclure
v.tr. (lat. excludere) 1. изключвам, отстранявам, не допускам; 2. несъвместим съм (с нещо); s'exclure изключвам се, отстранявам се; несъвместим съм ( с нещо). Ќ Ant. admettre, garder; impliquer. -
9 réadmettre
v.tr. (de re- et admettre) допускам отново, приемам отново. -
10 recaler
-
11 refouler
v.tr. (de re- et fouler) 1. сплъстявам (вълна); 2. изцеждам, изстисквам; 3. отблъсквам, давам отпор, отхвърлям; refouler les ennemis отблъсквам неприятеля; 4. мор. в съчет. refouler le courant преодолявам течение, плувам срещу течението; 5. прен. потискам, сдържам; refouler ses larmes сдържам сълзите си; 6. давам заден ход; refouler un train задвижвам влак на заден ход, като го тикам с локомотива; 7. техн. компресирам, правя по-плътен; 8. отхвърлям несъзнателно (желание, мисъл); 9. v.intr. тека обратно ( за течност). Ќ refouler du goulot нар. имам лош дъх. Ќ Ant. attirer; admettre; assouvir; défouler. -
12 rejeter
v.tr. (lat. rejectare) 1. отново хвърлям, изхвърлям, хвърлям обратно; rejeter un poisson а l'eau хвърлям риба обратно във водата; 2. отхвърлям; son estomac refette toute nourriture стомахът му отхвърля всякаква храна; 3. прен. отклонявам, отхвърлям, не се съгласявам; rejeter une proposition отхвърлям предложение; 4. ост. пускам издънка; 5. изхвърлям изкопана земя встрани; 6. грам. поставям дума в края на изречение; 7. мед. отхвърлям чуждо тяло (за организъм); se rejeter отстъпвам, отмествам се назад. Ќ Ant. garder, conserver; prendre; admettre, adopter, agréer, approuver. -
13 repousser
v. (de re- et pousser) I. v.tr. 1. блъскам, отблъсквам, тласкам, връщам чрез блъскане; repousser une chaise отблъсквам назад стол; 2. прен. отхвърлям, отблъсквам; repousser qqn. qui me dégoûte отблъсквам някого, който ме отвращава; repousser les conseils отхвърлям съветите; 3. отклонявам, отблъсквам, отхвърлям; repousser l'ennemi отблъсквам неприятеля; repousser les attaques отблъсквам атаките; 4. отблъсквам, будя отвращение; 5. пускам отново корени или клони (за растение); 6. обработвам с чук (за метални изделия); 7. отлагам; elle repousse ce rendez-vous тя отлага тази среща; II. v.intr. 1. блъскам, ритам, давам откат (за оръжие); 2. покарвам, пониквам отново (за брада, коса, трева, растения); se repousser отблъскваме се взаимно. Ќ Ant. attirer; accepter, admettre; céder; attaquer.
См. также в других словарях:
admettre — [ admɛtr ] v. tr. <conjug. : 56> • XVe; amettre XIIIe, sens div. en a. fr.; lat. admittere 1 ♦ Accepter de recevoir (qqn). ⇒ accueillir, agréer. Admettre qqn à sa table. Être admis à un examen. « Jusqu à ce qu il eût été admis à l Académie… … Encyclopédie Universelle
admettre — ADMETTRE. v. a. (Il se conjugue comme Mettre.) Recevoir à la participation de quelque avantage. Admettre quelqu un dans une Société, dans une Compagnie, à sa table. Admettre quelqu un au rang, au nombre de ses amis. Admettre aux Ordres sacrés.… … Dictionnaire de l'Académie Française 1798
admettre — Admettre. v. act. Recevoir à la participation de quelque avantage. Admettre quelqu un dans une societé, dans une Compagnie, admettre quelqu un au rang, au nombre de ses amis. il a esté admis au Barreau. admettre aux Ordres sacrez. admettre à la… … Dictionnaire de l'Académie française
admettre — Admettre, Admittere. Admis, Admissus … Thresor de la langue françoyse
admettre — (a dmè tr . Se conjugue comme mettre) 1° V. a. Laisser entrer, recevoir. Admettre dans sa maison. J entends qu on n admette personne chez moi. Il ne m admit pas en sa présence. Refuser d admettre un suppliant. On l admit à l audience du pape.… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
ADMETTRE — v. a. (Il se conjugue comme Mettre. ) Recevoir une personne à la participation de quelque avantage. Admettre quelqu un dans une société, dans une compagnie, à sa table. Admettre quelqu un au rang, au nombre de ses amis. Admettre aux ordres sacrés … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
ADMETTRE — v. tr. Recevoir par choix, faveur ou condescendance. Admettre aux ordres sacrés. Admettre quelqu’un dans une société, dans une compagnie, à sa table. Admettre quelqu’un au nombre de ses amis. Admettre à la communion de l’église. Admettre à la… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
admettre — vt. ADMÈTRE (Albanais.001, Montagny Bozel, Villards Thônes). A1) expr., il ne veut pas admettre admettre // reconnaître // accepter // se résigner // se rendre à l évidence admettre de (+inf.) : é vu pâ k é sai dè dè <ne pas vouloir que ça… … Dictionnaire Français-Savoyard
Admettre — III гр., (avoir) P.p.: admis 1) Допускать, принимать (куда либо) 2) Допускать, признавать Présent de l indicatif j admets tu admets il admet nous admettons vous admettez ils admett … Dictionnaire des verbes irréguliers français
ettre — admettre carte lettre commettre compromettre contre lettre décommettre démettre entremettre gendelettre lettre mandat lettre mettre omettre permettre promettre pèse lettre remettre retransmettre réadmettre soumettre transmettre émettre … Dictionnaire des rimes
reconnaître — [ r(ə)kɔnɛtr ] v. tr. <conjug. : 57> • reconnoistre 980; lat. recognoscere « reconnaître; inspecter; examiner » I ♦ Saisir (un objet) par la pensée, en reliant entre elles des images, des perceptions; identifier par la mémoire, le jugement… … Encyclopédie Universelle
