-
1 address
{ə'dres}
I. 1. адрес, местожителство
ADDRESS book адресник
2. реч, обръщение, адрес
3. ловкост, умение. такт, сръчност
4. държание. обноски
5. начин на говорене
polite forms of ADDRESS учтиви обръщения/форми
6. pl внимание, ухажване
to pay one's ADDRESSes to ухажвам
II. 1. адресирам, надписвам (писмо и пр.)
2. обръщам се към, отнасям се до, държа реч пред, говоря на/пред, отправям (предупреждение, заплиха и пр.)
to ADDRESS oneself to говоря/пиша на
3. reft залавям се, занимавам се (to за, с)
4. сп. замахвам/приготвям се да ударя (топки)* * *{ъ'dres} n 1. адрес: местожителство: address book адресник: 2. реч, (2) v 1. адресирам, надписвам (писмо и пр.); 2. обръщам се* * *обръщам се към; обръщение; отнасям се; отправям; адресирам; адрес; местожителство;* * *1. address book адресник 2. i. адрес, местожителство 3. ii. адресирам, надписвам (писмо и пр.) 4. pl внимание, ухажване 5. polite forms of address учтиви обръщения/форми 6. reft залавям се, занимавам се (to за, с) 7. to address oneself to говоря/пиша на 8. to pay one's addresses to ухажвам 9. държание. обноски 10. ловкост, умение. такт, сръчност 11. начин на говорене 12. обръщам се към, отнасям се до, държа реч пред, говоря на/пред, отправям (предупреждение, заплиха и пр.) 13. реч, обръщение, адрес 14. сп. замахвам/приготвям се да ударя (топки)* * *address[ə´dres] I. n 1. адрес, местожителство; \address book адресник; 2. обръщение, реч, адрес; 3. реч; проповед; 4. държание, обноски; поведение; 5. ловкост, сръчност, умение; такт; 6. pl ухажване; to pay \addresses to ухажвам някого; II. v 1. обръщам се към; отнасям се до; to \address a meeting държа реч пред събрание; to \address the house говоря в парламента; to \address s.o. as s.th. ам. разг. 1) обръщам се към някого с определена титла; they \addressed Clinton as "Mr. President" те се обърнаха към Клинтън с "г-н Президент"; 2) говоря на някого по определен начин; you should \address him as your equal трябва да му говориш като на равен; 2. отправям; адресирам; надписвам ( писмо); to \address a warning to s.o. отправям заплаха срещу (заплашвам) някого; 3. refl залавям се, захващам се; занимавам се; to \address o.s. to a task заемам се с една задача; he \addressed himself to the pie той се нахвърли върху сладкиша.
См. также в других словарях:
address oneself to — index call (appeal to), endeavor, occupy (engage), specialize, undertake Burton s Legal Thesaurus. William C. Burton … Law dictionary
address (oneself) to — (Roget s IV) v. Syn. devote (oneself) to, turn to, apply (oneself) to, direct one s energies to; see try 1 , undertake … English dictionary for students
address oneself to the audience — direct yourself or speak to the audience … English contemporary dictionary
address — ad•dress n. [[t]əˈdrɛs, ˈæd rɛs[/t]] v. [[t]əˈdrɛs[/t]] n. 1) the place or the name of the place where a person, organization, or the like is located or may be reached 2) a direction as to the intended recipient, written on or attached to a piece … From formal English to slang
address — noun /əˈdrɛs / (say uh dres), /ˈædrɛs / (say adres) 1. a direction as to name and residence inscribed on a letter, etc. 2. a place where a person lives or may be reached. 3. Computers a number or symbol which identifies a particular register in… …
address — n. & v. n. 1 a the place where a person lives or an organization is situated. b particulars of this, esp. for postal purposes. c Computing the location of an item of stored information. 2 a discourse delivered to an audience. 3 skill, dexterity,… … Useful english dictionary
address — I noun abode, box number, domicile, dwelling, dwelling place, habitation, headquarters, home, inhabitancy, inscriptio, legal residence, locus, lodging, lodging place, lodgment, place of business, residence, seat, street number associated concepts … Law dictionary
address — [n1] place of residence or business where one can be contacted abode, box number, direction, domicile, dwelling, headquarters, home, house, living quarters, location, lodging, number, place of business, place of residence, street, whereabouts,… … New thesaurus
address — [ə dres′; ] for n. 2, 3, & 7, also [ a′dres΄] vt. [ME adressen, to guide, direct < OFr adresser < a , to + dresser < VL * directiare, to direct < L dirigere: see DIRECT] 1. to direct (spoken or written words) to someone 2. to speak to … English World dictionary
address — I. verb Etymology: Middle English adressen, from Anglo French adrescer, from a (from Latin ad ) + drescer to to direct, put right more at dress Date: 14th century transitive verb 1. archaic a. direct, aim … New Collegiate Dictionary
address — 1. noun 1) the address on the envelope Syn: inscription, superscription; directions, number 2) our officers arrived at the address Syn: house, apartment, home; formal residence, dwelling, dwelling place, habitation … Thesaurus of popular words
