-
1 peigne
m. (d'apr. peigner) 1. гребен, чесало; 2. фибичка, гребенче (за захващане на косата); 3. техн. чепкало, гребен; валяк; бърдо; 4. мор. морски гребен ( мекотело). Ќ sale comme un peigne много мръсен; rire comme un peigne смея се глупаво; le peigne d'Adam, du père Adam пръсти; donner un coup de peigne а довършвам, изпипвам (предмет); passer au peigne fin изучавам внимателно. -
2 adamique
adj. (de Adam) Адамов; la race adamique Адамовата раса ( човешката раса). -
3 adamisme
m. (de Adam) адамитство, ерес от II век. -
4 chute
f. (p. p. fém. de choir; lat. pop. °cadesta) 1. падане; faire une chute падам; chute libre свободно падане; saut en chute libre свободно падане без отворен парашут; 2. опадване, окапване; la chute des cheveux опадване на косите; 3. прен. падане, рухване, сгромолясване; упадък; капитулация; la chute d'un empire упадък на империя; la chute du gouvernement падане на правителството; 4. падение, грехопадение; la chute d'Adam първородният грях на Адам; 5. спадане; la chute des prix спадане на цените; la chute des cours en Bourse спадане на борсовите котировки; chute de la natalité спадане на раждаемостта; 6. театр. проваляне; 7. край на част, на нещо; la chute d'un toit край на покрив; la chute des reins долна част на гърба; la chute d'une phrase крайна част на изречение; la chute d'une histoire неочакван край на история; 8. остатък, изрезка; jeter les chutes du tissu изхвърлям изрезките, остатъците от плата. Ќ chute d'eau водопад; chute de température спадане на температурата; point de chute точка на попадение на снаряд; прен. място на пристигане, на връщане след пътуване; la chute du jour залез, край на деня. Ќ Ant. relèvement; ascension, montée. Ќ Hom. chut. -
5 costume
m. (it. costume "coutume") 1. облекло, дреха, костюм; costume de scène сценичен костюм; 2. носия; costume national народна носия; 3. мъжки костюм. Ќ costume de bain ост. бански костюм; en costume d'Adam, d'Eve чисто гол(а); tailler un costume а qqn. говоря лошо зад гърба на някого. -
6 enfant
m.,f. (lat. infans "qui ne parle pas") 1. дете, момче, момиче, син, дъщеря; enfant trouvé подхвърлено дете; enfant de chњur дете, което пее в черковния хор или прислужва на свещеника; enfant naturel незаконнородено дете; enfant prodigue блуден син; un enfant unique единствено дете; un enfant légitime законно дете; un enfant adoptif осиновено дете; un enfant incestueux дете от кръвосмешение; 2. рожба; mon cher enfant! моя скъпа рожбо! 3. новак, неопитен човек; 4. прен. плод, резултат; 5. гражданин; 6. ист. син, внук на френски владетел; les enfants de France синовете и внуците на френските владетели; 7. потомък; les enfants d'Adam потомците на Адам; 8. разг. мой мили, драги; 9. в съчет. enfants trouvés детски приют за подхвърлени деца; un bon enfant добродушен, наивен човек; un air bon enfant добродушен вид. Ќ faire l'enfant вдетинявам се, правя се на наивен; enfants de Marie католическо братство на млади девойки, дали обет на Дева Мария; une enfant de Marie прен. младо, невинно момиче; enfant de troupe дете, родено и отгледано в казарма; enfant de Bacchus пияница; enfant de famille дете в богато семейство; heureux comme un enfant légitime много щастлив. -
7 fourchette
f. (de fourche et -ette) 1. вилица; fourchette а escargots, а huîtres вилица за охлюви, стриди; 2. техн. вилка; 3. ключица; ядец (у птица); 4. в. арго щик; 5. икон. отклонение между две крайни стойности. Ќ avoir un joli coup de fourchette имам отличен апетит; donner а qqn. un coup de fourchette нар. бъркам с два пръста в очите на някого; la fourchette du père Adam разг. пръстите на ръката; déjeuner а la fourchette хапвам нещо солидно (месо и др.). -
8 gamache
f. (du nom de la ville d'Afrique du Nord Gїadamїis, célèbre pour ses cuirs) гамаши, калци. -
9 parent,
e m., f. (lat. parens, -entis) 1. сродник, роднина, родственик; 2. m. pl. родители; прадеди; 3. adj. сроден, близък. Ќ être parent,s du côté d'Adam разг. далечни роднини; parent, de Moïse рогоносец. -
10 pomme1
f. (lat. poma, de pomum "fruit") 1. бот. ябълка (плод); 2. кръгла дръжка (на бастун, чадър и др.). Ќ haut comme trois pomme1 педя човек; pomme1 d'Adam анат. адамова ябълка; pomme1 de chou кочан на зеле; pomme1 de discorde ябълка на раздора; pomme1 de pin шишарка; tomber dans les pomme1s нар. припадам, губя съзнание; pomme1 а l'eau глупак, тъпанар; aux pomme1s чудесен, идеален. -
11 vieux
ou vieil (пред дума, започваща с гласна и нямо h), vieille adj. et n. (lat. vetulus, dimin. de vetus) 1. стар, възрастен; une vieille femme стара жена; un vieux mari съпруг, който е много по-възрастен от жена си; les vieilles gens старите хора; vieux crétin стар глупак; un vieux chêne стар дъб; s'habiller vieux обличам се така, че да изглеждам стар; il est plus vieux que той е по-възрастен от; 2. вехт, овехтял; стар; vieux meubles стари, овехтели мебели; vieille façade стара, олющена фасада; 3. излязъл от употреба, остарял; vieux mot стара дума (която не се употребява); 4. древен, старинен; le bon vieux temps доброто старо време; le vieil anglais староанглийски; 5. стар, отдавнашен; vieux loup de mer стар морски вълк; la vieille garde старата гвардия; vieux célibataire стар ерген; vieille fille стара мома; 6. m. възстар човек, старец; дядо; 7. m. воен., разг. ветеран; 8. f. стара жена, баба; 9. m.pl. разг. старите (за родителите); 10. mon vieux, ma vieille старче, приятелю (за обръщение към приятел); 11. f. зоол. зеленушка ( риба). Ќ Ant. jeune, juvénile ; frais, moderne, neuf, nouveau, récent; adolescent, enfant. Ќ vieux jeu позната шега; vieux comme Adam (comme Mathusalem, comme le monde, comme les rues, comme Hérode, comme les chemins) много стар; un vieux de la vieille воен. ветеран от войските на Наполеон; стар работник; sur ses vieux jours в старостта си; vin vieux отлежало вино; le vieux continent, le vieux monde Европа; vieille habitude стар, вкоренен навик; un coup de vieux внезапно състаряване.
См. также в других словарях:
ADAM — (אָדָם), the first man and progenitor of the human race. The Documentary Hypothesis distinguishes two conflicting stories about the making of man in Scripture (for a contrary view, see U. Cassuto, From Adam to Noah, pp. 71 ff.). In the first… … Encyclopedia of Judaism
ADAM — En hébreu, le nom commun adam , toujours employé au singulier, signifie «homme» en tant qu’espèce et non en tant qu’individu de sexe masculin. L’étymologie en est discutée. Le récit de la Genèse (II, 7) l’a rapproché du mot adamah , «terre», mais … Encyclopédie Universelle
Adam — may refer to: * Adam (name), a common given name and surname (list of people in that article)Adam, as a word or as an abbreviation, may also refer to:* Adam (Bible), the first man according to the Abrahamic religious tradition * Adam Kadmon, the… … Wikipedia
Adam — bezeichnet: eine Person, die in der Bibel und dem Koran als erster Mensch benannt wird, siehe Adam und Eva den ursprünglichen Menschen in der kabbalistischen Lehre, siehe Adam Qadmon einen Familien sowie männlichen Vornamen, siehe Adam (Name)… … Deutsch Wikipedia
Adam — • First man and father of the human race Catholic Encyclopedia. Kevin Knight. 2006. Adam Adam † … Catholic encyclopedia
Adam — 〈m. 6〉 1. 〈nach bibl. Überlieferung〉 der erste Mensch 2. 〈fig.〉 der Mensch schlechthin ● den alten Adam ausziehen ein neuer Mensch werden; in ihm regt sich der alte Adam der sündhafte Mensch in ihm, der Mensch, der Versuchungen zugänglich ist; im … Universal-Lexikon
ADAM — (Heb. אָדָם), city on the eastern bank of the Jordan River mentioned in Joshua 3:16 as the place where the Jordan ceased flowing at the time of the Israelite crossing. It also appears in the inscriptions of Pharaoh Shishak (10th century B.C.E.).… … Encyclopedia of Judaism
ADAM (R. et J.) — ADAM ROBERT (1728 1792) & JAMES (1730 1794) Les architectes et décorateurs Robert et James Adam sont les fils d’un architecte écossais, William Adam. Ce dernier, déjà mêlé au courant du retour à l’antique qui depuis Inigo Jones triomphait en… … Encyclopédie Universelle
Adam — Adam, Édouard Jean * * * (as used in expressions) Adam, pico de Adam, Robert Elsheimer, Adam Mickiewicz, Adam (Bernard) Oehlenschläger, Adam Gottlob Powell, Adam Clayton, Jr. Sedgwick, Adam Sienkiewicz … Enciclopedia Universal
Adam — Sm erw. grupp. (12. Jh., als Appellativ) Onomastische Bildung. In der Bibel Name des ersten Menschen, zugleich hebräisches Wort für Mensch, Mann (hebr. ʾāḏām). Seit dem 12. Jh. verschiedene Wortverwendungen, die meist unmittelbar von Bibelstellen … Etymologisches Wörterbuch der deutschen sprache
Adam — Ad am, n. 1. The name given in the Bible to the first man, the progenitor of the human race. [1913 Webster] 2. (As a symbol) Original sin; human frailty. [1913 Webster] And whipped the offending Adam out of him. Shak. [1913 Webster] {Adam s ale} … The Collaborative International Dictionary of English
