-
21 entracte
m. (de entre- et acte) 1. театр. антракт, почивка; 2. разш. прекъсване; почивка; 3. муз. интермедия. -
22 frustratoire
adj. (bas lat. frustratorius) юр. който трябва да отнеме, лиши; acte frustratoire акт за отнемане на имущество и др. -
23 générateur,
trice adj. et n. (lat. generator) 1. който произвежда, производителен; fonction générateur,trice възпроизводителна функция; 2. прен. който поражда; acte générateur, de désordres действие, което поражда безредици; 3. m. техн. генератор; générateur, а gaz газгенератор; générateur, de vapeur парен котел; 4. f. електрически генератор; 5. f. геом. образуваща; 6. f. устройство, генериращо импулси. Ќ Ant. destructeur; récepteur. -
24 infirmer
v.tr. (lat. infirmare "affaiblir, annuler", de infirmus) 1. юр. обезсилвам, отменям, анулирам; infirmer un acte обезсилвам акт; infirmer un jugement отменям присъда; 2. прен. обезсилвам, омаловажавам. Ќ Ant. confirmer; attester, avérer, prouver. -
25 judiciaire
adj. (lat. judiciarius) 1. съдебен; vente judiciaire продажба по решение на съдебните власти; pouvoir judiciaire съдебна власт; enquête judiciaire съдебно следствие; erreur judiciaire съдебна грешка; acte judiciaire съдебен акт; poursuite judiciaire съдебно преследване; combat (duel) judiciaire ист. двубой по решение на съдебните власти (в Средновековието); 2. ост., филос. който се отнася до преценка; faculte judiciaire (ou la judiciaire) способност да се различава истината от лъжата. -
26 justifier
v.tr. (lat. ecclés. justificare) 1. оправдавам; justifier qqn. оправдавам някого; la fin justifie les moyens погов. целта оправдава средствата; 2. доказвам; il doit justifier qu'il est malade той трябва да докаже, че е болен; 3. предявявам доказателство, потвърждавам; justifier un acte потвърждавам акт, деяние; 4. v.tr.ind. justifier de доказвам; reçu qui justifie d'un paiement разписка, която доказва плащането; justifier de son identité доказвам самоличността си, легитимирам се; 5. печ. набирам, поставям буквите в определения ред; se justifier оправдавам се, доказвам невинността си; se justifier d'une accusation доказвам невинността си. Ќ Ant. accuser, blâmer, condamner, incriminer. -
27 karma
ou karman m. (sanscr. "acte") карма, предопределеност. -
28 notarié,
e adj. (de notaire) заверен от нотариус, нотариален; acte notarié, нотариален акт. -
29 représentation
f. (lat. repræsentatio, de repræsentare) 1. ост., юр. представяне, показване; représentation d'acte представяне на акт, документ; 2. представление, представяне; représentation d'une pièce представяне на пиеса; représentation de gala галапредставление; 3. възпроизвеждане, изобразяване; représentation graphique графично изобразяване; représentation des passions dans une њuvre littéraire изобразяване на страстите в литературна творба; 4. положение, начин на живот, който съответства на висок ранг; представителност; 5. търговско и дипломатическо представителство; 6. персонал на търговско или дипломатическо представителство; 7. народно представителство (в парламент); 8. всички депутати, народни представители; 9. ост. лек упрек, забележка; мъмрене; 10. юр. наследяване от второ лице след смъртта на прекия наследник; 11. лог. представа; 12. изображение, емблема, схема, графика; 13. ост. придаване на важност, импониране; 14. представляване на някого (пред съда, в чужбина и др.). Ќ être en représentation показвам се, изтъквам се, импонирам на останалите. -
30 rétroactes
m.pl. (de rétro- et acte) (Белгия) отминало време, момент, предишни действия, свързани с нещо, което става в момента. -
31 sacrifier
v.tr. (lat. sacrificare, de sacrum facere "faire un acte sacré") 1. принасям в жертва; 2. прен. жертвам, пожертвам, отдавам, посвещавам; se sacrifier жертвам се, пожертвам се. -
32 subrogateur
m. (de subroger) 1. юр. заместник-докладчик; втори докладчик; 2. adj. обикн. в съчет. acte subrogateur акт, с който се замества един настойник с друг. -
33 timbrer
v.tr. (de timbre) 1. обгербвам; облепвам с пощенска марка; 2. поставям печат, щемпел; timbrer un document, un acte поставям печат на документ, на акт. -
34 translatif,
ve adj. (lat. translativus) юр. който прехвърля; acte translatif, de propriété акт, с който се прехвърля имот. -
35 vénérien,
ne adj. et n. (du lat. venerius "de Vénus") 1. венерически; maladie vénérien,ne венерическа болест; 2. m., f. човек, болен от венерическа болест; 3. ост. който се отнася до физическата любов, до секса; acte vénérien, сексуален акт. -
36 volonté
f. (du lat. voluntas) 1. воля; желание; bonne volonté добра воля; imposer sa volonté налагам волята си; les dernières volontés de qqn. последната воля, преди смъртта на някого; mauvaise volonté липса на желание да се извърши задължение или изпълни ангажимент; effort de volonté усилие на волята; 2. прищявка, каприз; faire les quatre volontés de qqn. задоволявам всички капризи на някого; 3. loc. adv. а volonté по желание; когато искам; колкото искам; prenez des légumes а volonté вземайте колкото искате зеленчуци. Ќ acte de dernière volonté завещание; faire ses quatre volontés правя, каквото ми скимне. Ќ Ant. faiblesse.
- 1
- 2
См. также в других словарях:
acte — ACTE. s. m. Action d un Agent, opération. La création du monde est un acte de la puissance de Dieu. f♛/b] Il se dit en Logique par opposition à ce qu on appelle Puissance, c est à dire, Capacité d agir, qui n agit pas encore. Réduire la puissance … Dictionnaire de l'Académie Française 1798
acte — Acte. s. m. Effet de ce qui agit. Il se dit en Logique par opposition à ce qu on appelle Puissance, Qui est une capacité d agir, qui n agit pas encore. Reduire de la puissance à l acte. la consequence est bonne de l acte à la puissance. Acte, Se… … Dictionnaire de l'Académie française
ACTE — can mean: *Alabama Council for Technology in Education *Association for Career and Technical Education *Association of Corporate Travel Executives *Claudia Acte, a mistress of the emperor Nero *Acte was the ancient name of the peninsula now… … Wikipedia
acte — Acte, Authoritas consignata. Avoir acte de son offre, Conditionis latae aut acceptae authoritatem consignatam habere. Par Actes, registres, et enseignemens publiques, Tabulis et memoria publica. Acte dont depend le jugement d un proces, Litis… … Thresor de la langue françoyse
Acte — Acte, die schriftliche Verhandlung bei Gerichten und andern Behörden. 2. Staatsurkunde, jedoch nur in wenigen Fällen, z.B. Bundesacte, Wiener Schlußacte. 3. Im Französ. ist Acte Bescheinigung und Urkunde, sowohl von Privatpersonen als von… … Herders Conversations-Lexikon
Acte [1] — Acte (franz., spr. Akt), 1) Urkunde, Bescheinigung von Schriften od. Thatsachen; 2) les actes (spr. lesakt), Sammlung von Urkunden u. Schriften; 3) Acten … Pierer's Universal-Lexikon
Acte [2] — Acte, 1) Beschluß eines gesetzgebenden Körpers, (vgl. Act 3), so die A. der Harmonie von 1669 in den Niederlanden (s.d. Gesch.); 2) besonders in Deutschland die Urkunden, in welchen das staatsrechtliche Resultat diplomatischer Conferenzen… … Pierer's Universal-Lexikon
Acte — (franz., spr. ackt), im franz. Rechtswesen Bezeichnung jeder Art von Urkunde, die als Beweismittel für irgend eine Tatsache, namentlich eine Willenserklärung, dienen soll. Man unterscheidet: Actes sous seing privé (Privaturkunden), die der… … Meyers Großes Konversations-Lexikon
Acte — ACTE, es, eine von den Horen oder Stunden, deren Schwestern unter Horæ angeführet stehen. Hygin. Fab. 183 … Gründliches mythologisches Lexikon
acte — index act (enactment) Burton s Legal Thesaurus. William C. Burton. 2006 … Law dictionary
acte — artefact autodidacte cataracte compact compacte contact contacte contracte diffracte décontracte détracte entracte exact exacte full contact intact intacte pacte réfracte rétracte rétroacte tact tract tracte épacte … Dictionnaire des rimes
