-
1 accusé,
e m.,f. (de accuser) 1. обвинен, подсъдим, обвиняем; 2. m. accusé, de réception съобщение за получаване (на писмо, колет и др.). -
2 accabler
v.tr. (lat. pop. °catabola; gr. katabolê "lancement") 1. ост., лит. смазвам (под някаква тежест); 2. ост. събарям, довършвам (противник); 3. обсипвам, отрупвам ( с думи), нападам; accabler d'injures обсипвам с хули; унижавам някого; 4. потискам, обременявам, изтощавам; accabler le peuple d'impôts обременявам народа с данъци; accabler de travail смазвам с работа; la fatigue l'accable умората го смазва; 5. изпълвам, отрупвам; accabler de cadeaux отрупвам с подаръци; 6. юр. уличавам; accabler l'accusé уличавам обвиняемия. Ќ Ant. soulager, décharger, libérer, réconforter. -
3 accuser
v.tr. (lat. accusare) 1. обвинявам; accuser qqn. d'un crime обвинявам някого в престъпление; 2. осъждам нещо ( като вредно), не одобрявам; accuser une habitude осъждам навик; 3. accuser réception съобщавам, че съм получил писмо или пратка; 4. правя явен, видим, показвам, лича си; son visage accuse de la fatigue лицето му показва умора; 5. проличавам, признавам, издавам; accuser son âge признавам годините си; 6. s'accuser признавам се за виновен; 7. очертавам, подчертавам; accuser les contours очертавам контурите. Ќ Ant. disculper, excuser, justifier. -
4 appréhender
v.tr. (lat. apprehendere) 1. юр. задържам; appréhender un accusé задържам обвиняем (под стража); 2. боя се, страхувам се; 3. филос. възприемам, схващам. Ќ il a été appréhendé au corps той е бил затворен. -
5 blanchir
v. (de blanc) I. v.tr. 1. избелвам; blanchir le linge избелвам бельото; 2. изпирам пари; blanchir des capitaux изпирам незаконно придобити капитали; 3. белосвам, баданосвам; blanchir un mur а la chaux белосвам стена с вар; 4. пера, изпирам; 5. изчиствам, излъсквам; 6. прен. оправдавам, оневинявам; le tribunal a blanchi l'accusé съдът оправда обвиняемия; 7. изцапвам с вар; 8. готв. попарвам, бланширам; blanchir des légumes попарвам, бланширам зеленчуци; II. v.intr. 1. белея, побелявам; избелявам; l'horizon blanchit небосклонът побелява; ses cheveux blanchissent косите му побеляват; 2. остарявам; blanchir dans le service остарявам в службата; 3. побледнявам. Ќ Ant. colorer, noircir; accuser. -
6 charge
f. (de charger) 1. товар; тежина, тежест; charge d'un wagon товар на вагон; charge utile полезно тегло; 2. товарене, натоварване; surveiller la charge d'un vaisseau надзиравам товаренето на кораб; 3. прен. бреме; la charge de l'âge бремето на годините; 4. тегоба, задължение; 5. повинност; la charge militaire военна повинност; 6. pl. данъци, налози; 7. pl. разноски, разходи; les charges d'une succession разходи по наследство; charges locatives разноски за наем; 8. длъжност, служба; entrer en charge встъпвам в длъжност; charge de notaire длъжност на нотариус; 9. юр. улика, показание; avoir des charges contre un accusé имам улики срещу обвиняем; 10. воен. атака; sonner la charge свиря с тръба за атака; charge de cavalerie кавалерийска атака; а la charge! в атака!; 11. заряд (на огнестрелно оръжие); charge chimique d'un missile химически заряд на ракета; 12. худ. шарж, карикатура; faire la charge de qqn. правя карикатура на някого; 13. отговорност; prise en charge поемане на отговорност; être en charge de qqch. отговорен съм за нещо; 14. loc. prép. а charge de; а la charge de ост. при условие че, със задължението да; 15. loc. adv. а la charge d'autant при условие, че ще се отвърне по същия начин; а ma charge на моя сметка. 16. заряд на акумулатор; 17. геогр. елементи в разтворено състояние във воден поток. Ќ bâtiment de charge военен товарен кораб; cahier des charges списък с поети условия; femme de charge икономика, домоуправителка; ligne de charge линия на потъване на кораб; mettre une chose а la charge de qqn. стоварвам върху някого вината за нещо; bête de charge товарно животно; rompre charge разтоварвам стоки от кораб; charge d'une particule физ. заряд на елементарна частица; charge alaire товароносимост на самолетно крило; être а charge труднопоносим съм, труден, мъчен съм; être а la charge de qqn. живея на разноските на някого; la charge de la dette лихвата по дълга; avoir charge d'âme ост. имам морална отговорност към някого; temoin а charge свидетел, който обвинява; revenir а la charge правя нов опит ( да постигна нещо). Ќ Ant. allégement; décharge. -
7 charger
v.tr. (lat. pop. °carricare, de carrus "char") 1. товаря, натоварвам, отрупвам; de paquets товаря с пакети; 2. обременявам; charger qqn. d'impôts обременявам някого с данъци; 3. пълня, напълвам; зареждам; charger un fusil пълня пушка; charger un canon пълня оръдие; charger une caméra зареждам камера; 4. обсипвам; charger une table de mets отрупвам маса с ястия; charger un discours de citations обсипвам, изпълвам реч с цитати; 5. обвинявам, давам показания против; charger un accusé давам показания против обвиняем; 6. воен. нападам, атакувам; charger l'ennemi атакувам неприятеля; 7. заръчвам, поръчвам; 8. надувам, преувеличавам; 9. окарикатурявам; 10. обявявам стойност на писмо; charger une lettre подавам писмо с обявена стойност; 11. въвеждам данни в компютър; se charger товаря се, натоварвам се; пълня се; нагърбвам се, нападам се; обвинявам се; разг. дрогирам се, опивам се; je me charge de cette affaire нагърбвам се с тази работа. Ќ Ant. décharger; alléger; excuser. -
8 coaccusé,
e m., f. (de co- et accusé) съобвиняем, съобвинен. -
9 confrontation
f. (lat. médiév. confrontatio) 1. сравнение, съпоставяне; confrontation des écritures сравнение на почерците; 2. очна ставка; confrontation de l'accusé et des témoins очна ставка между обвиняемия и свидетелите. Ќ Ant. isolement, séparation. -
10 contumace
f. (lat. contumacia "orgueil") 1. юр. неявяване в съд; condamner par contumace съдя, осъждам задочно; 2. adj. който се укрива от правосъдието; accusé contumace обвиняем, който се укрива от правосъдието. -
11 défendre
v.tr. (lat. defendere) 1. защитавам, браня, отбранявам; défendre sa vie браня живота си; défendre l'honneur de qqn. браня честта на някого; défendre ses idées защитавам идеите си; défendre les frontières пазя границите; 2. юр. ставам защитник; защитавам; défendre un accusé защитавам подсъдим; 3. пазя, предпазвам, закрилям; les rideaux défendent la chambre du soleil пердетата предпазват стаята от слънцето; 4. забранявам; défendre l'alcool а un malade забранявам алкохола на болен; se défendre защищавам се, браня се, отбранявам се; оправдавам се (в съд, срещу критика и др.). Ќ Ant. attaquer, accuser; autoriser, ordonner. -
12 disculper
v.tr. (d'apr. culpa) оправдавам; disculper un accusé оправдавам обвиняем; se disculper оправдавам се. Ќ Ant. inculper, accuser, incriminer. -
13 excuser
v.tr. (lat. excusare "mettre hors de cause") извинявам, прощавам, оправдавам, опрощавам; s'excuser извинявам се. Ќ qui s'excuse s'accuse гузен негонен бяга. -
14 identification
f. (de identifier) 1. отъждествяване; уеднаквяване, уподобяване, приравняване; 2. юр. установяване самоличността; l'identification d'un accusé установяване самоличността на обвиняем; 3. идентифициране, разпознаване. -
15 questionner
v.tr. (de question) задавам въпроси; питам, запитвам; questionner un accusé разпитвам обвиняем; questionner qqn. sur qqch. задавам въпроси на някого за нещо; se questionner разпитваме се един друг, взаимно. -
16 rage
f. (lat. pop. °rabia, class. rabies) 1. мед. бяс; 2. силен гняв, ярост, лудост; être en rage contre qqn. ядосан съм силно на някого; 3. силна страст; la rage d'aventures силно желание за приключения; 4. loc. adv. а la rage до крайност, до безумие. Ќ qui vent tuer son chien l'accuse de la rage мътиш ми, не мътиш водата, ще те изям; écumer de rage, étre fou, ivre de rage силно съм ядосан, изпитвам луд гняв; la tempête fait rage бурята бушува, достига най-високата си точка; rage de dents мъчителен зъбобол. -
17 requérir
v.tr. (bas lat. requærere, lat. requirere) 1. ост. моля настоятелно за нещо; 2. юр. искам, изисквам, отправям иск пред съда; requérir la prison а perpétuité pour l'accusé изисквам доживотен затвор за обвиняемия; 3. поканвам, призовавам; 4. прен. изисквам, искам, нуждая се; son état requiert une intervention médicale състоянието му изисква лекарска намеса; 5. юр. произнасям обвинителна реч.
См. также в других словарях:
accusé — accusé, ée [ akyze ] n. • XIIIe; de accuser 1 ♦ Personne à qui on impute une faute, un délit (⇒aussi inculpé, prévenu). L accusé bénéficie jusqu au jugement de la présomption d innocence. Dr. Inculpé qu un arrêt de la Chambre d accusation a… … Encyclopédie Universelle
accusé — accusé, ée (a ku zé, zée) 1° Part. passé. Accusé d un crime. Accusé d aspirer au trône. • Les vents, les mêmes vents si longtemps accusés Ne te couvriront pas de ses vaisseaux brisés ?, RAC. Iph. V, 4. • Un homme, justement accusé d… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
Accuse — Ac*cuse , v. t. [imp. & p. p. {Accused}; p. pr. & vb. n. {Accusing}.] [OF. acuser, F. accuser, L. accusare, to call to account, accuse; ad + causa cause, lawsuit. Cf. {Cause}.] 1. To charge with, or declare to have committed, a crime or offense;… … The Collaborative International Dictionary of English
accuse — ac·cuse vb ac·cused, ac·cus·ing [Latin accusare to find fault with, charge with a crime, from ad to, at + causa legal case, trial] vt: to charge with an offense judicially or by a public process compare indict vi: to make or bring an accusation… … Law dictionary
accusé — Accusé, [accus]ée. part. Il a les significations de son verbe. Accusé de meurtre, de vol, &c. Il est quelquefois substantif. L Accusateur & l accusé. tout accusé n est pas coupable … Dictionnaire de l'Académie française
accuse — accuse, charge, incriminate, indict, impeach, arraign denote in common to declare a person guilty of a fault or offense. Accuse is typically immediate and personal and often suggests directness or sharpness of imputation or censure; charge… … New Dictionary of Synonyms
accuse — [ə kyo͞oz′] vt. accused, accusing [ME acusen < OFr acuser < L accusare, to call to account < ad , to + causa, CAUSE] 1. to find at fault; blame 2. to bring formal charges against (of doing wrong, breaking the law, etc.) the accused Law… … English World dictionary
accuse — UK US /əˈkjuːz/ verb [T] LAW ► to say that someone has done something wrong or illegal: accuse sb of (doing) sth »He is accused of misleading investors and lenders about the financial health of the company … Financial and business terms
accuse — (v.) c.1300, charge (with an offense, etc.), impugn, blame, from O.Fr. acuser to accuse, indict, reproach, blame (13c.), earlier announce, report, disclose (12c.), or directly from L. accusare to call to account, from ad against (see AD (Cf. ad… … Etymology dictionary
accuse — ► VERB (often accuse of) 1) charge with an offence or crime. 2) claim that (someone) has done (something wrong). DERIVATIVES accusatory adjective accuser noun. ORIGIN Latin accusare call to account , from causa reason, motive, lawsuit … English terms dictionary
Accuse — Ac*cuse , n. Accusation. [Obs.] Shak. [1913 Webster] … The Collaborative International Dictionary of English
