-
1 accorder
v.tr. (lat. pop. accordare) 1. спогодявам, помирявам; 2. ост. сгодявам; 3. рядко съюзявам, свързвам; 4. съгласувам, хармонизирам; 5. муз., ост. свиря; акордирам; 6. настройвам радио на определена честота; 7. грам. съгласувам; 8. s'accorder достигам до съгласие, помирявам се; 9. признавам, приемам, съгласявам се; je vous accorde que j'ai eu tort признавам ви, че се излъгах; 10. отпускам, позволявам; accorder un crédit отпускам кредит; 11. приписвам, признавам; on lui accorde beaucoup d'esprit признават, че той е много духовит. Ќ Ant. désaccorder; brouiller; opposer; nier, refuser; rejeter; contraster, détonner, jurer. -
2 désaccorder
v.tr. (de dés- et accorder) 1. всявам раздор, недоразумения; разединявам; 2. муз. разстройвам ( музикален инструмент). Ќ Ant. accorder, réconcilier. -
3 accordable
adj. (de accorder) муз. който може да бъде акордиран ( за инструмент). -
4 accordage
m. (de accorder) муз. настройване, акордиране ( на музикален инструмент). -
5 accordailles
f. pl. (de accorder) ост. годеж. -
6 accordant,
e adj. (de accorder) ост. съзвучен. -
7 accordé,
e adj. (de accorder) ост. годеник, годеница. -
8 accordeur
m. (de accorder) 1. ост. помирител; 2. акордьор ( който настройва музикални инструменти). -
9 accordoir
m. (de accorder) муз. ключ за настройване (акордиране) на инструменти. -
10 conspirer
v. (lat. conspirare "s'accorder") I. v.intr. съзаклятнича, заговорнича, конспирирам; II. v.tr.ind. conspirer а способствам, съдействам, спомагам; за; tout conspire conspirer а faire de moi un héros всичко способства за това да се превърна в герой; III. v.tr. ост. замислям, подготвям тайно; conspirer la mort de qqn. замислям гибелта на някого. -
11 contraster
v.intr. (réfect. a. fr. contraster, d'apr. it. contrastare) 1. противоположен съм; отличавам се, различавам се, контрастирам; les papiers peints contrastent avec l'ameublement тапетите контрастират с обзавеждането; 2. v.tr. лит. правя различен, отличавам; savoir contraster son opinion, sa conduite умея да изразя собствено мнение, да демонстрирам собствено поведение. Ќ Ant. ressembler; s'accorder, s'harmoniser. -
12 contrepartie
f. (de contre- et partie) 1. муз. втори глас; 2. контра (в игра); 3. противно мнение; 4. loc. adv. en contrepartie de в противовес на; 5. компенсация, компенсиране; accorder qqch. sans contrepartie давам нещо, без да искам нищо в замяна; 6. борсова операция, при която борсов посредник купува или продава по своя сметка акции според ордерите на клиентите си. -
13 dissoner
v.intr. (lat. dissonare) муз. не звуча добре, дисонирам. Ќ Ant. accorder(s'). -
14 entraccorder
(s') v.pr. (de entre- et accorder) сговаряме се, спогаждаме се взаимно. -
15 faculté
f. (lat. facultas "capacité") 1. способност, възможност; laisser, accorder а qqn. la faculté de choisir давам възможност на избор; 2. свойство; 3. средство, източник; dépenser au delà de ses facultés изразходвам свръх средствата, с които разполагам; 4. факултет; faculté des lettres филологически факултет; 5. pl. способности, дарба; facultés intellectuelles умствени способности. -
16 inaccordable
adj. (de in- et accorder) 1. неизпълним, който не може да бъде удовлетворен; demande inaccordable неизпълнима молба; 2. несходен, който не може да се съгласува; intérêts inaccordables противоречиви, несходни интереси. Ќ Ant. recevable. -
17 jurer
v.tr. (lat. jurare) 1. кълна се в; jurer son honneur кълна се в честта си; 2. обещавам под клетва; jurer obéissance а qqn. обещавам под клетва да съм покорен на някого; 3. заклевам се, кълна се; заричам се; jurer de dire la vérité кълна се, че ще кажа истината; je vous jure que заклевам ви се, че; 4. проклинам, кълна, псувам; jurer comme un charretier псувам като каруцар; 5. не подхождам, намирам се в крещящ контраст (за цветове); les couleurs des chaussures jurent avec cette robe цветовете на обувките не подхождат на тази рокля; se jurer 1. кълнем се взаимно, псуваме се взаимно; 2. обещавам си. Ќ jurer Dieu богохулствам. Ќ Ant. abjurer; s'accorder. -
18 raccorder
v.tr. (de re- et accorder) 1. свързвам; raccorder deux tuyaux свързвам две тръби; 2. съединявам, скачвам; 3. съединявам две филмови сцени (при монтаж); se raccorder свързвам се; cette route se raccorde а l'autoroute този път се свързва с автомагистралата. Ќ Ant. séparer. -
19 refuser
v. (lat. pop. °refusare, crois. de recusare "refuser" avec refutare "réfuter") I. v.tr. 1. отказвам, отклонявам, не приемам; refuser de parler отказвам да говоря; il refuse de m'accompagner той отказва да ме придружи; refuser une invitation отклонявам покана; refuser un manuscrit отхвърлям ръкопис (за печатане); 2. не позволявам да се влезе (за заведение, което е пълно); 3. не приемам в група; 4. скъсвам някого на изпит; refuser un candidat скъсвам кандидат на изпит; II. v.intr. 1. мор., в съчет. le vent refuse духа неблагоприятен, противоположен на движението вятър; 2. не се забивам повече (за кол, който среща скала или твърда почва); se refuser 1. лишавам се от; 2. не се съгласявам, отказвам; se refuser а une solution не се съгласявам с, не приемам решение; 3. отказвам да правя секс ( за жена). Ќ Ant. accorder, donner, fournir, offrir, reconnaître; accepter, consentir (а); accueillir, recevoir; adonner. -
20 suffrage
m. (lat. suffragium "tesson avec lequel on votait", de frangere "briser") 1. глас (избирателен); гласоподаване, избирателно право; 2. прен. одобрение; accorder son suffrage давам одобрението си. Ќ menus suffrages малки благодеяния.
- 1
- 2
См. также в других словарях:
accorder — [ akɔrde ] v. tr. <conjug. : 1> • 1080; lat. pop. accordare, pour concordare, de ad et cor, cordis « cœur », av. infl. de chorda « corde », en musique I ♦ Mettre d accord ou en accord. 1 ♦ Rare Mettre (des personnes) en communauté d idées,… … Encyclopédie Universelle
accorder — Accorder, act. acut. Semble qu il vienne de ces deux mots Latins, Ad cor: quasi ad vnum cor, siue eandem voluntatem adducere, Amener deux personnes à un coeur et une mesme volonté, et consentement. La maniere d accorder divers sons, Harmonica… … Thresor de la langue françoyse
accorder — Accorder. v. act. Mettre d accord, mettre l accord. Il a souvent pour regime les personnes, & signif. les faire convenir, mettre entre eux la paix, la bonne intelligence. Ils estoient ennemis, on les a accordés, accorder les esprits, accorder les … Dictionnaire de l'Académie française
Accorder — Ac*cord er, n. One who accords, assents, or concedes. [R.] [1913 Webster] … The Collaborative International Dictionary of English
accorder — (a kor dé) v. a. 1° Mettre en bonne intelligence, concilier, arranger. Accorder deux plaideurs. Accorder des ennemis. Accorder un différend. • Comme le sujet de leur querelle fut public, elle fut accordée au sortir du palais par M. le duc d… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
ACCORDER — v. a. Mettre d accord, remettre en bonne intelligence. Accorder les esprits. Accorder les coeurs. Ces deux hommes étaient en procès, en querelle, on vient de les accorder. ACCORDER, en parlant De doctrine, d opinions, de lois, etc., signifie,… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
ACCORDER — v. tr. Mettre d’accord. Accorder les coeurs. Accorder une personne avec une autre. Ces deux hommes étaient en procès, en querelle, on vient de les accorder. Nous tâcherons de nous accorder. Accordez vous avec vous même. Je m’accorde avec vous en… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
accorder — vt. ; donner, offrir ; accepter, recevoir, (une démission) ; mettre d accord : AKORDÂ (Albanais.001, Annecy.003, Lanslevillard.286, Montagny Bozel, Ste Reine, Saxel.002, Thônes.004), akordêr (Montricher), akourdâ (Villards Thônes), C.1. E. :… … Dictionnaire Français-Savoyard
accorder — [akɔʀde] v.t. Accorder ses violons, se mettre d accord sur une attitude à tenir : Avant de discuter, tâchez d accorder vos violons … Dictionnaire du Français argotique et populaire
Accorder la main de sa fille — ● Accorder la main de sa fille donner à quelqu un son accord au mariage de sa fille … Encyclopédie Universelle
Accorder ses violons — ● Accorder ses violons en parlant de plusieurs personnes, se mettre d accord … Encyclopédie Universelle
