-
1 acaule
adj. (dg. akoulos "sans tige") бот. безстеблен; plantes acaules безстеблени растения. -
2 a2-,
an- (съставна част на сложни думи) от гръцки, означава отдалечаване, отделяне, лишения, отрицание, напр. anormal, apolitique, acaule. а prép. (du lat. ad) (а + le = au, а + les =aux) 1. посока на движение: в, към, на; aller а Varna отивам във Варна; prendre а gauche завивам наляво; jeter au feu хвърлям в огъня; 2. местонахождение: в, на; il est au bureau той е в офиса; l'immeuble est а 100 mètres d'ici блокът е на 100 метра оттук; 3. отдалечаване; изтръгване: от; arracher un secret а qqn. изтръгвам тайна от някого; 4. разположение във времето: за, в, с, на: а 5 heures в пет часа; il est payé а l'heure плаща му се на час; 5. едновременност на действия: при, на; а l'approche de la nuit при приближаването на нощта; au sortir du cinéma ils soupèrent на излизане от киното те вечеряха; 6. цел: до, към; cela mène а la ruine това води към разоряване; 7. отправяне: до, за; lettre au Président писмо до Президента; 8. предназначение: за; chambre а coucher стая за спане, спалня; fer а repasser ютия; 9. следствие: за; contes а dormir debout отегчителни разкази; 10. притежание: на; а mon père на баща ми; 11. средство: с, на; bateau а vapeur параход; opérer а l'arme blanche действам с хладно оръжие; 12. при имена на ястия: с; potage au riz супа с ориз; 13. преценка (в съчет. с de): от, до; il y avait de 100 а 200 professeurs имаше от 100 до 200 преподаватели; 14. начин: на; acheter а crédit купувам на кредит; aller а pied вървя пеш; 15. цена: за; je vous le fais а 10 francs ще ви го направя за 10 франка; 16. loc. adv. а bâtons rompus без ред, несвързано; а cloche-pied на един крак; а contre cњur против волята си; а cњur ouvert с открито сърце; а peine едвам; а merveille чудесно; а la folie лудо; а la volée във въздуха; а sa guise по своему; а votre avis по ваше мнение; 17. при имена на хотели, ресторанти и магазини: restaurant "Au vieux tenancier" ресторант "При стария кръчмар"; 18. loc. prépos. а côté de до, от страната на; а force de по силата на; в следствие на това, че; а la place de на мястото на; а l'égard de по отношение на; а l'occasion de по случай; au delà de отвъд; au milieu de посред; au prix de с цената на; conformément а съобразно с; grâce а благодарение на; jusqu'а до; par rapport а по отношение на; 19. loc. exclam. а d'autres! на други ги разправяй!; а moi! помогнете ми!; au feu! пожар!; au secours! помощ!; au voleur! дръжте крадеца!; aux armes! на оръжие! -
3 caulescent,
e adj. (du lat. caulis "tige") бот. който е със стебло. Ќ Ant. acaule.
См. также в других словарях:
acaule — [ akol ] adj. • 1783; gr. akaulos, de a (cf. 2. a ) et kaulos « tige » ♦ Bot. Sans tige (1o) apparente. Le pissenlit, plante acaule. ● acaule adjectif ( … Encyclopédie Universelle
Acaule — Le terme acaule est utilisé pour désigner une plante dépourvue de tiges. Attention à ne pas confondre une hampe florale avec une tige. Voir aussi Glossaire botanique Portail de la botanique Ce document provient de « Acaule » … Wikipédia en Français
acaule — adj. 2 g. [Botânica] Que não tem caule (planta) ou que o tem muito aparente … Dicionário da Língua Portuguesa
acaule — (De a 2 y el lat. caulis, tallo). adj. Bot. Dicho de una planta: Cuyo tallo es tan corto que parece que no lo tiene … Diccionario de la lengua española
acaule — ► adjetivo BOTÁNICA Se refiere a la planta sin tallo aparente. * * * acaule o, menos frec., acaulo (de «a 1» y el lat. «caulis», tallo) adj. Bot. Se aplica a la planta de tallo tan corto que parece que no lo tiene. * * * acaule. (De … Enciclopedia Universal
ACAULE — adj. T. de Botan. Il se dit Des plantes dont la tige est tellement courte ou rabougrie, qu elles semblent en être dépourvues. La mandragore, le cyclamen, sont des plantes acaules … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
ACAULE — adj. des deux genres T. de Botanique Dont la tige est si courte ou rabougrie qu’elle semble inexistante. La mandragore, le cyclamen sont des plantes acaules … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
acaule — (a kô l ) adj. Terme de botanique. Qui n a pas de tige apparente. ÉTYMOLOGIE A privatif, et caulis, tige (voy. chou) … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
acaule — a|cau|le Mot Pla Adjectiu invariable … Diccionari Català-Català
acaule — a·càu·le agg. TS bot. di pianta: che ha il fusto tanto corto da sembrarne priva {{line}} {{/line}} DATA: 1797. ETIMO: der. di caule con 1a … Dizionario italiano
acaule — {{hw}}{{acaule}}{{/hw}}agg. Detto di pianta che sembra priva di fusto per lo scarso sviluppo di questo … Enciclopedia di italiano
