-
1 abondance
f. (du lat. abundantia "flot") 1. изобилие, богатство, охолство; en abondance в изобилие; vivre dans l'abondance живея охолно; 2. богатство на езика; parler avec abondance говоря с лекота; parler d'abondance говоря направо; без подготовка; parler d'abondance de cњur говоря откровено. Ќ abondance de biens ne nuit pas от много глава не боли. Ќ Ant. rareté; disette pénurie, indigence, dénuement, pauvtreté. -
2 besoin
m. (du frq. °bisunni "soin") 1. нужда, потребност, необходимост; en cas de besoin в случай на нужда; sentir, éprouver, ressentir le besoin de изпитвам нуждата от; pl. необходимото за живот; pourvoir aux besoins de ses parents издържам родителите си; 2. тежко материално положение; нужда, бедност; être dans le besoin намирам се в нужда; 3. loc. adv. au besoin в случай на нужда; au besoin on connaît les amis приятел в нужда се познава; état de besoin мед. привикване, зависимост; faire ses besoins ходя по нужда; avoir besoin de нуждая се от; avoir besoin que (+ subj.) трябва, необходимо е да; il est besoin de лит. необходимо е да; s'il en est besoin, si besoin est ако е необходимо. Ќ Ant. dégoût, saciété, abondance, aisance, fortune, prospérité, richesse. -
3 bien1
m. (de bien, adverbe) 1. добро, добрина; faire le bien1 правя добро; un ami qui vous veut du bien1 приятел, който ви желае доброто, доброжелател (в анонимните писма); 2. благо, облага, полза; le bien1 public обществено благо; 3. имот, имущество, собственост; un bien1 immeuble недвижим имот; bien1s publics обществени имоти; bien1s privés частни имоти. Ќ abondance de bien1 ne nuit погов. от много глава не боли; grand bien1 vous fasse! правете каквото щете! mener une entreprise а bien1 водя начинание до добър край; un homme de bien1 ост. милостив, състрадателен човек; честен човек. Ќ Ant. mal; dommage; injustice. -
4 copie
f. (du lat. copia "abondance") 1. препис, копие; copie fidèle d'un texte вярно, точно копие на текст; 2. репродукция; 3. печ. ръкопис, от който се набира; 4. чернова; 5. контролна писмена работа или задача на ученик, написана на лист; ramasser les copies събирам писмените работи; 6. двоен лист с формат на ученическа тетрадка; 7. копие от кинофилм; 8. имитация, плагиатство; 9. човек, който имитира маниерите или говора на друг. Ќ pour copie conforme вярно с оригинала; journaliste en mal de copie разг. журналист, на когото липсва сюжет за статия; pisseur de copie слаб журналист, който пише много, но зле. Ќ Ant. modèle, original. -
5 copieux,
se adj. (lat. copiosus, de copia "abondance") обилен, изобилен; repas copieux, обилно ядене. Ќ pourboire copieux, щедър бакшиш; publication copieux,se ост. публикация, богата с илюстрации. Ќ Ant. frugal; mesquin, pauvre; petit. -
6 corne
f. (lat. class. cornua, plur. de cornu "cor") 1. рог (на животно); 2. рогче, пипалце (на охлюв); 3. копито; 4. овчарски рог; 5. ост. клаксон, тромба; 6. corne а chaussures обувалка; 7. вид архитектурна украса; 8. подвит край на лист, на визитна картичка; 9. рогова материя; 10. заострен връх на шапка; 11. мор. полегата греда на мачта. Ќ corne d'abondance рог на изобилието; coup de corne убождане с рог; corne du croissant рогче на полумесец; porter les cornes изневеряват ми, рогоносец съм; prendre le taureau par les cornes посрещам смело (решително) трудностите, захващам работата откъм трудната страна; bêtes а cornes рогат добитък; cornes de gazelle ориенталски сладкиш с мед; corne de chasse ловджийски рог; corne de brume мор. уред за издаване на звуков сигнал при мъгла (на кораб); cornes d'une enclume заострени краища на наковалня. -
7 crise
f. (lat. médiév. crisis, gr. krisis "décision") 1. криза; crise économique икономическа криза; 2. мед. криза, пристъп; crise de nerfs нервен пристъп; crise d'épilepsie епилептичен пристъп; 3. мед. критична фаза на болест. Ќ piquer une crise разгневявам се. Ќ Ant. latence, rémission; accalmie, calme, équilibre; prospérité; abondance, épanouissement. -
8 défaut
m. (anc. p. p. de défaillir) 1. отсъствие, липса; défaut d'harmonie липса на хармония; 2. недоимък, недостиг; les forces m'ont fait défaut силите не ми достигнаха; 3. недостатък; avoir de nombreux défauts имам много недостатъци; 4. юр. неявяване в съд; 5. loc. prép. а défaut de, au défaut de по липса на, вместо. Ќ être en défaut греша, сгрешавам; престъпвам правилник; faire défaut не се явявам в съд; отсъствам, липсвам, няма ме; faire défaut а ses engagements не устоявам на задълженията си; jugement par défaut задочна присъда. Ќ Ant. abondance; perfection, qualité, vertu. -
9 disette
f. (p.-к. gr. disektos "année bissextile, malheureuse") 1. оскъдица, липса на храни, глад; 2. бедност, немотия. Ќ Ant. abondance. -
10 indigence
f. (lat. indigentia) 1. ост. нищета; vivre dans l'indigence живея в нищета; 2. хората, които живеят в нищета, беднотия (бедните); 3. прен. интелектуална бедност. Ќ Ant. fortune, richesse, luxe, abondance. -
11 insuffisance
f. (de in- et suffisance, d'apr. bas lat. insufficientia) 1. недостатъчност, недостиг, непълнота, липса; insuffisance de moyens недостиг на средства; 2. pl. негодност, неспособност; 3. мед. недостатъчност; insuffisance rénale бъбречна недостатъчност. Ќ Ant. abondance, affluence, excès, suffisance; aptitude, capacité, supériorité. -
12 maigreur
f. (de maigre) 1. мършавост, слабост; 2. прен. оскъдност, липса, немотия; сухота. Ќ Ant. embonpoint, obésité; abondance. -
13 manque2
m. (de manquer) 1. липса, нямане, недостиг, лишение; 2. отсъствие, неявяване на проверка; être de manque2 отсъствам; 3. loc. prép. manque2 de ост. поради липса на. Ќ de manque2 по-малко; manque2 а gagner изпуснат случай да се спечели. Ќ Ant. abondance, excédent, excès. -
14 parler1
v. (lat. ecclés. parabolare) I. v.intr. 1. говоря, приказвам; parler1 du nez говоря през носа, гъгна; parler1 а tort et а travers говоря както ми дойде на ума; faire parler1 de soi правя да се говори за мен, ставам известен, прочувам се; parler1 en public говоря пред хора, на събрание; а proprement parler1 собствено казано; а parler1 franc откровено казано; а parler1 sérieusement ако говорим сериозно; 2. затрогвам; грабвам, унасям; parler1 au cњur затрогвам сърцето; 3. в съчет. parler1 de (+ inf.) имам намерение, възнамерявам; il parlait d'émigrer en France смяташе, имаше намерение да емигрира във Франция; 4. loc. prép. sans parler1 de като не се смята, без да смятаме; II. v.tr. говоря; parler1 le français владея, говоря френски; parler1 musique, littérature, politique говоря на музикални, литературни, политически теми; se parler1 1. говоря си; 2. говорим си. Ќ une façon de parler1 така се казва, така е думата; parler1 français comme une vache espagnole говоря развалено френски; parler1 mal de qqn. клеветя, критикувам някого; parler1 а un sourd говоря на някого, който нищо не разбира; parler1 comme un livre, parler1 d'or говоря умно; parler1 pour ne rien dire говоря празни думи; vous parlez (tu parles) d'or! златна ви (ти) уста! parler1 d'abondance говоря свободно, като импровизирам; en parler1 а son aise говоря, дискутирам за нещо вяло, понеже не съм засегнат, заинтересован; parler1 par B et F груб, недодялан съм; parler1 а son bonnet говоря си сам; parler1 boutique говоря за работа, по професионални въпроси; parler1 cheval говоря неправилно; parler1 de choses et d'autres говоря на различни теми, за това-онова; parler1 а cњur ouvert говоря открито, искрено; parle а mon cul, ma tête est malade отказвам да слушам някого, който ме отегчава; parler1 entre ses dents говоря тихо, за да не ме чуят; parler1 dans le désert говоря без да ме слуша някой; parlez а votre écot не се меси в чужда работа, гледай си работата; parler1 français прен. говоря ясно, разбираемо, без двусмислици; parler1 dans son gilet говоря тихо; parler1 au goulot пия колкото искам (вино); parler1 gras говоря неприлично; parler1 latin devant les Cordeliers ост. на краставичар краставици продавам; parle (parlez) pas de malheur! в никакъв случай; parler1 petit nègre говоря лошо френски; parler1 de la pluie et du beau temps говоря за незначителни неща; parler1 aux rochers говоря пред безразлични слушатели. Ќ Ant. taire (se). -
15 pénurie
f. (lat. penuria) 1. краен недостиг; pénurie de main d'њuvre недостиг на работна ръка; 2. немотия, оскъдица, нищета. Ќ Ant. abondance, surabondance. -
16 rareté
f. (lat. raritas) 1. рядкост; немногобройност; 2. липса; дефицит на нещо; 3. физ. неплътност, разреденост; 4. рядък, ценен предмет. Ќ Ant. abondance, profusion; fréquence. -
17 venir
v. (lat. venire) I. v.intr. 1. идвам; пристигам; venez avec moi елате с мен; il va venir той ще дойде; venez près de moi елате до мен; il vint а Genève un homme célèbre в Женева пристигна един прочут човек; venir а qqn. идвам при някого, към някого; 2. идвам, настъпвам, сполетявам; quand vint son tour когато дойде, настъпи неговият ред; 3. идвам, хрумвам; une idée me vient а l'esprit хрумва ми идея; il me vient а l'esprit de идва ми на ума да; 4. никна, раста; le blé vient bien житото расте добре; 5. образувам се, излизам; des boutons lui viennent sur le visage излизат му пъпки по лицето; 6. достигам; votre fils me vient а l'épaule синът ви достига до рамото ми (на ръст); venir а ses fins ост. достигам целите си; 7. излизам, тека (за течност); 8. просъществувам, трая; les vestiges sont venus jusqu'а notre siècle останките са просъществували до наше време; 9. в съчет. с предл.: а venir който трябва да дойде; бъдещ; les générations а venir бъдещите поколения; с нареч. venir а bout справям се, преодолявам; стигам до края; venir а point идвам навреме, на място; venir de идвам, донесен съм от; произхождам от; venir de Sofia идвам от София; venir de la part de qqn. идвам от името на някого; ce mot vient du latin тази дума идва от латински; cela vient de ce que (+ ind.) това идва от факта, че; de là vient que оттам следва, че; d'où vient que ето защо, следователно; venir après следвам след; en venir а достигам до дадена точка, до дадено действие, до даден резултат; en venir aux coups стигаме до юмруци; venir en идвам, съм в; venir en abondance идвам (съм) в изобилие (за реколта и др.); y venir стигам там (до дадена точка, до дадено развитие); vous-y venez? достигате ли до моето мнение? qu'il y vienne нека само да дойде; 10. в съчет. faire venir заръчвам, поръчвам, заставям, нареждам; faire venir un livre поръчвам книга; 11. в съчет. laisser venir, voir venir не бързам да действам, очаквам спокойно; 12. раждам се; venir au monde раждам се; 13. venir bien ставам сполучлив (за отпечатване на нещо); l'épreuve vient bien копието се отпечата добре; II. като спомагателен глагол, следван от инфинитив; 1. venir + inf. дава оттенък в значението на инфинитива и следващите глаголи; venir se placer заставам; on vient vous chercher търсят ви; vous venez prétendre que вие претендирате, че; 2. в предл. констр. venir de + inf. означава близко минало време: току-що, преди малко; je viens de sortir току-що излязох; venir а + inf. при условно изречение със si означава евентуално бъдеще, хипотеза: ако случайно; s'il venait а me perdre ако ме изгубеше, в случай, че ме беше изгубил. Ќ de quel pays venez-vous? d'où venez-vous? от небето ли падате? il vient que случва се че; les maladies viennent а cheval et s'en vont а pied посл. болестите лесно идват, но трудно си отиват; se faire bien venir de qqn. правя някого да ме приеме радушно; venir comme tambourin а noce (comme violon en danse) явявам се тъкмо навреме, на място; venons au fait да дойдем на думата си; venu а point назрял; je ne fais qu'aller et venir разг. връщам се веднага; faire venir qqn. извиквам, привиквам някого; je te vois venir avec tes gros sabots отгатвам намеренията ти; la nuit venue щом настъпи нощта; s'en venir ост., диал. идвам.
См. также в других словарях:
abondance — [ abɔ̃dɑ̃s ] n. f. • 1119; lat. abundantia « affluence », de unda « flot » 1 ♦ Grande quantité, quantité supérieure aux besoins. ⇒ pléthore , profusion, surabondance. L abondance des légumes sur le marché. PROV. Abondance de biens ne nuit pas, se … Encyclopédie Universelle
abondance — Abondance. s. f. v. Affluence, grande quantité. Abondance de tout. abondance de biens. pays d abondance. année d abondance. en abondance. en grande abondance. avec abondance. estre dans l abondance. avoir abondance de toutes choses. Corne d… … Dictionnaire de l'Académie française
abondance — Abondance, f. penac. Abundantia, Affluentia, Copia. Abondance de droit, Copia causae. Abondance de lait, Vbertas lactis. Grande abondance de fueilles, Luxuria foliorum. Grande abondance de paroles, ou de langage, Flumen, Copia verborum. Avoir… … Thresor de la langue françoyse
Abondance — Escudo … Wikipedia Español
Abondance — bezeichnet: Abondance (Haute Savoie), eine Gemeinde in Frankreich. Kanton Abondance, einen Kanton in Frankreich. Abondance, eine Rinderrasse. Abondance (Käse), eine Käsesorte. Diese Seite ist e … Deutsch Wikipedia
Abondance — is the name of:* Abondance (cheese), a type of cheese * Abondance (cattle), a breed of cattle * Abondance, a commune of the Haute Savoie département in France … Wikipedia
Abondance — Surtout porté en Savoie, désigne en principe celui qui est originaire de la commune d Abondance (74). Origine : le latin Abundantius, nom de personne popularisé par un saint martyrisé sous Dioclétien (on précisera qu Abondance est également un… … Noms de famille
Abondance [1] — Abondance (fr., spr. Abongdangs), Überfluß. Davon Abondiren, Überfluß haben, u. Abondant, überflüssig … Pierer's Universal-Lexikon
Abondance [2] — Abondance (eigentlich Notre Dame d A.), Kirchspiel in der sardin. Provinz Chablois (Savoyen), im Thal A., gute Viehzucht, berühmter Käse; 1200 Ew. Nahe dabei ist der Paß über den 4050 F. hohen Col d A. von Wallis nach dem Genfer See … Pierer's Universal-Lexikon
abondance — (a bon dan s ) s. f. 1° Grande quantité. L abondance du produit, en parlant de la vigne. Vivre dans l abondance de toutes choses. L abondance des hommes, de l argent dans ce pays. L abondance des mauvaises herbes étouffe la moisson. L abondance … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
ABONDANCE — s. f. Grande quantité. Abondance de tout. Abondance de biens. Ses larmes coulaient en abondance, en grande abondance, avec abondance. Avoir abondance de toutes choses. Une grande abondance de pensées, de paroles, de citations. Il s emploie… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
