-
81 orageux,
se adj. (de orage) 1. бурен; temps orageux, бурно време; 2. прен. неспокоен, бурен, напрегнат; 3. шумен. -
82 outrage
m. (de outre2) 1. оскърбление, тежка обида; faire outrage а qqn. обиждам, оскърбявам някого; 2. поет. щета, вреда, пакост; les outrages du temps щетите на времето; 3. прен. накърняване; нарушение; outrage а la morale накърняване, нарушаване на морала. Ќ faire subir а une femme les derniers outrages изнасилвам жена. -
83 paix
f. (lat. pax, pacis) 1. мир, състояние на мир; en temps de paix в мирно време; traité de paix мирен договор; 2. мир, мирен договор; faire conclure la paix сключвам мир; 3. покой, тишина, спокойствие; 4. помирение, мир; juge de paix мирови съдия; 5. задружност, съгласие, мир; 6. paix! interj. paix donc! тихо! Ќ paix fourrée привидно спокойствие, мир; en paix спокойно; avoir la paix спокоен съм; faire la paix avec сдобрявам се с някого. -
84 parler1
v. (lat. ecclés. parabolare) I. v.intr. 1. говоря, приказвам; parler1 du nez говоря през носа, гъгна; parler1 а tort et а travers говоря както ми дойде на ума; faire parler1 de soi правя да се говори за мен, ставам известен, прочувам се; parler1 en public говоря пред хора, на събрание; а proprement parler1 собствено казано; а parler1 franc откровено казано; а parler1 sérieusement ако говорим сериозно; 2. затрогвам; грабвам, унасям; parler1 au cњur затрогвам сърцето; 3. в съчет. parler1 de (+ inf.) имам намерение, възнамерявам; il parlait d'émigrer en France смяташе, имаше намерение да емигрира във Франция; 4. loc. prép. sans parler1 de като не се смята, без да смятаме; II. v.tr. говоря; parler1 le français владея, говоря френски; parler1 musique, littérature, politique говоря на музикални, литературни, политически теми; se parler1 1. говоря си; 2. говорим си. Ќ une façon de parler1 така се казва, така е думата; parler1 français comme une vache espagnole говоря развалено френски; parler1 mal de qqn. клеветя, критикувам някого; parler1 а un sourd говоря на някого, който нищо не разбира; parler1 comme un livre, parler1 d'or говоря умно; parler1 pour ne rien dire говоря празни думи; vous parlez (tu parles) d'or! златна ви (ти) уста! parler1 d'abondance говоря свободно, като импровизирам; en parler1 а son aise говоря, дискутирам за нещо вяло, понеже не съм засегнат, заинтересован; parler1 par B et F груб, недодялан съм; parler1 а son bonnet говоря си сам; parler1 boutique говоря за работа, по професионални въпроси; parler1 cheval говоря неправилно; parler1 de choses et d'autres говоря на различни теми, за това-онова; parler1 а cњur ouvert говоря открито, искрено; parle а mon cul, ma tête est malade отказвам да слушам някого, който ме отегчава; parler1 entre ses dents говоря тихо, за да не ме чуят; parler1 dans le désert говоря без да ме слуша някой; parlez а votre écot не се меси в чужда работа, гледай си работата; parler1 français прен. говоря ясно, разбираемо, без двусмислици; parler1 dans son gilet говоря тихо; parler1 au goulot пия колкото искам (вино); parler1 gras говоря неприлично; parler1 latin devant les Cordeliers ост. на краставичар краставици продавам; parle (parlez) pas de malheur! в никакъв случай; parler1 petit nègre говоря лошо френски; parler1 de la pluie et du beau temps говоря за незначителни неща; parler1 aux rochers говоря пред безразлични слушатели. Ќ Ant. taire (se). -
85 pendant3
prép. (sur le modèle du lat. jur. pendens: le siège pendant, le temps pendant) 1. през, през време на; 2. в продължение на; 3. loc. conj. pendant3 que докато. -
86 présent2,
e adj. (lat. prњsens) 1. който присъства, присъстващ; être présent2, а un endroit присъствам някъде; 2. настоящ, актуален; le siècle présent2, настоящият век; 3. сегашен; temps présent2, грам. сегашно време; 4. m. настоящето, сегашното; vivre dans le présent2, живея в настоящето; 5. f. настоящото писмо, текст; 6. interj. présent2,! тук! 7. loc. adv. а présent2, сега; 8. loc. conj. а présent2, que сега, когато. -
87 printanier,
ère adj. (de printemps) 1. пролетен; temps printanier, пролетно време; 2. прен. младежки. -
88 promettre
v.tr. (lat. promittere) 1. обещавам; il lui a promis son aide той му (Ј) обеща помощта си; promettre son amour обещавам любовта си; 2. предвещавам, предсказвам; on promet du beau temps pour demain предвещават хубаво време за утре; 3. разг. уверявам, потвърждавам; 4. давам надежда; se promettre вземам твърдо решение; обещавам си; обещаваме си един на друг. Ќ se ruiner а promettre et s'enrichir а ne rien donner погов. правя много обещания, които не удържам. -
89 quatre
adj. numér. et n. (lat. quatt(u)or) 1. четири; les quatre saisons четирите сезона; trèfle а quatre feuilles четирилистна детелина; moteur а quatre temps четиритактов двигател; 2. четвърти; Henri IV Анри IV; 3. m. цифра четири; четвърто число; четворка (карта за игра; четири еднакви карти); le quatre juin четвърти юни; multiplier par quatre умножавам по четири; 4. m. четвърти размер, мярка; 5. f. стая ? 4, маса ? 4; 6. m. лодка с четирима гребци; 7. m. страна на зар с четири точки. Ќ avoir la tête en quatre главата ми се пръска; manger comme quatre ям твърде много, ям като разпран; descendre un escalier quatre а quatre слизам по стълба, като прескачам по четири стъпала наведнъж; se mettre en quatre правя всичко, което е по силите ми; se tenir а quatre едва се сдържам, едва се овладявам; je n'ai pas quatre bras разг. не мога да върша всичко сам; être tiré а quatre épingles облечен съм официално; а quatre pas d'ici на две крачки оттук, съвсем близо. -
90 que2
adv. (lat. quid) 1. защо, за какво, в какво; qu'avez-vous besoin de tant de conserves? за какво са ви толкова консерви? 2. възклицание: колко, как! que2 peu de temps suffit pour tout changer! колко малко време стига, за да се промени всичко; ce qu'il est bête колко е глупав! que2 de difficultés je prévois колко много трудности предвиждам! -
91 quelque
adj. (de quel et que) 1. някой, някакъв, няколко; faire quelques pas правя няколко крачки; deux cents et quelques francs двеста и няколко франка; 2. известно; depuis quelque temps от известно време; il avait quelque savoir той имаше известно познание; 3. adv. приблизително, около; il était а quelque cinquante mètres той беше на около петдесетина метра; 4. adv. колкото и; quelque grand qu'il soit колкото и голям да е той; 5. loc. adv. quelque part някъде; quelque peu малко; 6. quel que, quelle que (+ subj.) adj. indéf. какъвто и, каквото и; 7. лит. какъвто, каквото; sur quelque sujet que se portât la conversation на каквато и тема да беше разговорът. Ќ quelque chose нещо. Ќ Hom. quel que. -
92 rattraper
v.tr. (de re- et attraper) 1. отново хващам, залавям; 2. застигам, догонвам; 3. наваксвам; rattraper le temps perdu наваксвам изгубеното време; 4. разг. осмивам, поставям в неудобно положение; 5. поправям допусната грешка или непредпазливост; 6. успявам да направя нещо успешно (след неуспешен опит); rattraper une mayonnaise успявам този път да направя майонеза; se rattraper 1. хващам се за нещо; 2. наваксвам си; 3. спечелвам отново изгубени пари. -
93 record
m. (mot angl., de to record "rappeler, enregistrer", du fr. recorder, rac. cord "cњur") 1. рекорд; établir un record установявам рекорд; battre les records бия рекордите; 2. adj. рекорден; en un temps record за рекордно време. Ќ Hom. recors. -
94 réfléchir
v. (lat. reflectere; d'apr. fléchir) I. v.tr. dir. отразявам (светлина); se réfléchir отразявам се; II. v.intr. разсъждавам, обмислям; laissez-moi le temps de réfléchir оставете ми време да размисля; III. v.tr.ind. réfléchir sur qqch. размишлявам върху нещо; réfléchir а qqch. мисля за нещо; réfléchir que помислям, че; преценявам, че; réfléchissez que c'est votre seule chance помислете, че това е единственият ви шанс. -
95 rempli1,
e adj. (de remplir) пълен, напълен, изпълнен; temps bien rempli1, добре изпълнено време; parc rempli1, d'oiseaux парк пълен с птици; engagement rempli1, изпълнен ангажимент. Ќ homme rempli1, de soi-même човек, който се смята за по-висш от останалите. Ќ Ant. vidé; exempt. -
96 reste
m. (subst. verb. de rester) 1. остатък от сума, ресто; 2. следа, известно малко количество; des restes de verdure следа, слаби остатъци от зеленина; on voyait dans ses yeux un reste de colère в очите му личеше следа от гняв; 3. останало, остатък, останала част; le reste de la vie остатъкът от живота; le reste du temps през останалата част от времето; ne t'occipe pas du reste не се занимавай с останалото; avoir de beaux restes все още съм красив; 4. мат. остатък; 5. последен представител; cette aristocratie, reste des familles autrefois nobles тази аристокрация, която е последен представител на някога благородни фамилии; 6. остатъци (от храна); 7. останки, отломки; 8. лит. тленни останки, прах; 9. loc. adv. de reste повече, отколкото трябва, доста; du reste, au reste лит. впрочем; 10. останалите хора. Ќ être (demeurer) en reste avec qqn. длъжник съм на някого; donner son reste а qqn. уволнявам някого, като му давам остатъка от заплатата, която му дължа; et le reste и така нататък. -
97 rien
pron. indéf, m. et adv. (du lat. rem, accus. de res "chose") 1. в положително изречение: нещо; il fut incapable de rien dire той бе неспособен да каже нещо; avant que le jeune homme ait rien pu dire преди младежът да е успял да каже нещо; rester sans rien dire стоя без да кажа нещо; 2. в отрицателно изречение, заедно с ne: нищо; ce n'est rien! няма нищо! няма значение; il n'en est rien няма нищо подобно; rien de tout нищо подобно; cela ne fait rien няма нищо, няма никакво значение; il n'y a rien а ajouter нищо не може да се добави; qui ne risque rien n'a rien погов. който не поема риск, не печели нищо; cela ne vaut rien това нищо не струва; il n'y a rien de mieux няма нищо по-добро; cela n'a rien d'impossible в това няма нищо невъзможно; n'être rien нямам никаква стойност, не струвам нищо; 3. в отрицателни изречения (без ne): нищо (като отрицателен отговор на въпрос); que faites-vous? rien какво правите? - нищо; rien а faire нищо не може да се направи; 4. в съчет. de rien; de rien de tout незначителен, нищожен; разпуснат; une fille de rien разпуснато момиче; rien de rien съвсем нищо; de rien! няма защо! (при благодарене); c'est tout ou rien или всички или нищо; mieux que rien по-добре от нищо; se réduire а rien превръщам се в нищо; 5. m. най-малко нещо, дреболия; un rien les amuse и най-дребното нещо ги забавлява; pour un rien за нищо; se mettre en colère pour un rien ядосвам се за нищо; 6. m. pl. празни неща, дреболии; 7. m. поет. небитие; 8. в съчет. un, une rien de tout ост. долен, пропаднал, изпаднал човек; 9. adv. нар., ост. много, доста; il fait rien froid много е студено; elles sont rien droles те са много забавни; 10. loc. adv. pour rien за нищо; почти без пари, на много ниска цена; beaucoup de bruit pour rien много шум за нищо; rien que само, единствено; rien que la vérité единствено и само истината; un rien малко, лекичко; costume un rien trop grand костюм, който е леко широк; 11. loc. conj. rien moins que лит. никак; всичко друго, но не и. Ќ en un rien de temps, en moins de rien за миг, за много кратко време; en rien в каквото и да е; cela ne nous touche en rien това не ни засяга по никакъв начин; rien de plus, rien de moins точно това, ни повече, ни по-малко; comme un rien разг. много лесно; un rien de съвсем малко от ( за количество). Ќ Ant. chose (quelque chose), tout; beaucoup. -
98 seulement
adv. (de seul) 1. само; l'homme ne vit pas seulement de pain човек не живее само с хляб; 2. но, обаче; само че; leur maison est très haute, seulement elle n'est pas solide тяхната къща е много висока, само че не е много здрава; 3. поне, ако, ако само; si seulement je pouvais dormir поне да можех да спя; 4. нито, дори; sans avoir seulement le temps d'avaler sa soupe дори да нямаш време да изядеш супата си; 5. току-що; il vient seulement d'arriver току-що пристигна. -
99 simple
adj. (lat. simplex) 1. прост, несложен, с еднороден състав, строеж; 2. естествен, простодушен, чистосърдечен; наивен; 3. глупав, изостанал; simple d'esprit умствено изостанал, простоват; 4. семпъл, не претруфен; 5. m. ост. еднородно лекарство; 6. m. партия на тенис между двама играчи; 7. m. медицинско растение. Ќ simple comme un bonjour разг. прост като фасул; temps simples грам. прости глаголни времена; passé simple грам. минало свършено време. Ќ Ant. affecté, orgieilleux; fin, rusé; complexe; apprêté, étudié, recherché. -
100 souffler
v. (lat. soufflare, de flare "souffler") I. v.intr. 1. духам; souffler sur le feu духам огъня, за да го разпаля; 2. издишвам, задъхвам се, запъхтявам се, пъхтя; 3. поемам дъх; laissez-moi le temps de souffler оставете ме да си поема дъх; 4. духам, лъхам; полъхвам (за вятър); 5. ост. продумвам, казвам; les enfants ne soufflaient plus децата не продумаха вече; II. v.imp. духа, вее; il souffle духа вятър; III. v.tr. 1. духам; раздухвам; загасвам с духане; souffler une bougie духвам свещ; 2. надувам, духам; souffler un ballon надувам балон; 3. подсказвам, суфлирам; шушна, подшушвам; souffler son rôle а un acteur суфлирам роля на актьор; souffler un écolier подсказвам на ученик; 4. прен. вдъхвам, внушавам; 5. разг. вземам, отнемам; il lui a soufflé sa maîtresse той му отне любовницата. Ќ ne pas souffler mot разг. дума не продумвам; regarder (voir) de quel côté le vent souffle гледам накъде духа вятърът.
См. также в других словарях:
Temps de la physique — Temps (physique) Pour les articles homonymes, voir Temps (homonymie). Le temps (du latin tempus) est une notion fondamentale de la Nature dans son sens de temps qui passe. « Les physiciens, écrit Étienne Klein, n essaient pas de résoudre… … Wikipédia en Français
Temps en physique — Temps (physique) Pour les articles homonymes, voir Temps (homonymie). Le temps (du latin tempus) est une notion fondamentale de la Nature dans son sens de temps qui passe. « Les physiciens, écrit Étienne Klein, n essaient pas de résoudre… … Wikipédia en Français
Temps perdu — Temps Pour les articles homonymes, voir Temps (homonymie). Chronos, dieu du temps de la mythologie grecque, par Ignaz Guenther … Wikipédia en Français
Temps personnel — Temps Pour les articles homonymes, voir Temps (homonymie). Chronos, dieu du temps de la mythologie grecque, par Ignaz Guenther … Wikipédia en Français
TEMPS — Chacun sait à quel aspect de son expérience répond le mot de temps; mais aucune définition de la notion correspondante n’a reçu jusqu’ici, chez les savants comme chez les philosophes, une approbation unanime. Sensible à cette difficulté qu’il… … Encyclopédie Universelle
temps — Temps, m. Vient du Latin Tempus par syncope de la voyelle u, Tempus, Tempestas, l Espagnol et l Italien s esloignent trop dudit mot Latin, disant le premier Tiempo, et l autre Tempo. Le temps, ou jour, Dies. Le temps soit d un an, d un jour, ou d … Thresor de la langue françoyse
temps — TEMPS. s. m. La mesure du mouvement, ce qui mesure la durée des choses. Il est opposé a Eternité. Temps passé. temps present. temps futur, ou temps avenir. le temps coule. le temps s escoule. la durée du temps. le temps passe bien viste. en moins … Dictionnaire de l'Académie française
Temps de travail légal — Temps de travail Le temps de travail est une mesure de la durée qu une personne travaille en étant rémunérée. Souvent calculé de manière hebdomadaire, il s agit du temps de travail effectif dans lequel ne sont pas inclus les jours fériés, la… … Wikipédia en Français
Temps du travail — Temps de travail Le temps de travail est une mesure de la durée qu une personne travaille en étant rémunérée. Souvent calculé de manière hebdomadaire, il s agit du temps de travail effectif dans lequel ne sont pas inclus les jours fériés, la… … Wikipédia en Français
Temps noir — Temps noir : la revue des littératures policières Pays France Langue Français Périodicité Semestrielle Format 16 x 24 cm Genre … Wikipédia en Français
Temps (solfege) — Temps (solfège) Pour les articles homonymes, voir Temps (homonymie). Dans le solfège, le temps est l unité de mesure de la durée musicale, tout comme le mètre est celle de la longueur, le kilogramme, celle de la masse, le litre, celle du volume,… … Wikipédia en Français
