-
1 latin,
e adj. (lat. latinus) et n. 1. латински; la grammaire latin,e латинска граматика; 2. католически; église latin,e католическа църква; 3. m. латински език; latin, vulgaire простонароден латински език; latin, classique класически латински език; latin, de cuisine лош латински; 4. m., f. латинец. Ќ perdre son latin, разг. нищо не разбирам, намирам се в недоумение; Quartier latin, Латински квартал (в Париж); voile latine мор. триъгълно платно, използвано в Средиземноморието. -
2 greco-latin,
e adj. (de gréco- et latin) (pl. gréco-latin(e)s) гръцко-латински. -
3 néo-latin,
e adj. (de néo- et latin) новолатински. -
4 abiétinées
f. pl. (de abies, nom latin du sapin) група иглолистни дървесни видове, обхващаща бора, елата, лиственицата (в ботаниката се използва и формата "abiétacées" f. pl.). -
5 bas1,
se adj. (bas lat. bassus) 1. нисък; bas1, prix ниска цена; salle bas1,se ниска стая; 2. малоценен, долнокачествен; 3. долен; au bas1, étage на долния етаж; le bas Rhin долен Рейн; 4. муз. нисък, тих (за глас); 5. слаб; vue bas1,se слабо зрение; 6. прен. низък, долен, подъл; 7. нисък, по-слаб; bas1,se pression ниско налягане; bas1,se température ниска температура; а voix bas1,se с нисък, слаб глас. Ќ bas1,se marée, bas1,se mer отлив; faire main bas1,se обирам, плячкосвам; le jour est bas1, денят преваля; un ciel bas1, мрачно небе; messe bas1,se литургия по време на която не се пее, а само се четат молитви; faire des messes basses разг. говоря така, че другите да не могат да чуят; bas morceaux парчета месо с по-ниско качество и цена; Chambre basse Камарата на общините (в Англия); enfant en bas âge дете в ранна възраст; le Bas Moyen Age Късно Средновековие; le bas latin късен латински; le Bas-Empire Късната Римска империя (след Константин); au bas de в долната част на. Ќ Ant. haut, élevé, rélevé, noble, sublime. -
6 cuisine
f. (lat. cocina, de coquina, de coquere "cuire") 1. кухня, готварница; 2. готвене, приготвяне на ястия; recette de cuisine готварска рецепта; faire la cuisine готвя; 3. обзавеждане на кухня; 4. разг. интрига, далавера; 5. ядене, храна; cuisine légère лека храна; 6. разш. кухненски персонал. Ќ latin de cuisine неправилен латински; batterie de cuisine кухненска посуда; разг. всички отличия на военен. -
7 dire1
v.tr. (lat. dicere) 1. казвам, говоря; думам, продумвам; sans mot dire1 без дума да продума; 2. разказвам; чета; декламирам; je vais vous dire1 la nouvelle ще ви разкажа новината; 3. църк. служа, отслужвам; dire1 la messe отслужвам литургия; 4. съобщавам, разкривам, споделям; 5. изказвам; dire1 son respect изразявам почитта си; 6. поет. пея, възпявам; 7. заповядвам, препоръчвам, съветвам; je vous avais dit d'agir autrement посъветвах ви да действате иначе; 8. твърдя; а ce qu'il dit според това, което твърди; 9. посочвам, определям; 10. мисля, съдя; 11. отговарям, възразявам; 12. изразявам; son silence dit beaucoup мълчанието му изразява много неща; 13. харесвам; est-ce que cela vous dit? харесва ли ви това?; 14. означавам; que veut dire ce mot latin? какво означава тази латинска дума?; 15. пиша; je vous ai dit dans ma lettre писах в писмото си; 16. предсказвам; dire1 l'avenir предсказвам бъдещето; 17. възразявам; il n'y a rien а dire1 няма никакви възражения; se dire1 казвам си, казва се. Ќ а l'heure dite в уречения час; autrement dit с други думи; avoir а dire1 (y avoir а dire1) имам да забележа, да възразя; а vrai dire1 право да си кажа, право да говорим; bien faire vaut mieux que bien dire1 погов. по-добре добри дела, отколкото добри думи; ceci dit след като това е било казано; (ceci) soit dit en passant нека (това) бъде казано между другото; cela ne me dit rien това не ме интересува; това не ми харесва; cela va sans dire1 това се разбира от само себе си; cela veut dire1 това значи; c'est-а-dire1 това значи, тоест; c'est dit, c'est bien dit, voilà qui est dit разбрано! c'est tout dit (cela dit tout) няма какво повече да се прибави към това; dire1 а qqn. son fait, dire1 а qqn. ses (quatre) vérités казвам някому истината право в очите; dire1 dans le dos говоря зад гърба (на някого); dire1 des douceurs а qqn. ухажвам жена; умилквам се около някого; dire1 d'un, puis d'un autre говоря ту едно, ту друго; dire1 la bonne aventure гадая, врачувам; dire1 pis que pendre de qqn. погов. говоря много лошо за някого; dire1 son mot казвам си мнението; правя забележка; il n'y a pas а dire1 няма какво да се говори по това (то е сигурно; то е необходимо); l'art de bien dire1 (parler) ораторско изкуство; les qu'en dira-t-on хорски приказки; ne pas se le faire dire1 (deux fois) бързам да извърша онова, което ми се казва; on dirait като че ли; proprement dit в същинския смисъл, точно да говорим; quelque chose me dit que; mon cњur me dit que имам предчувствието, че; qui dirait, qui aurait dit? кой би повярвал? qui ne dit mot, consent мълчанието е знак на съгласие; se le faire dire1 чакам да ми заповядат да направя това; se le tenir pour dit запомням добре нещо; si le cњur vous en dit ако желаете, ако ви харесва; soi-disant който има претенцията; мним, така наречен, уж; tout est dit (cela dit tout) всичко е свършено, няма какво повече да се прибави към това; trouver а dire1 намирам, че нещо липсва; имам нещо против; comme on dit както се казва; comme qui dirait приблизително, горе-долу; pour ainsi dire1 така да се каже; avoir beau dire1 et beau faire напразно говоря, правя нещо; en dire1 de belles, de bonnes, de fortes, de raides, de vertes, de toutes les couleurs говоря небивалици; ne pas l'envoyer dire1 а qqn. не се стеснявам да кажа нещо неприятно (за някого); ne pas se le faire dire1 deux fois правя нещо с удоволствие, въодушевление; ça dit bien ce que ça veut dire1 напълно ясно, разбираемо; cela est bientôt dit по-лесно е да се каже, отколкото да се направи; c'est beaucoup dire1, trop dire1 това е прекалено; ce n'est pas assez dire1 трудно е да се каже (опише) с думи; j'aime autant te dire1 уверявам те, че. Ќ Ant. omettre, taire, cacher, dissimuler. -
8 ergo
conj. (mot latin) ост. следователно и така. -
9 ladin
m. (du lat. latinus "latin") общо название на рето-романските говори. -
10 latinisme
m. (de latin) латинизъм (особеност, типична за латинския език). -
11 latiniste
m., f. (de latin) латинист (човек, който владее добре латински език и познава латинската култура). -
12 latino-américain,
e adj. (de latin et américain) латиноамерикански. -
13 parler1
v. (lat. ecclés. parabolare) I. v.intr. 1. говоря, приказвам; parler1 du nez говоря през носа, гъгна; parler1 а tort et а travers говоря както ми дойде на ума; faire parler1 de soi правя да се говори за мен, ставам известен, прочувам се; parler1 en public говоря пред хора, на събрание; а proprement parler1 собствено казано; а parler1 franc откровено казано; а parler1 sérieusement ако говорим сериозно; 2. затрогвам; грабвам, унасям; parler1 au cњur затрогвам сърцето; 3. в съчет. parler1 de (+ inf.) имам намерение, възнамерявам; il parlait d'émigrer en France смяташе, имаше намерение да емигрира във Франция; 4. loc. prép. sans parler1 de като не се смята, без да смятаме; II. v.tr. говоря; parler1 le français владея, говоря френски; parler1 musique, littérature, politique говоря на музикални, литературни, политически теми; se parler1 1. говоря си; 2. говорим си. Ќ une façon de parler1 така се казва, така е думата; parler1 français comme une vache espagnole говоря развалено френски; parler1 mal de qqn. клеветя, критикувам някого; parler1 а un sourd говоря на някого, който нищо не разбира; parler1 comme un livre, parler1 d'or говоря умно; parler1 pour ne rien dire говоря празни думи; vous parlez (tu parles) d'or! златна ви (ти) уста! parler1 d'abondance говоря свободно, като импровизирам; en parler1 а son aise говоря, дискутирам за нещо вяло, понеже не съм засегнат, заинтересован; parler1 par B et F груб, недодялан съм; parler1 а son bonnet говоря си сам; parler1 boutique говоря за работа, по професионални въпроси; parler1 cheval говоря неправилно; parler1 de choses et d'autres говоря на различни теми, за това-онова; parler1 а cњur ouvert говоря открито, искрено; parle а mon cul, ma tête est malade отказвам да слушам някого, който ме отегчава; parler1 entre ses dents говоря тихо, за да не ме чуят; parler1 dans le désert говоря без да ме слуша някой; parlez а votre écot не се меси в чужда работа, гледай си работата; parler1 français прен. говоря ясно, разбираемо, без двусмислици; parler1 dans son gilet говоря тихо; parler1 au goulot пия колкото искам (вино); parler1 gras говоря неприлично; parler1 latin devant les Cordeliers ост. на краставичар краставици продавам; parle (parlez) pas de malheur! в никакъв случай; parler1 petit nègre говоря лошо френски; parler1 de la pluie et du beau temps говоря за незначителни неща; parler1 aux rochers говоря пред безразлични слушатели. Ќ Ant. taire (se). -
14 perdre
v. (lat. perdere) I. v.tr. 1. губя, изгубвам, загубвам; perdre au jeu губя в игра; perdre sa place губя мястото си; perdre son père, son mari изгубвам баща си, мъжа си (умират); 2. изпускам, пропускам, изтървавам; ne perdre aucune occassion de не изпускам случай да; 3. погубвам, уронвам престижа, опозорявам; губя от качествата си; претърпявам загуба; II. v.intr. мор. спадам, губя, намалявам; la marée perd настъпва отлив; se perdre 1. губя се, изгубвам се, загубвам се; изчезвам; 2. se perdre dans, en потъвам, вглъбявам се; 3. погубвам себе си; 4. развращавам се. Ќ perdre le latin обърквам се (губя ума и дума); perdre contenance губя самообладание; perdre du terrain отстъпвам, губя; perdre du poids отслабвам; perdre la parole онемявам, ставам безмълвен; perdre le souffle задъхвам се; perdre la vie умирам; perdre connaissance припадам; perdre courage загубвам смелост; perdre la tête (la boule, la boussole, la tramontane) полудявам; perdre pied в затруднение съм; se perdre en conjectures губя се в догадки, много съм озадачен. Ќ Ant. gagner. -
15 prélatin,
e adj. (de pré- et latin) предхождащ латинската цивилизация, латинския език. -
16 venir
v. (lat. venire) I. v.intr. 1. идвам; пристигам; venez avec moi елате с мен; il va venir той ще дойде; venez près de moi елате до мен; il vint а Genève un homme célèbre в Женева пристигна един прочут човек; venir а qqn. идвам при някого, към някого; 2. идвам, настъпвам, сполетявам; quand vint son tour когато дойде, настъпи неговият ред; 3. идвам, хрумвам; une idée me vient а l'esprit хрумва ми идея; il me vient а l'esprit de идва ми на ума да; 4. никна, раста; le blé vient bien житото расте добре; 5. образувам се, излизам; des boutons lui viennent sur le visage излизат му пъпки по лицето; 6. достигам; votre fils me vient а l'épaule синът ви достига до рамото ми (на ръст); venir а ses fins ост. достигам целите си; 7. излизам, тека (за течност); 8. просъществувам, трая; les vestiges sont venus jusqu'а notre siècle останките са просъществували до наше време; 9. в съчет. с предл.: а venir който трябва да дойде; бъдещ; les générations а venir бъдещите поколения; с нареч. venir а bout справям се, преодолявам; стигам до края; venir а point идвам навреме, на място; venir de идвам, донесен съм от; произхождам от; venir de Sofia идвам от София; venir de la part de qqn. идвам от името на някого; ce mot vient du latin тази дума идва от латински; cela vient de ce que (+ ind.) това идва от факта, че; de là vient que оттам следва, че; d'où vient que ето защо, следователно; venir après следвам след; en venir а достигам до дадена точка, до дадено действие, до даден резултат; en venir aux coups стигаме до юмруци; venir en идвам, съм в; venir en abondance идвам (съм) в изобилие (за реколта и др.); y venir стигам там (до дадена точка, до дадено развитие); vous-y venez? достигате ли до моето мнение? qu'il y vienne нека само да дойде; 10. в съчет. faire venir заръчвам, поръчвам, заставям, нареждам; faire venir un livre поръчвам книга; 11. в съчет. laisser venir, voir venir не бързам да действам, очаквам спокойно; 12. раждам се; venir au monde раждам се; 13. venir bien ставам сполучлив (за отпечатване на нещо); l'épreuve vient bien копието се отпечата добре; II. като спомагателен глагол, следван от инфинитив; 1. venir + inf. дава оттенък в значението на инфинитива и следващите глаголи; venir se placer заставам; on vient vous chercher търсят ви; vous venez prétendre que вие претендирате, че; 2. в предл. констр. venir de + inf. означава близко минало време: току-що, преди малко; je viens de sortir току-що излязох; venir а + inf. при условно изречение със si означава евентуално бъдеще, хипотеза: ако случайно; s'il venait а me perdre ако ме изгубеше, в случай, че ме беше изгубил. Ќ de quel pays venez-vous? d'où venez-vous? от небето ли падате? il vient que случва се че; les maladies viennent а cheval et s'en vont а pied посл. болестите лесно идват, но трудно си отиват; se faire bien venir de qqn. правя някого да ме приеме радушно; venir comme tambourin а noce (comme violon en danse) явявам се тъкмо навреме, на място; venons au fait да дойдем на думата си; venu а point назрял; je ne fais qu'aller et venir разг. връщам се веднага; faire venir qqn. извиквам, привиквам някого; je te vois venir avec tes gros sabots отгатвам намеренията ти; la nuit venue щом настъпи нощта; s'en venir ост., диал. идвам. -
17 vulgaire
adj. et m. (lat. vulgaris, de vulgus "le commun des hommes") 1. ост. обикновен, общодостъпен; банален; nom vulgaire d'une plante обикновено, общоупотребимо име на растение; lecteur vulgaire обикновен читател; un vulgaire passant някакъв си минувач (когато vulgaire е пред съществителното име, има лек негативен нюанс); 2. вулгарен, просташки; expression vulgaire циничен, вулгарен израз; 3. m. лит. вулгарност; 4. m. обикновеният, простонародният език; 5. m. ост. тълпата, простолюдието; 6. m. сган, сбирщина ( от хора). Ќ le latin vulgaire простонародният латински език; langues vulgaires основните романски езици, произлезли от латинския. Ќ Ant. distingué, fin; original, remarquable; aristocratie, élite.
См. также в других словарях:
Latin America — Latin American redirects here. For Latin American people, see Latin Americans. Latin America Area 21,069,501 km2 (8,134,980 sq mi) Population 572,039,894 … Wikipedia
Latin American culture — is the formal or informal expression of the peoples of Latin America, and includes both high culture (literature, high art) and popular culture (music, folk art and dance) as well as religion and other customary practices. Definitions of Latin… … Wikipedia
Latin Vulgaire — Le latin vulgaire, vu dans cette gravure politique à Pompéi, parlé par le peuple de l Empire romain, était différent du latin classique de la littérature. Le latin vulgaire ou bas latin (en latin, sermo uulgaris, « le langage… … Wikipédia en Français
Latin tardif — Latin vulgaire Le latin vulgaire, vu dans cette gravure politique à Pompéi, parlé par le peuple de l Empire romain, était différent du latin classique de la littérature. Le latin vulgaire ou bas latin (en latin, sermo uulgaris, « le langage… … Wikipédia en Français
Latin Extended-B — is a block (0180 024F) of the Unicode standard. The following table shows the contents of the block: Code Glyph Decimal Description U+0180 ƀ #384; Latin Small Letter B with stroke U+0181 Ɓ #385; Latin Capital Letter B with hook U+0182 Ƃ … Wikipedia
latin — latin, ine [ latɛ̃, in ] adj. et n. • 1160; lat. latinus I ♦ Adj. 1 ♦ Antiq. Du Latium. 2 ♦ Des provinces ou des peuples soumis à la domination de Rome et auxquels elle a imposé sa langue et sa civilisation. ⇒ romain. Les peuples latins, et n.… … Encyclopédie Universelle
Latin profanity — is the profane, indecent, or impolite vocabulary of Latin, and its uses. The profane vocabulary of early Vulgar Latin was largely sexual and scatological: the abundance[1] of religious profanity found in some of the Romance languages is a… … Wikipedia
Latin American literature — rose to particular prominence during the second half of the 20th century, largely thanks to the international success of the style known as magical realism. As such, the region s literature is often associated solely with this style (and its most … Wikipedia
Latin (langue) — Latin Pour les articles homonymes, voir Latin (homonymie). Latin Latina lingua Région Europe Typologie SOV … Wikipédia en Français
Latin archaïque — Prisca Latinitas Période République romaine Extinction Ier siècle av. J.‑C. (se perpétue dans le latin classique) Langues filles latin classique Parlée dans République romaine Rég … Wikipédia en Français
Latin chrétien — Latin Pour les articles homonymes, voir Latin (homonymie). Latin Latina lingua Région Europe Typologie SOV … Wikipédia en Français
