-
1 confirmer
v.tr. (lat. confirmare, rac. firmus "ferme") 1. потвърждавам, затвърждавам, утвърждавам; l'exception confirme la règle изключението потвърждава правилото; confirmer l'exactitude d'un fait потвърждавам истинността на факт; confirmer une institution затвърждавам, утвръждавам институция; 2. санкционирам, ратифицирам; 3. рел. получавам конфирмация; se confirmer потвърждавам се, затвърждавам се, утвърждавам се; il se confirme que оказва се, че; la nouvelle se confirme новината се потвърждава. Ќ Ant. contredire, dédire, démentir, abroger, annuler, infirmer, nier, refuter, rétracter. -
2 annuler
v.tr. (lat. ecclés. annullare) анулирам, унищожавам; отменявам; s'annuler анулирам се, унищожавам се; отменявам се. Ќ Ant. confirmer, ratifier, valider. -
3 casser
v. (lat. quassare, de quatere "secouer") I. v.tr. 1. чупя, счупвам, разчупвам, начупвам, троша, натрошавам; късам, скъсвам; casser un vase чупя ваза; casser un bras чупя ръка; 2. отменявам, анулирам; касирам; casser une sentence отменявам присъда; 3. воен. лишавам от служба, чин, разжалвам; casser un officier разжалвам офицер; 4. замайвам, опивам; 5. повреждам; II. v.intr. 1. чупя се, счупвам се, троша се, строшавам се, късам се, скъсвам се; le fil casse конецът се къса; une branche a casse един клон се счупи; 2. разпадам се; la pâte casse sous les doigts тестото се разпада под пръстите; se casser v.pron. чупя се, натрошавам се, късам се; изчезвам, чупя се; casse - toi! махай се! Ќ casser la tête а qqn. счупвам главата на някого; разг. безпокоя, досаждам на някого; casser la croûte разг. похапвам; il faut casser le noyau pour en avoir l'amande без труд нещо не се постига; on ne fait pas d'omelette sans casser les њufs погов. без мъка няма сполука; qui casse les verres les paye погов. каквото си си надробил, такова ще сърбаш; se casser la tête разг. блъскам си главата; casser du bois сека дърва; casser du sucre sur le dos de qqn. злословя за някого; casser sa pipe умирам; se casser le nez а la porte de qqn. намирам затворена врата; se casser le nez разг. пропадам; casser les pieds а qqn. досаждам на някого; casser les oreilles а qqn. вдигам силен шум, проглушавам; se casser la voix преграквам; ça ne casse rien разг. това не е нещо необикновено; а tout casser много силно; необикновено, изключително (un film а tout casser изключителен филм); най-много; casser les prix налагам ниски цени, правя дъмпинг; casser le rythme нарушавам ритъм; tout passe, tout lasse, tout casse всичко си има край; ça passe ou ça casse или-или. Ќ Ant. arranger, raccommoder, recoller, réparer; confirmer, ratifier, valider. -
4 confirmand
m. (de confirmer) рел. човек, който ще познае тайнството на конфирмацията ( при католиците). -
5 confirmateur,
trice adj. (de confirmer) потвърдителен. -
6 confirmatoire
adj. (de confirmer) който може да бъде утвърден. -
7 contredire
v.tr. (lat. contradicere) възразявам, противореча, оспорвам; contredire qqn. противореча, възразявам на някого; contredire le témoignage de qqn. оспорвам свидетелските показания на някого; ce témoignage contredit ses mots тези свидетелски показания противоречат на думите му; se contredire противореча си. Ќ Ant. affirmer, approuver, appuyer; confirmer. -
8 dédire
v.tr. (de dé- et dire) опровергавам, изобличавам (някого); se dédire отмятам се; отричам се, отказвам се; не устоявам на думата си, на обещанието си. Ќ Ant. confirmer, maintenir. -
9 démentir
v.tr. (de dé- et mentir) 1. опровергавам; démentir un bruit опровергавам слух; 2. изобличавам (в лъжа); 3. противореча; 4. не съвпадам; не отговарям; 5. лит. разочаровам, излъгвам надежда; se démentir преставам. Ќ Ant. appuyer, confirmer. -
10 dénier
v.tr. (lat. denegare) 1. отричам, не признавам; 2. отказвам; se dénier отричам се, не се признавам. Ќ Ant. avouer, confirmer; donner. -
11 dénoncer
v.tr. (lat. denuntiare) 1. обявявам; разгласявам; dénoncer l'armistice обявявам примирие; 2. съобщавам, заявявам; 3. издавам, изобличавам; dénoncer ses complices издавам съучастниците си; 4. юр. денонсирам (договор); 5. прен. посочвам, показвам; разкривам; se dénoncer обявявам се; съобщавам се; издавам се. Ќ Ant. cacher, taire; confirmer, défendre. -
12 désavouer
v.tr. (de dés- et avouer) отричам, не признавам, опровергавам, не одобрявам. Ќ Ant. avouer, confirmer, approuver, reconnaître. -
13 ébranler
v.tr. (de й- et branler) 1. клатя, разклащам, разтърсвам, раздрусвам; 2. прен. разстройвам, развълнувам силно; 3. дестабилизирам (правителство и др.); s'ébranler 1. клатя се, разклащам се, разтърсвам се; 2. потеглям, тръгвам изведнъж. Ќ Ant. arrêter, confirmer, consolider. -
14 infirmer
v.tr. (lat. infirmare "affaiblir, annuler", de infirmus) 1. юр. обезсилвам, отменям, анулирам; infirmer un acte обезсилвам акт; infirmer un jugement отменям присъда; 2. прен. обезсилвам, омаловажавам. Ќ Ant. confirmer; attester, avérer, prouver. -
15 invalider
v.tr. (de invalide) 1. юр. признавам, обявявам за недействителен; invalider un testament обявявам за недействително завещание; 2. мед. правя инвалид. Ќ Ant. confirmer; valider. -
16 rapporter
v.tr. (de re- et apporter) 1. принасям, донасям, отнасям на старото място; je vous rapporte votre livre нося книгата ви; rapporter une réponse донасям отговор; le chien rapporte le gibier кучето донася дивеча; 2. прибавям; 3. давам печалба, плод; l'investissement rapporte beaucoup инвестицията носи голям доход; 4. съобщавам, предавам, излагам, докладвам, правя доклад; правя донесения; 5. отнасям към, зачислявам в; rapporter un événement а une époque отнасям събитие към определена епоха; 6. юр. отменям, анулирам (закон, постановление); 7. нанасям в мащаб дадено измерване; 8. зашивам нещо върху друго; rapporter une poche зашивам джоб върху дреха; se rapporter 1. съответстваме си, подхождаме си един на друг, хармонираме си; 2. отнасям се към нещо, съотнасям се. Ќ s'en rapporter а qqn. предоставям на усмотрението на някого. Ќ Ant. emporter, enlever, renvoyer; garder; taire; opposer; confirmer. -
17 réfuter
v.tr. (lat. refutare) опровергавам, отхвърлям; réfuter une théorie опровергавам верността на теория; se réfuter опровергавам се. Ќ réfuter qqn. доказвам грешността на схващанията на някого. Ќ Ant. approuver, confirmer. -
18 rétracter1
v.tr. (lat. retractare "retirer") лит. отричам, отказвам (да съм изказал някакво мнение, да съм направил нещо); отмятам се; rétracter1 un engagement отмятам се от ангажимент; se rétracter1 отричам се, отказвам се (от думите си); отмятам се. Ќ Ant. confirmer, persister, réaffirmer, réitérer.
См. также в других словарях:
confirmer — [ kɔ̃firme ] v. tr. <conjug. : 1> • confermer 1213; lat. confirmare, rac. firmus « 1. ferme » 1 ♦ Vieilli Rendre plus ferme (une chose établie). ⇒ renforcer. Confirmer une institution. Mod. Loc. L exception confirme la règle. ♢ Confirmer… … Encyclopédie Universelle
confirmer — CONFIRMER. v. act. Rendre plus ferme, plus stable, affermir davantage. Cela m a fort confirmé dans mon opinion, dans la croyance que j avois. Ce miracle le confirma dans la Foi Chrétienne. Il fut confirmé dans son dessein par une telle rencontre … Dictionnaire de l'Académie Française 1798
confirmer — Confirmer. v. act. Rendre plus ferme, plus stable, Affermir davantage. Cela m a fort confirmé dans mon opinion, dans la croyance que j avois. ce miracle le confirma davantage dans la foy Chrestienne. il fut confirmé dans son dessein par une telle … Dictionnaire de l'Académie française
Confirmer — Con*firm er, n. One who, or that which, confirms, establishes, or ratifies; one who corroborates. Shak. [1913 Webster] … The Collaborative International Dictionary of English
Confirmer quelqu'un dans ses fonctions — ● Confirmer quelqu un dans ses fonctions transformer son statut provisoire ou d essai en statut réel, définitif … Encyclopédie Universelle
confirmer — (kon fir mé) v. a. 1° Rendre ferme, en parlant des choses. • Ainsi tant de miracles étonnants, que les anciens Hébreux ont vus de leurs yeux, servent encore aujourd hui à confirmer notre foi, BOSSUET Hist. II, 13. • Il confirma par cette… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
CONFIRMER — v. a. Rendre plus ferme, plus stable. Il ne s emploie qu au figuré. Les persécutions ne servirent qu à confirmer l Église naissante. Il signifie plus ordinairement, Faire persister quelqu un dans une opinion, dans une résolution, l affermir… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
CONFIRMER — v. tr. Rendre plus ferme, plus stable. Il ne s’emploie qu’au figuré. Les persécutions ne servirent qu’à confirmer l’église naissante. Il signifie plus ordinairement Faire persister quelqu’un dans une opinion, dans une résolution, l’affermir dans… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
confirmer — vt. /vi., donner ou recevoir le sacrement de confirmation : KONFIRMÂ (Albanais.001, Annecy, Giettaz, Villards Thônes.028), konfyèrmâ (Saxel). A1) confirmer, rendre plus sûr, réaffirmer : konfirmâ, rafirmâ (001,028) … Dictionnaire Français-Savoyard
confirmer — See confirmability. * * * … Universalium
confirmer — noun One who confirms something … Wiktionary
