-
41 démarquer
v. (de dé- et marque) I. v.tr. 1. махам, свалям марка, знак, белег; 2. плагиатствам, копирам, повтарям (някого, нещо); 3. прен. заличавам, унищожавам; 4. намалям цените на стоки; 5. страня от някого; II. v.intr. не си личи възрастта (на кон по зъбите); se démarquer спорт. отскубвам се от противника. -
42 demi-soupir
m. (de demi- et soupir) (pl. demi-soupirs) муз. 1. мълчание, спиране, което трае колкото една осмина; 2. знак за такова спиране. -
43 diacritique
adj. (gr. diakritikos) 1. език. отличителен; диакритичен; signe diacritique диакритичен знак; 2. мед. отличителен. -
44 dire1
v.tr. (lat. dicere) 1. казвам, говоря; думам, продумвам; sans mot dire1 без дума да продума; 2. разказвам; чета; декламирам; je vais vous dire1 la nouvelle ще ви разкажа новината; 3. църк. служа, отслужвам; dire1 la messe отслужвам литургия; 4. съобщавам, разкривам, споделям; 5. изказвам; dire1 son respect изразявам почитта си; 6. поет. пея, възпявам; 7. заповядвам, препоръчвам, съветвам; je vous avais dit d'agir autrement посъветвах ви да действате иначе; 8. твърдя; а ce qu'il dit според това, което твърди; 9. посочвам, определям; 10. мисля, съдя; 11. отговарям, възразявам; 12. изразявам; son silence dit beaucoup мълчанието му изразява много неща; 13. харесвам; est-ce que cela vous dit? харесва ли ви това?; 14. означавам; que veut dire ce mot latin? какво означава тази латинска дума?; 15. пиша; je vous ai dit dans ma lettre писах в писмото си; 16. предсказвам; dire1 l'avenir предсказвам бъдещето; 17. възразявам; il n'y a rien а dire1 няма никакви възражения; se dire1 казвам си, казва се. Ќ а l'heure dite в уречения час; autrement dit с други думи; avoir а dire1 (y avoir а dire1) имам да забележа, да възразя; а vrai dire1 право да си кажа, право да говорим; bien faire vaut mieux que bien dire1 погов. по-добре добри дела, отколкото добри думи; ceci dit след като това е било казано; (ceci) soit dit en passant нека (това) бъде казано между другото; cela ne me dit rien това не ме интересува; това не ми харесва; cela va sans dire1 това се разбира от само себе си; cela veut dire1 това значи; c'est-а-dire1 това значи, тоест; c'est dit, c'est bien dit, voilà qui est dit разбрано! c'est tout dit (cela dit tout) няма какво повече да се прибави към това; dire1 а qqn. son fait, dire1 а qqn. ses (quatre) vérités казвам някому истината право в очите; dire1 dans le dos говоря зад гърба (на някого); dire1 des douceurs а qqn. ухажвам жена; умилквам се около някого; dire1 d'un, puis d'un autre говоря ту едно, ту друго; dire1 la bonne aventure гадая, врачувам; dire1 pis que pendre de qqn. погов. говоря много лошо за някого; dire1 son mot казвам си мнението; правя забележка; il n'y a pas а dire1 няма какво да се говори по това (то е сигурно; то е необходимо); l'art de bien dire1 (parler) ораторско изкуство; les qu'en dira-t-on хорски приказки; ne pas se le faire dire1 (deux fois) бързам да извърша онова, което ми се казва; on dirait като че ли; proprement dit в същинския смисъл, точно да говорим; quelque chose me dit que; mon cњur me dit que имам предчувствието, че; qui dirait, qui aurait dit? кой би повярвал? qui ne dit mot, consent мълчанието е знак на съгласие; se le faire dire1 чакам да ми заповядат да направя това; se le tenir pour dit запомням добре нещо; si le cњur vous en dit ако желаете, ако ви харесва; soi-disant който има претенцията; мним, така наречен, уж; tout est dit (cela dit tout) всичко е свършено, няма какво повече да се прибави към това; trouver а dire1 намирам, че нещо липсва; имам нещо против; comme on dit както се казва; comme qui dirait приблизително, горе-долу; pour ainsi dire1 така да се каже; avoir beau dire1 et beau faire напразно говоря, правя нещо; en dire1 de belles, de bonnes, de fortes, de raides, de vertes, de toutes les couleurs говоря небивалици; ne pas l'envoyer dire1 а qqn. не се стеснявам да кажа нещо неприятно (за някого); ne pas se le faire dire1 deux fois правя нещо с удоволствие, въодушевление; ça dit bien ce que ça veut dire1 напълно ясно, разбираемо; cela est bientôt dit по-лесно е да се каже, отколкото да се направи; c'est beaucoup dire1, trop dire1 това е прекалено; ce n'est pas assez dire1 трудно е да се каже (опише) с думи; j'aime autant te dire1 уверявам те, че. Ќ Ant. omettre, taire, cacher, dissimuler. -
45 échelle
f. (lat. scala) 1. стълба; échelle de corde въжена стълба; monter avec une échelle качвам се със стълба; 2. физ. стълбица; échelle du thermomètre стълбица на термометър; 3. знак, който посочва височината на водите над най-ниското ниво; 4. муз. тонова стълбица; 5. размер, мащаб (на карта); 6. прен. йерархия, стълбица, последователност; échelle des valeurs ценностна система. Ќ échelle logarithmique мат. логаритмична таблица; faire la courte échelle накачваме се един върху друг (за да направим стълба, по която да се изкачи някой); faire la courte échelle а qqn. помагам, съдействам на някого да постигне нещо; monter а l'échelle хващам се на шега, лъжа. -
46 écussonner
v.tr. (de écusson) 1. зем. присаждам, ашладисвам; 2. слагам отличителен знак на дреха. -
47 emblème
m. (lat. emblema, gr. emblêma "ornement rapporté, mosaïque") 1. емблема; 2. знак на партия, власт; 3. символ. -
48 encrêper
v.tr. (de en- et crêpe) ост. украсявам с креп в знак на траур. -
49 enseigne1
f. (lat. insignia, pl. de insigne "marque", pris en lat. pop. peur un fém.) 1. фирма, надпис, знак, табела; 2. ост., прен. признак; 3. лит. знаме; marcher enseigne1s déployées вървя с развети знамена; 4. loc. adv. а telle enseigne1 que това доказва, че. Ќ а bon vin point d'enseigne1 погов. добрата стока сама се хвали; être logé а la même enseigne1 изпитвам същите затруднения, същите неприятности; enseigne1 а bière лоша картина. -
50 esperluette
f. (probabl. du rad. lat. perna, croisé avec sphњrula et aussi l'anc. fr. espère "sphère", du lat. sphæra) типографски знак "§" със значение "и". -
51 fanal,
aux m. (it. finale, du gr. phanos "lanterne") 1. крайбрежен сигнален огън, знак; 2. голям фенер; 3. фар на автомобил, камион и под. -
52 filigrane
m. (it. filigrana "fil а grains") 1. филигран (тънко златарско изделие); 2. воден знак (по хартия, банкноти). -
53 flamme1
f. (lat. flamma) 1. пламък; flamme1 d'une bougie пламък на свещ; jeter aux flamme1s хвърлям в пламъците; 2. pl. пожар; édifice dévoré par les flamme1s сграда, обхваната от пожар; 3. светлина, блясък; 4. прен. жар, пламък; brûler d'une flamme1 secrète поет. горя от тайна любовна страст; 5. продълговата електрическа крушка; 6. мор. малко дълго и тясно знаме, което служи за отличителен знак на военен кораб или за даване на знаци; 7. малко знаме на копие на конник; 8. архит. украшение във вид на пламък. Ќ jeter feu et flamme1 contre qqn. бълвам огън и жупел против някого. -
54 flèche1
f. (frq. °fliugika "celle qui fuit") 1. стрела; étui а flèche1s колчан; 2. предмет, който прилича на стрела; 3. стрелка, знак за показване на посока; dans le sens de la flèche1 по посока на стрелката; 4. ок (на каруца); 5. стърчишка (на каруца); 6. конична или пирамидна част над камбанария; 7. воен. цялата задна част на лафет на оръдие; 8. геом. перпендикуляр, спуснат от средата на кръгова дъга до хордата; 9. плоски пръчици на ветрило; 10. пет стотинки, рупче; 11. loc. adv. en flèche1 един зад друг; partir comme une flèche1 спускам се като стрела, светкавично. -
55 geste1
m. (lat. gestus) 1. жест, движение, ръкомахане, знак с ръка; s'exprimer par geste1s изразявам се чрез жестове; ne pas faire un geste1 не правя никакво движение, не помръдвам; un geste1 obscène неприличен жест; 2. прен. жест, постъпка; faire un bon geste1 правя добър жест, добра постъпка ( за някого). Ќ avoir le geste1 large щедър съм, давам щедро. -
56 icone
m. ou f. (de l'angl. icon) символ, знак, при който означаемото и означаващото са в "естествена" връзка. -
57 iconique
adj. (lat. iconicus "fait d'après nature") 1. ист. statue iconique статуя в естествена големина на победител в игри през Античността; 2. иконичен, който се отнася до изображение; който се отнася до символ или знак, при които означаемото и означаващото са в "естествена" връзка. -
58 indication
f. (lat. indicatio) 1. указание, сведение; 2. мед. означение, индикация; 3. знак, означение. -
59 indice
m. (lat. indicium, rac. index) 1. знак, признак, указание, симптом; les premiers indices du printemps първите признаци на пролетта; 2. мат. показател; степен на корен; 3. индекс, показател; l'indice Dow-Jones индексът Дау Джонс ( на Ню-Йоркската борса). Ќ indice de réfraction физ. показател на пречупването (отражението); indice d'écoute процент зрители или слушатели, гледащи или слушащи определено радио или телевизионно предаване; indice d'octane октаново число (на бензина); indice thérapeutique мед. отношението между лечебната и смъртоносната доза на лекарство. -
60 insigne2
m. (lat. insigne, neutre subst. de insignis) отличителен знак; орден; отличителна значка, символ (на групировка, организация и др.); les insigne2s de la royauté отличителните знаци на кралската власт.
См. также в других словарях:
Знак Голливуда — Знак Голливуда знаменитый памятный знак на Голливудских холмах в Лос Анджелесе, Калифорния. Представляет собой слово «HOLLYWOOD» (на … Википедия
Знак процента — % Знак процента Пунктуация апостроф (’ … Википедия
Знак деления — ÷ Знак деления Пунктуация апостроф (’ ) … Википедия
Знак Отличия Военного ордена святого Георгия — Орден Знак отличия ордена Святого Георгия Знак Отличия Военного ордена 4 й степени из серебра Дата учреждения 13 (25) февраля 1807 … Википедия
Знак ударения — Знак ударения Пунктуация апостроф (’ ) … Википедия
Знак абзаца — ¶ Знак абзаца Пунктуация апостроф (’ … Википедия
Знак правовой охраны товарного знака — ® Знак правовой охраны товарного знака Пунктуация апостроф (’ … Википедия
ЗНАК — материальный предмет (явление, событие), выступающий в качестве представителя некоторого др. предмета, свойства или отношения и используемый для приобретения, хранения, переработки и передачи сообщений (информации, знаний). Различают… … Философская энциклопедия
Знак охраны авторского права — © Знак охраны авторского права Пунктуация апостроф ( … Википедия
Знак ранения — (Знак числа ранений)[1] отличительный наградной знак (нагрудный знак и не только) военнослужащих ВС России (Русской Армии и Флота, Вооружённых Сил СССР (ВС СССР)), получивших ранения на фронтах Великой войны, Великой Отечественной войны и… … Википедия
Знак радикала — √ Знак корня (знак радикала) в математике условное обозначение для корней, по умолчанию квадратных. В общем случае (для корней n й степени) показатель степени ставится над «птичкой»: знак используется для кубических корней, для корней 4 й степени … Википедия
