-
1 affluence
f. (lat. affluentia) 1. ост. изобилие; 2. прииждане, прилив (на течности); 3. наплив, струпване на хора; affluence de clients наплив на клиенти. -
2 caver2
v.intr. (it. cavare "creuser", puis "tirer de sa poche") залагам пари в игра; se caver2 залагам пари; se caver2 de 1000 francs залагам 1000 франка ( в игра). Ќ Ant. décaver. -
3 laisser
v.tr. (lat. laxare "relâcher") 1. оставям; laisser dans l'embarras прен. оставям в недоумение; оставям в притеснение, в затруднение (парично); оставям в безпорядък; laisser debout оставям да стои прав; laisser tranquille оставям на спокойствие; 2. изоставям, зарязвам, напускам; laissez cela! оставете това; 3. забравям; 4. проверявам; 5. предоставям; laisser le gâteau а lui оставям му сладкиша; 6. завещавам; 7. загубвам, давам; 8. склонявам, съгласен съм, съгласявам се; 9. прен. оставям; laisser des traces оставям следи; 10. отстъпвам, давам ( сума или предмет), завещавам; laisser une maison а ses enfants завещавам къщата на децата си; 11. продавам с отстъпка (на благоприятна за клиента цена); je vous laisse ce tapis pour 1000 francs давам ви килима за 1000 франка; 12. ост. преставам; nous ne laissions pas d'être amis не преставахме да сме приятели. Ќ cela ne laisse pas d'être vrai все пак това си остава вярно; c'est а laisser ou а prendre твоя воля, ако искаш го вземи; laisser а désirer не напълно завършено, недоизкусурено нещо; laisser а entendre давам да се подразбере; laisser aller qqch. оставям нещо да се развива самостоятелно; laisser а penser давам основание да се мисли; laisser échapper издавам (звук); laisser échapper un mot проговарям; изпускам нетактично дума; laisser échapper une occasion изпускам случай; laisser échapper un soupir въздъхвам; laisser faire оставям на самотек; позволявам; допускам, не се меся; не оказвам съпротива; laisser champ libre а qqn. давам пълна свобода на някого; laisser passer пропускам; давам път; laisser tomber оставям да падне; прен. изоставям (проект, намерение); отървавам се (от нещо); laisser traîner изоставям от днес за утре (за работа, за нещо), протакам; ne laisser rien voir всичко прикривам; ne rien laisser paraître нищо не давам да се разбере, всичко прикривам; se laisser faire par qqn. оставям се някой да ме излъже; se laisser mener par le nez позволявам да ме водят за носа; se laisser prendre арестуват ме, залавят ме; излъгвам се, измамвам се; laisser courir не се меся; se laisser faire не се съпротивлявам; un vin qui se laisser boire вино, което се пие с удоволствие. Ќ Ant. contrôler, empêcher; changer; enlever; s'emparer; conserver; continuer. -
4 valoir
v. (lat. valere) I. v.intr. 1. струвам, имам цена, представлявам ценност; cela ne vaut pas cher това не струва скъпо; cela vaut son pesant d'or това струва теглото си в злато; cet objet vaut 1000 francs този предмет струва 1000 франка; 2. имам смисъл; ce raisonnement ne vaut que si... това разсъждение има смисъл само ако...; 3. подхождам, влизам в работа; l'habit vous vaut mieux que le costume фракът ви подхожда повече от костюма; 4. заслужава, струва си; rien qui vaille нищо, което да си заслужава (усилията); ça vaut la peine това си заслужава; ne rien valoir нищо не струвам; cela vaut mieux que това струва повече от; II. v.tr. 1. доставям, давам; донасям; завоювам; la liberté que lui valait ma maladie свободата, която му даваше моето заболяване; 2. имам за последица, за следствие; III. v.impers. il vaut mieux заслужава си, струва си, за предпочитане е; se valoir струваме еднакво, една стока сме. Ќ а valoir по (срещу) сметка, като се приспада от сума, която се дължи; autant vaut (vaudrait) все едно; cela vaut mieux по-добре е; faire valoir qqch. изтъквам, хваля нещо; faire valoir ses droits отстоявам правата си; faire valoir son bien извличам полза от имота си, получавам доходи; mieux vaut peu que rien погов. по-добре малко, отколкото нищо; vaille que vaille каквото и да стане, каквото и да се случи; se faire valoir изтъквам се, хваля се, показвам достойнствата си; ça se vaut разг. това не е нито по-добро, нито по-лошо; tout ça ne vaut pas un clou това нищо не струва; rien ne vaut un bon vin нищо не може да се сравни (да замени) едно хубаво вино; l'inaction ne lui vaut rien бездействието е вредно за него; Paris vaut mieux une messe Париж си заслужава една литургия (думи на Анри IV); le jeu ne vaut pas la chandelle тази работа не си заслужава; ça vaut le coup заслужава си. -
5 billet
m. (dimin. de bulle, d'apr. bille) 1. писъмце, записка, бележка; billet doux, billet galant любовно писъмце; billet de (faire) part известие, съобщение; 2. билет; billet de quai перонен билет; billet d'aller et retour билет за отиване и връщане; composter son billet перфорирам си билета; 3. полица; rembourser un billet изплащам полица; 4. бюлетина, бон; 5. разг. сума от 1000 стари франка или 10 нови; 6. малка дописка по актуална тема във вестник. Ќ billet de banque банкнота; billet а ordre запис на заповед, менителница; le billet vert американски долар; je vous donne mon billet que разг., ост. уверявам ви че, гарантирам ви че. -
6 chercher
v.tr. (bas lat. circare "aller autour", de circum) 1. търся; chercher l'occasion търся случай; chercher qqn. du regard търся някого с поглед; chercher un mot dans le dictionnaire търся дума в речника; chercher une solution търся решение; 2. стремя се, отправям се; chercher la paix стремя се към мир; 3. chercher а (+ inf.) старая се да; стремя се да; chercher а plaire старая се да се харесам; chercher а deviner стремя се да отгатна; chercher а ce que (+ subj.) опитвам се да направя така, че; 4. в инфинитив след глагол идвам да взема, минавам да взема; aller chercher l'enfant а l'école отивам да взема детето от училище; venez me chercher ce soir елате да ме вземете тази вечер; 5. провокирам някого; si tu me cherches, tu vas me trouver ако ме провокираш, ще видиш какво ще стане. Ќ chercher une aiguille dans une botte de foin търся игла в купа сено; chercher le péril излагам се на опасност; chercher midi а quatorze heures търся под вола теле; chercher qqn. par monts et par vaux посл. търся някого под дърво и камък; ça va chercher dans les mille francs разг.това ще струва около 1000 франка; il l'a cherché той си го търсеше. Ќ Ant. trouver. -
7 ionosphère
f. (de ion et sphère) йоносфера (от 100 до 1000 км над повърхността на Земята). -
8 kilojoule
m. (de kilo- et joule) килоджаул (1000 джаула). -
9 millésime
m. (lat. millesimus "millième") 1. дидакт. цифра, означаваща 1000 година (за дата); 2. година, дата върху монети, медали и др. -
10 thermie
f. (de therm(o), d'apr. calorie) мярка за топлина, равна на 1000 килокалории.
См. также в других словарях:
1000 мм — 1000 мм, метровая колея ширина колеи узкоколейных железных дорог. По данным за 2000 год, метровая колея является четвёртой в мире по протяжённости, в общей сложности по состоянию на 2000 год на Земле было 95 тысяч километров железнодорожных путей … Википедия
1000 — adj. 1. denoting a quantity consisting of one more than nine hundred ninety nine and one less than one thousand and one; representing the number one thousand as Arabic numerals Syn: thousand, a thousand, one thousand, m, k [WordNet 1.5 +PJC] … The Collaborative International Dictionary of English
1000 AM — is a radio frequency. It may refer to:Current StationsIn the United States * in Marion, TX * in Vista, CA * in Bullhead City, AZ * in Albuquerque, NM * in Seattle, WA * in Coleman, TX * in Oklahoma City, OK * in Sioux Falls, SD * in Parma, OH *… … Wikipedia
1000 — Cette page concerne l année 1000 du calendrier julien. Pour l année 1000, voir 1000. Pour le nombre 1000, voir 1000 (nombre). Pour les autres significations, voir Mille Années : 997 998 999 1000 1001 1002 … Wikipédia en Français
1000-е до н. э. — XI век до н. э.: 1009 1000 годы до н. э. 1020 е · 1010 е 1000 е до н. э. 990 е · 980 е 1009 до н. э. · 1008 до н. э. · 1007 до н. э. · 1006 до н. э. · 1005… … Википедия
1000 av. J.-C. — Xe siècle av. J. C. IIe millénaire av. J. C. | Ier millénaire av. J. C. | Ier millénaire ../.. | XIIe siècle av. J. C. | XIe siècle av. J. C … Wikipédia en Français
1000 — The year 1000 of the Gregorian Calendar was the last year of the 10th century as well as the last year of the first millennium of the Christian era ending on December 31st. According to the then used Julian Calendar, AD 1000 was a leap year… … Wikipedia
1000 — Portal Geschichte | Portal Biografien | Aktuelle Ereignisse | Jahreskalender ◄ | 9. Jahrhundert | 10. Jahrhundert | 11. Jahrhundert | ► ◄ | 970er | 980er | 990er | 1000er | 1010er | 1020er | 1030er | ► ◄◄ | ◄ | 996 | 997 | 998 … Deutsch Wikipedia
-1000 — Années : 1003 1002 1001 1000 999 998 997 Décennies : 1030 1020 1010 1000 990 980 970 Siècles : XIe siècle av. J.‑C. Xe siècle … Wikipédia en Français
1000 — Este artículo trata sobre el año 1000. Para otros usos de ese número, véase mil (desambiguación). Años: 997 998 999 – 1000 – 1001 1002 1003 Décadas: Años 970 Años 980 Años 990 – Años 1000 – Años 1010 Años 1020 Años 1030 … Wikipedia Español
1000-е — XI век: 1000 1009 годы 980 е · 990 е 1000 е 1010 е · 1020 е 1000 · 1001 · 1002 · 1003 · 1004 · 1005 · 1006 · 1007 · 1008 … Википедия
