-
1 a2-,
an- (съставна част на сложни думи) от гръцки, означава отдалечаване, отделяне, лишения, отрицание, напр. anormal, apolitique, acaule. а prép. (du lat. ad) (а + le = au, а + les =aux) 1. посока на движение: в, към, на; aller а Varna отивам във Варна; prendre а gauche завивам наляво; jeter au feu хвърлям в огъня; 2. местонахождение: в, на; il est au bureau той е в офиса; l'immeuble est а 100 mètres d'ici блокът е на 100 метра оттук; 3. отдалечаване; изтръгване: от; arracher un secret а qqn. изтръгвам тайна от някого; 4. разположение във времето: за, в, с, на: а 5 heures в пет часа; il est payé а l'heure плаща му се на час; 5. едновременност на действия: при, на; а l'approche de la nuit при приближаването на нощта; au sortir du cinéma ils soupèrent на излизане от киното те вечеряха; 6. цел: до, към; cela mène а la ruine това води към разоряване; 7. отправяне: до, за; lettre au Président писмо до Президента; 8. предназначение: за; chambre а coucher стая за спане, спалня; fer а repasser ютия; 9. следствие: за; contes а dormir debout отегчителни разкази; 10. притежание: на; а mon père на баща ми; 11. средство: с, на; bateau а vapeur параход; opérer а l'arme blanche действам с хладно оръжие; 12. при имена на ястия: с; potage au riz супа с ориз; 13. преценка (в съчет. с de): от, до; il y avait de 100 а 200 professeurs имаше от 100 до 200 преподаватели; 14. начин: на; acheter а crédit купувам на кредит; aller а pied вървя пеш; 15. цена: за; je vous le fais а 10 francs ще ви го направя за 10 франка; 16. loc. adv. а bâtons rompus без ред, несвързано; а cloche-pied на един крак; а contre cњur против волята си; а cњur ouvert с открито сърце; а peine едвам; а merveille чудесно; а la folie лудо; а la volée във въздуха; а sa guise по своему; а votre avis по ваше мнение; 17. при имена на хотели, ресторанти и магазини: restaurant "Au vieux tenancier" ресторант "При стария кръчмар"; 18. loc. prépos. а côté de до, от страната на; а force de по силата на; в следствие на това, че; а la place de на мястото на; а l'égard de по отношение на; а l'occasion de по случай; au delà de отвъд; au milieu de посред; au prix de с цената на; conformément а съобразно с; grâce а благодарение на; jusqu'а до; par rapport а по отношение на; 19. loc. exclam. а d'autres! на други ги разправяй!; а moi! помогнете ми!; au feu! пожар!; au secours! помощ!; au voleur! дръжте крадеца!; aux armes! на оръжие! -
2 avant-métré
m. (de avant et métré) (pl. avant-métrés) строит. предварително размерване на постройка. -
3 caler2
v. (gr. khalân "détendre") I. v.tr. мор. спускам, свалям; caler2 une voile свалям платно на кораб; II. v.intr. 1. тъна, потъвам; ce navire cale beaucoup този кораб потъва много; ce navire cale 2 mètres този кораб гази на дълбочина 2 метра; 2. прен., разг. отстъпвам. -
4 courir
v. (a remplacé l'a. fr. courre, lat. currere) I. v.intr. 1. тичам, бягам; 2. участвам в надбягване; courir daus une compétition d'athlétisme участвам като бегач в атлетическо състезание; 3. courir а хвърлям се, впускам се в; 4. нося се (за новини, слухове); un bruit court que носи се слух, че; 5. идвам, отивам някъде много бързо; 6. нося се (за вода, вятър); 7. простирам се; минавам (за път); II. v.tr. 1. преследвам, гоня; courir le lièvre гоня заек; 2. скитам се, обикалям; courir les rues скитам се из улиците courir le monde обикалям света; 3. тичам след някого, ухажвам; courir les femmes ухажвам жените; 4. излагам се на риск; courir un danger излагам се на опасност; 5. courir les honneurs прен. стремя се към почести; 6. участвам в надбягване; courir le cent-mètres участвам в надбягването на 100 метра. Ќ courir а toutes jambes бягам презглава; courir le risque рискувам; par les temps qui courent в днешно време; les gens courent а ce spectacle хората се тълпят на този спектакъл; tu peux toujours courir разг. можеш все така да се надяваш; courir au large отправям се в открито море (за кораб); l'intérêt court а partir d'aujourd'hui лихвата тече от днес; laisser courir изоставям нещо; courir les jupons тичам след жените; courir qqn. разг. досаждам на някого. -
5 course
f. (forme fém. de cours, d'apr. it. corsa) 1. тичане, бягане; 2. изминато разстояние, курс; prix de la course d'un taxi цена на курса с такси; course en montagne преход, екскурзия в планината; 3. надбягване, бягане; course de plat гладко бягане; course d'obstacles бягане с препятствия; course sur 100 mètres бягане на 100 метра; course de relais щафетно бягане; courses de chevaux конно надбягване; courses de bicyclettes велосипедно надбягване; courses contre la montre бягане по часовник (с велосипед); 4. техн. ход, движение, курс; обхват; la course d'un piston ходът на бутало; fin de course крайна точка на ход на механична част; 5. (Швейцария) екскурзия, организирано пътуване. Ќ course aux armements надпреварване във въоръжаването; au pas de course бягайки; être а bout de course изтощен съм; cheval de course състезателен кон; être dans la course разг. в течение съм на нещо; course de taureaux корида; faire des courses правя покупки; faire la course мор. подвизавам се като пират; appareil en fin de course разг. уред, който ще се повреди всеки момент. Ќ Ant. arrêt, immobilité. -
6 long,
ue adj. (lat. longus) 1. дълъг; 2. продължителен, дълъг; un long, périple дълго, продължително пътуване; une long,ue leçon дълъг урок; 3. далечен; avoir une vue long,ue виждам надалеко; 4. m. дължина; trois mètres de long, три метра дължина; 5. loc. adv. de long, en large надлъж и нашир; en long, по дължина; tout de son long,, de tout son long, с цялата си дължина; (tout) au long, подробно, с най-големи подробности; а la longue с време, с течение на времето; tout s'use а la long, всичко се изхабява след време; 6. loc. prép. le long, de по дължината на; в течение на; 7. разреден (за сос, ядене); sauce long,ue рядък сос. Ќ boire а long,s traits пия на големи глътки; de long,ues terres, long,ues nouvelles посл. който идва отдалече, може много работи да разказва; de long,ue durée продължителен, дълготраен; il en sait long, много знае, добре е осведомен; il nous en a conté long, разказа ни много работи; long,ues paroles font les jours courts посл. с приказки работа не се върши; travail de longue haleine работа, която изисква много усилия и труд; faire long, feu дефектен патрон; не улучвам целта; long, terme дългосрочен; long, а бавен; son attitude en dit long, поведението му е показателно. Ќ Ant. court, large; bref; concis. -
7 mesurer
v. (lat. metiri) I. v.tr. 1. меря, измервам, отмервам; претеглям; mesurer qqn. измервам височината на някого; 2. отмервам, пресмятам; обмислям; премервам; II. v.intr. равен съм на, имам размер на; cette planche mesure deux mètres тази дъска е два метра; se mesurer меря се, измервам се; меря силите си с някого. Ќ mesurer а son aune (а sa toise) съдя според собствените си критерии; mesurer ses ergots бия се. -
8 monter
v. (lat. pop. °montare, de mons) I. v.intr. 1. качвам се; monter par l'ascenseur качвам се с асансьора; 2. прииждам (за прилив, водна маса и др.); 3. издигам се; l'avion monte а six milles mètres самолетът се издига на шест хиляди метра; 4. прен. раста, получавам по-голям чин ( в службата), издигам се, ставам известен; monter en grade получавам по-голям чин, звание; 5. повишавам се (за цена, стойност и др.); II. v.tr. 1. изкачвам; monter un escalier изкачвам се по стълбите; 2. яздя; 3. екипирам, обзавеждам, устройвам; 4. техн. монтирам, сглобявам, събирам; 5. навивам (пружина); monter une montre навивам часовник; 6. прен. тайно подготвям, комбинирам, устройвам; инсценирам; предизвиквам, навивам; 7. качвам, занасям; monter au grenier качвам на тавана нещо; se monter 1. снабдявам се; 2. сърдя се на някого; 3. възлизам на ( за сума). Ќ monter sur ses ergots ставам войнствен, надменен; faire monter qqn. раздразвам, ядосвам някого; monter la garde застъпвам на пост; monter la tête а qqn. настройвам срещу някого; monter le coup а qqn. карам някого да повярва в нещо. Ќ Ant. descendre, baisser, abaisser, démonter, diminuer. -
9 quelque
adj. (de quel et que) 1. някой, някакъв, няколко; faire quelques pas правя няколко крачки; deux cents et quelques francs двеста и няколко франка; 2. известно; depuis quelque temps от известно време; il avait quelque savoir той имаше известно познание; 3. adv. приблизително, около; il était а quelque cinquante mètres той беше на около петдесетина метра; 4. adv. колкото и; quelque grand qu'il soit колкото и голям да е той; 5. loc. adv. quelque part някъде; quelque peu малко; 6. quel que, quelle que (+ subj.) adj. indéf. какъвто и, каквото и; 7. лит. какъвто, каквото; sur quelque sujet que se portât la conversation на каквато и тема да беше разговорът. Ќ quelque chose нещо. Ќ Hom. quel que. -
10 recourir
v. (de re- et courir) I. v.intr. отново тичам, бягам; II. v.tr. ind. recourir а 1. притичвам се; 2. прибягвам (до някого, нещо); recourir а mon frère прибягвам до помощта на брат ми; 3. използвам средство; recourir а l'emprunt използвам заем; III. v.tr.dir. пробягвам отново; recourir un cent mètres пробягвам отново стометрово разстояние.
См. также в других словарях:
Metres — METRES, oder … Gründliches mythologisches Lexikon
metres — is., Fr. maîtresse Evli bir erkekle nikâhsız yaşayan kadın, kapama, kapatma, zamazingo Atasözü, Deyim ve Birleşik Fiiller metres tutmak … Çağatay Osmanlı Sözlük
Metres of Boethius — The Metres of Boethius (or Lays of Boethius) are a series of Old English alliterative poems adapted from the Latin metra of the 6th century Consolation of Philosophy by Boethius. The Metres were produced shortly after King Alfred (r. 870 899)… … Wikipedia
Metres above the Adriatic — The Adriatic datum Metres above the Adriatic (German: Meter über Adria)[1] is an elevation reference system used in Austria and some other European countries based on the average water level of the Adriatic Sea at the Molo Sartorio in Triest… … Wikipedia
Metres above the Sea (Switzerland) — The Pierres du Niton in Geneva harbour Metres above the Sea (German: Meter über Meer (m ü. M.)) is the elevation reference system used in Switzerland. Both the system and the term are also used in the Principality of Liechtenstein.[1] … Wikipedia
Métrés — Métré Le métré consiste à quantifier tous les éléments nécessaires à la réalisation d un ouvrage. Il se situe au centre du processus de réalisation d un ouvrage : faire un devis ou contrôler les dépenses, pouvoir estimer tant les quantités… … Wikipédia en Français
metres — me·tre || mɪËtÉ™r n. (British spelling for meter) basic unit of length in the metric system, one hundred centimeters, 39.37 inches; definite measurement; poetic measure; rhythm (in music); instrument that automatically measures quantities of… … English contemporary dictionary
Mètrès — Yon fi ki gen relasyon entim avèk mari yon lòt fi. Mèt kay kote yon restavèk rete … Definisyon 2500 mo Kreyòl
METRES — … Useful english dictionary
Mètres dactyliques — Dactyle Cette page d’homonymie répertorie les différents sujets et articles partageant un même nom. En poésie, le dactyle est un pied, c’est à dire un élément métrique (un module rythmique). Dans la mythologie grecque, les Dactyles sont des dieux … Wikipédia en Français
metres tutmak — metresle yaşamak … Çağatay Osmanlı Sözlük
