-
1 agent2
m. (du lat. jur. agens "celui qui fait, qui s'occupe de", de agere) 1. агент; agent2 de police полицейски агент; 2. служител; agent2 du gouvernement държавен служител; agent2 administratif административен служител; agent2 comptable касиер; agent2 d'affaires комисионер; agent2 de change борсов посредник; agent2 de liaision воен. офицер за свръзка; agent2 secret таен агент; agent2 fiscal, agent2 du fisc данъчен агент; agent2 commercial търговски агент; agent2 diplomatique дипломатически агент; agent2 d'assurances застрахователен агент; agent2 provocateur агент-провокатор; enrôler (engager) qqn. comme agent2 завербувам агент; agent2 de circulation регулировчик; agent2 de diversion диверсант. -
2 contractuel,
le adj. et n. (du lat. contractus "contrat") 1. договорен, който произтича от договор; 2. agent contractuel, служител на хонорар; 3. m., f. служител на хонорар; полицай, който се занимава с неправилно паркиралите. Ќ Ant. titulaire. -
3 ambulant,
e adj. (lat. ambulans) амбулантен, подвижен, походен; marchand ambulant, амбулантен търговец; vie ambulant,e скитнически живот; courrier ambulant, пощенски служител в железниците. -
4 appointer
v.tr. (de a- et point "mettre au point, régler une affaire") 1. определям, давам заплата; appointer un employé плащам на служител; 2. подострям, изострям; s'appointer изострям се. -
5 archer
m. (de arc) 1. стрелец (въоръжен с лък и стрели); 2. полицейски служител ( през миналия век). -
6 bagagiste
m. (de bagage) служител, натоварен с пренасянето на багажа (в хотел, гара или летище). -
7 blâme
m. (de blâmer) 1. порицание, вина, осъждане; мъмрене, неодобрение; blâme public обществено порицание; 2. дисциплинарна санкция спрямо служител. Ќ Ant. approbation, éloge, louange. -
8 carillonneur
m. (de carillonner) звънар, черковен служител, който бие камбани. -
9 chargé,
e adj. et n. (de charger) 1. натоварен; chargé, de paquets натоварен с пакети; 2. обременен; 3. пълен, напълнен, зареден, изпълнен; le pistolet est chargé, пистолетът е пълен; batterie chargé,e зареден акумулатор; 4. обсипан; un homme chargé, d'honneurs човек, обсипан с почести; 5. нападнат, атакуван; 6. подут, подпухнал; 7. обложен; langue chargé,e обложен език; 8. ценен; lettre chargé,e писмо с обявена стойност. Ќ chargé, d'affaires управляващ легация (или посолство); chargé, de cours временен, хоноруван преподавател (в университет); un temps chargé, облачно време; être chargé, d'ans стар съм; emploi de temps chargé, натоварено работно време; style chargé, претрупан стил; chargé, de mission служител в командировка; специален пратеник; chargé, de recherches учен, изследовател. -
10 commercial,
e, aux adj. (de commerce) 1. търговски; droit commercial, търговско право; centre commercial, търговски център; négociations commercial,es търговски преговори; m. служител, отговарящ за връзките с клиентите в предприятие; 2. комерсиален; film commercial, комерсиален филм; 3. f. лек автомобил тип "седан". -
11 correspondancier,
ère m., f. (de correspondance) служител, отговарящ за кореспонденцията във фирма. -
12 dataire
m. (lat. ecclés. datarius) рел. служител във Ватикана, който прави копия на официални актове и ги изпраща. -
13 détaché,
e adj. (de détacher1) 1. откъснат, разделен; 2. отвързан, откачен, отлепен; 3. отдалечен, отделен; 4. fonctionnaire détaché, служител, който временно изпълнява функции, различни от неговите. -
14 détachement
m. (de détacher1) 1. безразличие, равнодушие; 2. воен. отряд, команда; 3. адм. être en détachement временно положение на служител, който изпълнява различни от собствените си задължения. -
15 eurocrate
m., f. (de euro- et -crate) еврократ, служител на европейските институции. -
16 garde-port
m. (de garde et port) (pl. gardes-ports) търговски служител, комисионер на речно пристанище. -
17 gazier,
ère adj. et m. (de gaz) 1. който се отнася до осветление със светилен газ; 2. който се отнася до снабдяването с газ; 3. m. в. арго човек, тип; 4. m. работник в завод от газовата индустрия; 5. m. служител в газова компания. -
18 gondolier
m., f. (vénitien gondoliere "gondole") 1. m. гондолиер; 2. m., f. служител в магазин, който зарежда щандовете и гондолите със стока. -
19 grouillot
m. (de grouiller) 1. млад борсов служител, който носи ордерите за покупка и продажба на акции; 2. чирак, момче, използвано за дребни работи. -
20 guichetier,
ère m., f. (de guichet) служител на гише.
См. также в других словарях:
служител — същ. служещ, чиновник същ. агент същ. архивар същ. прислужник, обслужващ, разпоредител, оператор … Български синонимен речник
духівництво — (служителі релігійного культу), священство; попівство (попи) … Словник синонімів української мови
причет — (служителі культу при окремій православній церкві), причт, клір … Словник синонімів української мови
Ministre des Affaires étrangères (Bulgarie) — Ministre des Affaires étrangères (bg)Министерство на външните работи Blason de la Bulgarie … Wikipédia en Français
духовний — а, е. 1) Зв язаний з внутрішнім психічним життям людини, моральним світом її. || Зв язаний зі спільністю ідей, поглядів, прагнень і т. ін. || розм. Нематеріальний, нетілесний. 2) Стос. до релігії, церкви, належний їм; прот. світський. || Який… … Український тлумачний словник
Пастирський - пасторальний - душпастирський — Донедавна було досить легко розрізнити, коли в українській мові вживати слово пастирський, а коли пасторальний. У СУМ і читаємо, що пастирський це прикметник до пастир, наприклад: пастирське серце, пастирський обов язок, а навіть пастирський пес… … Термінологічний довідник для богословів та редакторів богословських текстів
чиновник — същ. служител, служещ, длъжностно лице, държавен служител, функционер, агент … Български синонимен речник
анагностъ — АНАГНОСТ|Ъ (3*), А с. ἀναγνώστης Чтец в церкви, причетник: Прозвутеры иѥреѩ х҃вы. прѣдъстателѩ таинѣи ѥго трѩпезѣ: и дробителѩ тѣлоу ѥго. всѩкою чьстьѫ почьсти. и съ страхъмь възраи н нѩ Т ди˫аконы и ˫акы || и анагносты. Изб 1076, 59 59 об.; Тако … Словарь древнерусского языка (XI-XIV вв.)
блоудьныи — (157) пр. к блоудъ. 1.В 1 знач.: идѣ же суть путье блуднии и па(ч) же и погибель. не дѣлесно быва˫а. и расматрѩ˫а не подобна˫а. в немь же блѩднѣ и блудьство. (φατρίαι) ФСт XIV, 198а; в роли с.: Иже кромѣ бж(с)твьны˫а цр҃кви кромѣ бл҃гословлени˫а… … Словарь древнерусского языка (XI-XIV вв.)
бывати — БЫВА|ТИ (>2000), Ю, ѤТЬ гл. I. Как самостоятельный гл. 1.Совершаться, происходить, случаться; исполняться, осуществляться: вьси събори и слоужьбы и праздьници и жьрьтвы. о чл҃вче сего дѣлѩ бываѫть да сѩ очистить чл҃вкъ отъ грѣхъ своихъ.… … Словарь древнерусского языка (XI-XIV вв.)
въвести — ВЪВЕ|СТИ (308), ДОУ, ДЕТЬ гл. 1.Ввести, привести внутрь чего л., куда л.: по сихъ же въведъ||ши и въ храмъ и тоу привѩза. ЖФП XII, 28 29; Никъто же въноутрь сщ҃ены˫а цр҃кве скотѩте какого оубо да не въведеть. (μηδεὶς εἰσαγέτω) КЕ XII, 65б;… … Словарь древнерусского языка (XI-XIV вв.)
