-
1 tout
adv., m., pron. et adj. (bas lat. tottus, forme expressive de totus "tout entier, intégral") I. adv. 1. съвсем, напълно, съвършено; tout jeune съвсем млад; c'est tout naturel това е съвсем естествено; tout autre съвършено друг; tout doucement съвсем леко; 2. tout... que (без subjonctif) колкото и да; tout riche que je suis колкото и да съм богат; 3. tout (+ p. prés.) (служи за подсилване, не се превежда); tout en causant разговаряйки; 4. loc.adv. du tout никак; en tout et pour tout всичко на всичко; pas du tout никак, съвсем не; rien du tout нищо; tout autour наоколо; tout au plus най-много; tout а l'heure преди малко; ей-сега, веднага; tout а fait съвсем; tout а coup внезапно; tout d'un coup наведнъж; tout de même все пак; tout d'abord най-напред; tout de suite веднага; pas du tout съвсем не, никак; II. m. 1. цяло; former un tout съставлявам едно цяло; risquer le tout pour le tout залагам всичко на една карта; 2. главното, важното; le tout est de... разг. важното е да...; 3. светът, вселената; le grand Tout безкрайната Вселена; III. pron. 1. всичко; tout va bien всичко е добре; il sait tout той знае всичко; c'est tout това е всичко; avant tout преди всичко; 2. pl. tous, toutes всички; la dernière de toutes последната от всички; tous ensemble всички заедно; 3. ост. всички; tout dormait dans la voiture всички спяха в колата; 4. loc. а tout prendre като се вземе всичко пред вид; най-сетне, най-подир, в края на краищата; après tout в края на краищата, впрочем; c'est tout dire с това всичко е казано; всичко е ясно, разбрано; malgré tout въпреки всичко; pour tout aller за всеки ден (за всичко); tout est bien qui finit bien погов. всичко е хубаво, щом свършва хубаво; une fois pour toutes веднъж завинаги; IV. tout, toute adj. 1. целият, цялата, цялото; tout le jour целият ден; toute sa petite famille цялото му малко семейство; de tout mon cњur от цялото си сърце; 2. всеки, всяка, всяко; toute personne всеки човек; tout Français всеки французин; 3. единствен; ils avaient pour tout domestique une vieille femme имаха за единствена прислуга една старица; 4. pl. tous, toutes всеки, всяка; всички; tous les hommes всички хора; tous les matins всяка сутрин; toutes les fois que всеки път, когато; cesser toutes relations скъсвам всякакви връзки. Ќ а toute bride стремглаво; а tout hasard за всеки случай; а toutes jambes бързо, с всички сили, през глава; а tout moment всеки миг; а tout propos по всеки повод; de toutes parts отвсякъде; de toute urgence много бързо, срочно; en tout cas във всеки случай; en toute hâte набързо; de toutes façons във всеки случай, и все пак; de toute éternité от край време, от стари времена; en tout bien tout honneur с честни намерения. -
2 tantôt
adv. (de tant et tôt) 1. скоро, в скоро време, наскоро; 2. преди малко; 3. подир малко; 4. ту... ту; tantôt bien, tantôt mal ту добре, ту зле; 5. m. разг. следобед. Ќ а tantôt до скоро виждане; sur le tantôt скоро. -
3 frais,
fraîche adj. (frq. °frisk) 1. свеж; vent frais, свеж вятър; teint frais, свеж тен; 2. хладен, прохладен; une belle et fraîche matinée de printemps красива хладна пролетна утрин; 3. нов, пресен, скорошен; њufsfrais,s пресни яйца; de fraîche date от скорошна дата; attention, peinture fraîche! внимание, прясна боя! 4. непорочен, невинен; une fille, fraîche de cњur момиче с непорочна душа; 5. прен. хладен, студен, резервиран; un accueil frais, хладен прием; 6. m. хлад, хладина; prendre le frais, разхладявам се; 7. f. хлад; хладина; sortir а la frais, излизам по хладно; 8. loc. adv. de frais, отскоро, от преди малко, прясно. Ќ mettre qqn. au frais, разг. пращам някого в затвора. Ќ Ant. blême, pâte, défraîchi, fané, terne, gâté. -
4 naguère
adv. (pour n'a guère(s)) лит. неотдавна, наскоро, преди малко. Ќ Ant. autrefois. -
5 venir
v. (lat. venire) I. v.intr. 1. идвам; пристигам; venez avec moi елате с мен; il va venir той ще дойде; venez près de moi елате до мен; il vint а Genève un homme célèbre в Женева пристигна един прочут човек; venir а qqn. идвам при някого, към някого; 2. идвам, настъпвам, сполетявам; quand vint son tour когато дойде, настъпи неговият ред; 3. идвам, хрумвам; une idée me vient а l'esprit хрумва ми идея; il me vient а l'esprit de идва ми на ума да; 4. никна, раста; le blé vient bien житото расте добре; 5. образувам се, излизам; des boutons lui viennent sur le visage излизат му пъпки по лицето; 6. достигам; votre fils me vient а l'épaule синът ви достига до рамото ми (на ръст); venir а ses fins ост. достигам целите си; 7. излизам, тека (за течност); 8. просъществувам, трая; les vestiges sont venus jusqu'а notre siècle останките са просъществували до наше време; 9. в съчет. с предл.: а venir който трябва да дойде; бъдещ; les générations а venir бъдещите поколения; с нареч. venir а bout справям се, преодолявам; стигам до края; venir а point идвам навреме, на място; venir de идвам, донесен съм от; произхождам от; venir de Sofia идвам от София; venir de la part de qqn. идвам от името на някого; ce mot vient du latin тази дума идва от латински; cela vient de ce que (+ ind.) това идва от факта, че; de là vient que оттам следва, че; d'où vient que ето защо, следователно; venir après следвам след; en venir а достигам до дадена точка, до дадено действие, до даден резултат; en venir aux coups стигаме до юмруци; venir en идвам, съм в; venir en abondance идвам (съм) в изобилие (за реколта и др.); y venir стигам там (до дадена точка, до дадено развитие); vous-y venez? достигате ли до моето мнение? qu'il y vienne нека само да дойде; 10. в съчет. faire venir заръчвам, поръчвам, заставям, нареждам; faire venir un livre поръчвам книга; 11. в съчет. laisser venir, voir venir не бързам да действам, очаквам спокойно; 12. раждам се; venir au monde раждам се; 13. venir bien ставам сполучлив (за отпечатване на нещо); l'épreuve vient bien копието се отпечата добре; II. като спомагателен глагол, следван от инфинитив; 1. venir + inf. дава оттенък в значението на инфинитива и следващите глаголи; venir se placer заставам; on vient vous chercher търсят ви; vous venez prétendre que вие претендирате, че; 2. в предл. констр. venir de + inf. означава близко минало време: току-що, преди малко; je viens de sortir току-що излязох; venir а + inf. при условно изречение със si означава евентуално бъдеще, хипотеза: ако случайно; s'il venait а me perdre ако ме изгубеше, в случай, че ме беше изгубил. Ќ de quel pays venez-vous? d'où venez-vous? от небето ли падате? il vient que случва се че; les maladies viennent а cheval et s'en vont а pied посл. болестите лесно идват, но трудно си отиват; se faire bien venir de qqn. правя някого да ме приеме радушно; venir comme tambourin а noce (comme violon en danse) явявам се тъкмо навреме, на място; venons au fait да дойдем на думата си; venu а point назрял; je ne fais qu'aller et venir разг. връщам се веднага; faire venir qqn. извиквам, привиквам някого; je te vois venir avec tes gros sabots отгатвам намеренията ти; la nuit venue щом настъпи нощта; s'en venir ост., диал. идвам. -
6 peu
adv. (lat. pop. paucum, class. pauci "en petit nombre") 1. малко; peu d'argent малко пари; 2. loc. adv. dans peu (sous peu) скоро; depuis peu отскоро; peu après малко след това, малко по-късно; peu avant малко преди това; peu а peu малко по малко; un peu (un tout petit peu) малко (съвсем малко); а peu près почти, около; а peu de chose près приблизително, горе-долу; tant soit peu много малко, в най-слаба степен; 3. loc. conj. pour peu que при условие, че; si peu que колкото и малко; peu ou prou малко или много; c'est peu que (+ subj.), c'est peu de (+ inf.) не е достатъчно да; un peu plus, un peu moins около, приблизително; pas qu'un peu разг. много. -
7 avant2
adv. (lat. imp. abante, de ab et ante "avant") 1. по-рано, по-напред, преди това; 2. навътре, надълбоко, надалече, късно (в съчет. с si, bien, trop, plus, assez, fort); bien avant2 dans la nuit твърде късно през нощта; 3. loc. adv. avant2 peu скоро, след малко; en avant2 напред; 4. prép. преди; 5. loc. prép. avant2 de преди; avant2 tout преди всичко; 6. loc. conj. avant2 que преди да; 7. en avant2! interj. напред! Ќ Ant. après. -
8 rien
pron. indéf, m. et adv. (du lat. rem, accus. de res "chose") 1. в положително изречение: нещо; il fut incapable de rien dire той бе неспособен да каже нещо; avant que le jeune homme ait rien pu dire преди младежът да е успял да каже нещо; rester sans rien dire стоя без да кажа нещо; 2. в отрицателно изречение, заедно с ne: нищо; ce n'est rien! няма нищо! няма значение; il n'en est rien няма нищо подобно; rien de tout нищо подобно; cela ne fait rien няма нищо, няма никакво значение; il n'y a rien а ajouter нищо не може да се добави; qui ne risque rien n'a rien погов. който не поема риск, не печели нищо; cela ne vaut rien това нищо не струва; il n'y a rien de mieux няма нищо по-добро; cela n'a rien d'impossible в това няма нищо невъзможно; n'être rien нямам никаква стойност, не струвам нищо; 3. в отрицателни изречения (без ne): нищо (като отрицателен отговор на въпрос); que faites-vous? rien какво правите? - нищо; rien а faire нищо не може да се направи; 4. в съчет. de rien; de rien de tout незначителен, нищожен; разпуснат; une fille de rien разпуснато момиче; rien de rien съвсем нищо; de rien! няма защо! (при благодарене); c'est tout ou rien или всички или нищо; mieux que rien по-добре от нищо; se réduire а rien превръщам се в нищо; 5. m. най-малко нещо, дреболия; un rien les amuse и най-дребното нещо ги забавлява; pour un rien за нищо; se mettre en colère pour un rien ядосвам се за нищо; 6. m. pl. празни неща, дреболии; 7. m. поет. небитие; 8. в съчет. un, une rien de tout ост. долен, пропаднал, изпаднал човек; 9. adv. нар., ост. много, доста; il fait rien froid много е студено; elles sont rien droles те са много забавни; 10. loc. adv. pour rien за нищо; почти без пари, на много ниска цена; beaucoup de bruit pour rien много шум за нищо; rien que само, единствено; rien que la vérité единствено и само истината; un rien малко, лекичко; costume un rien trop grand костюм, който е леко широк; 11. loc. conj. rien moins que лит. никак; всичко друго, но не и. Ќ en un rien de temps, en moins de rien за миг, за много кратко време; en rien в каквото и да е; cela ne nous touche en rien това не ни засяга по никакъв начин; rien de plus, rien de moins точно това, ни повече, ни по-малко; comme un rien разг. много лесно; un rien de съвсем малко от ( за количество). Ќ Ant. chose (quelque chose), tout; beaucoup. -
9 moment
m. (lat. momentum) 1. момент, миг; le moment présent настоящият момент; 2. случай, момент; 3. настояще време, даден момент; 4. физ. момент; moment d'une force момент на силата; 5. loc. adv. en un moment за минута, за нищо време; а tout moment ежеминутно, във всяко време; 6. loc. prép. au moment de по време на; тъкмо когато; 7. loc. conj. au moment où в момента, когато; du moment que след като, тъй като, щом като. Ќ n'avoir pas un moment а soi прекалено съм зает, няма нито минута свободно време; un moment за малко, ако обичате; moment psychologique удобен случай за действие; les derniers moments de qqn. малко преди смъртта на някого; moments perdus моменти на удоволствие; а tout moment, а tous moments постоянно, непрекъснато; d'un moment а l'autre всеки момент, след малко; par moments на моменти, на интервали; pour le moment за момента, сега; pour un moment за известно време; n'avoir un moment а soi много съм зает. -
10 délai
m. (de l'a. fr. deslaier) 1. срок; avant le délai преди срока; dans le délai в срок от; 2. отсрочка, отлагане; sans délai неотложно, без отлагане; а bref délai след малко; в кратко време; délai de grâce юр. отсрочка на дълг; гратисен период; délai franc безсрочен (за дълг и др.).
См. также в других словарях:
преди малко — словосъч. доскоро, до одеве, до преди … Български синонимен речник
до преди — словосъч. до скоро, до преди малко, до одеве … Български синонимен речник
доскоро — нар. до преди, до преди малко, преди малко, до неотдавна, до преди време, до преди известно време, до вчера … Български синонимен речник
наскоро — нар. недавна, скоро, преди малко, отскоро, от близко време, завчера, неотдавна, малко време преди, малко време след, не отколе, в скоро време … Български синонимен речник
неотдавна — нар. скоро, наскоро, отскоро, близо, отблизо, от близко време, не от много време, доскоро, до преди, преди малко, недавна … Български синонимен речник
скоро — нар. бързо, бърже, на бърза ръка, надве натри нар. тутакси, веднага, час по скоро, незабавно, немедлено, без бавене, спешно нар. наскоро, недавна, преди малко, неотдавна нар. живо, набързо нар. след малко, по после, по късно … Български синонимен речник
точка — у точка преди малко … Речник на Северозападния диалект
одеве — нар. преди малко, току що, наскоро … Български синонимен речник
току-що — нар. тъкмо, преди малко, одеве, ей сега … Български синонимен речник
тъкмо — нар. точно, така, таман, баш, право, направо, толкова, навреме, напълно, анджак, апропо нар. току що, одеве, преди малко, ей сега, едва нар. веднага … Български синонимен речник
