-
1 goûter1
v. (lat. gustare) I. v.tr. 1. вкусвам, опитвам (нещо); goûter1 un plat опитвам, вкусвам ядене; 2. прен. одобрявам, потвърждавам; goûter1 un projet одобрявам проект; 3. наслаждавам се; goûter1 la joie de lire наслаждавам се на удоволствието от четенето; 4. ценя, уважавам; je goûte la poésie ценя поезията; 5. (Белгия и Канада) имам вкус на (за ядене); II. v.tr.ind. 1. goûter1 de опитвам; goûter1 d'un métier опитвам занаят; 2. goûter1 а вкусвам, хапвам, ям по малко; 3. goûter1 de опитвам за първи път (ядене или пиене); 4. (Белгия и Канада) допада ми (за вкус, ядене); rien ne lui goûte той не обича нищо, нищо не му е по вкуса; III. v. intr. правя следобедна закуска. Ќ Hom. goutter. -
2 manger2
m. (de manger1) ядене; le manger2 et le boire яденето и пиенето; а petit manger2 bien boire погов. малко ядене - много пиене. Ќ en perdre le boire et le manger2 не мога да се храня от мъка. -
3 ventre
m. (lat. venter "estomac") 1. корем; dormir sur le ventre спя по корем; avoir mal au ventre боли ме стомахът; 2. тумбеста част (на шише, ваза и др.); 3. ост. черва, вътрешности; 4. издута част на тялото на кораб; 5. техн. издуване, измятане; 6. физ. момент, в който амплитудата на вибрация е максимална. Ќ ne songer qu'а son ventre мисля само за корема си, за ядене; а plat ventre по корем, пълзешката; courir ventre а terre бягам с извънредна бързина; а ventre déboutonné прекалено много, с всички сили; avoir du cњur au ventre много съм храбър; avoir les yeux plus grands que le ventre сипвам си повече ядене, отколкото мога да изям, ненаситен съм; curateur au ventre юр. настойник на дете, което е още в утробата; ventre affamé n'a point d'oreilles посл. гладна мечка хоро не играе; se mettre а plat ventre devant qqn. унижавам се пред някого (поради личен интерес); ventre mou слабо място, слаба точка на нещо; prendre du ventre пускам шкембе; avoir le ventre creux гладен съм, коремът ми е празен; se remplir le ventre ям, пия; faire mal au ventre а qqn. много съм неприятен на някого; ça me fait mal au ventre това ме отвращава. -
4 aile
f. (lat. ala) 1. крило; aile droite, aile gauche d'un bâtiment дясно крило, ляво крило на постройка; 2. воен. фланг; 3. готв. крило, приготвено за ядене; 4. спорт. крило във футбола (ляво, дясно); 5. анат. ноздра; 6. разш. делтапланер; 7. прен. закрила; sous l'aile de под закрилата на; 8. всяко едно от крилете на вятърна мелница. Ќ ailes d'un chapeau краища, периферия на шапка; avoir un coup dans l'aile леко съм пийнал; ne pas avoir l'aile assez forte нямам достатъчно средства; ailes du nez външна страна на ноздрите; aile de l'oreille горна част на външното ухо; а tire d'aile като стрела (политам, летя); battre de l'aile в затруднено положение съм; rogner les ailes а qqn. подрязвам някому крилете; tirer une plume de l'aile а qqn. отскубвам, измъквам нещо от някого, изтръгвам му пари; voler de ses propres ailes осланям се на собствените си сили. -
5 appétit
m. (lat. appetitus) 1. желание за ядене, апетит; 2. прен. желание, пожелание; страст. Ќ avec appétit, de tout son appétit с увлечение, от все сърце; avoir un appétit de loup имам вълчи апетит, изпитвам страшен глад; bon appétit! наздраве! да ви е сладко! demeurer (rester) sur son appétit не си дояждам; ограничавам желанията си; обуздавам страстите си; être en appétit de qqch. желая, очаквам нещо; l'appétit vient en mangeant апетитът идва с яденето. Ќ Ant. dégoût, répugnance, répulsion, satiété. -
6 arrière-goût
m. (de arrière et goût) (pl. arrière-goûts) вкус, който остава в устата след ядене и пиене, привкус. -
7 attacher
v. (de a- et a. fr. tache "agrafe") I. v.tr. 1. връзвам, завързвам, свързвам, привързвам; attacher deux ou plusieurs choses ensemble завързвам две или повече неща; 2. забождам; attacher avec une agrafe забождам с карфица; 3. зашивам; 4. приковавам; attacher ses yeux sur qqn. приковавам погледа си върху някого; 5. отдавам значение; 6. прен. привързвам; les sentiments qui m'attachent а vous чувствата, които ме свързват с вас; 7. присъединявам; attacher un domestique а son service вземам си помощник; 8. придавам; attacher un sens а un mot придавам смисъл на дадена дума; II. v.intr. загарям (за ядене); s'attacher връзвам се, завързвам се, свързвам се; привързвам се, лепя се, залепям се; залавям се; отдавам се; посвещавам се; старая се. Ќ Ant. détacher, libérer, renvoyer; détacher(se), ouvrir(s'). -
8 bâfre
f. (de bâfrer) нар., ост. лакомо и обилно ядене. -
9 barbecue
m. (de l'esp. barbacoa, mot haïtien) 1. барбекю; 2. ядене на открито с използване на барбекю. -
10 bénédicité
m. (lat. benedicite "bénissez") молитва, която католиците казват преди ядене. -
11 bouche
f. (du lat. bucca "joue", puis "bouche") 1. уста; respirer par la bouche дишам през устата; 2. отвор, отвърстие; bouche d'aération вентилационен отвор; 3. дуло; 4. геогр. устие; 5. вход в залив или в проток; 6. прен. гърло; 7. вкус; il a une fine bouche той има изтънчен вкус; vin long en bouche вино, чийто вкус остава дълго в устата; vin court en bouche вино, чийто вкус се загубва бързо; garder qqch. pour la bonne bouche пазя най-доброто за накрая; s'enlever les morceaux de la bouche лишавам се от залъка си заради някого; dépense de bouche разход за храна; ouvrir la bouche говоря, отварям си устата; de bouche а oreille от уста на уста; bouche cousue! гроб съм!, няма да кажа нищо!; la bouche du métro вход на метрото; la bouche d'un volcan кратер на вулкан. Ќ avoir toujours un mot, une chose sur la bouche повтарям постоянно едно и също нещо; отегчавам; bouche а feu оръдие, топ; fine bouche чревоугодник, гастроном; cela fait venir l'eau а la bouche от това на човек му потичат лигите; être dans la bouche de tout le monde предмет съм на всички разговори; faire la petite bouche цупя се, карам да ме молят (за ядене); fermer la bouche а qqn. заставям някого да замълчи; затварям устата на някого; ne pouvoir tirer un mot de la bouche de qqn. не мога да изкопча нито дума от устата на някого; ouvrir la bouche а qqn. накарвам, предизвиквам някого да говори. -
12 bouffe2
f. (de bouffer) 1. разг. ядене, плюскане; 2. разг. храна, хранителни продукти, кльопачка. -
13 bouillabaisse
f. (provenç. bouiabaisso, p.-к. altér. de bouille peis, de bouillir et peis "poisson", ou de bouillir et abaisser) готв. ядене от риба ( с чесън и други подправки). -
14 boustifaille
f. (p.-к. de bouffer) нар. ядене, храна. -
15 brique
f. (néerl. bricke, de l'all. brechen "briser") 1. тухла; brique réfractaire огнеупорна тухла; 2. арго пачка банкноти на стойност от 10 000 франка (1 000 000 франка преди 1960 г.); 3. диал. (Швейцария) парченце, късче; mettre en briques разтрошавам на късчета. Ќ Hom. brick. Ќ couleur de brique керемиден цвят; une brique de savon калъп сапун; bouffer des briques нямам нищо за ядене; brique а pont мор. шуплест пясъчник за почистване на корабна палуба; une brique de lait мляко в четвъртита хартиена или пласмасова опаковка. -
16 brosser
v.tr. (de brosse) 1. четкам, изчетквам; 2. рисувам набързо, скицирам, нахвърлям; 3. (Белгия) разг. бягам от час; 4. удрям топката фалцово (във футбола); 5. v.intr. лов. минавам направо през храсталака; se brosser 1. четкам се, изчетквам се; 2. разг. лишавам се от нещо. Ќ se brosser le ventre разг. лишен съм от ядене; brosser le tableau de la situation описвам най-общо ситуацията. -
17 brouet
m. (de l'a. fr. breu "bouillon", du germ. °brod "bouillon") ост. слабо, воднисто ястие, бульон, супа. Ќ brouet noir обикновено ядене на спартанците. -
18 buffet
m. (o. i., p.-к. rad. onomat. buff-, exprimant le bruit d'un souffle) 1. бюфет; 2. голяма маса с ястия и напитки (при тържества); бюфет; buffet campagnard маса с месни ястия, наденици и вино; 3. гостилница (бюфет) при гари, театри и др.; buffet roulant количка на гара за продажба на сандвичи и др.; 4. разг. стомах; il n'a rien dans le buffet той не е ял нищо; 5. в съчет. buffet d'orgue дървена част на орган; архит., в съчет. buffet d'eau каменна или мраморна основа на водоскоци. Ќ danser devant le buffet разг. нямам нищо за ядене. -
19 caler1
v.tr. (all. Keil "coin") 1. подпирам, закрепвам; правя стабилен; закотвям; caler1 un meuble подпирам мебел; caler1 une pierre подпирам камък; 2. поставям отвесно или водоравно; 3. техн. обездвижвам; 4. накъртвам ( за ядене). Ќ se caler les joues, l'estomac ям добре. -
20 carne2
f. (it. carne "viande") 1. разг. лошо месо за ядене; 2. ост., разг. стар кон, кранта; 3. непоносима жена, неприятен човек.
См. также в других словарях:
ядене — същ. храна, провизии, готвено, манджа, гозба, ястие същ. обед, вечеря същ. блюдо … Български синонимен речник
блюдо — същ. чиния, паница, табла, поднос същ. ядене, гозба същ. куверт, прибор същ. съд същ. тиган, тава, тавичка същ. ястие … Български синонимен речник
вечеря — същ. храна, ядене, обед … Български синонимен речник
гозба — същ. ястие, готвено, манджа, ядене същ. каша, порция същ. блюдо … Български синонимен речник
манджа — същ. гозба, готвено, ядене, ястие … Български синонимен речник
обед — същ. храна, ядене, вечеря … Български синонимен речник
трапеза — същ. маса, софра същ. ядене, храна … Български синонимен речник
храна — същ. ядене, гозба, готвено, манджа, ястие същ. продукти, продоволствие същ. кърма същ. провизии, запас същ. хранителни продукти същ. обед, вечеря … Български синонимен речник
ястие — същ. гозба, ядене, готвено, манджа същ. каша, порция същ. блюдо … Български синонимен речник
брашно — храна; ядене … Църковнославянски речник
трапеза — маса; ядене; столова, трапезария; светият престол … Църковнославянски речник
