-
1 température
f. (lat. temperatura, de temperare) температура; prendre sa température avec un termomètre измервам температурата си с термометър; faire de la température вдигам температура; température exprimée en degrés Celsius температура, измервана в градуси по Целзий; température d'ébullition температура на кипене. -
2 apyrétique
adj. (du gr. apuretos "sans fièvre") мед. апиретичен, който не е придружен от температура, който няма температура. -
3 géothermique
adj. (de géothermie) геотермичен (който се отнася до вътрешната температура на земята); gradient géothermique промяна на температурата на земята с навлизането в дълбочина; degré géothermique дълбочина, при която земната температура се повишава с един градус по Целзий. -
4 isotherme
f. et adj. (de iso- et therme) 1. който има една и съща средна температура; 2. lignes isothermes геогр. изотерми (линии, които на географска карта съединяват точки от земната повърхност с еднаква средна температура през известен период от годината); 3. f. изотерма; 4. който има термична изолация; sac isotherme чанта, която предпазва замразени продукти от разтопяване. -
5 point2
m. (lat. punctum) 1. грам. точка; point2-virgule точка и запетая; deux point2s двоеточие; point2 d'interrogation въпросителна; point2 d'exclamation удивителна; point2s de suspension многоточие; 2. геом. точка, място, положение; point2s géométriques геометрични точки (А, В, С...); 3. муз. точка (знак за удължаване на нота или пауза); 4. точка, място, пункт; point2 de mire прицелна точка; point2s de repère ориентир; point2 d'appui опорна точка; point2s cardinaux астрон. четирите посоки на света; point2 mort мъртва точка; 5. физ., мех. точка, градус, температура; point2 de fusion температура, точка на топене; 6. бройка, стойност, точка (при игра на карти, спортна игра и др.); compter les point2s броя точките (на карти); amener deux point2s бележа две точки ( в спорта), прибавям ги към резултата; marquer un point2 отбелязвам точка (в спорта); 7. бележка на ученик; bon, mauvais point2 добра, лоша оценка; 8. бод (при бродиране); au petit point2 гъст бод; 9. печ. пункт; 10. остра болка; бодеж; 11. прен. въпрос, точка; les différents point2s d'une dissertation отделните точки на дисертация; point2 capital основен въпрос; 12. loc. adv. а point2 достатъчно, колкото трябва; au dernier point2 крайно, до краен предел; de point2 en point2 точно както трябва, буквално; en tout point2 (de tout point2) изцяло, във всяко отношение; 13. loc. conj. au point2 que дотолкова, че. Ќ au point2 de vue de от гледна точка на; au point2 du jour на разсъмване; être sur le point2 de (sortir) готов съм да изляза; mettre au point2 привършвам, довършвам, дотъкмявам, изглаждам; point2 de vue възглед, гледна точка; point2 chaud воен. гореща точка (на боеве); point2 faible слабо място; frères trois point2s масони; un point2 c'est tout край, точка на дискусията; point2 а la ligne да не говорим повече за това; а point2 nommé в подходящия момент; au point2 de qqn. според желанието на някого; jusqu'а un certain point2 до известна степен; point2 de côté болка в гърба, ребрата. -
6 abattre
v.tr. (lat. pop. abattere) 1. събарям ( на земята), повалям, отсичам; abattre un arbre отсичам дърво; abattre du minerai изкъртвам минерал от скала; 2. убивам, доубивам; abattre un cheval blessé доубивам ранен кон; 3. обирам, изчиствам; la pluie abat la poussière дъждът обира праха; 4. отхвърлям; abattre de la besogne отхвърлям много работа; 5. отслабвам, обезсилвам; la grosse fièvre l'a abattu силната температура го обезсили; 6. намалявам, смирявам; abattre l'orgueil смирявам гордостта; 7. слагам в легнало положение; abattre un cheval pour le soigner повалям кон за операция; abattre un navire повалям кораб на една страна за поправка; abattre son jeu откривам картите си, играя с открити карти; 8. откривам плановете си; s'abattre (sur) v. pron. 1. падам изведнъж, срутвам се; 2. стоварвам се; 3. нахвърлям се, нападам; un aigle s'abat sur sa proie орел се нахвърля върху плячката си; 4. връхлетявам; l'homme (la femme) а ne pas se laisser abattre оставам спокоен в трудна ситуация. Ќ Ant. relever, redresser, remonter. -
7 apyrexie
f. (gr. apurexia) мед. липса на температура ( между два пристъпа на треска). -
8 ardent,
e adj. (lat. ardens) 1. горящ, пламтящ, нагорещен, нажежен; fer ardent, нажежено желязо; charbons ardent,s горящи въглени; 2. прен. горещ, пламенен, разпален, буен; soif ardent,e палеща жажда; 3. възчервен, огнен; cheveux d'un blond ardent, червеникаво-руси коси; 4. горещ, топъл; buisson ardent, гореща напитка; 5. m. арго свещ; ardent,s очи. Ќ chambre ardent,e съд в Средните векове, който осъждал на изгаряне осъдените; chapelle ardent,e стая с ковчег на мъртвец и свещи наоколо; fièvre ardent,e треска с висока температура; flèches ardent,es воен. запалителни стрели; être sur des charbons ardent,s много съм нетърпелив, неспокоен; le mal des ardent,s вид епилепсия. Ќ Ant. éteint, froid, glacé; endormi, engourdi, indolent, inerte, languissant, terne, morne, mou, nonchalant, tiède. -
9 bas1,
se adj. (bas lat. bassus) 1. нисък; bas1, prix ниска цена; salle bas1,se ниска стая; 2. малоценен, долнокачествен; 3. долен; au bas1, étage на долния етаж; le bas Rhin долен Рейн; 4. муз. нисък, тих (за глас); 5. слаб; vue bas1,se слабо зрение; 6. прен. низък, долен, подъл; 7. нисък, по-слаб; bas1,se pression ниско налягане; bas1,se température ниска температура; а voix bas1,se с нисък, слаб глас. Ќ bas1,se marée, bas1,se mer отлив; faire main bas1,se обирам, плячкосвам; le jour est bas1, денят преваля; un ciel bas1, мрачно небе; messe bas1,se литургия по време на която не се пее, а само се четат молитви; faire des messes basses разг. говоря така, че другите да не могат да чуят; bas morceaux парчета месо с по-ниско качество и цена; Chambre basse Камарата на общините (в Англия); enfant en bas âge дете в ранна възраст; le Bas Moyen Age Късно Средновековие; le bas latin късен латински; le Bas-Empire Късната Римска империя (след Константин); au bas de в долната част на. Ќ Ant. haut, élevé, rélevé, noble, sublime. -
10 boire1
v.tr. (lat. bibere) 1. пия; изпивам; boire1 du vin пия вино; boire1 а la santé de qqn. пия за здравето на някого; 2. попивам, изсмуквам, поглъщам, пропускам; la terre boit l'eau почвата просмуква водата; 3. прен. поглъщам, жадно слушам; boire1 les paroles de qqn. жадно слушам думите на някого; 4. напивам се, пия много (за алкохол); faire boire1 qqn. давам на някого да пие; почерпвам някого; 5. понасям; boire1 une injustice понасям несправедливост; le vin rouge se boit chambré червеното вино се пие когато е със стайна температура; se boire1 пие се. Ќ boire1 du lait разг. щастлив съм (от нещо); слушам или гледам нещо с удоволствие; boire1 le calice jusqu'a la lie изпивам до дъно горчивата чаша; boire1 le coup de l'étrier пия за сбогом; boire1 qqn. des yeux поглъщам (пия) някого с очи; boire1 un bouillon разг. претърпявам загуба; ce n'est pas la mer а boire1 това не е много трудна работа; le vin est tiré, il faut le boire1 работата е започната, няма връщане; boire1 а la ronde пием наред, един след друг; boire1 а sa soif пия, за да си утоля жаждата; boire1 comme un trou (comme une éponge, comme un Polonais, comme un templier, comme un chantre, comme un sonneur) пия извънредно много; boire1 (tout) son soûl пия до насита, напивам се здраво; donner pour boire1 (donner un pourboire) давам за почерпка, бакшиш; il ne faut pas dire: Fontaine, je ne boirai pas de ton eau човек не трябва да се зарича за нищо; il y a а boire1 et а manger има и добро, и лошо; негат. в това питие плува нещо; on ne saurait faire boire1 un âne qui n'a pas soif погов. не можеш накара някого да направи нещо, което не иска; qui a bu, boira човек трудно изоставя своите пороци; avoir toute honte bue не изпитвам никакъв срам; boire1 l'argent du ménage харча семейните пари за алкохол; cheval qui boit l'obstacle кон, който преминава лесно препятствието; boire1 aux anges ост. пия, без да знам за чие здраве. -
11 brûlant,
e adj. (de brûler) 1. горещ, парещ, палещ; du café brûlant, много горещо кафе; des rayons brûlant,s палещи лъчи; brûlant, de fièvre изгарящ от температура; 2. прен. жив, пламенен; страстен. Ќ une question brûlant,e парлив (трънлив) въпрос; un terrain brûlant, деликатна тема, която е по-добре да се избегне. Ќ Ant. glacé, froid. -
12 calciner
v.tr. (lat. calx, calcis "chaux") 1. техн. изпичам (при висока температура); изгарям, калцинирам; 2. изсушавам; 3. превръщам във вар или в друг метален окис. -
13 chaleur
f. (lat. calos, accus. calorem) 1. топлина, жега, горещина; la chaleur brûle les plantes горещината изгаря растенията; les grandes chaleurs големите горещини; 2. повишена температура, огън; la chaleur de la fièvre огънят на треската; 3. прен. разгар; dans la chaleur de la querelle в разгара на скарването; 4. буйност; 5. жар, ревност; chaleur humaine симпатия. Ќ être en chaleur разгонвам се ( за женски животни). Ќ Ant. froid; froideur, indifférence. -
14 chambré,
e adj. (de chambre) който има температурата на стаята; vin chambré, вино със стайна температура. -
15 chambrer
v.tr. (de chambre) 1. ост. затварям някого (поставям нещо) в стая; 2. в съчет. chambrer une bouteille de vin поставям бутилка вино в стая (за да приеме стайна температура); 3. разг. подигравам се с някого; изолирам някого, за да му втълпя нещо. -
16 climatisation
f. (de climatiser) 1. поддържане на подходяща температура (чрез климатична инсталация); 2. климатик, климатична инсталация. -
17 climatiser
v. tr. (de climat) 1. поддържам подходяща температура и чист въздух (чрез климатична инсталация); 2. обзавеждам с климатик. -
18 cryoconducteur,
trice adj. (de cryo- et conducteur) ел. поставен на ниска температура, за да няма високо електрическо съпротивление; bobine cryoconducteur,trice бобина, генерираща ток с ниско съпротивление при ниски температури. -
19 cryotempérature
f. (de cryo- et température) техн. криотемпература (температура, която е по-ниска от -153°С). -
20 degré
m. (de dé- et lat. gradus) 1. стъпало; degré de marbre мраморно стъпало; 2. степен; degré d'une équation мат. степен на уравнение; degrés de signification (de comparaison) степени за сравнение; 3. научна степен; 4. градус; angle de 180 degrés ъгъл от 180 градуса; degré Celsius градус по Целзий (за температура); degré en alcool алкохолен градус; 5. чин; положение; длъжност; 6. loc. adv. par degré(s) или de degré, en degré постепенно.
- 1
- 2
См. также в других словарях:
Температура — Размерность Θ Единицы измерения СИ К … Википедия
Температура тела — человека комплексный показатель теплового состояния организма животных включая человека. Животные, способные сохранять свою температуру в узких пределах независимо от температуры внешней среды, называются теплокровными, или гомойотермными. К… … Википедия
Температура вспышки — Температура вспышки наименьшая температура горючего вещества, при которой пары над поверхностью горючего вещества способны вспыхивать при контакте с открытым источником огня; устойчивое горение при этом не возникает. Вспышка быстрое… … Википедия
Температура воздуха — Температура воздуха одно из свойств воздуха в природе, выражающегося количественно. Содержание 1 Общая характеристика 2 Относительная шкала … Википедия
ТЕМПЕРАТУРА — (1) одна из основных физических величин (др. масса, объём, давление), характеризующая тепловое состояние тела (состояние термодинамического равновесия макроскопической системы). Т. является мерой кинетической энергии теплового движения атомов и… … Большая политехническая энциклопедия
Температура точки — Тгр Определяется по номограмме по Источник: Рекомендации по вентилированию грузовых помещений сухогрузных судов и предотвращению подмочки груза конденсатом … Словарь-справочник терминов нормативно-технической документации
Температура самовоспламенения — Температура самовоспламенения наименьшая температура горючего вещества, при нагреве до которой происходит резкое увеличение скорости экзотермических объёмных реакций, приводящее к возникновению пламенного горения и/или взрыва. Эта… … Википедия
Температура точки росы — Температура, при которой происходит конденсация влаги из воздуха с соответствующей влажностью Источник … Словарь-справочник терминов нормативно-технической документации
температура внешней среды при эксплуатации — наведенная температура а) для изделий с самовентиляцией или самоохлаждением, или с естественным воздушным охлаждением – температура воздуха или другой газовой среды вблизи изделий на том же уровне, на котором они расположены, и на таком… … Справочник технического переводчика
температура окружающей среды — Средняя температура воздуха или другой среды около оборудования. Примечание В процессе измерения температуры окружающей среды измерительный прибор (зонд) должен быть экранирован от сквозняков и нагрева излучением. [ГОСТ Р МЭК 60050 826 2009]… … Справочник технического переводчика
ТЕМПЕРАТУРА — ТЕМПЕРАТУРА, температуры, жен. (лат. temperatura). Степень нагретости чего нибудь. Низкая температура. Высокая температура. Средняя температура страны. Температура кипения. Температура замерзания. Температура упала. Температура поднялась. ||… … Толковый словарь Ушакова
