-
1 exorbité,
e adj. (de ex- et orbite) в съчет. yeux exorbité,s изпъкнали очи, излизащи от орбитата си очи; опулени очи (от страх, учудване и др.). -
2 cligner
v. (p.-к. bas lat. °cludiniare, de °cludinare, de cludere "fermer") I. v.tr. 1. мигам, премигвам; 2. присвивам очи (за да виждам по-добре); II. v.tr. ind. намигвам; cligner des yeux (de l'њil) намигвам (правя знак с очи) на някого; III. v.ind. мигам. -
3 clore
v. (lat. claudere) v. tr. 1. ост. склопвам, затварям (очи); clore les yeux склопвам очи (умирам); 2. ост. затварям; clore le bec а qqn. затварям устата на някого; 3. ост. заграждам; 4. прен. сключвам; clore un marché сключвам пазарлък; спазарявам се; 5. прен. приключвам, закривам; clore une séance закривам заседание; 6. лит. завършвам. Ќ Ant. ouvrir; commencer. Ќ Hom. chlore. -
4 fermer
v. (lat. firmare "rendre ferme", de firmus) I. v.tr. 1. затварям; fermer а clef заключвам; 2. заграждам, преграждам; barrière qui ferme l'entrée d'un champ бариера, която прегражда достъпа до нивата; fermer la voie жп. затварям железопътна линия; 3. запечатвам; fermer une lettre запечатвам писмо; 4. заздравявам, затварям (за рана); 5. прен. затварям, забранявам; fermer sa porte а qqn. затварям вратата на някого (не го приемам); 6. преустановявам, прекратявам, приключвам; fermer une discussion прекратявам спор, дискусия; 7. свивам, стискам (юмрук и др.); 8. сгъвам, прибирам (чадър, книга); 9. изключвам (радио и др.); 10. затварям, приключвам (списък, скоба и др.); II. v.intr. затварям се; magasin qui ferme un jour par semaine магазин, който е затворен само един ден в седмицата; cette porte ferme mal вратата се затваря лошо (трудно); se fermer затварям се. Ќ fermer boutique преставам да търгувам; fermer la bouche а qqn. запушвам, затварям някому устата; fermer la porte au nez de qqn. затварям някому вратата под носа; fermer l'oreille правя се, че не чувам; отказвам да слушам какво се говори за мен, за други; fermer les yeux заспивам; склопвам очи (умирам); fermer les yeux sur qqch. затварям си очите пред нещо; правя се, че не виждам; ne pas fermer l'њil de la nuit не съм мигнал цяла нощ; signer les yeux fermés подписвам се със затворени очи ( с пълно доверие). Ќ Ant. ouvrir, rouvrir; dégager. -
5 mur
m. (lat. murus) 1. стена, зид, ограда; le mur de Berlin Берлинската стена; 2. pl. градски стени; 3. pl. разш. самият град; entrer dans les murs влизам в града; 4. спорт. стена (от играчи); 5. бариера, преграда. Ќ entre quatre murs на четири очи; mettre qqn. au pied du mur поставям някого натясно; faire le mur измъквам се, избягвам незабелязано; les murs ont des oreilles (yeux) и стените имат уши (очи); coller qqn. au mur разстрелвам някого; faire le mur излизам без разрешение; le mur des lamentations стената на плача. -
6 paupière
f. (bas lat. palpetra, class. palpebra) анат. клепач. Ќ fermer la paupière заспивам, склопям очи; abaisser, fermer les paupières а un mourant затварям очи на умрял; ouvrir la paupière събуждам се. -
7 seul,
e adj. (lat. solus) 1. сам; самотен; rester seul, оставам сам; il est seul, dans la vie той е самотен в живота; 2. единствен; il est seul, de son espèce той е единствен по рода си; 3. adj. seul,s doivent compter les faits positifs единствено положителните факти трябва да се отбележат; 4. m., f. един-единствен човек; le, la seul,(e) единственият човек; j'étais le seul, avec une blouse аз бях единственият човек с блуза. Ќ pas un seul, нито един; никой; seul, а seul, очи в очи. -
8 trouver
v.tr. (lat. pop. °tropare "composer") 1. намирам; trouver son chemin намирам пътя си; trouver du travail намирам работа; aller trouver qqn. отивам да намеря някого (за да се срещна с него); 2. заварвам, сварвам, намирам; trouver la porte fermée намирам вратата заключена; trouver qqn. au lit сварвам някого в леглото; 3. прен. измислям, изнамирам, изобретявам, откривам; trouver la clef d'une énigme откривам ключа към дадена загадка; trouver un plan измислям план; 4. изпитвам, почувствам; trouver du plaisir а parler avec qqn. изпитвам удоволствие да разговарям с някого; 5. смятам, считам, намирам; trouver qqn. gentil намирам някого за мил; trouver bon, mauvais que... одобрявам, не одобрявам; trouver que считам, че; se trouver 1. намирам се, срещам се; les personnes qui se trouvaient là хората, които се намираха там; se trouver tête а tête avec qqn. срещам се очи в очи с някого; 2. смятам се; чувствам се; se trouver embarrassé чувствам се объркан; 3. фигурирам; son nom ne se trouve pas sur la liste името му не фигурира в списъка. Ќ il se trouve que излиза, че; оказа се, че; trouver son maître намирам си майстора; trouver grâce aux yeux (devant les yeux) de qqn. удостоявам се с благоволението на някого; trouver qqn. en chemin изпречва ми се някой на пътя; cela ne se trouve pas dans le pas d'un cheval разг. това не се намира на улицата; trouver la mort умирам. -
9 ardent,
e adj. (lat. ardens) 1. горящ, пламтящ, нагорещен, нажежен; fer ardent, нажежено желязо; charbons ardent,s горящи въглени; 2. прен. горещ, пламенен, разпален, буен; soif ardent,e палеща жажда; 3. възчервен, огнен; cheveux d'un blond ardent, червеникаво-руси коси; 4. горещ, топъл; buisson ardent, гореща напитка; 5. m. арго свещ; ardent,s очи. Ќ chambre ardent,e съд в Средните векове, който осъждал на изгаряне осъдените; chapelle ardent,e стая с ковчег на мъртвец и свещи наоколо; fièvre ardent,e треска с висока температура; flèches ardent,es воен. запалителни стрели; être sur des charbons ardent,s много съм нетърпелив, неспокоен; le mal des ardent,s вид епилепсия. Ќ Ant. éteint, froid, glacé; endormi, engourdi, indolent, inerte, languissant, terne, morne, mou, nonchalant, tiède. -
10 bandeau
m. (de bande) (pl. bandeaux) 1. дълга ивица от плат, която се връзва като украшение на главата или челото; 2. превръзка за очи; 3. корниз; 4. добре вчесана на прав път коса; 5. прен. заслепяване, заблуждение; 6. обложка на книга с рекламен текст. Ќ bandeau royal диадема; avoir un bandeau sur les yeux отказвам да приема истината. -
11 bille1
f. (p.-к. frq. °bikkil "dé") 1. стъклено топче; 2. билярдна топка; 3. pl. разг. очи; rouler des bille1s гледам учудено; 4. разг. лице, глава; bille1 de clown смешно лице; bille1 de billard плешив череп; 5. ост. глупак, тъпак. Ќ roulement а bille1 техн. сачмен лагер; bille1 en tête дръзко, смело; toucher sa bille1 компетентен съм; reprendre ses billes оттеглям се от нещо, в което участвам; stylo а bille1, stylo-bille химикалка. -
12 binoculaire
adj. et f. (de binocle) 1. физиол. предназначен за двете очи; 2. опт. бинокулярен; 3. f. призматичен бинокъл, използван в армията. -
13 boire1
v.tr. (lat. bibere) 1. пия; изпивам; boire1 du vin пия вино; boire1 а la santé de qqn. пия за здравето на някого; 2. попивам, изсмуквам, поглъщам, пропускам; la terre boit l'eau почвата просмуква водата; 3. прен. поглъщам, жадно слушам; boire1 les paroles de qqn. жадно слушам думите на някого; 4. напивам се, пия много (за алкохол); faire boire1 qqn. давам на някого да пие; почерпвам някого; 5. понасям; boire1 une injustice понасям несправедливост; le vin rouge se boit chambré червеното вино се пие когато е със стайна температура; se boire1 пие се. Ќ boire1 du lait разг. щастлив съм (от нещо); слушам или гледам нещо с удоволствие; boire1 le calice jusqu'a la lie изпивам до дъно горчивата чаша; boire1 le coup de l'étrier пия за сбогом; boire1 qqn. des yeux поглъщам (пия) някого с очи; boire1 un bouillon разг. претърпявам загуба; ce n'est pas la mer а boire1 това не е много трудна работа; le vin est tiré, il faut le boire1 работата е започната, няма връщане; boire1 а la ronde пием наред, един след друг; boire1 а sa soif пия, за да си утоля жаждата; boire1 comme un trou (comme une éponge, comme un Polonais, comme un templier, comme un chantre, comme un sonneur) пия извънредно много; boire1 (tout) son soûl пия до насита, напивам се здраво; donner pour boire1 (donner un pourboire) давам за почерпка, бакшиш; il ne faut pas dire: Fontaine, je ne boirai pas de ton eau човек не трябва да се зарича за нищо; il y a а boire1 et а manger има и добро, и лошо; негат. в това питие плува нещо; on ne saurait faire boire1 un âne qui n'a pas soif погов. не можеш накара някого да направи нещо, което не иска; qui a bu, boira човек трудно изоставя своите пороци; avoir toute honte bue не изпитвам никакъв срам; boire1 l'argent du ménage харча семейните пари за алкохол; cheval qui boit l'obstacle кон, който преминава лесно препятствието; boire1 aux anges ост. пия, без да знам за чие здраве. -
14 bottine
f. (de botte) ботинка, чепик, висока обувка с ластик или с връзки. Ќ des yeux en boutons de bottine малки кръгли безизразни очи. -
15 bouffi,
e adj. (de bouffir) 1. подпухнал, подут; des yeux bouffi,s очи с подпухнали клепачи; 2. прен. възгордян; bouffi, d'orgueil надут от гордост; 3. прен. предвзет, надут. Ќ tu l'as dit, bouffi,! разг. ти имаш право; un bouffi, леко опушена солена херинга. Ќ Ant. creux, émacie; maigre. -
16 braise1
f. (germ. occid. °brasa) 1. жар, жарава; 2. ненапълно доизгоряло дърво, превърнало се на въглен, което може да се използва като гориво. Ќ des yeux de braise1 огнени очи (черни и блестящи); être sur la braise1 стоя като на тръни. -
17 bridé,
e adj. (de brider) 1. в съчет. oie bridé,e гъска, на която е забито перо в човката, за да не минава през оградите; 2. глупав и послушен (за човек); 3. yeux bridé,s дръпнати очи (на азиатците); 4. moteur bridé, двигател с намалена мощност, дефорсиран; 5. voilier bridé, платноход, който не може да развие пълна скорост. -
18 brouiller
v.tr. (gallo-roman °brodiculare, de °brodicare, du germ. °brod "brouet") 1. обърквам; 2. разбърквам, бъркам, смесвам, размесвам; brouiller les cartes размесвам картите (за игра); brouiller des њufs бъркам яйца; 3. скарвам; 4. прен. замъглявам, размътвам; yeux brouillés par des larmes очи, замъглени от сълзи; 5. смущавам (за радиопредавател); brouiller une émission de radio смущавам радиопредаване; se brouiller 1. разбърквам се, обърквам се; 2. скарвам се; se brouiller avec qqn. скарвам се с някого; 3. заоблачавам се, замъглявам се. Ќ Ant. classer, débrouiller, démêler; clarifier, éclaircir; raccomoder, réconcilier. -
19 calot1
m. (de cale) 1. парче дърво за подпиране; 2. ост., нар. око; rouler des calot1s отварям широко очи от учудване. Ќ Hom. calo. -
20 cerne
m. (lat. circinus, de circus) 1. ост. кръг; 2. син кръг (около рана или уморени очи); 3. кръгло петно (на дреха); 4. бот. годишен кръг в дървесината на дърво.
См. также в других словарях:
Очи дракона — Dragon Eyes Жанр боевик Режиссёр Джон Хайамс … Википедия
Очи черные, очи страстные! — Из стихотворения «Черные очи» (1843) прозаика и поэта Евгения Павловича Гребенки (1812 1848), который писал как на украинском, так и на русском языке: Очи черные, очи страстные! Очи жгучие и прекрасные! Как люблю я вас! Как боюсь я вас! Знать,… … Словарь крылатых слов и выражений
Очи черные (фильм) — Очи чёрные Жанр драма Режиссёр Никита Михалков Автор сценария Александр Адабашьян Никита Михалков … Википедия
Очи дракона 2 — Dragon Eyes 2: Fist of the Dragon Жанр боевик Продюсер Кортни Соломон Джоэл Силвер В главных ролях Кунг Ле … Википедия
очи́стить(ся) — очистить(ся), очищу(сь), очистишь(ся); пов.очисти(сь) и очисть(ся) … Русское словесное ударение
очи — глазищи, очеса, зеницы, вежды, глазоньки, глаза Словарь русских синонимов. очи см. глаза Словарь синонимов русского языка. Практический справочник. М.: Русский язык. З. Е. Александрова. 2011 … Словарь синонимов
очи́стить — очищу, очистишь; прич. страд. прош. очищенный, щен, а, о; сов., перех. (несов. очищать). 1. (несов. также чистить). Сделать чистым, удалив с чего л. пыль, грязь и т. п. Очистить сапоги от грязи. □ Мы очистили от снега одежду, сложили ее в еще… … Малый академический словарь
"Очи. N. N." — Очи. N. N. «ОЧИ. N. N.», любовное стих. раннего Л. (1830). Возможно, посв. Е. А. Сушковой, к рая в своих записках приводит вариант стих. Л. «К Су[шковой]», где поэт также восхищается «звездными» очами (ср. и стих. «Черны очи»). Автограф ИРЛИ,… … Лермонтовская энциклопедия
очи́ститься — очищусь, очистишься; сов. (несов. очищаться). 1. Стать чистым по составу, освободиться от примесей чего л. чужеродного, загрязняющего. Спирт очистился. || Стать свежим или более свежим (о воздухе). Гроза разразилась одной молнией… воздух… … Малый академический словарь
очи́пок — очипок, очипка … Русское словесное ударение
очи́ток — очиток, очитка … Русское словесное ударение
