-
1 langue
f. (lat. lingua) 1. анат. език; 2. език, реч, говор; langue vivante жив език; 3. в съчет. langue de terre геогр. дълга ивица суша, вдадена във водата. Ќ ne pas savoir tenir sa langue не знам да си държа езика зад зъбите, недискретен съм; avoir un bњuf sur la langue говоря много, недискретен съм; délier la langue развързвам си езика; langue de bois неодобр. език на политическа пропаганда; une mauvaise langue човек, който много злослови; bain de langue потапяне в чуждоезикова среда (при езиково обучение); langue verte арготичен говор, арго; avoir la langue bien pendue умея да говоря; много говоря; avoir la langue trop langue не мога да пазя тайна; avaler sa langue мълча, не говоря нищо; langue de vipère зъл език; coup de langue клевета, клюкарство; se mordre la langue прехапвам си езика, замълчавам; il faut tourner sept fois sa langue dans sa bouche avant de parler много пъти помисли, преди да говориш; qui langue a, а Rome va с питане до Цариград се стига. -
2 gallicisme
m. (du lat. gallicus "gaulois, français") 1. галицизъм - израз, типичен за френския език (по отношение на други езици); 2. заемка от френския език, използвана в друг език. -
3 langage
m. (de langue) 1. говор, език, реч; langage populaire народен говор; langage machine машинен език; 2. вик (за животни); пеене ( за птици). Ќ langage de programmation évolué програмен език от високо ниво ( в информатиката). -
4 latin,
e adj. (lat. latinus) et n. 1. латински; la grammaire latin,e латинска граматика; 2. католически; église latin,e католическа църква; 3. m. латински език; latin, vulgaire простонароден латински език; latin, classique класически латински език; latin, de cuisine лош латински; 4. m., f. латинец. Ќ perdre son latin, разг. нищо не разбирам, намирам се в недоумение; Quartier latin, Латински квартал (в Париж); voile latine мор. триъгълно платно, използвано в Средиземноморието. -
5 usage
m. (du lat. usus "us") 1. обичай; c'est un usage ancien това е стар обичай; c'est l'usage обичаят е такъв; usages locaux местни обичаи; 2. употребяване; ползване; употреба; l'usage immodéré de l'alcool неумерената употреба на алкохол; le bon usage des richesses доброто използване на богатствата; l'usage de la force използването на сила; faire usage de служа си със; avoir l'usage de мога да си служа с; mot en usage dans la langue дума, която се употребява в езика; 3. език, говор; l'usage courant говоримият език; l'usage littéraire литературният език; 4. прието нещо, навик, привичка; les usages d'une famille навиците на семейство; c'est contraire aux usages това е противно на общоприетото; comme il est d'usage както е прието; il avait l'usage de ост. той имаше навик да; 5. добри маниери, възпитание; manquer d'usage липсва ми възпитание; 6. юр. използване на имот, който е собственост на друг; avoir l'usage d'un bien използвам имот, който не ми принадлежи; 7. loc. prép. а l'usage de предназначен, определен за. Ќ Ant. désuétude, non-usage. -
6 aglosse
adj. et m. (gr. aglôssos) без език, лишен от език. -
7 baragouinage
m. (de baragouin) разг. 1. говорене на неразбираем, развален език; 2. развален, неразбираем език. -
8 bon1,
ne adj. (lat. bonus) 1. добър; bon1, remède добро лекарство; bon1, enfant добро дете; 2. благ, любезен; 3. добродушен, простодушен; un bon1, homme добродушен човек; 4. здрав, силен; une bon1,ne gifle силен шамар; 5. прав, справедлив; une bon1,ne cause право дело; 6. голям, значителен; bon1, nombre de gens голям брой хора; 7. цял; attendre une bon1,ne demi-heure чакам цял половин час; il y a 3 bon1,s kilomètres има цели три километра; 8. скъп, мил; mon bon1, ami! скъпи ми приятелю!; 9. сигурен; un bon1, témoin сигурен свидетел; 10. точен; un bon1, compte точна сметка; bon1,ne réponse точен, верен отговор; 11. честит, щастлив; bon1,ne année! честита Нова година! 12. благоприятен; bon1, vent благоприятен вятър; 13. чист, правилен; bon1, français правилен френски език; 14. полезен; c'est un sport bon1, pour la santé това е спорт, който е полезен за здравето; 15. доходен, изгоден; une bon1,ne transaction изгодна сделка; 16. loc. adv. а bon1, compte на добра цена; а bon1, droit справедливо; а bon1, escient съзнателно; при добро познаване на работата; а la bon1,ne чистосърдечно, искрено; а la bon1,ne franquette просто, искрено, приятелски; а la bon1,ne heure! чудесно! прекрасно! а quoi bon1,? каква полза? а bon1, marché евтино; de bon1,ne foi чистосърдечно, искрено; de bon1,ne heure рано; pour (tout) de bon1, сериозно, не на шега, наистина; 17. interj. bon1,! така, браво, добре (за задоволство); ah, bon1,? така ли?; (за неудоволствие) allons bon1,! хайде де; е... е...; 18. приятен, добър; de bon1,s moments приятни моменти; bon1, voyage! добър път!, приятен път. Ќ а bon1, chat bon1, rat погов. каквото повикало, такова се обадило; а bon1, entendeur salut погов. умният от малко разбира; а bon1, vin point d'enseigne погов. добрата стока сама се хвали; а qqch. malheur est bon1, погов. всяко зло за добро; avoir bon1,ne mine добре изглеждам, в добро здраве съм; bon1, а tirer може да се печата; bon1, courage! успех! приятна работа! bon1, diable добър човек; bon1, Dieu! боже мой! bon1, mot остроумие; bon1, office помощ, съдействие; bon1, ton добри маниери, благоприличие; bon1, vivant гуляйджия; cela est bon1, а savoir това трябва да се знае, да се има предвид; c'est bon1,! добре! c'est un homme de bon1, compte почтен човек е; comme bon1, vous semble (semblera) както намерите за добре; dire la bon1,ne aventure гадая, врачувам; en conter de bon1,nes разказвам бабини деветини; en voilà une bon1,ne! и таз добра! и таз хубава! être bon1, а tout за всичко ме бива; être dans les bon1,nes grâces de qqn. ползвам се от благоволението на някого; faire bon1,ne chère добре се храня, добре си похапвам; il fait bon1, времето е хубаво; il fait bon1, vivre животът е хубав; il fait bon1, (+ inf.) добре е да...; il faut avoir bon1, pied bon1, њil! отваряй си очите добре! j'y fais bon1,ne garde отварям си добре очите; la bailler bon1,ne говоря празни приказки; les bon1,s comptes font les bon1,s amis погов. добри сметки - добри приятели; main bon1,ne здрава ръка; ръка, която носи щастие; mon bon1, ami! драги мой!; n'être bon1, а rien за нищо не ме бива; prendre pour bon1, вземам за чиста монета, за истина; quel bon1, vent vous amène? какъв добър случай ви води насам?; sur un bon1, pied в благоприятно положение; tenir le bon1, bout de l'affaire вземам работата откъм добрата Ј страна; une bon1,ne fois pour toutes веднъж завинаги; il serait bon1, de би било добре да; avoir tout bon1, имам право, успявам; avoir bon1, а un problème намерих добро решение (в детския език); être bon1, en добър съм в (дадена област); être bon1, pour добър съм за, ставам за; bon1, pour le service годен за военна служба; on est bon1,! ние сме печени, опитни; bon1, а добър за (някаква употреба); c'est bon1, а savoir добре е да се знае; а quoi bon1, и защо, защо ли; c'est bon1, това е достатъчно; faire une bon1,ne action извършвам добро дело ( за скаутите). Ќ Ant. méchant, mauvais, petit. Ќ Hom. bond. -
9 cible
f. (alémanique suisse schîbe, all. scheibe "disque, cible") 1. прицел, мишена; tirer а la cible стрелям в мишена; manquer la cible пропускам, не улучвам мишената; 2. прен. цел, предмет на реклама; 3. прен. обект на критика или подигравка; 4. в съчет. langue cible език, на който се превежда текст или реч от друг език (langue source). 5. в съчет. atome cible атом, който се бомбардира с частици; organe cible орган, който се облъчва с частици, за да се унищожи тумор. -
10 circonflexe
adj. (lat. circumflexus, trad. gr. perispômenê "sinueux") 1. в съчет. accent circonflexe грам. сложно ударение (^) (във френски език); 2. вид ударение в гръцки език (circonflexe). Ќ sourcils circonflexes извити вежди ( наподобяващи френското ударение). Ќ Ant. droit, rectiligne. -
11 compilateur,
trice m., f. (de compilator) 1. компилатор; 2. плагиат; 3. m. компютърна програма за превеждане на машинен език на инструкции, написани на език от високо ниво. -
12 compilation
f. (lat. compilatio) 1. компилация; събиране на документи; 2. книга, която не е оригинална и е плод на компилация; 3. диск или касета с избрани известни песни на изпълнител; 4. комп. операция по превеждане на машинен език на инструкции, написани на език от високо ниво. -
13 compiler
v.tr. (lat. compilare, de pilare "piller") 1. компилирам, правя компилация, събирам документи в сборник; 2. плагиатствам; 3. комп. превеждам инструкции на програма от език на високо ниво на машинен език. -
14 copte
adj. et n. (du gr. aiguptios "égyptien") коптски (от египетските християни); m., f. копт; m. коптски език ( език на старото население на Египет). -
15 dalmate
adj. et n. (lat. dalmatius) далматски, далматински; далматски език ( стар романски език). -
16 flamand,
e adj. et n. (du germ. flaming) 1. фламандски; langue flamand,e фламандски език; école flamand,e худ. фламандска школа; 2. m. фламандски език; 3. m., f. фламандец. -
17 francophone
adj. (de franco- et phone) 1. който говори френски език; 2. m. човек, който говори френски език. -
18 germanique
adj. et n. (lat. germanicus) 1. ист. германски; peuples germaniques германски народи; le germanique език, говорен от германските народи; germanique oriental готически език; 2. немски, германски, който е част от германската цивилизация. -
19 germanisme
m. (de germanique) германизъм, израз, типичен за немския език; заемка от немски език. -
20 gotique
m. (bas lat. gothicus "gothique") ез. език на готските племена, готски език.
См. также в других словарях:
език — същ. реч, говор, диалект, наречие, изказ, фраза същ. говорене, стил същ. жаргон … Български синонимен речник
Български език — Bulgarisch Български език/Bălgarski esik Gesprochen in Bulgarien, Ukraine, Moldawien, Mazedonien, Griechenland, Serbien, Rumänien, Türkei Sprecher 10 Millionen Linguistische Klassifikation … Deutsch Wikipedia
Български език — Болгарский язык Самоназвание: Български език Страны: Болгария и прилежащие к ней территории Румынии, Сербии, Македонии,Греции, Турции; этнические болгары в Молдавии и Албании,; болгарская диаспора в Испании, США, Канаде, Аргентине … Википедия
неприличен език — словосъч. нецензурен език, низост, подлост, мръсотия … Български синонимен речник
нецензурен език — словосъч. неприличен език, низост, подлост, мръсотия … Български синонимен речник
Српски језик — … Википедия
Српскохрватски језик — … Википедия
вулгарен език — словосъч. циничност, вулгарност, цинизъм … Български синонимен речник
Bulgarian language — Not to be confused with Bulgar language. Bulgarian Български език Bălgarski ezik Spoken in Bulgaria, Turkey, Serbia, Greece, Ukraine, Moldova, Romania, Albania, Kosovo, Repub … Wikipedia
Political views on the Macedonian language — The existence and distinctiveness of the Macedonian language is disputed among the politicians, linguists and common people from Republic of Macedonia and neighboring countries. Macedonian dialects are indeed a part of dialectal continuum which… … Wikipedia
Политический статус македонского языка — Политика Портал:Политика Республика Македония … Википедия
