-
1 large
adj. (lat. largus "abondant, généreux") 1. широк, обширен; de larges épaules широки рамене; 2. прен. важен, значителен, голям; dans une large mesure в голяма степен; 3. либерален, щедър; homme large щедър човек; 4. луксозен, богат, широк; vie large охолен живот; 5. безскрупулен; conscience large необременено от нравствени предразсъдъци; 6. m. ширина; 7. m. открито море; prendre le large излизам в открито море; избягвам, офейквам; vent du large вятър, който духа от открито море; 8. adv. с широта; приблизително; calculer large смятам приблизително; 9. loc. adv. en long et en large, de long en large на дължина и ширина; надлъж и нашир. Ќ Ant. étroit; serré; borné; restreint, rigoureux, strict. -
2 long,
ue adj. (lat. longus) 1. дълъг; 2. продължителен, дълъг; un long, périple дълго, продължително пътуване; une long,ue leçon дълъг урок; 3. далечен; avoir une vue long,ue виждам надалеко; 4. m. дължина; trois mètres de long, три метра дължина; 5. loc. adv. de long, en large надлъж и нашир; en long, по дължина; tout de son long,, de tout son long, с цялата си дължина; (tout) au long, подробно, с най-големи подробности; а la longue с време, с течение на времето; tout s'use а la long, всичко се изхабява след време; 6. loc. prép. le long, de по дължината на; в течение на; 7. разреден (за сос, ядене); sauce long,ue рядък сос. Ќ boire а long,s traits пия на големи глътки; de long,ues terres, long,ues nouvelles посл. който идва отдалече, може много работи да разказва; de long,ue durée продължителен, дълготраен; il en sait long, много знае, добре е осведомен; il nous en a conté long, разказа ни много работи; long,ues paroles font les jours courts посл. с приказки работа не се върши; travail de longue haleine работа, която изисква много усилия и труд; faire long, feu дефектен патрон; не улучвам целта; long, terme дългосрочен; long, а бавен; son attitude en dit long, поведението му е показателно. Ќ Ant. court, large; bref; concis. -
3 alarguer
v.intr. (de largus "large") мор. излизам в открито море. -
4 allaise
f. (du lat. pop. °latus "large") пясъчен нанос ( в корито на река). -
5 bégueule
f. (beé gueule "bouche bée") 1. предвзета жена; 2. лицемерно добродетелна жена. Ќ Ant. large, libertin, libre. -
6 bocal,
aux m. (it. boccale, bas lat. baucalis, bas gr. baukalis "vase а large ouverture (sphérique)") 1. буркан; стъкленица; кана; 2. физ. стъклено кълбо, пълно с вода. Ќ être agité au bocal, разг. нервен съм, възбуден съм. -
7 bord
m. (frq. °bord "bord d'un vaisseau") 1. край; le bord d'un gouffre край на бездна; бездна; 2. ръб; le bord d'un verre ръб на чаша; bords d'une plaie краища на рана; 3. ивица; 4. обшивка; 5. бряг; au bord de la mer на морския бряг; le bord d'une rivière речният бряг; 6. мор. кораб, страна на кораб, борд; monter а bord качвам се на кораба; vaisseau de bas bord малък двуетажен кораб (за близко плаване); vaisseau de haut bord многоетажен кораб (за далечно плаване); virer de bord обръщам кораба; jeter par-dessus bord хвърлям през борда. Ќ а pleins bords пълно, изобилно; bord а bord един до друг, съвсем близо; догоре; rouge bord пълна чаша с вино; hommes du bord екипаж на кораб; livre de bord бордови дневник; les moyens du bord средствата, които случаят предлага; être du bord de qqn. на едно и също мнение, на една и съща страна съм с някого; chapeau а large bord шапка с широка периферия; être au bord de qqch. прен. съвсем близо съм до; être au bord de la tombe пред умиране съм; être au bord des larmes готов съм да заплача; sur les bords разг. според случая, с лекота. Ќ Ant. centre, intérieur, milieu; fond. -
8 collant,
e adj. et m. (de coller) 1. леплив, лепнещ; 2. разг. отегчителен, досаден; 3. който прилепва по формите на тялото (за дреха); 4. m. чорапогащник; 5. m. прилепнал спортен клин. Ќ Ant. ample, bouffant, large, vague. -
9 courir
v. (a remplacé l'a. fr. courre, lat. currere) I. v.intr. 1. тичам, бягам; 2. участвам в надбягване; courir daus une compétition d'athlétisme участвам като бегач в атлетическо състезание; 3. courir а хвърлям се, впускам се в; 4. нося се (за новини, слухове); un bruit court que носи се слух, че; 5. идвам, отивам някъде много бързо; 6. нося се (за вода, вятър); 7. простирам се; минавам (за път); II. v.tr. 1. преследвам, гоня; courir le lièvre гоня заек; 2. скитам се, обикалям; courir les rues скитам се из улиците courir le monde обикалям света; 3. тичам след някого, ухажвам; courir les femmes ухажвам жените; 4. излагам се на риск; courir un danger излагам се на опасност; 5. courir les honneurs прен. стремя се към почести; 6. участвам в надбягване; courir le cent-mètres участвам в надбягването на 100 метра. Ќ courir а toutes jambes бягам презглава; courir le risque рискувам; par les temps qui courent в днешно време; les gens courent а ce spectacle хората се тълпят на този спектакъл; tu peux toujours courir разг. можеш все така да се надяваш; courir au large отправям се в открито море (за кораб); l'intérêt court а partir d'aujourd'hui лихвата тече от днес; laisser courir изоставям нещо; courir les jupons тичам след жените; courir qqn. разг. досаждам на някого. -
10 donner
v. (lat. donare) I. v.tr. 1. давам; donner qqch. давам нещо; donner son opinion давам мнението си; 2. произвеждам, раждам (за нива и др.); 3. дарявам, подарявам; посвещавам, жертвам; donner son cњur (а qqn.) посвещавам сърцето си на някого; 4. надарявам (с качества и др.); 5. продавам; donner qqch. contre, pour de l'argent давам, продавам нещо; 6. отпускам (сума и др.); 7. представям, давам, играя (пиеса); 8. предоставям; donner une propriété а gérer предоставям имение за управление; 9. удрям, нанасям (удар); налагам (бой); 10. докарвам, донасям (писмо и др.); 11. хвърлям, правя (сянка и др.); 12. предлагам; voulez-vous donner des sièges aux invités? бихте ли предложили столове на гостите?; 13. доставям; 14. издавам (документ, присъда); 15. излагам, представям (подробности, описание и др.); 16. плащам, заплащам; combien donne-t-il а ses ouvriers? колко плаща на работниците си?; 17. жертвам (живот, пари); 18. казвам, изказвам (мнение и др.); 19. създавам, причинявам (мъка, болка и др.); 20. придавам (вид и др.); 21. поверявам; 22. уреждам, устройвам (забавление и др.); 23. подавам; donnez-moi du pain подайте ми хляб; 24. раздавам; donner des cartes aux joueurs раздавам карти на играчите; 25. протягам, предлагам; donner le bras а qqn. протягам ръка на някого; 26. посочвам; donner l'heure exacte посочвам точния час; 27. заразявам, предавам болест; il lui a donné son rhume той го зарази с хрема; 28. издавам, предавам; donner un voleur а la police издавам крадец на полицията; 29. кръщавам; donner un nom а un enfant кръщавам (давам име на) дете; 30. donner (+ inf.) възлагам; donner une tâche а exécuter възлагам задача за изпълнение; 31. публикувам; il donne un roman par an той публикува по един роман на година; 32. donner а предизвиквам; donner а rire предизвиквам смях; 33. нанасям; donner un coup нанасям удар; II. v.intr. 1. удрям, блъскам; 2. нападам, нахвърлям се върху; l'armée va donner армията ще атакува; 3. критикувам; 4. гледам, обърнат съм (за врата, прозорец и др.); 5. давам; qui donne aux pauvres, prête а Dieu който дава на бедните, дава на Господ; se donner отдавам се; se donner la main подавам си, протягам си ръката; se donner un air, une contenance придавам си вид, парадирам. Ќ donner а connaître уведомявам; donner а entendre давам да се разбере; donner а la côte мор. засядам на бряг; donner acte а qqn. (de qqch.) разгадавам истината; donner а penser, а songer, а réfléchir създавам грижи, безпокойство; donner а qqch. удрям се в него; donner assurance de уверявам, потвърждавам; donner а tout залавям се за различни работи, без да завърша нито една от тях; donner atteinte причинявам щета; donner (s'escrimer) du bec et de l'aile защитавам се упорито; donner l'alarme предвещавам (съобщавам) опасност; s'en donner par les babines добре похапвам; donner un (le) bal а qqn. бия, удрям някого; donner douze balles dans la peau разстрелвам някого; donner au but попадам в целта; оцелвам; donner beau jeu а qqn. давам някому случай да използва нещо; donner carrière давам воля, давам свобода; donner chez qqn. посещавам често някого; donner congé а qqn. уволнявам, изпъждам някого; donner cours а ses larmes, а sa joie, а sa colère разплаквам се, зарадвам се, разгневявам се; donner dans l'њil а qqn. харесвам се някому; donner dans les yeux de (а) qqn. хвърлям прах в очите на някого; donner dans une passe, dans un port мор. влизам в канал, в пристанище; donner des éperons а un cheval, donner des deux пришпорвам кон; donner gages de поръчителствам за; donner du cњur, du courage ободрявам; donner du cor свия с рог; donner de cul et de tête правя всичко, за да успея; donner du fil а retordre а qqn. създавам големи грижи, безпокойствие някому; donner de jour излагам на светлина; donner du nez en (а) terre търпя неуспех; donner et retenir ne vaut погов. не е добре да се задържа нещо, което е вече дадено; donner jour а qqn. определям някому ден за свиждане; donner jour а qqch. създавам нещо; donner l'être, le jour, la vie а раждам; donner la bride отпущам юздата; donner la comédie ставам за смях на хората; donner la main а qqn. помагам някому; donner la mort а qqn. убивам, умъртвявам някого; причинявам голяма болка някому; donner la vie а qqn. помилвам някого; връщам някого към живот; donner le baptême а un enfant кръщавам дете; donner le bonjour, le bonsoir казвам (пожелавам) добър ден, добър вечер; donner le change въвеждам в заблуждение; donner le coup de fer изглаждам (дреха); donner le salut а qqn. поздравявам някого; donner le viatique причестявам някого преди смъртта му; donner lieu, matière, sujet а давам повод, причина за; пораждам; donner naissance пораждам; donner prise издавам слабото си място на противник; donner sa mesure показвам какво мога, проявявам се; donner sa tête а couper залагам главата си; donner sur un danger мор. натъквам се на опасност; donner tard, c'est refuser погов. не дадеш ли навреме, все едно, че не си дал; donner tête baissée (tête basse) dans отдавам се изцяло на; donner tort а qqn. казвам някому, че няма право; осъждам; donner tout au monde давам мило и драго; donner un bon (un mauvais) tour а представям нещо под добър (или лош) външен вид; donner un coup de main, un coup d'épaule помагам; donner un coup de pied ритвам някого; donner une baie разправям бабини деветини; donner une chasse а qqn. разг. смъмрям някого; donner une couche а qqch. мажа, намазвам (боядисвам с боя) нещо; donner une poignée de main а qqn. ръкувам се с някого; en donner d'une, en donner d'une bonne, en donner а garder, en donner de toutes les couleurs карам някого да повярва невероятни неща; en donner а qqn. измамвам някого; en donner du long et du large здраво набивам някого; la donner belle а qqn. пращам някого за зелен хайвер; le cordage donne мор. въжето се отпуска, удължава се (охлабва); le donner en dix, en cent, en mille обзалагам се десет, сто, хиляда срещу едно, че не ще отгатнете (за какво се касае); ne savoir où donner de la tête не зная кое по-напред да направя; не зная къде да се дяна; qui donne tôt, donne deux fois погов. да дадеш навреме, значи да дадеш двойно; qui mal donne, perd sa donne погов. който (раз)дава лошо ( картите), губи правото да ги дава; s'en donner вземам изобилно от нещо; ползвам се от нещо; наслаждавам се от нещо, давам си свобода; s'en donner а cњur joie много се забавлявам; наслаждавам се до насита; se donner а qqn. привързвам се към някого; se donner а tout залавям се за всичко; se donner carrière забавлявам се; отпускам му края; se donner de удрям се (с нещо); se donner des airs, se donner de grands airs придавам си важност, перча се; se donner (se flanquer, prendre) une biture напивам се; se donner une bosse de (+ subst.) забавно ми е да правя нещо; se donner du bon temps живея весело, безгрижно; se donner du mal, de la peine много се трудя; se donner en spectacle излагам се на показ; se donner garde de qqch. пазя се от нещо; se donner l'air de, se donner des airs de придавам си вид на; se donner l'air gai (l'air triste) придавам си весел (печален) вид; se donner le mot даваме си дума; se donner les violons хваля се за щяло и нещяло; se donner (se flanquer) une culotte напивам се; se donner l'honneur d'une chose приписвам си честта за нещо; se donner pour представям се за. Ќ Ant. accepter, recevoir; déposséder, enlever, exproprier, frustrer, ôter, priver, ravir, retirer, spolier, conserver, garder. -
11 dos
m. (lat. pop. dossum) 1. гръб; être large de dos имам широк гръб; 2. горна част, опака страна; 3. облегало (за гърба); 4. страна (на риза, дреха), която покрива гърба; 5. loc. adv. de dos отзад, откъм гърба; 6. loc. prép. а dos de на гърба на. Ќ а dos след себе си, съвсем близо; se mettre qqn. а dos настройвам враждебно някого; le même, vu de dos нещо съвсем различно; dans le dos изотзад; derrière le dos de qqn. върша нещо зад гърба на някого; avoir bon dos поемам отговорността за някаква грешка; en avoir plein le dos измъчен, уморен; l'avoir dans le dos излъган, измамен съм; avoir froid dans le dos страх ме е; avoir le dos au feu et le ventre а table наслаждавам се на всички удобства; вниманието ми се отвлича; battre qqn. dos et ventre удрям някого, където намеря; bête а dos товарно животно; en avoir plein le dos до гуша ми е дошло (от някого или от нещо); être sur le dos легнал съм, лежа; être sur le dos de qqn. следя постоянно някого; faire le gros dos издувам си гърба (за котка и други животни); faire le dos rond изчаквам да отмине някаква опастност; faire un enfant dans le dos а qqn. излъгвам доверието на някого; le dos lui démange гърбът го сърби (за бой); mettre qqch. sur le dos de qqn. стоварвам някому нещо (за работа); passer la main dans le dos нар. лаская; scier le dos страшно досаждам някому; se laisser manger la laine sur le dos оставям се да ме използват, без да протестирам; tomber sur le dos de qqn. нападам някого да го бия; tourner (montrer) le dos а обръщам гръб на; избягвам; изоставям, отказвам се от. -
12 élargir
v. (de й- et large) I. v.tr. 1. разширявам, уголемявам; 2. освобождавам (затворник); 3. прен. увеличавам (скръб, мъка); II. v.intr. заяквам. Ќ Ant. rétrécir, resserrer, restreindre. -
13 épaule
f. (lat. spathula "spatule", dimin. de spatha "épée") 1. рамо; être large d'épaules с широки рамене съм; 2. плешка (от животно, за ядене). Ќ donner un coup d'épaule помагам, подпомагам; hausser les épaules не одобрявам; porter qqn. sur ses épaules нося някого на гърба си, в тежест ми е; prêter l'épaule помагам, подпомагам; regarder qqn. par dessus l'épaule поглеждам, гледам на някого надменно; épaules qui marchent, qui trottent бедра; en avoir par-dessus les épaules до гуша ми дойде; changer son fusil d'épaule променям мнението си; faire qqch. par-dessus l'épaule правя нещо небрежно; mettre dehors (renvoyer) par les épaules изгонвам грубо; toucher les épaules победен съм; faire toucher les épaules а qqn. побеждавам някого. -
14 épée
f. (spatha "large épée а deux tranchants") 1. меч, сабя, шпага; coup d'épée удар със сабя; 2. човек, който владее добре шпагата. Ќ а la pointe de l'épée с оръжие в ръка, насила, със заплашване; avoir l'épée sur la gorge ножът ми е опрял до гърлото; coup d'épée dans l'eau напразни усилия, напразен труд, дупка в морето; il a fait un bon coup d'épée той направи голяма глупост; il est brave comme son épée храбър, смел е като лъв; la main de l'épée дясната ръка; épée de chevet човек, към когото се обръщаме при всякаква нужда; l'épée de Samson ченета; épée de Damoclès неизбежна опасност; brave comme une épée много смел; couché comme l'épée du roi който си е легнал да спи облечен; jouer de l'épée а deux talons избягвам; passer au fil de l'épée подлагам на безмилостна сеч; mettre, pousser l'épée dans les reins de qqn. преследвам някого по петите; вадя душата на някого; quiconque se sert de l'épée périra de l'épée който нож вади, от нож умира; remettre l'épée dans le fourreau прекратява неприятелските действия; прекратявам войната; rendre son épée капитулирам, предавам се като пленник. -
15 étroit,
e adj. (lat. strictus) 1. тесен; ruban étroit, тясна панделка, лента; 2. прен. интимен, близък, тесен; étroit,e amitié близко, интимно приятелство; 3. буквален, пряк, тесен; le sens étroit, пряк, буквален смисъл; 4. ограничен; esprit étroit, ограничен ум; 5. стегнат, стиснат; faire un nњud étroit, правя стегнат възел; 6. суров, строг; un étroit, devoir строг дълг. Ќ vivre а l'étroit, живея натясно ( бедно). Ќ Ant. ample, large, ouvert. -
16 euryhalin,
e adj. (du gr. eurus "large" et hals, halos "sel") който живее във води с променлива соленост. -
17 front
m. (lat. frons) 1. чело; un front haut, large, bombé високо, широко, изпъкнало чело; 2. ост. външен вид; държание; 3. дързост, нахалство, безочливост; 4. предната част (страна) на фасада; 5. съюз, група, лига; front populaire народен фронт; 6. воен. фронт; боева линия; front de bataille бойна част на разгъната в боен ред войскова единица; mourir au front умирам на бойното поле; 7. метеор. фронт; front chaud, froid d'un cyclone топъл, студен фронт на циклон; 8. loc. adv. de front смело, направо; един до друг, редом; attaquer de front атакувам направо. Ќ faire front а противопоставям се; avoir le front d'airain зъл съм. -
18 gagner
v. (frq. °waidanjan "se procurer de la nourriture, du butin; d'où "paître, brouter") I. v.tr. 1. печеля, спечелвам; gagner son pain печеля (изкарвам) си хляба; gagner du temps спечелвам време; gagner de l'argent печеля пари; gagner les élections печеля изборите; gagner un procès печеля процес; gagner au loto печеля на тото; 2. хващам, прихващам (заразявам се); gagner une maladie прихващам болест; 3. подкупвам, привличам, спечелвам; gagner des témoins подкупвам свидетели; gagner des amis печеля приятели; 4. заслужавам; vous avez bien gagné vos vacances заслужихте ваканцията си; 5. стигам до, достигам, добирам се; връщам се, прибирам се; gagner sa chambre връщам се (прибирам се) в стаята си; l'inondation gagne les bas quartiers наводнението достига ниските квартали; 6. вземам, набирам; gagner du terrain sur qqn. набирам преднина пред някого; 7. прен. обхващам; la peur me gagne обхваща ме страх; la fatigue le gagne умората го обхваща; II. v.intr. 1. печеля, спечелвам; il ne gagne pas а être reconnu той не печели ако бъде разпознат; 2. подобрявам се, ставам по-пивък (за вино); le vin gagne en vieillissant виното става по-пивко, след като отлежи; 3. разпространявам се, разпростирам се (за огън); l'incendie gagne пожарът се разпространява; se gagner 1. спечелвам се; 2. прихващам се ( за болест). Ќ gagner du pays скитам по света; gagner les champs избягвам, офейквам; gagner le dessus надвивам; gagner le large излизам в открито море; gagner le vent (au vent) надвивам вятъра; son style a gagné en précision стилът му стана по-прецизен; gagner sur la quantité печеля по-голямо количество; gagner qqn. de vitesse надпреварвам някого. Ќ Ant. perdre; échouer, reculer; abandonner, quitter. -
19 geste1
m. (lat. gestus) 1. жест, движение, ръкомахане, знак с ръка; s'exprimer par geste1s изразявам се чрез жестове; ne pas faire un geste1 не правя никакво движение, не помръдвам; un geste1 obscène неприличен жест; 2. прен. жест, постъпка; faire un bon geste1 правя добър жест, добра постъпка ( за някого). Ќ avoir le geste1 large щедър съм, давам щедро. -
20 intolérant,
e adj. (de in- et tolérant) 1. нетърпящ; нетолерантен; непонасящ нещо; être intolérant, envers, avec qqn. нетолерантен съм към някого; 2. мед. който има непоносимост към медикамент и др. Ќ Ant. tolérant; compréhensif, large (d'esprit).
Страницы
- 1
- 2
См. также в других словарях:
large — large … Dictionnaire des rimes
large — [ larʒ ] adj., n. m. et adv. • XIe ; lat. largus « abondant; généreux », a remplacé latus, à cause de longus « long » I ♦ Adj. 1 ♦ Qui a une étendue supérieure à la moyenne dans le sens de la largeur. Une large avenue. Chapeau à larges bords.… … Encyclopédie Universelle
Large — (l[aum]rj), a. [Compar. {Larger} (l[aum]r j[ e]r); superl. {Largest}.] [F., fr. L. largus. Cf. {Largo}.] 1. Exceeding most other things of like kind in bulk, capacity, quantity, superficial dimensions, or number of constituent units; big; great;… … The Collaborative International Dictionary of English
large — [ lardʒ ] adjective *** bigger than usual in size: The house had an exceptionally large yard. Large crowds gather each year in St. Peter s Square to see the Pope. A large man with a long ginger beard stood in the doorway. a. used in clothing… … Usage of the words and phrases in modern English
large — [lärj] adj. larger, largest [OFr < L largus: see LARD] 1. Archaic liberal; generous 2. big; great; specif., a) taking up much space; bulky b) enclosing much space; spacious [a large office] … English World dictionary
large — large, big, great mean above the average of its kind in magnitude, especially physical magnitude. Large may be preferred when the dimensions, or extent, or capacity, or quantity, or amount is being considered {a large lot} {a large hall} {a large … New Dictionary of Synonyms
large — Large, Latus, Largus, Laxus. Large par le bas et allant en aguisant, Pyramidatus. Fort large, Perlatus. Fort large et spatieux, Spatiosus. Large outre mesure, Vastus. Un homme large, soit prodigue ou liberal, Largus. Trop large, Nimius. Devenir… … Thresor de la langue françoyse
large — 〈[la:(r)dʒ] Abk.: L〉 groß (als Kleidergröße) [engl.] * * * 1large [larʒ(ə) ] <Adj.> [frz. large < lat. largus = freigebig; reichlich] (bes. schweiz.): großzügig: der l. Schiedsrichter. 2large [la:ɐ̯d̮ʒ ] <indekl. Adj.> [engl. large … Universal-Lexikon
Large — ist der Familienname folgender Personen: Brian Large (* 1939), Fernsehregisseur von Opernübertragungen Josaphat Robert Large (* 1942), Dichter und Romancier Robert C. De Large (1842−1874), US amerikanischer Politiker Diese … Deutsch Wikipedia
large — large, largely Large is used as an adverb with the verbs bulk and loom and in the phrase by and large. Otherwise largely is the normal adverb and means ‘to a large extent’ (His failure was largely due to laziness) … Modern English usage
large — ► ADJECTIVE 1) of considerable or relatively great size, extent, or capacity. 2) pursuing an occupation or activity on a significant scale. 3) of wide range or scope. ► VERB (large it) Brit. informal ▪ go out and have a good time. ● … English terms dictionary
