-
1 отрупвам
гл 1. couvrir. charger, surcharger; отрупвам с цветя couvrir de fleurs; отрупвам масата с ястия charger (surcharger) la table de mets; 2. прен couvrir, charger, surcharger, combler; отрупвам с подаръци някого combler (couvrir) de cadeaux; отрупвам с данъци surcharger d'impôts; отрупвам с почести combler (couvrir) d'honneurs; отрупвам с обиди charger d'injures; отрупвам с въпроси (с искания) harceler qn de questions (de demandes). -
2 товаря
гл 1. charger, embarquer; arrimer; товаря параход charger un navire, embarquer des marchandises; товаря войски на влак (на автобус) embarquer (faire embarquer) des troupes en chemin de fer (en autobus); товаря войски на самолет faire monter des troupes en avion; 2. прен charger; товаря се se charger; (за параход) prendre charge, faire la cargaison. -
3 нагърбвам
гл charger qn de qch; нагърбвам се se charger de, endosser (assumer) la responsabilité de; нагърбвам се с една работа endosser une affaire, se charger (assumer la responsabilité) d'une affaire. -
4 натоварвам
гл 1. charger; 2. прен разг (възлагам някому нещо) charger qn de qch; натоварвам се se charger de. -
5 впрягам
гл atteler; прен charger (remettre) du travail а qn; mettre au service; впрягам се s'atteler; se charger de, se mettre au service. -
6 зареждам2
гл (за оръжие) charger; (за машина) monter, ajuster; физ charger; зареждам2 се само мн. ч. suivre l'un après l'autre. -
7 понатоварвам
гл charger un peu; понатоварвам се se charger un peu. -
8 уличавам
гл книж charger, convaincre (de); уличавам някого в престъпление charger (convaincre) qn d'un crime. -
9 акумулатор
м accumulateur m, batterie f, accu m; пълня, изпразвам акумулатор charger, décharger un accumulateur (un accu). -
10 атакувам
гл 1. воен attaquer,donner l'assaut, charger; 2. прен attaquer, accuser, battre en brèche. -
11 вземам,
взимам гл 1. prendre, saisir; 2. emmener; 3. (копувам) acheter; 4. (отнемам) enlever; 5. (превземам) s'emparer de; 6. (оженвам) prendre en mariage, se marier, épouser; 7. (започвам) se mettre а, commencer а (de); 8. в съчет вземам,, че, вземам,, та finir par; 9. в съчет със съществителни вземам, в плен faire qn prisonnier; вземам, посока prendre la direction de, se diriger vers, prendre le chemin (la route) vers; вземам, преднина prendre une avance; вземам, решение prendre une décision; décider; вземам, се se prendre, être pris а вземам, влак prendre le train, monter en train (dans un wagon); вземам, връх (превес) l'emporter; вземам, жертви prendre des victimes; вземам, живота (главата) на някого coûter la tête (la vie) de qn; вземам, за почест présenter les armes; вземам, здравето някому battre qn; вземам, изпит passer son examen, se présenter а l'examen; вземам, мнението на някого consulter qn, demander (prendre) l'avis de qn; вземам, мерки prendre des mesures; вземам, мярка (за шев) prendre les mesures de qn pour un complet; вземам, мярка на някого (преценявам го) prendre la mesure de qn, le juger; вземам, на подбив (на смях) някого se moquer de qn, plaisanter qn; вземам, някого за (вместо) другиго se méprendre (sur) qn; prendre qn pour un autre, prendre une personne pour une autre; вземам, под наем (prendre) louer qch, prendre qch а louage; вземам, под свое покровителство (защита) protéger, pistonner qn; вземам, почин (инициатива) prendre en considération, avoir en vue, tenir compte de; вземам, пример (урок) prendre une leçon de; вземам, присърце prendre (une chose) а cњur; s'inquiéter de; вземам, си сбогом prendre congé, faire ses adieux; вземам, страна se ranger а l'avis de qn, embrasser l'avis de qn; prendre le parti de qn; вземам, ума някому épater qn; вземи единия, та удари другия l'un vaut l'autre; ce sont des gens de même farine; да го вземат дяволите (мътните) qu'il aille au diable; да имаш да вземаш ça ne prend pas, je ne marche pas, je m'en moque; за какъв ме вземаш? pour qui me prends-tu? не взема от дума il n'en fait qu'а sa tête; il n'entend pas raison; вземам, отговорност assumer une responsabilité; prendre sur soi, se charger de la responsabilité; вземам, вид (на) affecter un air de; вземам, (изваждам) едно число от друго ôter (retrancher, soustraire) un nombre d'un autre; вземам, известна сума от дохода prendre (prélever) une certaine somme sur le revenu. -
12 възлагам
гл mettre, poser, charger; adjuger, commander, assigner, attribuer, confier (qch а qn); възлагам задачи assigner des taches а qn; възлагам надежди някому mettre son espoir en qn; fonder de grandes espérances sur qn; porter des espérances sur qn. -
13 заемам2
гл 1. occuper, engager; 2. прен а) prendre, engager; б) воен conquérir, occuper, s'emparer de, prendre possession de; заемам2 позиция occuper une position; в) remplir; заемам2 длъжност (служба, пост) remplir une fonction (un emploi, une charge); заемам2 се se charger, entreprendre, prendre en mains; заемам2 се да s'engager а. -
14 заръчвам
гл 1. commander (faire une commande); 2. charger qn d'une commission. -
15 издръжка
ж frais mpl d'entretien; поемам издръжката на някого se charger des frais d'entretien de qn; на бащина издръжка съм je suis а la charge de mon père. -
16 погрижвам
се гл prendre soin de; se charger de, s'occuper; tâcher, faire des efforts; погрижвам за здравето си prendre soin de sa santé. -
17 пълня
гл remplir, emplir; пълня си чашката remplir son verre; пълня догоре някакъв съд emplir un récipient jusqu'au bord; (за пушка и под.) charger; (за лула) bourrer; (за пиперки, птици и под.) farcir; пълня със слама empailler; пълня резервоара си с бензин faire son plein d'essence; доклад, пълен с факти rapport nourri de faits; пълня се se remplir, s'emplir; а пълня главата на някого bourrer le crâne а qn; пълня джоба си n'avoir pas ses mains dans sa poche. -
18 разноски
ж мн.ч. dépense f, frais m pl; не държа сметка за разноските sans regarder а la dépense; на мои разноски а mes frais; правя разноски se mettre en frais, faire des dépenses; дребни разноски menus frais; без разноски sans aucuns frais, sans rien débourser, sans bourse délier; разноските за сметка на frais а la charge de (aux frais de); съдебни разноски frais d'instance, frais de justice; разг на държавни разноски aux frais de la princesse (de l'Etat); поемам разноски se charger des frais; (пътувам на чужди разноски, без да плащам) voyager а l'њil. -
19 съхранение
ср conservation f; съхранение на информация stockage m; съхранение на енергията conservation de l'énergie; вземам на съхранение se charger de, avoir soin de, avoir qch en garde, prendre en garde; давам на съхранение confier qch а qn, confier qch а la garde de qn (aux mains de qn). -
20 шаржирам
гл charger, exagérer.
См. также в других словарях:
charger — [ ʃarʒe ] v. tr. <conjug. : 3> • chargier 1080; bas lat. °carricare, de carrus « char » I ♦ 1 ♦ Mettre sur (un homme, un animal, un véhicule, un bâtiment) un certain poids d objets à transporter. Charger une voiture, un cheval, une… … Encyclopédie Universelle
charger — CHARGER. v. a. Mettre une charge sur.... Charger un crocheteur. Charger un cheval, un mulet, un bateau. L Architecte a trop chargé ce mur. Il n y a point de danger de charger une voûte. Charger un bateau pour un tel endroit. Ce bateau est chargé… … Dictionnaire de l'Académie Française 1798
charger — Charger. v. act. Mettre une charge sur ... Charger un Crocheteur. charger un cheval, un mulet, un bateau. ce mur, ce plancher est trop chargé. il n y a point de danger de charger une voute. charger pour un tel endroit. Il signifie aussi, Peser… … Dictionnaire de l'Académie française
charger — Charger, c est mettre un faix sur quelque chose, Onerare, et par metaphore, c est ruer sur aucun à coups de baston, ou d espée: au 2. livre d Amad. puis embrassa son escu, et mit la main à l espée, s approchant de Madamain, lequel comme preux et… … Thresor de la langue françoyse
Charger — may refer to: NATO code name for the Tupolev Tu 144 supersonic transport Convair Charger prototype light attack and observation aircraft which competed unsuccessfully for role filled by OV 10 Charger (table setting), decorative plates used to… … Wikipedia
Charger — steht für ein Pkw Modell aus den USA, siehe Dodge Charger ein Pkw Modell, das von Chrysler Australia ab 1971 produziert wurde, siehe Valiant Charger eine Sludge Band, siehe Charger (Band) eine Bauserie von Geleitflugzeugträger, siehe Charger… … Deutsch Wikipedia
Charger — Char ger, n. 1. One who, or that which charges. [1913 Webster] 2. An instrument for measuring or inserting a charge. [1913 Webster] 3. A large dish. [Obs.] [1913 Webster] Give me here John Baptist s head in a charger. Matt. xiv. 8. [1913 Webster] … The Collaborative International Dictionary of English
charger — index assessor, complainant, contender, party (litigant) Burton s Legal Thesaurus. William C. Burton. 2006 … Law dictionary
charger — (n.) late 15c., one who loads, agent noun from CHARGE (Cf. charge) (v.). Meaning horse ridden in charging is from 1762 … Etymology dictionary
charger — ► NOUN 1) a device for charging a battery. 2) a horse ridden by a knight or cavalryman … English terms dictionary
charger — charger1 [chär′jər] n. 1. a person or thing that charges 2. a horse ridden in battle or on parade 3. an apparatus used to charge storage batteries charger2 [chär′jər] n. [ME chargeour < OFr < chargier, CHARGE] Archaic a large, flat dish;… … English World dictionary
