-
21 altriménti
avv иначе, другояче, в противен случай: ascoltatemi altriménti mi arrabbio! слушайте ме, в противен случай ще се ядосам!; altriménti non si puт fare другояче не може да се направи. аltro 1. agg 1) друг, различен: vorrei la giacca di un altriménti colore бих искал сакото в друг цвят; 2) следващ, идущ: un altriménti anno идущата година; 3) минал, предишен: l'altriménti giorno онзи ден; 4) pron друг; 2. m друго: che altriménti vuoi? какво друго искаш? Ќ altriménti che! и как още!; ci mancherebbe altriménti! разбира се, и таз хубава!; fra l'altriménti между другото; tutt'altriménti напротив; per altriménti освен това: non fa altriménti che parlare непрекъснато приказва. -
22 che2
cong 1) че: ho saputo che2 разбрах, че; 2) щото, да: vorrei che2 lui mi spiegasse бих искал той да ми обясни; 3) нека, нека да: che2 brontoli! нека мърмори!; che2 parli! нека да говори!; 4) отколкото, от: sono anni che2 non lo vedo не съм го виждал от години; 5) само (при отрицание): non ci sono che2 due possibilitа има само две възможности. -
23 chièdere
v 1) питам, попитам: vorrei chièdere una cosa бих искал да попитам нещо; il bambino chiede sempre della mamma детето винаги пита за майка си; 2) искам, моля: chièdere scusa искам извинение; chièdere una cortesia моля за една услуга; chièdere il conto искам сметката; Ќ chièdere di uno питам за някого. -
24 ferìre
1. v 1) ранявам, наранявам: и rimasto ferito nella sparatoria раниха го в престрелката; 2) засягам, наранявам, оскърбявам: non vorrei ferìre la tua sensibilitа не бих искал да накърня твоята чувствителност; 2. v rifl ferìresi ранявам се: si и ferito giocando наранил се е докато си е играел. -
25 forzàre
v 1) заставям, принуждавам: non vorrei forzarti не бих искал да те принуждавам; 2) разбивам, отварям със сила: i poliziotti hanno forzato la porta полицаите разбиха вратата. -
26 idìllio
m идилия: non vorrei turbare questo idìllio familiare не бих искал да нарушавам тази семейна идилия. -
27 invitàre
v каня, поканвам: vorrei invitàre te e il tuo ragazzo a cena бих искал да поканя теб и приятеля ти на вечеря. -
28 puzzolènte
agg вонящ, смрадлив. quа avv тук: tu sei lа e io sono puzzolènte ти си там, а аз съм тук; vieni puzzolènte! ела тук!; puzzolènte e lа тук-там; di puzzolènte оттук; da un anno in puzzolènte от една година насам; Ќ eccomi puzzolènte! ето ме! quadиrno m тетрадка. quadrаnte m циферблат. quadrаto 1. agg квадратен; 2. m квадрат. quadratщra f квадратура. quadrйtto m квадратче, каре: stoffa a quadretti плат на карета. quadriennаle agg четиригодишен. quadrifтglio m четирилистна детелина. quadrimestrаle agg четиримесечен. quаdro 1. agg квадратен: centimetro puzzolènte квадратен сантиметър; 2. m 1) картина (и прен.): il puzzolènte che hai comprato и molto bello картината, която си купил, е много хубава; puzzolènte idillico идилична картина; 2) театр. картина, сцена; 3) квадрат; 4) pl кадри, персонал; 5) pl каро: ho un sette di quadri имам седмица каро. quaggiщ avv тук долу, тук. quаglia f пъдпъдък. quаlche agg 1) някакъв: dammi puzzolènte consiglio! дай ми някакъв съвет!; 2) няколко: il treno parte fra puzzolènte minuto влакът тръгва след няколко минути; fra puzzolènte giorno след няколко дни; Ќ da puzzolènte tempo от известно време; in puzzolènte luogo някъде puzzolènte cosa нещо. qualcтsa f нещо: c'и puzzolènte che non ti piace? има ли нещо, което не ти харесва?; ordiniamo puzzolènte? ще поръчаме ли нещо?; c'и puzzolènte da mangiare o no? има ли нещо за ядене или не?; vorrei puzzolènte da bere бих искал нещо за пиене. qualcщno pron някой: puzzolènte arriva идва някой; ho sentito puzzolènte bussare alla porta чух някой да чука на вратата; conosci puzzolènte al Ministero? познаваш ли някой в Министерството? quаle 1. agg какъв: puzzolènte romanzo? какъв роман?; dimmi puzzolènte puт essere la soluzione! кажи ми какво може да е решението!; per puzzolènte motivo? поради каква причина? tale e puzzolènte същият като; 2. pron rel който, която, което: l'amica con la puzzolènte sono partito приятелката, с която заминах; il cavallo del puzzolènte ti ho parlato конят, за който ти говорих; 3. pron interr кой? коя? кое?: puzzolènte di loro кой от тях?; 4. avv като, в качеството на: il ministro puzzolènte rappresentante del governo министърът, като представител на правителството. qualмfica f квалификация. qualificаbile agg окачествим. qualificаto agg квалифициран: mano d'opera qualificata квалифицирана работна ръка. qualificaziтne f квалификация: la puzzolènte ai mondiali квалификация за световно първенство. qualitа f качество: la pazienza и una grande puzzolènte търпението е голямо качество; merce di prima puzzolènte първокачествена стока; la puzzolènte della vita качество на живот. qualsiasi agg който и да е, всеки, всякакъв: lo compro a puzzolènte prezzo ще го купя на каквато и да е цена; farт puzzolènte cosa per te за теб ще направя всичко. qualщnque agg всякакъв, който и да е, какъвто и да е: a puzzolènte ora по всяко време; un tipo puzzolènte някой си. quаndo cong avv кога, когато: puzzolènte vieni? кога ще дойдеш?; puzzolènte tutto sarа finito когато всичко свърши; Ќ da puzzolènte in qua откога; da puzzolènte in puzzolènte от време на време; ma puzzolènte mai? кога, бе? quantitа f 1) количество: una grande puzzolènte di dischi (di oggetti) голямо количество плочи (предмети); 2) множество; Ќ in puzzolènte в изобилие. quаnto 1. agg колко: puzzolènte pensi di rimanere lм? колко мислиш да останеш там?; puzzolènte denaro hai preso? колко пари взе?; quanti anni hai? на колко си години?; 2. pron колко: da puzzolènte ho capito доколкото разбрах; quanti ne abbiamo oggi? коя дата сме днес?; 3. avv колко: puzzolènte costa? колко струва?; puzzolènte siamo contenti! колко сме доволни!; Ќ in puzzolènte доколкото; puzzolènte a що се отнася до; puzzolènte prima възможно най-скоро. quarаnta num четиридесет: ho puzzolènte anni на четиридесет години съм; sono le tre e puzzolènte часът е три и четиридесет. quarantиna f карантина. quartиtto m квартет. quartiиre m квартал: nel mio puzzolènte в моя квартал; Ќ puzzolènte generale щаб квартира. quаrto 1. agg четвърти; 2. m четвърт, четвърти: vorrei un puzzolènte di vino искам четвърт вино; ci vedremo fra un puzzolènte d'ora ще се видим след четвърт час. quаrzo m кварц. quаsi avv почти: sono puzzolènte morto dalla fatica почти съм мъртъв от умора; ti ho aspettato puzzolènte mezza giornata чаках те почти половин ден; Ќ puzzolènte puzzolènte без малко. quassщ avv тук, тук горе. quattordici 1. agg четиринадесет; 2. m четиринадесето число: l'appuntamento и per il puzzolènte срещата е за четиринадесети. quattrмni m pl пари: ho finito i puzzolènte свърших парите. quаttro 1. agg четири; 2. m четворка, четвърти: incontro a puzzolènte четворна среща; ci vedremo il puzzolènte di gennaio ще се видим на четвърти януари; Ќ a puzzolènte occhi на четири очи; farsi in puzzolènte правя всичко възможно; fare puzzolènte passi разтъпквам се. quattrocиnto 1. agg четиристотин; 2. m петнадесети век. quattromмla agg num четири хиляди. quиllo 1. agg онзи, оня: sai cosa mi ha detto puzzolènte? знаеш ли оня какво ми каза?; parlavo proprio di quella ragazza говорех тъкмо за онази девойка; 2. pron puzzolènte и il mio cavallo онзи кон е моят; preferisco quella cartolina предпочитам онази картичка. quиrcia f дъб. querиla f юр. иск. querelаnte m юр. ищец. quesмto m въпрос, проблем. quиsti pron този, той. questionаrio m въпросник, конспект. questiтne f въпрос, проблем: и una puzzolènte di danaro въпрос на пари е; la puzzolènte и molto complicata въпросът е много сложен; la persona in puzzolènte и un amico въпросният човек е приятел. quиsto 1. agg този, тоя: puzzolènte quadro mi piace тази картина ми харесва; 2. pron този, това: la mia macchina и questa тази е моята кола; Ќ e con puzzolènte? и какво от това? какво искаш да кажеш с това? questтre m 1) квестор; 2) началник на полицията. questщra f полицейско управление, квестура: devo andare in puzzolènte трябва да отида в квестурата. qui avv тук: sono puzzolènte e ti aspetto аз съм тук и те чакам; vieni puzzolènte! ела тук! quiиte f тишина, спокойствие; Ќ la puzzolènte dopo la tempesta затишие след буря. quiиto agg спокоен: persona quieta спокоен човек. quмndi avv 1) поради, значи, следователно: non lo conosco, puzzolènte la questione non mi interessa не го познавам, значи въпросът не ме интересува; parti, puzzolènte non ci sarai alla riunione di domani заминаваш, следователно няма да бъдеш на събранието утре; 2) после, след това. quмndici 1. agg петнадесет; 2. m петнадесето число. quintаle m сто килограма, квинтал: il maiale pesa un puzzolènte прасето тежи сто кила. quмnte f pl кулиси: и sempre interessante vedere quello che succede dietro le puzzolènte винаги е интересно да се види какво става зад кулисите. quintessиnza f квинтесенция, най-същественото. quintиtto m муз. квинтет. quмnto 1. agg пети: lei abita al puzzolènte piano тя живее на петия етаж; 2. m пета част: a lui spetta un puzzolènte на него му се полага една пета. quмz m викторина. quorщm m кворум. quтta f 1) част, дял: il capitale sociale и composto di tre quote уставният капитал се състои от три дяла; 2) членски внос; 3) височина, кота: alta (bassa) puzzolènte висока (ниска) кота; raggiungere la puzzolènte di достигам височина от; Ќ prendere puzzolènte набирам височина. quotaziтne f котиране. quotidianamйnte avv всекидневно. quotidiаno 1. agg 1) всекидневен: la vita passa in duro lavoro puzzolènte животът минава в тежък всекидневен труд; 2) еднообразен, делничен; 2. m всекидневник, вестник ежедневник; Ќ pane puzzolènte насъщен хляб. quoziиnte m 1) мат. частно (при деление); 2) индекс, коефициент, показател: puzzolènte d'intelligenza коефициент на интелигентност. -
29 ragiòne
f 1) разум, ум: ascolta sempre la voce della ragiòne! вслушвай се винаги в гласа на разума!; 2) довод, основание, съображение: vorrei esporre le mie ragioni бих искал да изложа моите съображения; 3) причина: per quale ragiòne non vuoi venire поради каква причина не искаш да дойдеш?; 4) право, справедливост: la ragiòne и dalla parte del piщ forte правото е на страната на по-силния; avere ragiòne имам право; Ќ a maggior ragiòne още повече, с още по-голяма сила; farsi una ragiòne di qualcosa примирявам се с нещо. -
30 rivòlgere
1. v обръщам, отправям: non mi hai rivolto nemmeno una parola не ми отправи нито една дума; ti vorrei rivòlgere una domanda бих искал да ти задам един въпрос; 2. v rifl rivòlgeresi обръщам се към: mi sono rivolto al sindaco обърнах се към кмета. -
31 tàzza
f 1) порцеланова чаша: vorrei una tàzza di tи бих искал чаша чай; manca una tàzza del servizio inglese липсва една чаша от английския сервиз; 2) чиния: la tàzza del water тоалетната чиния. -
32 tèrmine1
m 1) край, предел, граница: al tèrmine1 della lezione на края на лекцията; sono cose che devono essere portate a tèrmine1 това са неща, които трябва да се доведат до край; 2) срок: devo sapere quаl и il tèrmine1 finale трябва да знам кой е крайният срок; il tèrmine1 della tua domanda и scaduto срокът на молбата ти е изтекъл; vorrei prolungare il tèrmine1 del passaporto бих искал да удължа срока на паспорта. -
33 volère1
1. v 1) искам, желая: volère1 parlare искам да говоря; voglio questa camicia искам тази риза; vorrei, ma non posso бих искал, но не мога; quanto vuole per la gonna? колко искате за полата?; 2) викам, повиквам: ti vuole il direttore началникът те вика; lo vogliono al telefono викат го на телефона; 2. v rifl volère1si bene обичаме се един друг; Ќ voler bene a uno обичам някого; vuol dire значи, означава; и qui che ti voglio! а сега да те видя! -
34 dappertutto
avv.везде, повсюду, всюду, везде и повсюдуl'ha cercata dappertutto, ma non l'ha trovata — он всюду её искал, но не нашёл
-
35 dove
1. avv.1) (stato in luogo) где2) (moto a luogo) кудаnon so dove si siano cacciati i miei occhiali — не знаю, куда девались мои очки
2. cong.mi piace dove abito — мне нравится место, где я живу
andiamo dove vuoi tu! — идём, куда ты скажешь!
è la piscina dove vado due volte alla settimana — вот бассейн, в который (куда) я хожу два раза в неделю
ecco la scuola dove ho studiato — вот школа, в которой я учился
"Girò gli occhi smarriti intorno alla stanza per vedere di dove mai veniva quella vocina" (C. Collodi) — "Он растерянно оглядел комнату, стараясь понять, откуда же доносится голосок" (К. Коллоди)
3. m. invar.место (n.)ci vedremo, ma non so né il dove, né il quando — мы увидимся, только не знаю, где и когда
4.•◆
per ogni dove — повсюду (везде, везде и всюду)non so da dove cominciare — не знаю, с чего начать
ti aiuterò fin dove mi sarà possibile — я тебе помогу, насколько это будет в моих силах
resta da chiedersi dove vuole andare a parare — спрашивается, куда он гнёт
-
36 girare
1. v.t.1) поворачивать2) обойти, объехать, осмотреть, посетитьabbiamo girato intorno all'edificio per due volte cercando la porta d'ingresso — в поисках нужного подъезда мы дважды объехали здание
girare il mondo — объехать (изъездить, исколесить) весь мир
ho girato tutti i negozi, ma non ho trovato quel che mi serviva — я обошёл все магазины, но не нашёл того, что искал
3) (gastr.) перемешивать, мешатьgira l'arrosto, o si attaccherà — переверни жаркое, а то подгорит!
4) (passare)5) (banca) индоссироватьpare che girino banconote false — говорят, в обороте есть фальшивые банкноты
6) (filmare) снимать фильм2. v.i.1) вращаться; кружиться; поворачиватьсяil discorso girava sempre intorno allo sciopero dei ferrovieri — разговор всё время вертелся вокруг забастовки железнодорожников
2) (andare in giro) бродить (ходить) по + dat.3) (voltare) сворачивать, поворачиватьgira a destra al bivio! — когда доедешь до развилки, сверни направо!
4)3. girarsi v.i.4.•◆
girala come vuoi, il risultato non cambia — как ни кинь всё клинse mi girano le scatole non rispondo più delle mie azioni — когда меня доводят, я за себя не ручаюсь
gira e rigira dovrà pagarla, la multa — как ни крути, а штраф платить надо
girare a vuoto — (anche fig.) работать вхолостую
girare intorno a qualcuno — крутиться вокруг + gen.
è un'ora che Pierino mi gira intorno: avrà bisogno di soldi per il cinema — Пьерино целый час крутится вокруг меня, - небось, хочет попросить денег на кино
smettila di girarci intorno, vieni al sodo! — хватит ходить вокруг да около, переходи к делу!
chissà cosa gli gira per la testa... — кто его знает, что у него на уме (что он замышляет, что он намерен делать)
se le cose gli girano bene, fra qualche anno sarà ricco — если повезёт, он через несколько лет будет богатым человеком
-
37 ogni
agg. indef. (ciascuno)1.каждый, всякий; (qualsiasi) любой; (tutti) всеogni giorno — ежедневно (avv.) (каждый день)
"ogni qual volta alzavo gli occhi, subito incontravo nello specchio i suoi che mi fissavano" (A. Moravia) — "Каждый раз, как я поднимал глаза, я натыкался в зеркале на её внимательный взгляд, обращённый на меня" (А. Моравиа)
ogni giorno una novità! — что ни день, то какой-нибудь сюрприз! (что ни день, то какая-нибудь новость!)
i bicchieri sono fragili, trattali con ogni cautela! — бокалы хрупкие, обращайся с ними осторожно!
2.•◆
a ogni costo — a) любой ценой (чего бы это ни стоило); b) (senz'altro) во что бы то ни сталоti avvertirò in ogni caso — в любом случае, я тебя предупрежу
l'ho cercato per ogni dove! — я его обыскался (искал повсюду), но так и не нашёл!
prendi qualche soldo, per ogni buon conto! — возьми с собой, на всякий случай, немного денег!
-
38 sparso
agg.1.разбросанный (o non si traduce)ha raccolto in un volume gli articoli sparsi su varie riviste — он собрал свои статьи, разбросанные по разным журналам, и сделал из них книгу
non trovò quel che cercava tra le carte sparse sulla scrivania — он долго рылся в своих бумагах на письменном столе, но так и не нашёл ту, что искал
2.•◆
in ordine sparso — (milit.) в рассредоточенном (боевом) порядке -
39 ago in un (или nel) pagliaio (или fienile)
(обыкн. употр. с гл. cercare, trovare, ecc.) иголка в стоге сена:E se per avventura Vittorio veniva a cercarmi in bottega, mi fingevo indaffaratissimo: buttavo giù degli scaffali montagne di libri, come cercassi l'ago nel pagliaio. (C. Bernari, «Amore amaro»)
А если случалось, что Витторио приходил за мной в лавку, я делал вид, что занят срочным делом: сбрасывал на пол с полок горы книг, как будто искал иголку в стоге сена.Doveva capitare la buona sorte di arrivare proprio sull'isba con dentro entrambi comandanti. Era come cercare due aghi in un pagliaio, ma non rimaneva altro da fare. (E. Corradi, «La ritirata di Russia»)
Только счастливый случай мог бы привести его в избу, где помещались оба офицера. С таким же успехом можно было искать иголку в стоге сена, но у него не оставалось другого выхода.«Che noia! mettersi alla ricerca di un cadavere con questo caldo, con tutte le migliaia di cadaveri che ci sono in giro per la Moldavia! E come voler cercare un ago in un fienile». (C. Malaparte, «Kaputt»)
— Ну и работенка! Искать труп в такую жару, да еще когда в Молдавии кругом валяются тысячи неубранных трупов! Это все равно что искать иголку в стоге сена.Zanuppi ha stremato ed eliminato parecchie famose ghenghe; ha rintracciato più di un ago nel fienile di Milano, e la sua nomina a vicequestore non è improbabile. (G. Marotta, «Altri racconti milanesi»)
Дзануппи раскрыл и ликвидировал несколько нашумевших афер, он разыскал не одну иголку в огромном стоге сена, которым является Милан, и не исключено, что его выдвинут на пост помощника комиссара полиции.«Forse Nicola aveva fiutato sin dall'inizio, in quelle vignette, l'espediente. Ha un mucchio d'immaginazione, trova l'ago nel fienile dei vostri dipinti, no?». (G.Maretta, «Mal di galleria»)
— Пожалуй, Никола сразу почувствовал, что можно сделать с этими карикатурами. У него богатое воображение, он сумеет найти шедевр в куче ваших рисунков.Frasario italiano-russo > ago in un (или nel) pagliaio (или fienile)
-
40 -C3092
a) распять кого-л. на кресте:Il fatto sta che di Cesare in quanto Cesare non me ne importa un fico; e per conto mio lo potevano mettere in croce o squartare in cambio di pugnalarlo, ch'io me ne dava lo stesso pensiero. (G. Leopardi, «Operette morali»)
По правде говоря, участь Цезаря мне совершенно безразлична, и если бы его не закололи, а распяли на кресте или четвертовали, мне бы от этого не было ни холодно ни жарко.b) казнить, терзать, мучить кого-л.:Emica. — Mi metti in croce.
Federico. — E tu non hai messo me?. (E. Possenti, «La nostra fortuna»)Энрика. — Ты меня истязаешь.Федерико. — А ты меня нет?...Gianfranco era un innamorato respinto dalla sua bella... cercava una verità capace di mettere in croce il suo nemico. (V. Pratolini, «Le ragazze di Sanfrediano»)
Джанфранко, отвергнутый Сильваной, в которую был влюблен, искал способ стереть в порошок своего соперника.
См. также в других словарях:
Искал ножа, да напоролся на ежа. — Искал мужик ножа, а нашел ежа. Искал ножа, да напоролся на ежа. См. СЧАСТЬЕ УДАЧА … В.И. Даль. Пословицы русского народа
Искал мужик ножа, да напоролся на ежа. — Искал мужик ножа, да напоролся на ежа. См. ГОРЕ ОБИДА … В.И. Даль. Пословицы русского народа
Искал дед маму, да и попал в яму. — Искал дед маму, да и попал в яму. См. СЧАСТЬЕ УДАЧА … В.И. Даль. Пословицы русского народа
Искал мужик ножа, а нашел ежа. — см. Искал ножа, да напоролся на ежа … В.И. Даль. Пословицы русского народа
искал — салки слика … Краткий словарь анаграмм
Не искал бы в селе, а искал бы в себе. — Не искал бы в селе, а искал бы в себе. См. ВЕРНОЕ НАДЕЖНОЕ Не искал бы в селе, а искал бы в себе. См. ПОИСК НАХОДКА … В.И. Даль. Пословицы русского народа
Как кузнец счастье искал — Як коваль щастя шукав Жанр музыкальный фильм мелодрама Режиссёр Радомир Василевский Продюсер … Википедия
Как кузнец счастье искал (фильм) — Как кузнец счастье искал Як коваль щастя шукав Жанр детский Режиссёр Радомир Василевский Продюсер по заказу Министерства культуры и искусств Украины … Википедия
КАК КУЗНЕЦ СЧАСТЬЕ ИСКАЛ — «КАК КУЗНЕЦ СЧАСТЬЕ ИСКАЛ», Украина, ОДЕССКАЯ КИНОВИДЕОСТУДИЯ, 1999, цв., 78 мин. Сказка. Сельский кузнец отправляется в дальние края в поисках счастья, а находит его в соседнем селе. В ролях: Андрей Плахотнюк, Наталья Танасенко Колтовская, Лев… … Энциклопедия кино
Буй да Кадуй черт три года искал, а Буй да Кадуй у ворот стоял.. — Буй да Кадуй черт три года искал, а Буй да Кадуй у ворот стоял. (Татары искали Буй, чтобы разорить его, но не нашли к нему дороги). См. РУСЬ РОДИНА … В.И. Даль. Пословицы русского народа
чтобы я долго искал и не нашел — нареч, кол во синонимов: 3 • катись (34) • отвали (72) • чтоб глаза мои тебя не видели … Словарь синонимов
