-
1 évidence
f. (de evidentia, de videre "voir") очевидност, сигурност, положителност; se mettre en évidence излизам налице, наяве; se rendre а l'évidence най-накрая приемам това, което е неоспорим факт; съгласявам се с неоспорим факт. Ќ Ant. improbabilité, incertitude. -
2 fait
m. (lat. factum) 1. дело, деяние; 2. факт; c'est un fait accompli това е свършен факт; 3. произшествие, събитие, случай, случка; fait rapporté par un chroniqueur събитие отразено от хроникьор; faits divers незначителни новини във вестник; произшествия; 4. въпрос, предмет; ne pas s'éloigner du fait не се отдалечавам от предмета (на разговора); 5. loc.adv. au fait действително, в същност; dans le fait, en fait, par le fait в действителност; si fait как не, да; tout а fait съвсем, напълно; 6. loc. prép. du fait de поради това, че; en fait de по отношение на, колкото се отнася до. Ќ aller au fait идвам, стигам до същността (на въпроса); c'est un fait exprès това като че ли е нарочно направено; de fait наистина; fait d'arme военен подвиг; hauts faits подвизи; le fait est que истината е, че; prendre fait et cause pour qqn. юр. взимам страната, защитата на някого; prendre qqn. sur le fait хващам някого на местопрестъплението; voies de fait юр. насилствени, принудителни действия; dire son fait а qqn. казвам истината директно в очите на някого. -
3 accompli,
e adj. (de accomplir) 1. (след съществително) който е съвършен, идеален, несравним; un modèle accompli, съвършен модел; 2. съвършен, завършен, навършен; il a vingt ans accompli,s той има навършени двадесет години; un fait accompli, свършен факт. -
4 certain,
e adj. (lat. pop. °certanus, de certus "assuré") 1. сигурен, положителен, уверен, достоверен; c'est un fait certain, това е сигурен факт; 2. определен; 3. някой, някакъв, някой си; certain,es gens някои хора; certain,s peuples някои народи; un certain, administrateur някакъв си администратор; 4. loc. imp. il est certain, que (+ indic.) известно е, че; 5. m. сигурно нещо, сигурност; 6. фин. монетна единица, която определя курса на другите валути; coter le certain, определям курса на валута спрямо британската лира; 7. неизбежен; mort certain,e неизбежна смърт. Ќ un certain, някой си; un certain, nombre de gens известен брой хора. Ќ Ant. conjectural, contestable, controversé, douteux, incertain, problématique, suspect, illusoire; aléatoire, improbable; sceptique, hésitant. -
5 certifier
v.tr. (lat. certificare, de certus et facere "faire") 1. свидетелствам, засвидетелствам, уверявам, удостоверявам (истинността на нещо); certifier un fait удостоверявам истинността на факт; 2. заверявам; certifier une copie заверявам препис; 3. юр. поръчителствам, гарантирам. Ќ Ant. démentir, désavouer; contester, nier. -
6 confirmer
v.tr. (lat. confirmare, rac. firmus "ferme") 1. потвърждавам, затвърждавам, утвърждавам; l'exception confirme la règle изключението потвърждава правилото; confirmer l'exactitude d'un fait потвърждавам истинността на факт; confirmer une institution затвърждавам, утвръждавам институция; 2. санкционирам, ратифицирам; 3. рел. получавам конфирмация; se confirmer потвърждавам се, затвърждавам се, утвърждавам се; il se confirme que оказва се, че; la nouvelle se confirme новината се потвърждава. Ќ Ant. contredire, dédire, démentir, abroger, annuler, infirmer, nier, refuter, rétracter. -
7 constant,
e adj. (lat. constance, de constare "s'arrêter") 1. постоянен, неизменен; souci constant, постоянна грижа; 2. твърд, издръжлив; 3. достоверен; сигурен, несъмнен, положителен; fait constant, достоверен, положителен факт; il est constant, que сигурно е, че; 4. f. мат. константа, постоянна величина; constant,e arbitraire произволна константа; constant, de l'espace-temps константа за скоростта на светлината; 5. ост. смел, непоколебим, душевно силен; 6. лит. упорит, непоколебим. Ќ Ant. inconstant; changeant, instable, variable. -
8 constatation
f. (de constater) констатация, установяване, заключение; установен факт. -
9 déchevêtrer
v.tr. (de dé- et enchevêtrer) 1. ост. свалям оглавник от добитък; 2. прен. изяснявам (факт и др.). -
10 établir
v.tr. (lat. stabilire, de stabilis "stable") 1. поставям, слягам; изглаждам, издигам; établir un mur изграждам стена; établir un camp разполагам лагер; 2. разг. основавам, създавам; 3. установявам, поставям; établir des relations diplomatiques установявам дипломатически отношения; établir un fait установявам факт; établir un record поставям рекорд; 4. настанявам (на работа); 5. нагласявам, пускам в действие; 6. задомявам; 7. формулирам, предявявам, правя; établir ses droits предявявам правата си; 8. утвърдявам, затвърдявам; établir sa réputation затвърдявам репутацията си; s'établir 1. установявам се, въдворям се; 2. основавам се, учредявам се; 3. започвам търговия; 4. оженвам се; задомявам се. Ќ Ant. abolir, démolir, détruire, ruiner. -
11 garantir
v.tr. (de garant) 1. гарантирам, давам уверение, поръчителствам; garantir la solvabilité de qqn. гарантирам за платежоспособността на някого; je vous garantie le succès гарантирам ви успех; 2. обезпечавам, осигурявам; l'Etat garantit le libre exercice des cultes държавата обезпечава свободата на вероизповеданията; 3. давам гаранция; une voiture garantie pour 2 ans кола с двегодишна гаранция; 4. пазя, предпазвам, защищавам; les volets garantissent du soleil капаците на прозорците пазят от слънцето; 5. потвърждавам със сигурност, отговарям за; garantir l'authenticité d'un fait отговарям за истинността на даден факт; garantir que потвърждавам, че; se garantir осигурявам се, обезпечавам се. Ќ Ant. compromettre, exposer. -
12 matraquage
m. (de matraquer) 1. биене, побой със специална полицейска палка; 2. прен. непрекъснато, систематично натрапване на някаква новина, факт и др.; matraquage publicitaire заливане с реклами и обяви. -
13 parachronisme
m. (de para1- et anachronisme) парахронизъм ( отнасяне на исторически факт или явление към по-късен период от време). -
14 réel,
le adj. et m. (lat. médiév. realis, de res "chose") 1. реален, действителен, истински; fait réel, реален факт; nombre réel, мат. реално число; avantage réel, действително предимство; valeur réel,le d'un titre реална (пазарна) стойност на акция; salaire réel, реална заплата (за разлика от salaire nominal); 2. юр. веществен, вещен; droit réel, вещно право; 3. m. реалност, действителност; 4. чувствителен, значителен; éprouver un réel, plaisir изпитвам значително удоволствие. Ќ Ant. apparent, chimérique, fabuleux, fictif, idéal, illusoire, imaginaire, inexistant, irréel, virtuel; abstraction, idéal, rêve. -
15 relater
v.tr. (du lat. relatum, supin de referre "rapporter") 1. разказвам, описвам, излагам в подробности; 2. донасям, съобщавам подробно; relater un fait съобщавам, отбелязвам факт. -
16 scandale
m. (bas lat. scandalum, gr. skandalon "obstacle, pierre d'achoppement") 1. скандал; срам, позор; 2. възмущение; c'est un scandale! това е възмутително! 3. безредие; scandale sur la voie publique безредие на обществено място; 4. рел. грях, който се състои в отричане от Бога; 5. противоречив религиозен факт. -
17 tenir
v. (lat. pop. °tenire, class. tenere) I. v.tr. 1. държа; tenir son chapeau а la main държа шапката си в ръка; tenir un enfant par la main държа дете за ръката; 2. държа под наем; наемам; 3. задържам; le médecin m'a tenu là pendant une demi-heure лекарят ме задържа тук за половин час; 4. съдържател съм, съдържам; bouteille qui tient le litre бутилка, която съдържа цял литър; 5. пазя, запазвам; ses cheveux tenaient la frisure косите Ј запазваха фризурата си; 6. поддържам; tenir un plat chaud поддържа ястие топло; 7. заемам; tenir une position воен. заемам позиция; 8. произнасям (реч, беседа); 9. провеждам; tenir une assemblée (une réunion) провеждам събрание; 10. ръководя, управлявам; tenir qqn. ръководя някого; tenir un hôtel управлявам хотел; 11. прен. считам, смятам; tenir un fait pour certain считам даден факт за сигурен; 12. наследявам; il tient cela de son père наследил го е от баща си; 13. поемам (за посока); движа се; conducteur qui tient sa droite шофьор, който кара от дясната страна; 14. извършвам изпълнявам; tenir une charge изпълнявам задължение; tenir un emploi изпълнявам дадена длъжност; 15. удържам, държа; tenir parole удържам на думата си; tenir un pari изпълнявам облога си; 16. в съчет. tenir а jour държа в изправност (дневник, търговски книги и др.); tenir compagnie държа, правя компания; tenir compte (note) държа сметка (бележка) tenir conseil съвещавам се; tenir en respect държа в респект, страх (подчинение); tenir en secret пазя в тайна; tenir l'affiche не слизам от афиша; tenir l'air, le vol ав. държа се във въздуха; tenir les livres счетоводител съм; tenir la mer плавам в открито море (за кораб); tenir lieu de замествам; tenir rigueur сърдя се; tenir tête противопоставям се; II. v.intr. 1. държа, устоявам; tenir bon, tenir ferme държа (се) здраво; 2. задържам се, стоя; n'y tenant plus, il est parti не можейки да стои повече, той си тръгна; 3. побирам; nous ne tiendrons pas tous dans la voiture няма да можем да се поберем всички в колата; 4. продължавам, трая; leur union tient toujours връзката им все още продължава; 5. поддържам; tenir pour une opinion поддържам дадено мнение; III. v.tr.ind. 1. tenir а qqn., а qqch. прикрепен съм; държа за; желая много; 2. произлизам, произтичам; а quoi donc tient son illusion? откъде произлиза тази му илюзия? 3. tenir de qqn., de qqch. приличам, имам общи черти с; il a de qui tenir има на кого да прилича; IV. v. pron. se tenir 1. стоя държа се; se tenir les bras croisés стоя със скръстени ръце (безделнича); se tenir sur ses gardes (sur le qui-vive) стоя нащрек; 2. държим се (хванали сме се); 3. считам се, смятам се; je me tiens pour insulté считам се за обиден; 4. s'en tenir а задоволявам се с; ограничавам се с; s'en tenir là спирам се ( ограничавам се за нещо). Ќ а l'impossible nul n'est tenu погов. от никого не може да се иска нещо невъзможно; en tenir pour qqn. държа за някого, влюбен съм в някого; faire tenir qqch. а qqn. изпращам, доставям, връчвам нещо на някого; mieux vaut tenir que courir ou un tiens vaut mieux que deux tu l'auras погов. по-добре да притежаваш, отколкото да имаш да вземаш; tenir la main а une chose внимавам зорко за нещо; tenir son rang държа се достойно на поста, който заемам; tenir table ouverte обичам да каня (приемам) гости на трапезата си; tenir un pari хващам се на бас; tiens! а! я гледай! я виж! как така! en tenir une bonne пиян съм; se tenir bien а table имам добър апетит. -
18 vrai,
e adj. m. et adv. (lat. pop. °veracus, class. verus, verax) 1. верен, истински; un récit vrai, верен, истинен разказ; c'est la vérité vrai,e това е самата истина; il est vrai, que истина е, че; c'est vrai, това е истина; наистина; incroyable, mais vrai, невероятно, но факт; 2. ост. искрен, прям; un homme vrai, искрен човек; 3. действителен, истински; une poupée avec de vrai,s cheveux кукла с истински коси; de vrai,es perles истински перли; c'est un vrai, imbécile той е истински глупак; vrai, de vrai, разг. съвсем автентичен, истински; 4. m. правда, истина; реалност (в изкуството); 5. adv. вярно, истинно, точно, справедливо; jouer vrai, играя точно, справедливо; 6. adv. наистина; vrai,, nous n'avons pas pensé а cela наистина, ние не бяхме помислили за това. Ќ а vrai, dire (а dire le vrai,) да си кажа право; право да си кажа; au vrai, (pour vrai,, dans le vrai,) всъщност, в действителност; vous êtes dans le vrai, вие имате право; bien vrai, разг. съвсем истина, самата истина; de vrai,! нима! хайде де! pas vrai,? разг. нали? не е ли истина? c'est pas vrai,! не може да бъде! Ќ Ant. erroné, faux, inexact, mensonger; artificiel, factice; feint; imaginaire; illusoire; forcé, imité; erreur.
См. также в других словарях:
ФАКТ — В народном освоении, в русской национализации иностранных слов можно установить историко семантические закономерн ости. Некоторые понятия, несмотря на своеобразные различия их национально языкового выражения, заключают в себе интернациональное… … История слов
факт — сущ., м., употр. часто Морфология: (нет) чего? факта, чему? факту, (вижу) что? факт, чем? фактом, о чём? о факте; мн. что? факты, (нет) чего? фактов, чему? фактам, (вижу) что? факты, чем? фактами, о чём? о фактах информация 1. Фактом называется … Толковый словарь Дмитриева
ФАКТ — ФАКТ, факта, муж. (лат. factum). 1. Действительное событие, явление, то, что произошло в действительности. Исторический факт. Смело смотреть фактам в лицо. Это факт, а не выдумка. «Разрешение национального вопроса в Советском Союзе является одним … Толковый словарь Ушакова
Факт — (лат.factum – істелген, жүзеге асқан) әдеттегі мағынада факт «оқиға», «құбылыс» ұғымдарының синонимі болады. Факт – бұл адам қызметінің немесе танымының объектісі болатын реалдылықтың (шындықтың) фрагменті (бөлшегі). Әлемдегі оқиға ретіндегі факт … Философиялық терминдердің сөздігі
ФАКТ — 1. а, муж. Действительное, вполне реальное событие, явление; то, что действительно произошло, происходит, существует. Факты говорят сами за себя. Изложить факты. Проверить факты. Поставить перед фактом кого н. (в такое положение, когда уже всё… … Толковый словарь Ожегова
ФАКТ — (от лат. factum сделанное, совершившееся) 1) синоним понятий «истина», «событие», «результат»; нечто реальное в противоположность вымышленному; конкретное, единичное в отличие от абстрактного и общего; 2) в философии науки особого рода п … Философская энциклопедия
ФАКТ — (лат. factum сделанное дело, деяние). Случаи, действительно совершившееся событие. Словарь иностранных слов, вошедших в состав русского языка. Чудинов А.Н., 1910. ФАКТ лат. factum, сделанное, от facere, делать. Достоверное событие, не подлежащее… … Словарь иностранных слов русского языка
Факт — Факт ♦ Fait Какое либо событие, если оно установлено или зафиксировано, чего не может быть без опыта. Когда говорят о «научном факте», являющемся объектом эксперимента или по меньшей мере строгого наблюдения, почти всегда подразумевают… … Философский словарь Спонвиля
факт — а; м. [от лат. factum сделанное] 1. Истинное событие, действительное происшествие или реальное явление; пример, случай. Действительный, общеизвестный, исторический ф. Ф. русской истории. Ф. из чьей л. жизни, практики. Ф. моей биографии. Отражать… … Энциклопедический словарь
Факт (фильм) — Факт Faktas … Википедия
факт — См. случай... Словарь русских синонимов и сходных по смыслу выражений. под. ред. Н. Абрамова, М.: Русские словари, 1999. факт случай, обстоятельство, событие; быль; действительно, звезда, видимое дело, ясный путь, бесспорно, эпизод, случившееся,… … Словарь синонимов
