-
1 sentìre
1. v 1) чувствам, усещам, изпитвам: sentìre la nausea чувствам гадене; sentìre fame чувствувам глад; senti freddo? студено ли ти е?; 2) чувам, слушам: mi hai sentito? чу ли ме?; non sento niente нищо не чувам; sento un rumore strano чувам странен шум; dobbiamo sentìre il parere degli altri трябва да чуем мнението на другите; 3) мирише, има вкус: il cibo sente di bruciato яденето мирише на изгоряло; 2. v rifl sentìresi 1) чувствам се: oggi mi sento bene днес се чувствам добре; cosa hai, non ti senti bene? какво ти е, не се ли чувстваш добре?; lui si sente male той се чувства зле; 2) в състояние съм, мога: te la senti di alzarti? в състояние ли се да станеш? -
2 sentire
sentire [senˈtiːre]I. vt1. (con le orecchie) чувамstare a sentire qu слушам нкг2. (provare) чувствамsento caldo/freddo усещам топлина/студmi sento bene/male чувствам се добре/зле -
3 indispòsto
agg 1) неразположен: sentirsi indispòsto чувствам се неразположен; 2) прен. хладен, студен, недружелюбен: lo sento indispòsto nei miei confronti чувствам го хладен в отношението си към мен. -
4 trovare
trovare [troˈvaːre]I. vt намирамtrovare qu simpatico смятам нкг за симпатиченandare a trovare qu посещавам нкг1. (essere) намирам се2. (sentirsi) чувствам се- rsi bene con qu чувствам се добре с нкг -
5 agilità
f пъргавина, ловкост. аgio m удобство, комфорт: sentirsi a proprio agilità чувствам се удобно. -
6 bène
1. avv добре; Ќ sentirsi bène чувствам се добре; gente per bène порядъчни хора; ti sta bène! така ти се пада!; 2. m 1) добро, добрина: fare (ricevere) del bène правя (получавам) добро; per il bène comune за общото благо; 2) pl имущество, състояние. -
7 brìvido
m тръпка: sono raffreddato e sento dei brividi изстинал съм и чувствам тръпки. -
8 bruciòre
m 1) парене, лютене: sento un forte bruciòre allo stomaco чувствам силно парене в стомаха; 2) прен. жажда: avere un bruciòre in gola изгарям от жажда. -
9 còlpa
f вина: una còlpa lieve (grave) лека (тежка) вина; Ќ sentirsi in còlpa чувствам се виновен; essere in còlpa виновен съм. -
10 condizionàto
agg зависим, обусловен: sentirsi condizionàto чувствам се зависим; Ќ aria condizionata климатична инсталация. -
11 difètto
m дефект, недостатък: difètto di produzione производствен дефект; Ќ sentirsi in difètto чувствам се гузен. -
12 disàgio
m неудобство, затруднение: davanti alla maestra mi sento a disàgio пред учителката се чувствам неудобно. -
13 gònfio
agg 1) подут, издут, подпухнал: ho mangiato tanto e mi sento gònfio много ядох и се чувствам надут; 2) прен. надут, надменен. -
14 imbaràzzo
m 1) затруднение, пречка, спънка; 2) смущение; Ќ mettere in imbaràzzo поставям в неудобно положение; essere in imbaràzzo чувствам се неловко. -
15 mancànza
f липса, недостиг: mancànza di tempo (di denaro) липса на време (на пари); mancànza di possibilitа липса на възможности; sentire la mancànza di чувствам липсата на; in mancànza d'altro поради липса на друго. -
16 provàre
1. v 1) пробвам, проверявам, изпитвам: provàre la macchina изпитвам кола; posso provàre questo vestito? мога ли да пробвам тази рокля?; 2) изпитвам, чувствам: provàre simpatia per qualcuno изпитвам симпатия към някого; provàre avversione per qualcuno изпитвам неприязън към някого; provàre piacere (paura) изпитвам удоволствие (страх); 3) доказвам: ti credo, ma sono cose che bisogna provàre вярвам ти, но са неща, които трябва да бъдат доказани; 4) опитвам се: proviamo a fare cosм нека опитаме да направим така; 5) претърпявам, изпитвам: so che tu hai provato tante disgrazie знам, че си претърпял много изпитания; 6) репетирам: questo pezzo l'abbiamo provato poco това парче сме го репетирали малко; 2. v rifl provàresi 1) опитвам се, упражнявам се; 2) меря си силите. -
17 reumàtico
agg ревматичен: sento un dolore reumàtico чувствам ревматична болка. -
18 rinàto
agg възроден, обновен: mi sento rinàto чувствам се възроден. -
19 sòlo
1. agg 1) сам, самотен: rimanere sòlo оставам сам; essere sòlo сам съм; sentirsi sòlo чувствам се самотен; 2) единствен: una sola volta един единствен път; tu sòlo lo puoi fare единствено ти можеш да го направиш; 2. avv само: c'era sòlo lui присъстваше само той; Ќ da sòlo сам. -
20 stràccio
m 1) парцал, дрипа: lo stràccio per il pavimento парцал за под; 2) прен. дрипа, парцал: ho messo il primo stràccio che mi и capitato облякох първия парцал, който ми попадна; Ќ sentirsi uno stràccio чувствам се като парцал; ridursi a uno stràccio заприличвам на нищо.
- 1
- 2
См. также в других словарях:
чувствам — гл. усещам, осезавам … Български синонимен речник
несоответствие слов истинным чувствам — сущ., кол во синонимов: 2 • игра (318) • лицемерие (42) Словарь синонимов ASIS. В.Н. Тришин. 2013 … Словарь синонимов
поддававшийся чувствам лени — прил., кол во синонимов: 2 • разленивавшийся (4) • становившийся ленивым (6) Словарь синонимов ASIS. В.Н. Тришин … Словарь синонимов
СИМВОЛИЗМА ТЕОРИЯ — (У.Л. Уорнера) социол. теория, синтезирующая и творчески перерабатывающая идеи франц. социол. школы (Дюркгейм), символич. интеракционизма (Дж.Г. Мид), психоанализа (Фрейд), бихевиористской психологии, семантики и т.д. Под… … Энциклопедия культурологии
ЕВХАРИСТИЯ. ЧАСТЬ I — [греч. Εὐχαριστία], главное таинство христ. Церкви, состоящее в преложении (μεταβολή изменение, превращение) приготовленных Даров (хлеба и разбавленного водой вина) в Тело и Кровь Христовы и причащении (κοινωνία приобщение; μετάληψις принятие)… … Православная энциклопедия
ВЕЩЬ — жен. веща архан., каз., ·умалит. вещица, вещичка; нечто, предмет, отдельная единица, всякая неодушевленная особь; в обширном смысле, все, что доступно чувствам. | Пожитки, движимое имущество, мн. вещи. | Менее правильно: дело, поступок, случай,… … Толковый словарь Даля
Эмпатия: механизмы — это системная работа психич. процессов и свойств личности, к рая обеспечивает возникновение эмоционального понимания или эмоционального отклика на переживания др. человека, т. е. эмпатию. Психол. механизмы эмпатии (Э.) зависят от функций, к рые Э … Психология общения. Энциклопедический словарь
Пушкин, Александр Сергеевич — — родился 26 мая 1799 г. в Москве, на Немецкой улице в доме Скворцова; умер 29 января 1837 г. в Петербурге. Со стороны отца Пушкин принадлежал к старинному дворянскому роду, происходившему, по сказанию родословных, от выходца "из… … Большая биографическая энциклопедия
Александр II (часть 2, I-VII) — ЧАСТЬ ВТОРАЯ. Император Александр II (1855—1881). I. Война (1855). Высочайший манифест возвестил России о кончине Императора Николая и о воцарении его преемника. В этом первом акте своего царствования молодой Государь принимал пред лицом… … Большая биографическая энциклопедия
Александр II (часть 2, VIII-XII) — VIII. Тысячелетие России (1861—1862). Высочайший манифест об освобождении крестьян, обнародованный в С. Петербурге и в Москве в воскресенье 5 го марта, был объявлен во всех губернских городах нарочно командированными генерал майорами свиты… … Большая биографическая энциклопедия
Коменский — (Ян Амос, латинизирован. Comenius) знаменитый отец новой педагогики , род. 28 марта 1592 г. в моравском городке Угорском Броде. Отец его, Мартин, чех из местечка Комны, принадлежал к общине чешских братьев , этому лучшему выражению гуситства.… … Энциклопедический словарь Ф.А. Брокгауза и И.А. Ефрона
