-
61 verachten
veráchten sw.V. hb tr.V. 1. презирам; 2. не зачитам, пренебрегвам (човек, опасност); umg etw. ist nicht zu verachten нещо е добро, бива си го.* * *tr презирам; пренебрегвам; -
62 wohlbehalten
wóhlbehalten adj 1. читав, жив и здрав (човек); 2. добре запазен, непокътнат, в добро състояние (пратка, колет).* * *a добре запазен, здрав, неувреден; -
63 Yuppie
Yúppie [ ˈjʊpi ] m, -s meist pejor юпи, млад, амбициозен човек, който държи на професионалната си кариера, в крак е с модата и в добро финансово състояние (в САЩ). -
64 guardàre
1. v 1) гледам: guardàre una persona (un quadro) гледам човек (картина); guardàre dall'alto гледам отвисоко; 2) внимавам: guarda di non cadere! внимавай да не паднеш!; 2. v rifl guardàresi 1) гледаме се (взаимно): ci guardiamo e non sappiamo cosa dirci гледаме се и не знаем какво да си кажем; 2) оглеждам се: mi guardo allo specchio оглеждам се в огледалото; 3) гледам наоколо, оглеждам се: mi guardo intorno оглеждам се наоколо; 4) пазя се: guardati dai nemici! пази се от неприятели!; Ќ Dio me ne guardi! опазил ме Бог!; guardàre in cagnesco гледам на кръв; non guardàre in faccia a nessuno от никой не ми пука; guardàre di buon occhio гледам с добро око. -
65 forma
f 1) форма; 2) външност, изглед; 3) образец; 4) формат (за книга); 5) свойство, способност; 6) формула; 7) начин на действие, възможност за постигане на нещо; no hay forma de няма начин да; 8) рел. нафора; 9) ритуална фраза; 10) pl женски форми; 11) норма, правило; no cuida las formas не се съобразява с нормите; 12) геометрична фигура; dar forma а) оформям, подреждам; б) изпълнявам; в) прен. придавам форма, давам израз на нещо неопределено; de forma que така че; de todas formas във всеки случай; de una forma o de otra по един или друг начин; en debida forma по съответния начин, по установения ред; en forma а) както трябва; б) официално, формално; en toda forma напълно, добре; estar en forma в добро състояние, във форма съм; guardar la forma del ayuno пазя, спазвам постите; guardar las formas прен. спазвам приличие; ponerse en forma подготвям се за нещо; de esta forma по такъв начин; pro forma привидно, про форма; hombre de forma изискан човек. -
66 pera
f 1) круша (плод); pera de agua водна круша; pera temprana круша ранозрейка; 2) прен. синекура (спокойно доходно място); 3) копче на звънец, електрически ключ; 4) прен. остра, козя брадичка; 5) прен., разг. конте (и като adj); del año de la pera прен. допотопен, стар; pera en dulce прен. изключителен човек или нещо; como pera(s) en tabaque прен., разг. грижливо пазено нещо; hacerse uno una pera прен., вулг. маструбирам; ser algo (alguien) la pera прен., разг. необичаен съм (към по-добро или по-лошо); pedir peras al olmo погов. търся под вола теле, очаквам нещо невъзможно. -
67 reloj
m 1) часовник; reloj de arena пясъчен часовник; reloj de bolsillo джобен часовник; reloj despertador будилник; reloj de pared стенен часовник; reloj da péndulo (péndola) часовник с махало; reloj de pulsera, reloj brasalete ръчен часовник; reloj digital часовник без стрелки, с цифрово устройство; reloj de sol, reloj solar слънчев часовник; dar cuerda al reloj навивам часовник; el reloj(se) adelanta часовникът избързва; el reloj(se) atrasa часовникът изостава; manecillas del reloj стрелки на часовника; en mi reloj son las dos моят часовник показва два часа; contra reloj прен. много бързо, за отрицателно време; reloj desconcertado прен. объркан човек; estar uno como un reloj прен. в добро състояние съм, здрав, подвижен, ловък; ser uno un reloj прен., разг. като часовник съм, много съм точен и стриктен; 2) pl клюн на щъркел. -
68 resaca
f 1) обратна вълна на прибоя; 2) търг. обратна полица; 3) махмурлук; 4) тиня, отпадъци по морския бряг, които оставя прибоя; 5) прен. нещожество (за човек); 6) Ц. Амер., Кол., М. ракия от най-добро качество. -
69 terne
m, f 1) разг. самохвалко; 2) разг. твърдоглав, упорит човек; 3) разг. силен, в добро здравословно състояние. -
70 carotte
f. (lat. carota, gr. karôton) 1. морков, Daucus carota; botte de carottes връзка моркови; 2. ост., разг. tirer une carotte а qqn. вземам пари от някого с хитрост; 3. adj. жълточервеникав (цвят); des cheveux carotte жълточервеникави коси; poil de carotte червенокос, риж човек; 4. carotte rouge (Швейцария) червено цвекло; 5. финтова топка в тениса, която лъже противника; 6. цилиндрична скална проба при сондиране; 7. продълговато парче пластмаса, което се образува на входния отвор на преса. Ќ les carottes sont cuites всичко е изгубено, всичко е свършено; la carotte ou le bâton морковът или тоягата, с добро или с лошо; carotte de tabac руло от тютюневи листа; червена двувърха табела на магазините за цигари във Франция. -
71 cœur
m. (lat. cor, cordis) 1. сърце; battement du cœur биене на сърцето; greffe du cœur присаждане на сърце; 2. душа; avoir le cœur en fête душата ми ликува; 3. среда, център, сърцевина; le cœur d'une ville центърът на град; au cœur de la forêt насред гората; 4. купа (карта за игра); 5. прен., ост. храброст, смелост, мъжество, сърцатост; avoir du cœur ост. храбър съм; имам чест; 6. прен. чувство, обич, любов; 7. loc. adv. а cœur ouvert открито, откровено; а contre cœur без желание, неохотно; de bon cœur, de tout (son) cœur от душа, от все сърце; par cœur наизуст; 8. централна част на ядрен реактор, където се намира горивото. Ќ avoir le cœur а l'ouvrage присърце ми е работата; avoir le cœur gros тежко ми е на душата; avoir le cœur serré свито ми е сърцето; avoir mal au cœur боли ме стомахът (повръща ми се); avoir qqch. sur le cœur тежи ми на сърцето; cela va au cœur това трогва; cœur d'artichaut любвеобвилно сърце; haut les cœurs! горе главата! prendre (tenir) qqch. а cœur вземам нещо присърце; s'en donner а cœur joie върша нещо (наслаждавам се на нещо) до насита; un brave cœur добър, сърдечен човек (добро сърце); percer le cœur убивам; tant que mon cœur battra докато съм жив; serrer qqn. contre son cœur прегръщам някого; cela me soulève le cœur повдига ми се от това; cœur-de-pigeon вид череша; au cœur de l'hiver в най-студената част на зимата, посред зима; un coup au cœur силна емоция; si le cœur vous en dit ако имате желание; ne pas porter qqn. dans son cœur изпитвам ненавист към някого; loin des yeux, loin du cœur далеч от очите, далеч от сърцето; faire le joli cœur галантен съм; mon cœur любов моя; ne pas avoir de cœur безмилостен съм, коравосърдечен съм; avoir le cœur sur la main разг. щедър съм; mettre du cœur au ventre разг. давам кураж; а cœur vaillant rien d'impossible за смелия няма нищо невъзможно. Ќ Hom. chњur. -
72 conditionné,
e adj. (de conditionner) 1. обусловен, зависим от условие; 2. пакетиран, опакован (за стока); 3. m. филос. обусловеното, зависещото от условие. Ќ air conditionné, климатизиран въздух; климатик; bien conditionné, ост. който е в добро състояние, положение (за човек); réflexe conditionné, условен рефлекс. Ќ Ant. absolu, inconditionné. -
73 distinction
f. (lat. distinctio) 1. различаване; различие, разлика; отличаване; faire la distinction entre deux choses правя разлика между две неща; 2. отличие; награда; obtenir une distinction получавам награда; 3. почитание, уважение; 4. добри обноски, добро възпитание; 5. предпочитание, разлика; sans distinction без значение, без разлика; 6. значимост; une personne de haute distinction човек от висок ранг. Ќ Ant. confusion, vulgarité, identité. -
74 joli,
e adj. (probabl. de l'a. scand. jôl, nom d'une grande fête du milieu de l'hiver) 1. красив, мил, приятен; une joli,e femme красива жена; joli, а croquer разг. много красив; joli, comme un cњur много красив; aimer les joli,es choses обичам красивите неща; 2. разш. изгоден, добър, значителен; un joli, moyen добро средство; une joli,e somme хубава, значителна сума; 3. забавен, духовит; joli, tour забавен номер; les joli,s mots de qqn. духовитите думи на някого; 4. m. красивото. Ќ en voilà du joli,! и таз добра! tu es dans un joli, état! добре си се наредил! faire joli, стоя добре, красиво; un joli, coco човек, от когото трябва да се пазим. Ќ Ant. laid, vilain, ignoble. -
75 marque
f. (de marquer; a remplacé merc, de l'a. norm. merki "marque") 1. марка, щемпел; marque sur un papier щемпел върху хартия; marque numérique номер; 2. знак; символ; marque d'honneur знак за отличие; marque de pluriel, de singulier знак за множествено, единствено число; 3. клеймо, печат; marque de la douane печат от границата; 4. следи (от нещо); белег; петно; 5. засвидетелстване; знак; 6. отличителност, достойнство; homme de marque човек с достойнство; 7. жиг, дамга (на осъден); 8. рабош; 9. жетон, фиш (на играч); 10. проява, разкриване, израз; être la marque de qqch. проява съм на нещо; 11. спорт. очертание на терена (което показва къде да стъпва спортиста); 12. марка; marque de fabrication производствена марка; produits de marque маркови продукти; de marque първокачествен, от добро качество; marque déposée запазена марка ( за даден продукт). Ќ а vos marques! спорт. готови! -
76 pis-aller
m.inv. (de la loc. au pis aller) човек или средство, до които се прибягва само в краен случай и по липса на нещо по-добро. -
77 rien
pron. indéf, m. et adv. (du lat. rem, accus. de res "chose") 1. в положително изречение: нещо; il fut incapable de rien dire той бе неспособен да каже нещо; avant que le jeune homme ait rien pu dire преди младежът да е успял да каже нещо; rester sans rien dire стоя без да кажа нещо; 2. в отрицателно изречение, заедно с ne: нищо; ce n'est rien! няма нищо! няма значение; il n'en est rien няма нищо подобно; rien de tout нищо подобно; cela ne fait rien няма нищо, няма никакво значение; il n'y a rien а ajouter нищо не може да се добави; qui ne risque rien n'a rien погов. който не поема риск, не печели нищо; cela ne vaut rien това нищо не струва; il n'y a rien de mieux няма нищо по-добро; cela n'a rien d'impossible в това няма нищо невъзможно; n'être rien нямам никаква стойност, не струвам нищо; 3. в отрицателни изречения (без ne): нищо (като отрицателен отговор на въпрос); que faites-vous? rien какво правите? - нищо; rien а faire нищо не може да се направи; 4. в съчет. de rien; de rien de tout незначителен, нищожен; разпуснат; une fille de rien разпуснато момиче; rien de rien съвсем нищо; de rien! няма защо! (при благодарене); c'est tout ou rien или всички или нищо; mieux que rien по-добре от нищо; se réduire а rien превръщам се в нищо; 5. m. най-малко нещо, дреболия; un rien les amuse и най-дребното нещо ги забавлява; pour un rien за нищо; se mettre en colère pour un rien ядосвам се за нищо; 6. m. pl. празни неща, дреболии; 7. m. поет. небитие; 8. в съчет. un, une rien de tout ост. долен, пропаднал, изпаднал човек; 9. adv. нар., ост. много, доста; il fait rien froid много е студено; elles sont rien droles те са много забавни; 10. loc. adv. pour rien за нищо; почти без пари, на много ниска цена; beaucoup de bruit pour rien много шум за нищо; rien que само, единствено; rien que la vérité единствено и само истината; un rien малко, лекичко; costume un rien trop grand костюм, който е леко широк; 11. loc. conj. rien moins que лит. никак; всичко друго, но не и. Ќ en un rien de temps, en moins de rien за миг, за много кратко време; en rien в каквото и да е; cela ne nous touche en rien това не ни засяга по никакъв начин; rien de plus, rien de moins точно това, ни повече, ни по-малко; comme un rien разг. много лесно; un rien de съвсем малко от ( за количество). Ќ Ant. chose (quelque chose), tout; beaucoup. -
78 train
m. (de traîner) 1. ходене, походка (на животно, на кола, на човек); 2. ход (на нещата); train de vie ост. начин на живот; mener grand train живея на широка нога (охолно); 3. жп. влак; train de voyageurs (train omnibus) пътнически влак; train de (а) marchandises товарен влак; train express (train direct, train rapide) бърз влак; train de plaisir (train baladeur) увеселителен влак; avoir, manquer son train хващам, изпускам влака си; train а grande vitesse (T.G.V.) високоскоростен влак; train mixte пътнически и товарен влак едновременно; train postal пощенски влак; 4. колона от товарни животни, които следват някого; 5. воен. обоз; train de combat боен обоз; train régimentaire домакински обоз; train des équipages (d'équipage) военна превозна служба, военен транспорт; 6. тех. система (сбор) машини, които последователно оформяват продукцията; 7. каросерия; 8. в съчет. train d'atterrissage ав. приспособление, механизъм за приземяване; train avant (train arrière) авт. уредба, която замества предната (задната) ос; 9. ост. шум, врява; faire du train вдигам шум; 10. ост. екипаж от прислуга, коли, коне, които придружават някого; train de maison ост. прислуга в даден дом; 11. мод. разходи в едно домакинство (около прислугата, поддръжката и т. н.); 12. поредица, група; train de réformes поредица реформи; train de mesures поредица от мерки; 13. нар. задник; filer le train а qqn. следвам някого отблизо. Ќ а fond de train много бързо, стремглаво, през глава; suivre son train продължавам, както съм започнал, карам си по своему; au train dont vont les choses по начина, по който вървят нещата; être dans le train разг. вървя в крак с времето си; être en train в добро разположение (настроение) съм; être en train de faire qqch. зает съм с нещо, занимавам се в момента с нещо. -
79 vaillant,
e adj. (de l'a. p. prés. de valoir) 1. лит. храбър, смел, доблестен, мъжествен; 2. m., f. храбър човек, храбрец; 3. здрав, в добро здраве, силен. Ќ n'avoir pas un sou vaillant, нямам пукната пара. Ќ Ant. lâche, faible; paresseux.
Страницы
См. также в других словарях:
билингвист — (лат bis, lingua) човек што добро знае два јазика … Macedonian dictionary
Bulgarian language — Not to be confused with Bulgar language. Bulgarian Български език Bălgarski ezik Spoken in Bulgaria, Turkey, Serbia, Greece, Ukraine, Moldova, Romania, Albania, Kosovo, Repub … Wikipedia
ИУСТИН — Прп. Иустин (Попович). Фотография. 60 е гг. ХХ в. Прп. Иустин (Попович). Фотография. 60 е гг. ХХ в. [серб., Jустин] (Новый, Челийский) (Попович Благое; 25.03.1894, г. Вране 7.04.1979, мон рь Челие близ г. Валево), прп. (пам. 1 июня), архим., серб … Православная энциклопедия
кондотиер — (итал. condottiere) 1. водач на наемни дружини (војски) во 14. 16. век во Италија 2. фиг. човек готов да се бори за какво било дело, само ако е добро платен, авантурист … Macedonian dictionary
мизокал — (грч. miseo, kalos убав) човек што го мрази она што е убаво и добро … Macedonian dictionary
микроман — (грч. mikros, анг. man човек) при филмски и телевизиски снимања: техничар што се грижи за поставувањето на микрофонот и за неговото најдобро искористување … Macedonian dictionary
мнемоничар — (грч. mnemonikos) тој што добро памети, човек вешт во паметење … Macedonian dictionary
пилот — (фр. pilote) 1. првобитно: човек што ги познава добро условите за пловење на определен дел од море, езеро или река и што го презема управувањето со бродот во тие подрачја кормилар 2. специјалист за управување на авион или друго летало, водач на… … Macedonian dictionary
филмогеничен — (анг. film, грч. gennao роди/ раѓа, создаде/создава) човек што, особено по изгледот на лицето, добро изгледа на филмска слика … Macedonian dictionary
хакер — (анг. hack платеник) комп. човек, добро упатен во светот на компјутерите, кој своите технички вештини најчесто ги користи за неетички и законски казниви дејства: нелегално влегување во големи компјутерски системи, пишување и распространување на… … Macedonian dictionary
циник — 1. фиг. припадник на филозофската школа и на филозофското учење за добродетелта како најголемо добро и за потребата од враќање кон природата 2. човек што е рамнодушен кон доброто и злото, што, од некои подлабоки причини, се подбива на се, на кој… … Macedonian dictionary
