-
61 caca
m. (lat. cacare "chier") 1. разг. (в детския език) Ђко, лайно; faire caca акам; 2. мръсотия, нечистотия; 3. caca d'oie жълто-зеленикав цвят. -
62 café
m. (arabe qahwa, turc kahvé) 1. кафе (плод); 2. кафе (питие); marc de café утайка от кафе; 3. кафене; entrer dans un café влизам в кафене; 4. adj.inv. тъмнокафяв цвят; une robe café тъмнокафява рокля; 5. кафе (растение); plantation de café кафеена плантация. Ќ café crème капучино; c'est fort de café това е невероятно, преувеличено; café au lait adj.inv. светлокафяв цявт; café chantant кафе-шантан, кафене в което свирят музиканти. -
63 calice
m. (lat. calix, icis, du gr. kalux) 1. църк. потир (чаша за причастие); 2. бот. чашка ( на цвят). Ќ boire le calice jusqu'а la lie изпивам горчивата чаша до дъно; calice d'amertume, de douleur жестоко изпитание. -
64 caliciforme
adj. (de calici et -forme) бот. чашковиден ( за цвят). -
65 calleux,
se adj. (lat. callosus, rac. calus) 1. мазолест; mains calleux,ses мазолести ръце; 2. анат. corps calleux, широка ивица с бял цвят, свързваща двете мозъчни полукълба. -
66 camaïeu
m. (p.-к. arabe qama'd "bouton de fleur") (pl. camaïeux ou camaïeus) 1. едноцветна живопис, при която се използват различни нюанси; 2. фин обработен камък, съставен от два слоя от един цвят, но с различни нюанси. -
67 cantal
m. (region de France) вид краве сирене с жълт цвят. -
68 capucine
f. (de capucin, par métaph.) 1. капуцинка (монахиня); 2. бот. латинка, Tropeolum majus; 3. цвят от латинка; 4. детски танц, който се играе в кръг. -
69 caramel
m. (probabl. du bas lat. calamellus, de calamus "roseau") 1. карамел (горена захар); 2. карамелен бонбон; 3. adj.inv. карамелен цвят. -
70 carmin
m. (bas lat. carminium, de minium et arabe kermiz "cramoisi") кармин, яркочервен цвят. -
71 carnation
f. (de caro, carnis "chair", d'apr. incarnation) 1. худ. предаване цвета на плътта с бои; 2. цвят на плътта. -
72 carné,
e adj. (lat. caro, carnis "chair") 1. лит. който има цвят на плът; 2. месен; régime carné, месна диета. -
73 carotte
f. (lat. carota, gr. karôton) 1. морков, Daucus carota; botte de carottes връзка моркови; 2. ост., разг. tirer une carotte а qqn. вземам пари от някого с хитрост; 3. adj. жълточервеникав (цвят); des cheveux carotte жълточервеникави коси; poil de carotte червенокос, риж човек; 4. carotte rouge (Швейцария) червено цвекло; 5. финтова топка в тениса, която лъже противника; 6. цилиндрична скална проба при сондиране; 7. продълговато парче пластмаса, което се образува на входния отвор на преса. Ќ les carottes sont cuites всичко е изгубено, всичко е свършено; la carotte ou le bâton морковът или тоягата, с добро или с лошо; carotte de tabac руло от тютюневи листа; червена двувърха табела на магазините за цигари във Франция. -
74 casque
m. (lat. pop. °quassicare "casser") 1. каска, шлем; casque de pompier пожарникарска каска; casque d'écoute слушалки за радиоприемане; 2. сешоар във форма на каска; 3. коси; 4. разг. глава; 5. твърд израстък на главата или човката на някои птици; 6. горна част на венчето на цвят ( при някои растения). Ќ avoir le casque боли ме глава; casque а pointe стара островърха германска каска; casque а mèche ост., разг. нощно боне; les Casques bleus сините каски ( военни сили на ООН). -
75 cassé,
e adj. (de casser) 1. счупен, строшен, разбит; 2. прен. грохнал; 3. юр. касиран. Ќ voix cassé,e слаб, дрезгав, прегракнал глас; blanc cassé, бяло примесено със съвсем малко от някакъв цвят. -
76 céladon
m. (nom d'un personnage de l'Astrée, type d'amoureux platonique) 1. бледозелен цвят; 2. прен., ост. нежен, страстен любовник; 3. китайски порцелан с напукан емайл. -
77 céleste
adj. (lat. cælestis, de cælum "ciel") 1. небесен; corps célestes небесни тела; voûte céleste небосвод; 2. божествен; beauté céleste божествена красота. Ќ bleu céleste небесносин цвят, небесносиньо; mécanique céleste небесна механика; demeure céleste райски селения; le Père céleste Господ; manne céleste манна небесна; Le Celeste Empire Небесната империя ( Китай). Ќ Ant. terrestre; humain. -
78 cendrer
v.tr. (de cendre) 1. придавам пепеляв цвят; 2. посипвам, размесвам с пепел; 3. покривам спортна писта със сгурия. -
79 cerise
f. (lat. pop. °ceresia, class. seraseum) 1. череша (плодът); 2. adj.inv. черешов ( цвят). Ќ avoir la cerise разг. не ми върви; c'est la cerise sur le gâteau подробност, която придава завършен вид на делото, на онова, което се прави. -
80 champagne2
m. (de vin de Champagne, n. de region) 1. шампанско; champagne2 frappé изстудено шампанско; 2. adj.inv. с цвят на шампанско. Ќ champagne2 nature бяло сухо вино от Шампания, което не е шампанизирано.
См. также в других словарях:
цвят — същ. цвете, цветче същ. елит, подбор, отбор, най хубавото същ. хубост, блясък същ. шарка, багра, краска, боя, оттенък, нюанс, тен, десен, колорит, оцветяване същ. отсенка същ. тон … Български синонимен речник
керемиден цвят — словосъч. теракота, глина, глинено изделие … Български синонимен речник
сиросинкяво — цвят, десен, който се среща само в Резервата сиросинкяво на цепленки … Речник на Северозападния диалект
цвет — род. п. а, мн. цвета; цветок, мн. цветы, укр. цвiт, блр. цвет, др. русск. цвѣтъ, ст. слав. цвѣть ἄνθος (Еuсh. Sin., Супр.), болг. цвят, цветът, сербохорв. цви̏jет, словен. сvе̣̑t, чеш. květ, слвц. kvet, польск. kwiat, в. луж. kwět, н. луж.… … Этимологический словарь русского языка Макса Фасмера
Вторая палатализация — Здание Национальной галереи в Праге. V Praze результат второй палатализации. Вторая палатализация общеславянское фонетическое изменение, спровоцированное мо … Википедия
Переводы и изучение Лермонтова за рубежом — ПЕРЕВОДЫ И ИЗУЧЕНИЕ ЛЕРМОНТОВА ЗА РУБЕЖОМ. Степень известности Л. в той или иной стране во многом зависит от интенсивности культурных связей этой страны с Россией в прошлом, а затем с СССР. Наибольшую популярность его стихи и проза приобрели во… … Лермонтовская энциклопедия
цвет — Древнерусское – цв(ять)ть. Время появления слова в русском языке точно не установлено, предполагается, что это произошло в X в. Слово «цвет» происходит от древнерусской словоформы «цв(ять)тъ», обозначавшей световой тон, оттенок, окраску чего либо … Этимологический словарь русского языка Семенова
Moya Strana, Moya Bălgaria — (Bulgarian: Моя страна, моя България, translated as My Country, My Bulgaria ) is a patriotic song by a Bulgarian singer Emil Dimitrov, issued in 1970.[1] It was chosen as The Song of the Century in Bulgaria and is considered as an unofficial… … Wikipedia
Slawi Trifonow — Stanislaw Todorow Trifonow (auch Stanislav Todorov Trifonov geschrieben, bulgarisch Станислав Тодоров Трифонов; * 18. Oktober 1966 in Plewen, Bulgarien), bekannt als Slawi Trifonow (bulg. Слави Трифонов) ist ein bulgarischer Musiker, TV… … Deutsch Wikipedia
суросинкяв — сиво син суросинкява мачка уникална порода котки, от споменатия вече цвят, вероятното значение на суросинкяв е сиво син … Речник на Северозападния диалект
багра — същ. боя, цвят, шарка, краска същ. оттенък, нюанс, колорит същ. отсянка същ. тон, отсенка … Български синонимен речник
