-
21 ides
f. pl. (lat. idus p.-к. d'o. étrusque) ист. иди (петнадесетото число на месеците март, май, юли, октомври и тринадесетият ден на другите месеци у римляните). Ќ Hom. ide. -
22 larve
f. (lat. larva) 1. ларва, личинка; vivre comme une larve живея безцелно, вегетирам; 2. pl. мит. зли духове, които тормозят живите (у римляните); призрак. -
23 lémure
m.pl. (lat. lemures) мит. духове, сенки на умрели ( у римляните). Ќ Hom. lémur. -
24 mânes
m. pl. (lat. manes "âmes des morts") души на умрели ( у римляните тачени като богове). -
25 pénates
m. pl. (lat. penates, de penus "intérieur de la maison") 1. ист. домашни богове ( у римляните), статуетки, които ги изобразяват; 2. прен. жилище, дом; предмети на бита. Ќ installer ses pénates (+ compl. de lieu) настанявам се някъде, сменям си местоживеенето. -
26 romaniser
v. (du lat. romanus) I. v.tr. ист. 1. романизирам победените от римляните народи; 2. транскрибирам с латинско писмо неромански езици; 3. рел. ставам католик; II. v.intr. рел. приемам католическата вяра, ставам католик. -
27 sibylle
f. (lat. d'o. gr. Sibylla) 1. сибила, пророчица (у римляните); 2. прен. гадателка. -
28 thermes
m. pl. (gr. thermal) 1. обществени бани (у римляните); 2. разш. топли минерални бани. -
29 victimaire
m. (lat. victimarius) ист. жрец, убиващ жертвите ( у римляните). -
30 vie
f. (du lat. vita) 1. живот; être en vie жив съм, живея; donner la vie а qqn. раждам някого; la vie humaine човешкият живот; revenir а la vie възкръсвам, съживявам се; signe de vie признак на живот; sa vie ne tient qu'а un fil животът му виси на косъм; ôter la vie а qqn. отнемам живота на някого; devoir la vie а qqn. дължа живота си на някого; vie organique органичен живот; mener une double vie водя двойствен живот; vie d'un volcan животът на вулкан; 2. живот, жизненост, живост; plein de vie пълен с жизненост, с жажда за живот; la fabrique donne la vie au village фабриката дава живот на селото; 3. начин на живеене; живот; бит; la vie des Romains животът на римляните; la vie citadine градският живот; vie conjugale брачен, съпружески живот; vie sédentaire уседнал начин на живот; 4. поминък, прехрана; gagner sa vie изкарвам прехраната си; 5. житие; 6. loc. adv. а vie до живот; пожизнено; pension а vie пожизнена пенсия; а la vie, а la mort до смърт, за цял живот. Ќ vie de bohème безгрижен живот; vie de château, la grande vie безделнически, охолен живот; mener la vie dure а qqn. измъчвам някого, правя живота му черен; faire la vie разг., ост. ударил съм го на живот; femme de mauvaise vie ост. жена с леко поведение; проститутка; jamais de la vie никога; la vie durant докато съм жив; vivre sa vie живея си живота; passer de vie а trépas умирам; tant qu'il y a de la vie, il y a de l'espoir погов. докато човек е жив, има надежда; avoir la vie sauve спасен съм; la bourse ou la vie парите или живота; question de vie ou de mort въпрос на живот и смърт; amis pour la vie приятели завинаги; vie de chien кучешки живот; niveau de vie élévé високо жизнено равнище; ça ne se passe pas comme ça dans la vie в живота не става така. Ќ Ant. mort. -
31 vulcanales
f. pl. (lat. Vulcanalia) ист. празници в чест на бога на огъня Вулкан ( у римляните).
Страницы
- 1
- 2
