-
1 grimaud,
e adj. et m. (du frq. °grima "masque") 1. ост. намръщен, нацупен, намусен; 2. m. ост. ученик от долен клас; 3. m. лош писател, драскач; 4. m. педант; 5. m. ост. некадърен ученик. -
2 a
m. първа буква от френската азбука; un A majuscule главно "А"; un a minuscule малко "а"; loc. depuis A jusqu'а Z от а до я, от игла до конец; ne savoir ni a, ni b не зная да чета; prouver par a + b доказвам математически; n'avoir pas fait une panse d'A нищо не съм написал (за ученик); être marqué а l'A имам големи заслуги. -
3 académicien,
ne m. et f. 1. ант. ученик на Платон; 2. член на академия, академик. -
4 archicube
m. (de archi- et cube) уч. арго бивш ученик от педагогическия институт. -
5 assidu,
e adj. (lat. assiduus) 1. усърден, ревностен, старателен; 2. прилежен; élève assidu, прилежен ученик; 3. постоянен. Ќ Ant. inexact, négligent. -
6 blâmer
v.tr. (lat. pop. °blastemare "faire des reproches", lat. ecclés. blasphemare) порицавам, мъмря; осъждам; хуля; укорявам; blâmer un élève мъмря ученик; blâmer qqn. de (ou pour) son attitude укорявам някого за поведението му; se blâmer укорявам се; je me blâme d'avoir cédé укорявам се, че отстъпих. Ќ Ant. approuver, défendre, encourager, féliciter, louer, préconiser. -
7 bleu2
m. (frq. °blao; cf. all. blau) 1. син цвят, синьо, синева, синевина; bleu2 clair светлосиньо; 2. синка, синило; 3. мед. синина, синьо петно (от удар); 4. вид краве сирене със синкава плесен от вътрешната страна; 5. в. арго новобранец; 6. разг. нов ученик; 7. начин на приготвяне; poisson au bleu2 пъстърва или шаран, сварени живи в бульон от вода, оцет, масло и подправки; 8. ост. карта-писмо в син цвят, което се изпращало в Париж по пневматични тръби; 9. лошо червено вино; 10. син работнически комбинезон. Ќ n'y voir que du bleu2 не разбирам нищо; passer au bleu2 избягвам или забравям да направя нещо; tu me prends pour un bleu2! смяташ ме за наивен; bleu2 de méthylène вид антисептично лекарство. -
8 brimer
v.tr. (de brimer "geler, flétrir", mot dial. de l'Ouest, de brime, altér. de brume) 1. подигравам, подмятам (новодошъл ученик, новобранец); 2. отнасям се несправедливо, неприязнено към някого. -
9 bûcheur,
euse m., f. (de bûcher) разг. 1. упорит, усърден работник или ученик; 2. зубрач. Ќ Ant. paresseux. -
10 bulletin
m. (it. bolletino, de bolla "bulle") 1. бюлетина; bulletin de vote бюлетина за гласуване; 2. известие, сведение, съобщение; бюлетин; bulletin météorologique метеорологичен бюлетин; 3. разписка; bulletin de bagages багажна разписка; 4. отчет на всеки три месеца за поведението и оценките на ученик. Ќ bulletin des lois сборник от закони и правителствени разпоредби; avaler son bulletin de naissance разг. умирам; bulletin de salaire фиш за получена заплата; bulletin d'abonnement документ за абонамент, който се изпраща на вестник, списание и др. -
11 cacique
m. (esp. cacique, par l'it., mot indien) 1. индиански вожд; 2. арго ученик, приет на конкурс за Висшия педагогически институт; 3. влиятелен човек. -
12 cadet,
te adj. (provenç. cabdel "chef", a supplanté "puîné" au XVIIIe) 1. по-млад; frère cadet,, sњur cadet,te по-малък брат, по-малка сестра; c'est mon cadet, това е по-малкият ми брат; 2. m., f. най-младият в семейството; 3. воен. кадет (ученик във военно или морско училище); 4. по-млад човек (без наличие на родствена връзка с другиго); il est mon cadet, de deux ans той е с две години по-млад от мен; les cadet,s най-младите (от група); 5. спортист на възраст от 16 до 17 години; 6. m. момче, което носи стиковете на играчите на голф. Ќ c'est le cadet, de mes soucis най-малко ме е грижа за това. -
13 cancre
m. (lat. concer) 1. ост. морски рак, омар; 2. прен., разг. мързелив ученик; 3. ост. бедняк. -
14 colle
f. (lat. pop. °colla, gr. kolla) 1. лепило, клей; кола; colle forte туткал; 2. уч. арго труден, заплетен въпрос; poser une colle а un candidat задавам труден въпрос на кандидат (на изпит); 3. подготвителни упражнения за изпит; 4. наказание на ученик, състоящо се в оставането му в училище след часовете. Ќ chier dans la colle преувеличавам; pot de colle човек, от който не можем да се отървем; vivre а la colle живея на съпружески начала без брак; c'est de la colle, ton riz твоят ориз се е разварил, слепнал се е; peinture а la colle темпера. Ќ Hom. col. -
15 coller
v. (de colle) I. v.tr. 1. лепя, залепвам; coller un timbre sur une enveloppe залепвам марка на плик; 2. coller qqch. а, contre прилепвам, притискам, допирам; coller son visage contre la vitre прилепвам лице в стъклото; 3. бистря, избистрям; coller du vin бистря вино; 4. напоявам, импрегнирам; 5. прен., разг. налагам наказание (на ученик); запушвам някому устата; 6. coller qqn. задавам труден въпрос, на който изпитваният не може да отговори; скъсвам някого на изпит; 7. давам, предавам; coller un rhume предавам хрема; il m'a collé son chien той ми даде кучето си (със задължението да се грижа за него); coller une baffe удрям плесница; 8. разг. coller qqn. мъкна се постоянно след някого; il me colle! той се мъкне постоянно след мене; 9. v.tr.ind. coller а залепвам, прилепвам за; le pneu colle а la route гумата прилепва към пътя; II. v.intr. 1. разг. прилепвам; le timbre colle марката залепва; 2. прилепвам (за дреха); 3. жумя по време на игра на криеница; se coller 1. se coller а, contre qqch. залепвам се за нещо; 2. разг. живея с партньор без брак. Ќ ça colle bien разг. работата върви добре, нещата си пасват; coller qqn. au mur разстрелвам някого; se faire coller разг. пропадам на изпит; coller aux fesses de qqn. разг. мъкна се постоянно след някого; coller а la peau de qqn. неразделен съм с някого. Ќ Ant. arracher; admettre; s'écarter. -
16 commencer
v. (lat. pop. °cominitiare, de cum et initium "commencement") I. v.tr. почвам, започвам, начевам; commencer un travail започвам работа; commencer le combat започвам битка; commencer un élève ост. давам първи уроци на ученик; II. v.tr.ind. commencer de (littér.), а (et l'inf.) 1. започвам; commencer а faire qqch. започвам да правя нещо; commencer de parler започвам да говоря; il commence а pleuvoir започва да вали; 2. commencer par започвам най-напред с; le film commence par l'arrivée du personnage а Paris филмът започва с пристигането на героя в Париж; III. v.intr. започвам; le spectacle commence представлението започва. Ќ Ant. aboutir, accomplir, achever, conclure, continuer, finir, terminer. -
17 confisquer
v.tr. (lat. confiscare, de fiscus "fisc") 1. конфискувам; 2. отнемам временно предмет от ученик или дете; 3. прен. вземам нещо, което не ми принадлежи. Ќ Ant. rendre, restituer. -
18 consigne
f. (de consigner) 1. нареждане, заповед, предписание; парола; donner une consigne издавам нареждане; observer la consigne спазвам нареждането; 2. домашен арест; лишаване от отпуск; 3. багажно отделение, гардероб (на гара); laisser sa valise а la consigne оставям куфара си на гардероб. consigne automatique автоматичен гардероб (на гара и др.); 4. наказание на ученик да стои в училище след часовете; 5. сума, която се заплаща за амбалажа на стоки при покупка, и която може да се възстанови след това при връщането му. Ќ manger la consigne разг. забравям, пропускам да изпълня това, което е поръчано (за войник); brûler la consigne нарушавам нарежданията. -
19 consigner
v.tr. (lat. consignare "sceller") 1. давам заповед, заповядвам; 2. подлагам на домашен арест; лишавам от отпуск; 3. влагам, оставам на съхранение, оставям на гардероб (в жп. гара и др.); consigner sa valise оставям куфара си (на гардероб); 4. записвам, взимам бележка; consigner une pensée sur un carnet записвам мисъл в бележник; 5. оставям сума на депозит или като гаранция; 6. наказвам ученик да остане в училище след часовете; 7. забранявам достъпа до нещо; consigner sa porte а qqn. забранявам на някого да идва в дома ми; 8. фактурирам амбалаж на стока при покупката Ј, който след това може да се върне и парите за него да се получат обратно. Ќ Ant. déconsigner, retirer, omettre, taire; délivrer, libérer. -
20 copie
f. (du lat. copia "abondance") 1. препис, копие; copie fidèle d'un texte вярно, точно копие на текст; 2. репродукция; 3. печ. ръкопис, от който се набира; 4. чернова; 5. контролна писмена работа или задача на ученик, написана на лист; ramasser les copies събирам писмените работи; 6. двоен лист с формат на ученическа тетрадка; 7. копие от кинофилм; 8. имитация, плагиатство; 9. човек, който имитира маниерите или говора на друг. Ќ pour copie conforme вярно с оригинала; journaliste en mal de copie разг. журналист, на когото липсва сюжет за статия; pisseur de copie слаб журналист, който пише много, но зле. Ќ Ant. modèle, original.
См. также в других словарях:
ученик — ученик … Нанайско-русский словарь
УЧЕНИК — УЧЕНИК, ученика, муж. 1. Учащийся в школе (низшей или средней). Ученик сельской школы. Ученик городской школы. Ученик 2 класса. || Подросток, обучающийся какой нибудь профессии, подмастерье, находящийся в выучке у кого нибудь. Ученик у кустаря. 2 … Толковый словарь Ушакова
ученик — Воспитанник, питомец, учащийся, студент, школьник (абитуриент; гимназист, кадет, лицеист, академист, лесник, естественник, математик и проч. ; ученица, воспитанница, питомка, гимназистка, институтка, курсистка, студентка); последователь,… … Словарь синонимов
УЧЕНИК — УЧЕНИК, а, муж. 1. Учащийся средней школы, профессионально технического училища. У. пятого класса. Первый у. (лучший). 2. Человек, к рый учится чему н. у кого н. У. мастера. У. слесаря. У. продавца. 3. Последователь какого н. учения (во 2 знач.); … Толковый словарь Ожегова
Ученик — см. Студент (Источник: «Афоризмы со всего мира. Энциклопедия мудрости.» www.foxdesign.ru) … Сводная энциклопедия афоризмов
УЧЕНИК — со стажем. Жарг. шк. Шутл. ирон. Второгодник. ВМН 2003, 139 … Большой словарь русских поговорок
УЧЕНИК — (apprentice) Молодой работник, который подписал контракт (indenture) – договор между учеником и хозяином или условия договора между учеником и хозяином (articles of apprenticeship), выразив согласие обучаться определенной профессии в течение… … Словарь бизнес-терминов
Ученик — (disciple), обучающийся или познающий. Так обычно называли первых последователей Иисуса Христа. В евр. об ве эпохи Иисуса мн. религ. наставники собирали учеников и обучали их толковать Священное писание. Последователи Иисуса отличались от этих… … Всемирная история
ученик — сущ., м., употр. часто Морфология: (нет) кого? ученика, кому? ученику, (вижу) кого? ученика, кем? учеником, о ком? об ученике; мн. кто? ученики, (нет) кого? учеников, кому? ученикам, (вижу) кого? учеников, кем? учениками, о ком? об учениках; сущ … Толковый словарь Дмитриева
Ученик — У этого термина существуют и другие значения, см. Ученик (значения) … Википедия
Ученик — (Мат.10:24 ) лицо, пользующееся уроками и наставлениями от другого. В Н.З. слово ученик означает последователей какого либо учителя, как например Иоанна Крестителя (Мат.9:14 ), равно как и апостолов Господа Иисуса Христа. Это название иногда… … Библия. Ветхий и Новый заветы. Синодальный перевод. Библейская энциклопедия арх. Никифора.
