-
1 gymnastique
adj. et f.(lat. d'o. gr. gymnasticus) 1. adj. гимнастически; entraînement gymnastique гимнастически упражнения; 2. f. гимнастика; gymnastique aux agrès уредна гимнастика; gymnastique au sol земна гимнастика; 3. серия от акробатични движения за справяне с особена ситуация. Ќ pas de gymnastique отмерена, стегната стъпка при тичане; gymnastique rythmique аеробика; gymnastique culturiste културизъм; gymnastique de l'esprit гимнастика на ума, упражнения за развиване на ума. -
2 accouchement
m. (de accoucher) 1. раждане; accouchement prématuré преждевременно раждане; accouchement de jumeaux близнене; 2. израждане ( от доктор на родилка), бабуване, акуширане; faire un accouchement акуширам; 3. прен. голям труд, напрежение на ума. -
3 affaiblissement
m. (de affaiblir) обезсилване, изнемощялост; омаломощаване; отслабване; affaiblissement de l'esprit (de la mémoire) отслабване на ума (паметта); affaiblissement de la vue отслабване на зрението; affaiblissement du cњur отслабване на сърцето. -
4 boule
f. (lat. bulla "bulle", puis "boule" creuse) 1. топка; 2. нар. кълбо; 3. разг. глава; лице; 4. (Белгия) бонбон. Ќ perdre la boule изгубвам си ума; boules Quies топчета за запушване на ушите (при силен шум); boule de neige топка сняг; faire boule de neige нараствам, увеличавам обема си (подобно на топка сняг, която се търкаля); avoir une boule dans la gorge трудно ми е да преглъщам (поради емоция); boule de signaux сигнализационен буй (по бреговете на море); en boule във форма на топка; se mettre en boule разгневявам се; avoir les nerfs en boule нервен, ядосан съм; boule de billard билярдна топка; напълно плешива глава; avoir les boules разг. писна ми, изнервям се. -
5 conquérant,
e adj. et n. (de conquerir) 1. завоевателен, победоносен; 2. m. завоевател; 3. m., f. човек, който завладява сърцата и ума на хората; 4. adj. разг. un air conquérant, претенциозен и неискрен. -
6 consulter
v. (lat. consultare) I. v.tr. 1. искам мнение, съвет; консултирам, допитвам се до; consulter un ami допитвам се до приятел; 2. разглеждам внимателно, правя справки; consulter un dictionnaire правя справки в речник; consulter sa montre гледам часовника си; 3. изпитвам, проверявам; consulter son esprit изпитвам ума си; 4. лит. водя се от, слушам гласа на; consulter sa raison слушам гласа на разума; II. v.intr. 1. ост. съвещавам се, обсъждам; 2. преглеждам болни; давам консултации; se consulter съветвам се, съвещавам се. Ќ Ant. conseiller, répondre; écarter, négliger. -
7 contention1
f. (lat. contentio, de contendere "lutter") 1. напрежение на ума; 2. ост. прение, спор, свада, диспут. -
8 cultiver
v.tr. (lat. médiév. cultivare, de cultus, p. p. de colere) 1. обработвам, отглеждам; cultiver la terre обработвам земята; cultiver la vigne отглеждам лозата (като растение); 2. развивам, образовам; cultiver l'intelligence развивам интелекта; 3. отдавам се на; занимавам се със; cultiver les sciences занимавам се с наука; 4. поддържам приятелски връзки с някого (с користна цел); se cultiver образовам се, уча се, развивам си ума. -
9 danser
v. (frq. °dintjan) I. v.intr. танцувам, играя; подскачам, скачам; II. v.tr. изпълнявам танц; танцувам; danser une valse танцувам валс; se danser танцувам се; le menuet ne se danse plus менуетът не се танцува вече. Ќ faire danser la caisse разг. крада от касата; faire danser l'anse du panier разг. крада от господаря при покупки; faire danser les écus разг. пръскам много пари; ne pas savoir sur quel pied danser разг. загубвам си ума. -
10 élasticité
f. (lat. sc. elasticitas) 1. еластичност; 2. прен. гъвкавост; élasticité de l'esprit гъвкавост на ума. -
11 falloir
v.imp. (lat. pop. °faillire, class. fallere "tromper, manquer а") 1. трябва, нужно е, налага се, необходимо е; il faudrait би трябвало; il faut que (+ subj.) необходимо е, трябва, налага се; il faut que je vous parle налага се да ви говоря; il le faut трябва, необходимо е; il faut (+ inf.) трябва да е, сигурно; il faut avoir perdu l'esprit трябва да е загубил ума си; 2. в съчет. s'en falloir липсвам, не достигам; il s'en faut de beaucoup, il s'en faut bien; tant s'en faut напротив; peu s'en faut почти; un homme comme il faut добре възпитан човек, човек на място. -
12 gâteux,
se adj. et n. (de gâter) 1. който не задържа, изпуска (урина); un malade gâteux, болен, който не задържа урина; 2. разг. слабоумен, който се е вдетинил; 3. m., f. болен, който не задържа, изпуска (урина); 4. m., f. слабоумен старец; старец, който се е вдетинил; 5. който е загубил ума си по някого. -
13 idée
f. (gr. idea "forme visible") 1. понятие, представа; идея; l'idée du beau, du bien представа (понятие) за красивото, за доброто; donner une idée de давам (обща) представа за; 2. идея, мисъл, замисъл; l'idée fondamentale d'une њuvre основната идея на творба; 3. възглед, схващане, мнение; идея; idées politiques политически възгледи; idée reçue предразсъдък; 4. намерение; changer d'idée променям намерението си; 5. въображение, идея. Ќ avoir en idée имам наум; cette idée a fait son chemin тази идея си е пробила път (наложила се е); idée fixe фикс-идея; se forger des idées въобразявам си несъществуващи неща; se mettre dans l'idée вкарвам си в ума (главата); une idée; une idée de разг. много малко от; avoir une haute idée de soi претенциозен съм, имам високо мнение за себе си; avoir des idées noires имам черни мисли; idée-force водеща идея; ne faire qu'а son idée карам както си знам. -
14 lieue
f. (lat. leuca, d'o. gaul.) 1. миля, левга (мярка за разстояние); lieue kilométrique километрична левга (разстояние от 4 км); lieue de terre (lieue commune) земна левга (4444 м); lieue marine морска левга (5555,5 м); 2. прен. голямо разстояние. Ќ être а cent lieues de là и през ума не ми е минало. -
15 nord
m. (angl. north) 1. север; au nord на север; 2. Nord Север, северни страни; dans le nord на север; 3. adj. северен; le pôle nord северен полюс. Ќ perdre le nord изгубвам ума и дума; l'étoile du nord полярна звезда. Ќ Ant. sud, midi. -
16 parler1
v. (lat. ecclés. parabolare) I. v.intr. 1. говоря, приказвам; parler1 du nez говоря през носа, гъгна; parler1 а tort et а travers говоря както ми дойде на ума; faire parler1 de soi правя да се говори за мен, ставам известен, прочувам се; parler1 en public говоря пред хора, на събрание; а proprement parler1 собствено казано; а parler1 franc откровено казано; а parler1 sérieusement ако говорим сериозно; 2. затрогвам; грабвам, унасям; parler1 au cњur затрогвам сърцето; 3. в съчет. parler1 de (+ inf.) имам намерение, възнамерявам; il parlait d'émigrer en France смяташе, имаше намерение да емигрира във Франция; 4. loc. prép. sans parler1 de като не се смята, без да смятаме; II. v.tr. говоря; parler1 le français владея, говоря френски; parler1 musique, littérature, politique говоря на музикални, литературни, политически теми; se parler1 1. говоря си; 2. говорим си. Ќ une façon de parler1 така се казва, така е думата; parler1 français comme une vache espagnole говоря развалено френски; parler1 mal de qqn. клеветя, критикувам някого; parler1 а un sourd говоря на някого, който нищо не разбира; parler1 comme un livre, parler1 d'or говоря умно; parler1 pour ne rien dire говоря празни думи; vous parlez (tu parles) d'or! златна ви (ти) уста! parler1 d'abondance говоря свободно, като импровизирам; en parler1 а son aise говоря, дискутирам за нещо вяло, понеже не съм засегнат, заинтересован; parler1 par B et F груб, недодялан съм; parler1 а son bonnet говоря си сам; parler1 boutique говоря за работа, по професионални въпроси; parler1 cheval говоря неправилно; parler1 de choses et d'autres говоря на различни теми, за това-онова; parler1 а cњur ouvert говоря открито, искрено; parle а mon cul, ma tête est malade отказвам да слушам някого, който ме отегчава; parler1 entre ses dents говоря тихо, за да не ме чуят; parler1 dans le désert говоря без да ме слуша някой; parlez а votre écot не се меси в чужда работа, гледай си работата; parler1 français прен. говоря ясно, разбираемо, без двусмислици; parler1 dans son gilet говоря тихо; parler1 au goulot пия колкото искам (вино); parler1 gras говоря неприлично; parler1 latin devant les Cordeliers ост. на краставичар краставици продавам; parle (parlez) pas de malheur! в никакъв случай; parler1 petit nègre говоря лошо френски; parler1 de la pluie et du beau temps говоря за незначителни неща; parler1 aux rochers говоря пред безразлични слушатели. Ќ Ant. taire (se). -
17 perceptif,
ve adj. (du lat. perceptum) филос. който може да бъде възприет чрез сетивата, чрез ума. -
18 perception
f. (lat. perceptio) 1. събиране на данъци; 2. длъжност на бирника; 3. филос. възприятие, способност за възприемане чрез сетивата, чрез ума; 4. ост. идея, образ, понятие. -
19 perdre
v. (lat. perdere) I. v.tr. 1. губя, изгубвам, загубвам; perdre au jeu губя в игра; perdre sa place губя мястото си; perdre son père, son mari изгубвам баща си, мъжа си (умират); 2. изпускам, пропускам, изтървавам; ne perdre aucune occassion de не изпускам случай да; 3. погубвам, уронвам престижа, опозорявам; губя от качествата си; претърпявам загуба; II. v.intr. мор. спадам, губя, намалявам; la marée perd настъпва отлив; se perdre 1. губя се, изгубвам се, загубвам се; изчезвам; 2. se perdre dans, en потъвам, вглъбявам се; 3. погубвам себе си; 4. развращавам се. Ќ perdre le latin обърквам се (губя ума и дума); perdre contenance губя самообладание; perdre du terrain отстъпвам, губя; perdre du poids отслабвам; perdre la parole онемявам, ставам безмълвен; perdre le souffle задъхвам се; perdre la vie умирам; perdre connaissance припадам; perdre courage загубвам смелост; perdre la tête (la boule, la boussole, la tramontane) полудявам; perdre pied в затруднение съм; se perdre en conjectures губя се в догадки, много съм озадачен. Ќ Ant. gagner. -
20 photographier
v.tr. (de photographie) 1. фотографирам, снимам; 2. прен. описвам точно, възпроизвеждам точно; 3. запомням, запечатвам в ума си.
- 1
- 2
См. также в других словарях:
УМА — Украинская медицинская ассоциация с 2002 http://yma.org.ua/ мед., организация, Украина УМА Универсальное международное агентство http://avia tourism.com.ua/ авиа, организация, транспорт … Словарь сокращений и аббревиатур
умаїти — дієслово доконаного виду … Орфографічний словник української мови
Ума — (санскр. Umâ) в индийской мифологии имя дочери Химавата, находящейся в супружестве с Шивой и получающей в более поздние эпохи индийской мифологии многочисленные другие прозвища. Имя Ума самое древнее и появляется впервые, как имя… … Википедия
ума — хватает ума • обладание, оценка, достаточность хватило ума • обладание, оценка, достаточность … Глагольной сочетаемости непредметных имён
Ума Турман — Uma Thurman Имя при рождении: Ума Каруна Турман Дата рождения: 29 апреля 1970 (3 … Википедия
Ума Термэн — Ума Турман Uma Thurman Имя при рождении: Ума Каруна Турман Дата рождения: 29 апреля 1970 (3 … Википедия
Ума Турман — Американская актриса Ума Турман (Uma Karuna Thurman) родилась 29 апреля 1970 г. в Бостоне, Массачусетс (США), в необычной семье. Ее отец Роберт Турман – профессор Колумбийского университета, специалист по восточным религиям. Он стал первым… … Энциклопедия ньюсмейкеров
Ума лишиться — потерять разсудокъ. Спятить, своротить, сходить съ ума. Ср. Страшно Ума лишиться! легче умереть. А. С. Пушкинъ. Русалка. 4. Князь. Ср. И у окна Сидитъ она... и все она! Онъ такъ привыкъ теряться въ этомъ, Что чуть… … Большой толково-фразеологический словарь Михельсона (оригинальная орфография)
Ума палата, да разума маловато — Ума палата, да разума маловато. Ума палата, да другая не почата (съ избыткомъ). Ума палата, да не покрыта (уменъ, но бѣденъ). Ср. Вотъ гдѣ сила воли, вотъ ума палата. Ломоносовъ (о Екатеринѣ Великой). Мировичъ. 2. См. Палата. См. Умен, да не… … Большой толково-фразеологический словарь Михельсона (оригинальная орфография)
ума палата — См. умный... Словарь русских синонимов и сходных по смыслу выражений. под. ред. Н. Абрамова, М.: Русские словари, 1999. ума палата прил., кол во синонимов: 9 • … Словарь синонимов
ума́слить(ся) — умаслить(ся), умаслю(сь), умаслишь(ся) … Русское словесное ударение
