-
1 кой
(коя, кое, кои) I. мест 1. (в пряк въпрос) qui? qui? quel, quels, quelles; (винителен падеж) кого? qui? qui est-ce que? (дателен падеж) кому а qui? а qui est-ce que? 2. разг а) (във въпросително изречение със значение никой (не) qui est-ce qui, а qui (personne, а personne); б) за усилване на отрицанието, в съчет кой ти, кой му qui jamais; кой ти мисли за това сега qui jamais penserait а cela maintenant; 3. в съчет кой не, кой ли не (всички) qui est-ce qui ne (tout le monde); 4. пред отн. мест или нрч chacun; 5. разг (при изброяване) кой..., кой qui..., qui (l'un, l'autre); II. съюз 1. в пряк въпрос qui? 2. в съчет има кой il y a bien qn; III. като прил (в пряк и непряк въпрос) quel, quelle, quels, quelles; IV. отн. мест qui, celui qui, quiconque; а кой (и) да е qui que ce soit, n'importe qui; кой знае как qui sait comment, on ne sait comment; кой знае колко пренебр tellement; кой от кой l'un que l'autre; не знам кой си un certain; с кои очи? avec quel toupet? -
2 еди-кой
си, еди-коя си, еди-кое си неопр мест un certain, une certaine. -
3 ден
м 1. jour m; празничен ден jour de fête, jour férié; пазарен ден jour de marché; дъждовен ден un jour de pluie; живея от ден за ден vivre au jour le jour; добър ден! bonjour! той слабее от ден на ден il s'affaibit de jour en jour; в наши дни de nos jours; слънчев ден un jour ensoleillé, une journée de soleil; делничен ден jour ouvrable; осемчасов работен ден une journée de huit heures; работя ден и нощ travailler nuit et jour; намален работен ден journée de travail réduite; работя през целия ден travailler toute la journée (tout le long du jour); след два дни deux jours après, le surlendemain; през ден tous les deux jours; ден след ден un jour après l'autre; посред бял ден en plein jour, au grand jour; en plein midi; au su et au vu de tous; кой ден от месеца? quantième du mois? кой ден сме днес? c'est le combien (du mois) aujourd'hui?; свободен ден jour de congé; вземам (получавам) един ден отпуск prendre (obtenir) un jour de congé; имен ден jour de fête; c'est son (mon, ton) jour; един ден път un jour de chemin (de voyage); работен ден jour de travail; почивен ден jour de repos; рожден ден anniversaire m; пропилявам дните си gaspiller ses jours; утрешният ден l'avenir а бели пари за черни дни garder une poire pour la soif; герой на деня (c'est) le héros du jour, l'homme du jour; ясно като бял ден c'est clair comme le jour; през един хубав (прекрасен) летен ден par un beau jour d'été; в онзи паметен ден en ce jour mémorable. -
4 сват
м 1. père du beau-fils, père de la belle-fille (vis а vis des parents de la fille ou du fils); 2. parent par alliance а не ми e ни брат, ни сват il ne m'est parent ni d'Eve ni d'Adam; ще видим кой кум, кой сват vous allez voir се que vous allez voir, on verra de quel bois je me chauffe. -
5 абатство
ср abbaye f; (като длъжност) при (през) абатството на (еди-кой си) sous l'abbé (d'un tel). -
6 бръснат
прил rasé, e; хубаво бръснат rasé de près а кой те пита бръснат ли е владиката mêle-toi de ce qui te regarde. -
7 виждам
гл 1. voir, s'imaginer, se représenter; 2. прен voir, gagner, toucher; 3. прен (разбирам, схващам) voir, comprendre, entendre, entrevoir; разг piger, encaisser; 4. прен (преживявам) voir, vivre, éprouver, subir; 5. (помислям) voir, penser; виждам се 1. se voir, se rencontrer; вижда ми се il me semble, il me paraît; да му се не види (макар)! zut! (alors) au diable! а да би мирно седяло, не би чудо видяло si tu avais filé doux, tu n'en serais pas arrivé là; виждам бял свят naître; voir le jour; да видят свят voir du monde, voyager; да ти видя гърба! va-t-en! file! décampe! fiche- moi la paix! догдето ти очи видят а perte de vue; когато си видиш врата jamais, quand les poules auront des dents; кой накъдето види а tout vent; където (накъдето) ми видят очите n'importe où; ще си видим сметките nous allons régler, arranger nos comptes; виждам сламката в окото на съседа си, а не виждам гредата в своето voir une paille dans l'њil de son voisin et ne pas voir une poutre dans le sien. -
8 вятър
м 1. vent m; духа вятър il vente, il fait du vent, le vent souffle (siffle); северен, южен, източен, западен вятър le vent du nord, du sud, d'est, d'ouest; добър, попътен вятър vent propice, favorable; bon vent, vent arrière; противен вятър vent contraire; лек вятър brise f, petit vent frais et doux; пасатни ветрове vents alizés; горен вятър vent d'amont; долен вятър vent d'aval; силен вятър grand vent, vent fort (voilent); gros vent, fort coup de vent; vent а écorner les bњufs; студен (северен) вятър aquilon m; духа силен вятър il fait grand vent; vent carabiné; 2. като межд вятър (работа)! chose vaine, bernique! c'est une absurdité! ce sont des promesses en l'air! tout ça c'est de la balançoire! c'est absurde (de)! ce sont des paroles vides! tout ça c'est des histoires! tout ça c'est de la frime! а червен вятър мед érysipèle m (érésipèle m); вятър го вее c'est un hurluberlu; c'est un évaporé (une tête de linotte), c'est un écervelé (étourdi; une personne insignifiante); гоня вятъра s'épuiser en vains efforts (en efforts inutiles); se battre contre des moulins а vent; говоря, приказвам на вятъра parler en l'air; taper (desserter) dans le vide, prêcher dans le désert; donner des coups d'épée dans l'eau; perdre son temps en discours inutiles, perdre ses paroles; c'est peine perdue de parler de la sorte; разг perdre sa salive; c'est comme si je chantais; за вятъра en vain; разг pour le roi de Prusse; pour des prunes; vainement; c'est peine perdue; perdre sa peine, des efforts en pure perte; tout cela ne sert а rien; tout cela est sans intérêt (sans utilité); кой ви вятър довея quel bon vent vous amène; обръщам се, накъдето духа вятърът tourner (virer) а tout vent (а tous les vents); tendre les voiles du côté d'où vient le vent; girouette f (politique); caméléon m (politique), sauteur m, arlequin m, nageur m, faire de l'opportunisme; от дъжд на вятър de temps en temps, de temps а autre правя някому вятър flatter qn, passer de la pommade а qn; flagorner qn; brûler de l'encens devant qn; който сее ветрове, жъне бури semer le vent et récolter la tempête. -
9 за
предл 1. (за посока) pour; пътувам за Париж je voyage pour Paris; 2. (за посочване на лице, предмет, към който се отнася действието) pour; какъв съм аз за тях ? que suis-je pour eux? 3. (по случай) pour, а l'occasion de; 4. (за цена) pour; купих го за 1000 лева je l'ai acheté pour 1000 leva; 5. (за кой път) pour; за последен път pour la dernière fois; 6. (за време) pour, en; заминавам за няколко дни je pars pour quelques jours; 7. (за цел) а; четка за зъби brosse а dents; 8. (за означаване място на връзката) par; хванах го за ръката je l'ai saisi par le bras; 9. в съчет с глаголи а) мисля за, говоря за, спомням си за и др. penser (а, de), parler de, se souvenir de; б) сгодявам за, женя за fiancer а, marier а; в) минавам за, избирам за passer pour, élire pour; назначавам за, обявявам за nommer pour (comme), déclarer pour (comme); 10. (в съчет с отвлечени съществителни) par, а; за щастие par bonheur; за съжаление par malheur; 11. в съчет за да afin de (que), pour а бели пари за черни дни (garder) une poire pour la soif; всяко чудо за три дни tout nouveau tout beau; за бога pour l'amour du ciel (du dieu); ръка за ръка la main dans la main; що за quelle sorte (espèce) de; en voilà. -
10 защо
1. нрч (при въпрос) pourquoi; pour quelle raison; 2. съюз (свързва подчинено с главно изречение) pourquoi; 3. в съчет ето защо voilà pourquoi, c'est pourquoi; защо не pourquoi pas; има (няма) защо il y a de quoi, cela vaut bien la peine (il n'y a pas de quoi, cela n'en vaut pas la peine); кой знае (не знам, неизвестно) защо qui sait pouquoi, je ne sais (pas) pourquoi, on ne sait pourquoi. -
11 зная
(знам) гл 1. savoir; зная да шия savoir coudre; не зная какво да правя ne savoir que faire; доколкото зная autant que je sache, а ce que je sais; 2. connaître; не зная ignorer; зная го само по име je ne le connais que de nom; 3. entendre, posséder, connaître; той си знае добре занаята il entend bien son métier; зная се 1. разг se connaître soi-même (savoir ce que l'on veut); 2. se connaître (l'un l'autre); ние се знаем от деца on se connaît depuis l'enfance; 3. само в 3 л. знае се on sait, il est notoire а зная си своето n'en faire qu'а sa tête; както си зная comme je le puis, comme j'en ai l'habitude; и баба знае tout le monde en peut faire autant, merci bien; зная не е кой знай какво а) ce n'est pas grand-chose, ce n'est pas très intéressant (important); б) ce n'est pas la mer а boire; не искам да зная je ne veux pas en entendre parler; то се знае cela s'entend, cela va sans dire, c'est certain, cela va de soi. -
12 показвам
гл 1. montrer, faire voir, présenter; exposer; (за продан) étaler; юр produire, exhiber; manifester, faire paraître; laisser voir; показвам документите си présenter ses papiers; показвам стоки exposer (étaler) des marchandises; 2. montrer, indiquer; désigner, marquer; показвам с пръст montrer (indiquer) du doigt; 3. montrer, faire connaître; prouver, démontrer, faire comprendre; показвам се 1. se montrer, paraître, se faire voir; 2. se montrer; faire semblant de; affecter; se laisser voir; показвам се сърдит faire semblant d'être en colère, affecter la colère; а ще му покажа кой съм аз je vais lui montrer de quel bois je me chauffe; не смея да си покажа носа (главата) навън ne pas oser montrer le nez, ne pas oser montrer le bout de son nez; показвам някому вратата montrer la porte а qn; показвам си рогата laisser passer (montrer) le bout de l'oreille. -
13 работа
ж 1. travail m, besogne f, labeur m; разг boulot m; изследователска работа travail de recherche; полска работа travaux des champs; умствена работа travail intellectuel; физическа работа travail manuel; 2. emploi m, charge f, fonction f, gagne-pain m, profession f; 3. devoir m; домашна работа devoir m; дипломна работа travail de diplôme, thèse f, mémoire m; класна работа devoir en classe, composition f; 4. affaires f pl; държавни работи affaires d'Etat; Министерство на външните работи Ministère des affaires étrangères; Министерство на вътрешните работи Ministère de l'intérieur; паричните работи affaires d'argent; 5. (положения, обстоятелства, условия) conditions f pl, circonstances f pl, affaires f pl, choses f pl; 6. (тежка, неприятна) corvée f а божа работа c'est l'affaire du bon Dieu; влиза ми в работата cela me regarde; влизам в работа faire l'affaire; вятър работа! baliverne! гледай си работата а) mêle-toi de ce qui te regarde) б) ne t'en fais pas! гледам си работата faire bien son travail; голяма работа! la belle affaire que cela! днешната работа не отлагай за утре ne remets pas au lendemain ce que tu peux faire le jour même; започвам работа se mettre au travail; започвам някаква работа (труд) mettre un ouvrage sur le chantier; лесна работа! a) ne t'en fais pas! б) on verra; извършвам много работа abattre de la besogne; не ми е работа je m'en fiche, ça ne m'intéresse nullement, cela ne me regarde pas; не е кой знае каква работа cela (ce) n'est pas la mer а boire; не му е чиста работата il y a qch de louche dans ses affaires; не ти е работа tu ne peux pas t'imaginer, tu ne peux pas te rendre compte, c'est inimaginable; отварям на някого работа donner du fil а retordre а qn; правя на някого работа s'enteremettre pour faire un mariage; празна работа! balivernes! работа на акорд travail а forfait; работа на парче travail а la pièce (aux pieces); работата е опечена l'affaire est dans le sac, j'ai l'affaire en poche; работата върви като по мед и масло tout va comme sur des roulettes; спукана ми е работата s'en est fait de moi, je suis fuchu, l'affaire est dans l'eau; стига работа! bas l'ouvrage! чудна работа! c'est étrange! c'est éxtraordinaire! c'est etonnant! ще си имам работа с някого j'aurai des ennuis avec qn. -
14 разправям
гл 1. raconter, narrer, rapporter, faire le récit de, débiter, relater; 2. parler, dire; разправят, че on dit que; разправям се 1. discuter, se disputer (avec qn); 2. régler ses comptes (avec qn); 3. (занимавам се) s'occuper de qch а на друг ги разправяй! va t'en voir s'ils viennent! кой каквото ще да разправя quoi qu'on dise. -
15 той
лично мест 1. вин падеж него, го; дат падеж нему, му il, lui, le; той пристигна il vient d'arriver; тя и той elle et lui; видяхме го nous l'avons vu; казаха му on lui a dit; 2. (този) ce, cet; ти спомняш ли си кой бе той? tu te rappelles qui c'était?
См. также в других словарях:
КОЙ — мест. который, какой (см. кое). Кой день прошел, тот до нас дошел, ·т.е. дожили до него. Кой сюда, кой туда, а коя ни с места. Кое снадобьеце давали вчера, того и пожалуйте. Кой леший тебя угораздил! Кой след тебе соваться туда! Кой приходил, кая … Толковый словарь Даля
КОЙ-КАК — КОЙ КАК, КОЙ КАКОЙ, КОЙ КОГДА, КОЙ КТО, КОЙ ЧТО. см. кое как и т.д. Толковый словарь Ушакова. Д.Н. Ушаков. 1935 1940 … Толковый словарь Ушакова
КОЙ — КОЙ, кая, кое, мест. 1. вопрос. Который? какой? (обл.). « А кой тебе годик? Шестой миновал.» Некрасов. 2. относ. Который (книжн. устар. и канц., употребление см. §73). «Раздельный акт, в коем с точностью определяется, какие угодья его двум… … Толковый словарь Ушакова
КОЙ-КАК — КОЙ КАК, КОЙ КАКОЙ, КОЙ КОГДА, КОЙ КТО, КОЙ ЧТО. см. кое как и т.д. Толковый словарь Ушакова. Д.Н. Ушаков. 1935 1940 … Толковый словарь Ушакова
КОЙ-КАК — КОЙ КАК, КОЙ КАКОЙ, КОЙ КОГДА, КОЙ КТО, КОЙ ЧТО. см. кое как и т.д. Толковый словарь Ушакова. Д.Н. Ушаков. 1935 1940 … Толковый словарь Ушакова
КОЙ-КАК — КОЙ КАК, КОЙ КАКОЙ, КОЙ КОГДА, КОЙ КТО, КОЙ ЧТО. см. кое как и т.д. Толковый словарь Ушакова. Д.Н. Ушаков. 1935 1940 … Толковый словарь Ушакова
КОЙ-КАК — КОЙ КАК, КОЙ КАКОЙ, КОЙ КОГДА, КОЙ КТО, КОЙ ЧТО. см. кое как и т.д. Толковый словарь Ушакова. Д.Н. Ушаков. 1935 1940 … Толковый словарь Ушакова
КОЙ-КАК — КОЙ КАК, КОЙ КАКОЙ, КОЙ КОГДА, КОЙ КТО, КОЙ ЧТО. см. кое как и т.д. Толковый словарь Ушакова. Д.Н. Ушаков. 1935 1940 … Толковый словарь Ушакова
Кой-Яха — Характеристика Длина 14 км Бассейн Пур Бассейн рек Пур Водоток Устье Ягенетта · Местоположение 140 км по … Википедия
кой-как — См … Словарь синонимов
кой черт — нареч, кол во синонимов: 4 • на кой дьявол (46) • на кой леший (46) • на кой хрен (46) … Словарь синонимов
