случайна+среща

{in'kauntə}
I. 1. срещам (се) случайно/неочаквано (с), попадам на
2. прен. сблъсквам се с, срещам, изправен съм пред, натъквам се на
II. 1. неочаквана/случайна среща
2. сблъскване, схватка, дуел
ENCOUNTER of wits размяна на остроумия

* * *

{in'kauntъ} v 1. срещам (се) случайно/неочаквано (с); попад(2) {in'kauntъ} n 1. неочаквана/случайна среща; 2. сблъсква

* * *

схватка; срещам; сблъскване; натъквам се на;

* * *

* * *

encounter[in´kauntə] I. v 1. срещам (се с) неочаквано, попадам на; 2. сблъсквам се с (неприятел, трудности); изправен съм пред, срещам, натъквам се на (пречки и пр.); имам за противник; II. n 1. (неочаквана, случайна) среща; 2. сблъскване, схватка, стълкновение, удар; \encounter-battle воен. срещен бой; missile-target \encounter среща на ракета с целта; 3. дуел; • \encounter of wits размяна на остроумия.

{ra:n'kɔntə}
I. 1. схватка, сблъскване, двубой, дуел
2. случайна среща
II. 1. имам схватка/сблъскване/дуел с
2. срещам случайно

* * *

{ra:n'kъntъ} n фр. 1. схватка, сблъскване; двубой,дуел; 2. (2) {ra:n'kъntъ} v 1. имам схватка/сблъскване/дуел с; 2. ср

* * *

zúfällig adj случаен; eine zufällige Begegnung случайна среща; weißt du zufällig, ob... да знаеш случайно дали...; Ähnlichkeiten mit lebenden Personen sind rein zufällig прилики с действителни лица са плод на случайността.

среща {ж} [случайна]