-
1 soi
pron. pers. (du lat. se, en position accentuée) себе си, се; n'aimer que soi обичам само себе си. Ќ maîtrise de soi самообладание; revenir а soi идвам на себе си, свестявам се; être chez soi в къщи съм, у дома съм; il a de soi разбира се от само себе си; cela va de soi това се подразбира; de soi от само себе си; un autre soi-même интимният приятел. -
2 rappeler
v.tr. (de re- et appeler) 1. отзовавам, повиквам отново някого; отзовавам; rappeler son chien en le sifflant извиквам кучето си като му свиркам; rappeler un ambassadeur отзовавам посланик; Dieu l'a rappelé а lui Господ го извика при себе си (той почина); 2. напомням, припомням; rappelez-moi votre nom припомнете ми името си; je te rappelle que напомням ти, че; 3. rappeler qqn. а възвръщам някого (към живот); 4. отново повиквам, позвънявам (по телефон); 5. връщам в начална позиция или към себе си; rappeler la corde издърпвам въжето към себе си; 6. v.intr. надавам вик (за птица, която призовава другите); se rappeler 1. спомням си, припомням си; se rappeler qqch. спомням си нещо; tu te rappelles de moi? спомняш ли си за мен?; se rappeler а qqn. спомням си за някого. 2. телефонираме си отново. Ќ Ant. bannir, chasser, exiler, oublier. -
3 replier
v.tr. (de re- et plier) 1. сгъвам отново; 2. извивам, свивам, огъвам; replier une tente сгъвам палатка; 3. воен. оттеглям, евакуирам; 4. прен. затварям в себе си, вглъбявам; se replier 1. извивам се; 2. воен. оттеглям се; 3. сгъвам се; 4. вглъбявам се в себе, затварям се в себе си. Ќ replier ses manches запретвам ръкави. Ќ Ant. déplier; s'épancher; avancer. -
4 appeler
v. (lat. appellare) I. v.tr. 1. наричам, назовавам, именувам, кръщавам (с име новородено); 2. викам, повиквам; зова; appeler au secours викам за помощ; 3. удостоявам с назначение; 4. призовавам, апелирам за нещо; 5. желая, стремя се към; 6. изисквам; ce sujet appelle toute votre attention темата изисква цялото ви внимание; 7. водя след себе си, предизвиквам; le mensonge apelle le mensonge лъжата води след себе си друга лъжа; II. v. pron. s'appeler 1. наричам се, казвам се, именувам се; comment vous appelez-vous? как се казвате? 2. викам се, призовавам се. Ќ appeler en justice давам под съд; appeler qqn. en témoignage (а témoin) призовавам някого за свидетел; appeler sous les drapeaux воен. свиквам в армията. Ќ Ant. chasser, congédier, expulser, renvoyer. -
5 gober
v.tr. (d'un rad. gaul. °gobbo- "bouche") 1. лапам, гълтам, без да дъвча; 2. прен., разг. лапвам въдицата; възприемам всичко, каквото ми се каже; 3. прен., ост. преценявам, оценявам някого; se gober ост. много съм доволен от себе си, имам високо мнение за себе си. -
6 prendre
v. (lat. prehendere) I. v.tr. 1. вземам; хващам; улавям; prendre un objet du bout des doigts хващам предмет с върха на пръстите си; 2. вземам със себе си; prendre un parapluie pour sortir вземам чадър със себе си, за да изляза; 3. вземам, получавам, приемам; prenez ce livre вземете тази книга; 4. разг. крада, вземам; il lui a pris sa femme той му открадна жената; 5. нося, облечен съм в нещо; prendre le deuil облечен съм в траурни дрехи; 6. поемам, поглъщам, изяждам; prendre de la nourriture изяждам някаква храна; 7. снабдявам се с нещо, притежавам, заемам, вземам; 8. наемам, приемам на служба; 9. оженвам се, омъжвам се; prendre femme, prendre mari оженвам се, омъжвам се; 10. избирам, преценявам, черпя, почерпвам, вземам; prendre exemple de вземам пример от; 11. превземам, нападам, пленявам, хващам, залавям; изненадам; prendre en flagrant délit хващам на местопрестъплението; 12. фотографирам; prendre une photo заснемам; 13. упътвам се, поемам; prendre un chemin поемам по даден път; prendre la mer тръгвам по море; 14. искам, вземам, давам определена цена за нещо; 15. считам, смятам, преценявам, схващам, вземам, предполагам; prendre au rebours схващам, вземам в обратен смисъл; 16. събирам, натрупвам; prendre des forces натрупвам сили; 17. обхващам, обладавам (за чувство); 18. измервам; prendre la température измервам температурата; prendre les mesures измервам; 19. обърквам, вземам за; on le prenait pour un savant мислеха го за учен; 20. изнасилвам; prendre une femme de force изнасилвам грубо жена; 21. плагиатствам; prendre une idée d'un auteur плагиатствам идея от автор; 22. залавям; арестувам; la police l'a pris полицията го залови; 23. в съчет. с някои отвлечени съществителни означава действието, изразено от съществителното; prendre la liberté осмелявам се; prendre qqn. en amitié сприятелявам се с някого; prendre qqn. en haine намразвам някого; prendre soin de грижа се за; II. v.tr. 1. хващам се, прехващам се (за растение); 2. запалвам се; le feu ne prend pas огънят не се запалва; 3. замръзвам; la rivière prit реката замръзна; 4. тръгвам през, поемам; prendre а gauche поемам наляво; 5. прен. успявам, имам успех; 6. втвърдявам се (за крем, майонеза и др.); se prendre 1. вземам се; médicament qui se prend avant les repas лекарство, което се взема преди ядене; 2. закачам се; poisson qui se prend au filet риба, която се закача на мрежата; 3. замръзвам, сгъстявам се; 4. започвам; se prendre d'amitié pour qqn. започвам, завръзвам приятелство с някого; 5. прониквам се, изпълвам се от (чувство); s'y prendre действам по определен начин; 6. считам се за; вземам се за; se prendre au sérieux вземам се насериозно; 7. хващаме се един друг (за ръка и др.); 8. отнемаме си (в игра - топка и др.); 9. събираме се ( сексуално). Ќ en prendre pour son grade (son rhume) разг. обиден съм, засегнат съм много; prendre а part отвеждам настрана (за разговор); prendre au mot съгласявам се веднага; prendre congé de qqn. сбогувам се с някого; prendre connaissance de запознавам се с нещо; prendre de l'intérêt а заинтересуван съм за нещо; prendre des libertés действам смело; prendre des précautions вземам предпазни мерки; prendre du plaisir прави ми удоволствие; prendre en affection привързвам се, обиквам; prendre en mal сърдя се за нещо; prendre en soi разглеждам нещо по същество; prendre fait et cause pour привърженик съм на нещо; prendre feu запалвам с, подпалвам се; prendre froid настивам; prendre garde внимавам (пазя се); prendre la fuite побягвам; prendre l'air вземам въздух; prendre la tonsure получавам духовно звание; покалугерявам се (за католик); prendre le galop впускам се в галоп; prendre le large мор. отдалечавам се от брега; prendre le parti de qqn. вземам страната на някого; prendre les devants изпреварвам; prendre le voile покалугерявам се (за жена); prendre martre pour renard погов. излъгвам се много; prendre note вземам си бележки; prendre qqch. pour accordé считам нещо за решено; prendre qqn. sans vert изненадвам някого; prendre patience сдобивам се с търпение; prendre part вземам участие; prendre place сядам; prendre position pour (contre) вземам становище за (против); prendre ses mesures вземам мерки; prendre son repas нахранвам се; prendre son repos отпочивам си; prendre soin de вземам грижата за; грижа се за; prendre son vol политвам, хвръквам (за птица); prendre terre мор. приближавам до, слизам на брега; prendre un air давам си вид; prendre un congé вземам отпуск; prendre un rhume хващам хрема; se prendre du haut говоря високомерно. -
7 repliement
m. (de replier) 1. сгъване, огъване; 2. воен. оттегляне; 3. вглъбяване в себе си, затваряне в себе си. Ќ Ant. déploiement, expansion. -
8 revendiquer
v.tr. (du lat. vindicare "réclamer en justice") 1. предявявам иск; искам, претендирам за; revendiquer sa part d'héritage претендирам за своята част от наследството; le pays revendique un territoire occupé страната претендира за връщане на окупираната територия; 2. поемам, вземам върху себе си; revendiquer toute la responsabilité поемам цялата отговорност върху себе си ( за криминален акт). -
9 revenir
v.intr. (de re- et venir) 1. идвам отново; revenir le soir идвам отново вечерта; 2. връщам се, завръщам се revenir sur ses pas връщам се назад, по стъпките си; je reviens tout de suite връщам се веднага; revenir de l'école връщам се от училище; 3. идва ми на ума, спомням си; ce nom revient souvent dans ma mémoire това име се появява често в паметта ми; ça me revient! спомням си! 4. връщам се на; започвам отново, подновявам, възобновявам; revenir sur une question връщам се отново на някакъв въпрос; la conversation revient sur ce sujet разговорът се връща на тази тема; revenir а de meilleurs souvenirs връщам се към по-приятни спомени; 5. прен. успокоявам се; 6. избавям се, отърсвам се; revenir de ses illusions отърсвам се от илюзиите си; 7. оправям се, опомням се, съвземам се, идвам на себе си; revenir а soi идвам на себе си; 8. падам се, принадлежа; la couronne revient а lui короната се пада на него; 9. отказвам се; променям; revenir sur sa promesse отказвам се от обещанието си; 10. свеждам се, означавам; cela revient au même това означава едно и също; 11. излиза ми, струва; cela m'est revenu très cher това ми излезе много скъпо; 12. оздравявам; revenir d'une maladie оздравявам от болест; 13. в съчет. faire revenir леко запичам, запържвам; 14. ост. подхождам; cette nappe revient bien а cette table тази покривка подхожда на масата; 15. разг. ставам отново чист; après le lavage les rideaux sont revenus след изпирането завесите са чисти. Ќ il m'est revenu que узнах, че; revenons а nos moutons! да се върнем на темата! revenir sur le compte de qqn. променям мнението си за някого; il n'y a plus а y revenir не настоявайте повече; n'en pas revenir крайно съм учуден; revenir aux oreilles de qqn. достигам до ушите на някого, узнавам. -
10 sortir1
v. (p.-к. de sortir3, ou du lat. pop. °surctus, class. surrectus, de sorgere "jaillir") I. v.intr. 1. излизам; sortir1 de chez soi излизам от дома си; elle sortait peu тя излизаше рядко (на спектакли, заведения и др.); 2. излизам, тръгвам, напускам; sortir1 discrètement излизам незабелязано; 3. преставам да бъда употребяван; sortir1 de service излизам от употреба; 4. свършвам; écolier qui sort а six heures ученик, който свършва училище в шест часа; 5. излизам, освободен съм (от нещо); 6. отървавам се, освобождавам се, спасявам се, излизам; sortir1 de difficulté (d'embarras) излизам от затруднение; 7. завършвам образованието си някъде; nouvellement sorti de l'université скоро завършил университета; 8. отклонявам се, отдалечавам се; sortir1 d'un sujet отклонявам се от дадена тема; 9. излизам, отделям се; ce modèle sort de l'ordinaire този модел излиза извън обикновеното; 10. изпъквам, подавам се; les yeux lui sortaient de la tête очите му силно изпъкваха; 11. имам релеф, сила, изпъквам (за картина, мисъл и др.); 12. пониквам, появявам се; plantes qui sortent de terre растения, които поникват от земята; 13. разнасям се, разпространявам се (за топлина, миризма, искри и др.); 14. произхождам, произлизам; sortir1 du peuple произлизам от народа; 15. разхождам се; sortir1 en auto разхождам се с кола; 16. излизам, публикувам се; son livre est sorti публикуваха книгата му; 17. разливам се; rivière qui sort de son lit реката, която се разлива, прелива; 18. дерайлирам (за влак); излизам, отклонявам се от пътя (за автомобил); 19. тегля се, падам се; sujet qui sort а un examen тема, която се пада на изпит; 20. излекувам се; sortir1 de maladie излекувам се от болест; II. v.imp. излиза; il n'est rien sorti de nos recherches нищо не излезе от нашите изследвания; III. v.tr. 1. изваждам; извеждам; извличам; sortir sa voiture du garage изваждам колата си от гаража; 2. освобождавам, избавям; sortir1 d'affaire qqn. избавям някого от дадена ситуация; 3. разг. говоря, дрънкам, бръщолевя; 4. пускам на пазара, публикувам; 5. нар. пъдя, изпъждам; 6. разхождам, извеждам; sortir1 son chien извеждам кучето си; se sortir1 de разг. намирам изход. Ќ sortir1 de soi-même отказвам се от себе си; sortir1 des bornes излизам от границите; sortir1 de ses gonds излизам вън от себе си; sortir1 des rails дерайлирам, излизам от релсите; sortir1 du monde умирам; sortir1 les pieds en avant изнасят ме с краката напред ( умрял съм). -
11 toi
pron. pers. (lat. te en position accentuée "te") 1. ти, тебе; il invitera tes parents et toi той ще покани родителите ти и тебе; toi aussi ти също; 2. себе си; fais-le pour toi направи го за себе си; 3. се, си (в заповед, форма на възвратните глаголи); lave-toi измий се. -
12 absolu,
e adj. (lat. absolutus) 1. абсолютен, безграничен, безусловен; quantité absolu,e абсолютна величина; pouvoir absolu, абсолютна власт; majorité absolu,e абсолютно мнозинство; plus-value absolu,e абсолютна принадена стойност; silence absolu, абсолютна тишина; avoir une justesse absolu,e de l'oreille имам абсолютен слух; alcool absolu, чист спирт; 2. идеален, съвършен; l'amour absolu, идеална любов; 3. властен, деспотичен; nature absolu,e властна натура; 4. грам. самостоятелен; proposition absolu,e самостоятелно изречение; emploi absolu, d'un verbe transitif употреба на преходен глагол без допълнение; 5. пълен, абсолютен; le zéro absolu, абсолютна нула; 6. m. абсолютното (онова, което съществува само по себе си и не зависи от нищо). Ќ dans l'absolu, без да се сравнява с нещо, без да се държи сметка за условията. Ќ Ant. limité, partiel; imparfait; libéral; relatif; contingent. -
13 adjuger
v.tr. (lat. adjudicare) 1. юр. присъждам (в полза на една от страните); 2. давам, присъждам; adjuger un prix давам награда; 3. s'adjuger отделям си, присвоявам си, запазвам си; s'adjuger la meilleure part отделям за себе си най-хубавата част; 4. отдавам, продавам на търг. -
14 affaire
f. (de а et faire) 1. работа; c'est mon affaire това е моя работа; c'est une autre affaire това е друга работа; 2. негат. трудна, опасна история, афера; c'est une affaire épineuse това е опасна афера; se tirer d'affaire отървавам се от неприятност; il veut étouffer l'affaire той иска да потули скандала; 3. юр. дело, процес; affaire civile гражданско дело; 4. дипломатически или военен конфликт; l'affaire d'Algérie алжирският конфликт; 5. търг. сделка, афера; faire une bonne affaire правя добра сделка; chiffre d'affaires оборот; 6. pl. неща, вещи, багаж; ranger ses affaires подреждам си нещата. Ќ lettre d'affaires делово писмо; affaire de goût въпрос на вкус; affaire d'honneur дуел; avoir affaire de ост. имам нужда от; avoir affaire а qqn. имам си работа с някого; Ministères des affaires étrangères Министерство на външните работи; chargé d'affaires шарже д'афер, управляващ легация; chacun sait ses affaires всеки знае себе си; parlons affaires maintanant да поговорим за работата; pousser l'affaire trop loin прекалявам; faire des affaires занимавам се с бизнес дела; faire son affaire правя това, което обичам и мога да правя; être hors d'affaire измъквам се от трудна ситуация; faire son affaire а qqn. отмъщавам на някого; убивам го; c'est toute une affaire това е сложна работа; des affaires d'or търговски и други сделки, при които се печели добре. -
15 amener
v.tr. (de mener) 1. довеждам, докарвам; 2. влека, повличам; 3. прен. навеждам; ceci m'amène а la pensée de това ме навежда на мисълта да; 4. причинявам, докарвам; ça pourrait t'amener du désagrément това би могло да ти причини неприятности; 5. мор. amener les voiles свалям платната; 6. дърпам към себе си; pécheur qui amène son filet рибар, който дърпа, издърпва мрежата си; s'amener разг. идвам, пристигам, нося се. Ќ mandat d'amener призовка за явяване на съд; арестуване; quel bon vent vous amène? какъв вятър ви носи? -
16 appareiller2
v.tr. (de a- et pareil) 1. събирам двойка животни; 2. съчетавам, събирам две подобни неща; s'appareiller2 събирам се с подобен на себе си; съвокупявам се, съешавам се ( за птици). -
17 appartenir
(а) v.intr. (bas lat. adpertinere "être attenant") 1. принадлежа; част от нещо съм, съставлявам; appartenir а une vieille famille принадлежа на, част съм от стар род; 2. отнасям се до, във връзка съм с; 3. impers. il appartient пада се, подобава, подхожда; 4. ост. под властта съм на (за роби и др.); 5. s'appartenir принадлежа на себе си, не съм подвластен на никого. -
18 assumer
v.tr. (lat. assumere) 1. поемам (върху себе си); assumer une responsabilité поемам отговорност; 2. изпълнявам; assumer une fonction, emploi изпълнявам функция, дейност, длъжност; 3. понасям; assumer sa condition понасям, търпя положението, в което се намирам. Ќ Ant. récuser, rejeter, se décharger. -
19 aune2
f. (frq. °alina "avant-bras") стара френска мярка за дължина, равна на 1,188 м. Ќ acheter (vendre) а l'aune2 купувам (продавам) на дребно (плат); mesurer les autres а son aune2 разг. меря другите със своя аршин ( съдя за другите по себе си). -
20 aussi
adv. (lat. pop. °alidsic, de aliud "autre" et sic "ainsi") 1. също; така също; c'est aussi mon avis това е мое мнение също; 2. толкова, колкото (при сравнение); il est aussi grand que vous той е също толкова висок, колкото и вие; 3. conj. ето защо; l'égoïste n'aime que lui, aussi tout le monde l'abandonne егоистът обича само себе си, ето защо всички го изоставят; 4. loc. conj. aussi bien понеже, защото и без това; aussi bien que така както, както и; aussi peu que колкото и малко.
См. также в других словарях:
себе — частица. Разг. (употр. обычно постпозитивно при глаг. или местоим.). Подчёркивает, что действие совершается свободно, независимо. Ступай себе домой. Сяду себе в уголочке. Вы себе сидите, отдыхайте! ◁ Знай себе, в зн. нареч. Разг. Не обращая… … Энциклопедический словарь
себе — СЕБЕ, частица (разг.). Относится к глаголу сказуемому, внося значение продолжающегося свободного, независимого и как бы противопоставляемого другому действия. Сидит с. (он с. сидит), ничего не замечая. Иди с.! Тебя не трогают, и молчи с. • Ничего … Толковый словарь Ожегова
СЕБЕ — 1. СЕБЕ (без удар.) (разг.). Частица, примыкающая к предыдущему глаголу или местоимению со знач. в свое удовольствие, в своих интересах. Давай, думаю себе, посмотрю. «Смотри, уж ты хрипишь, а он себе идет вперед и лая твоего не примечает.» Крылов … Толковый словарь Ушакова
себе — 1. СЕБЕ (без удар.) (разг.). Частица, примыкающая к предыдущему глаголу или местоимению со знач. в свое удовольствие, в своих интересах. Давай, думаю себе, посмотрю. «Смотри, уж ты хрипишь, а он себе идет вперед и лая твоего не примечает.» Крылов … Толковый словарь Ушакова
СЕБЕ — 1. СЕБЕ (без удар.) (разг.). Частица, примыкающая к предыдущему глаголу или местоимению со знач. в свое удовольствие, в своих интересах. Давай, думаю себе, посмотрю. «Смотри, уж ты хрипишь, а он себе идет вперед и лая твоего не примечает.» Крылов … Толковый словарь Ушакова
себе — 1. СЕБЕ (без удар.) (разг.). Частица, примыкающая к предыдущему глаголу или местоимению со знач. в свое удовольствие, в своих интересах. Давай, думаю себе, посмотрю. «Смотри, уж ты хрипишь, а он себе идет вперед и лая твоего не примечает.» Крылов … Толковый словарь Ушакова
себе — укр. собi, блр. собе, др. русск. собѣ, ст. слав. себѣ, болг. себе (Младенов 576), сербохорв. сѐби, чак. sebȉ, словен. sebi, чеш. sobě, слвц. sеbе, польск. sobie, в. луж. sebi, н. луж. sеb᾽е. Родственно др. прусск. дат. sebbei себе , оск. sifei … Этимологический словарь русского языка Макса Фасмера
СЕБЕ 1 — СЕБЕ 1, частица (разг.). Относится к глаголу сказуемому, внося значение продолжающегося свободного, независимого и как бы противопоставляемого другому действия. Сидит с. (он с. сидит), ничего не замечая. Иди с.! Тебя не трогают, и молчи с.… … Толковый словарь Ожегова
СЕБЕ 2 — см. себя. Толковый словарь Ожегова. С.И. Ожегов, Н.Ю. Шведова. 1949 1992 … Толковый словарь Ожегова
себе — себя Словарь русских синонимов. себе предл, кол во синонимов: 1 • себя (1) Словарь синонимов ASIS. В.Н. Тришин. 2013 … Словарь синонимов
Себе — част. разг. Употребляется при подчеркивании свободы протекания действия или совершения его в удовольствие, а также в интересах того, о ком идет речь (располагаясь постпозитивно, соответственно, при глаголе или местоимении). Толковый словарь… … Современный толковый словарь русского языка Ефремовой
