разг

разг. 1. f пиянство; 2. m пияница.

разг. 1. adj дебел; 2. m, f дебелак.

разг. пис ( за котка).

1. intr 1) отивам, вървя, ходя; ir a pie ходя пеш; ir a caballo яздя; ir a pique потъвам; 2) пътувам; ir en coche, en avión, en barco, en tren, en bicicleta пътувам с кола, самолет, параход, влак, велосипед; 3) стои, прилича, отива; el luto le va bien траурът Ј отива; 4) съм, развивам се (за здраве); va de mal en peor отива от зле пҐ на зле; 5) имам посока, водя към; Este camino va a la aldea Този път води към селото; 6) простирам се; 7) с деепричастие се изразява постепенно действие, осъществяване: va anocheciendo мръква се постепенно; 8) с минало причастие замества estar: iba vestido de negro беше облечен с черно; allí va apuntado todo тук е записано всичко; ir montado яздя; 9) с предл. por: а) отивам за, търся; б) следвам кариера; ir por la música развивам се като музикант (по-често с предл. para); 10) с предл. a + infinitivo близко бъдеще време: voy a leer ще чета; 11) с предл. con + същ. озн. имам, нося в себе си + значението на същ.; ir con cuidado внимавам; ir con miedo страхувам се; 12) с предл. contra преследвам, против съм, чувствам обратното на това, което изразява съществителното; ir contra la corriente срещу, против установеното съм; ir contra la opinión de uno на противоположно мнение съм; 13) с предл. en интересува ме; nada te va en eso това не те интересува; 14) с предл. con (por) отнасям се за някого, засягам; Eso va por ti Това се отнася за теб; 15) с предл. de облечен по определен начин; voy de uniforme облечен съм униформено; 16) във възклицателни и въпросителни изречения: Ўallà voy! идвам веднага; Ўvamos! хайде!, не думай! стига! край!; Ўvamos claros! да сме наясно!; Ўvaya! хайде де! само това липсва! и таз хубава! їcuànto va? на какво се обзалагаш?; їquién va? кой? (въпрос на часови); 2. prnl 1) отивам си, чезна; 2) умирам; 3) изтичам, тека; 4) подхлъзвам се, губя равновесие; irse los pies подхлъзвам се; 5) изхабявам се, свършвам; 6) износвам се (за плат); старея; 7) изпускам се неволно (за естествени нужди); a eso voy разг. натам (към това) отивам, не съм забравил; allà se van прен., разг. все там, едно и също; приличат си, от един дол дренки са; el no va màs възможно най-доброто; estar ido прен., разг. луд съм, невероятно разсеян; ir adelante прен., разг. продължавам, напредвам; ir a lo mío (tuyo, nuestro) прен., разг. мисля (мислиш, мислим) само за себе си; ir alto пълноводен съм (за река, ручей); ir a màs разг. преуспявам, просперирам, забогатявам; ir a una имаме една и съща цел; ir bien прен., разг. добре вървя, развивам се добре; ir con uno а) прен., разг. съгласен съм с някого; б) прен., разг. на негова страна съм; ir uno descaminado а) отклонявам се от пътя; б) прен. заблуждавам се, отклонявам се от истината; ir lejos а) прен. далече съм от истината; б) преследвам голяма цел; ir pasando прен., разг. все в същото състояние съм, нямам напредък; ir uno perdido прен. губя (в състезание); írsele (írsele por alto) a uno una cosa прен., разг. не забелязвам нещо, не го разбирам; irse muriendo прен., разг. вървя бавно; мъкна се, влача се; ir sobre uno прен. по петите съм на някого; ir tirando разг. преодолявам трудностите, справям се; ir y venir непрестанно движение; ir y venir en una cosa прен., разг. настоявам, упорствам, мисля само за нещо; ni va ni viene прен., разг. ни насам, ни натам; нерешителен е; no irle ni venirle a uno nada en una cosa прен., разг. не ме интересува изобщо, не ме засяга; saber de qué va la cosa разг. наясно съм, знам за какво става въпрос (и в отрицателна форма); sin ir màs lejos прен. без да търсим другаде, без да отиваме по-надалече; irse de la mano удрям някого; irse de la lengua казвам повече, отколкото трябва, изтървавам се; irse abajo провалям се, опропастявам се; se le han ido las piernas подкосиха му се краката, падна; Ўvete a pasear (a paseo)! гледай си работата! vete a freír espàrragos; vete a esparragar; vete (idos) en hora mala разг. върви (вървете) по дяволите; vete tú a saber прен. откъде да знае човек, кой да ти каже; y yo fui y vine, y no me dieron nada заключителна фраза в приказките (в българските: И аз бях там, ядох, пих и се веселих...).

m 1) косъм; cortar un pelo en el aire прен. имам много остър ум; no falta un pelo разг. нищо не липсва; 2) събир. коса; pelo lacio права коса; pelo rizado къдрава коса; ponérsele a uno los pelos de punta разг. настръхва ми косата от страх; 3) мъх (по тялото); 4) мъх (на плод); 5) козина; цвят на козина; 6) пух; 7) сурова коприна; 8) тъмна жилка върху скъпоценен камък; 9) мастит (в гърда на жена); 10) прен., разг. мъничко, незначително нещо; pelo de aire прен. лек полъх на вятъра; pelo de camello камилска вълна; pelo de cofre (de Judas) прен., разг. а) рижа коса; б) риж човек; pelos y señales прен., разг. подробности, най-малки детайли; al pelo а) по посока на косъма; б) прен., разг. точно според желанието; навреме; a medios pelos прен., разг. полупиян; a (en) pelo разг. а) гологлав; б) яздене без седло; caérsele a alguien el pelo прен., разг. а) чувствам се много зле, когато се разкрие нещо; б) получавам упрек, наказание; contra pelo, a contrapelo прен., разг. ненавременно, неуместно; de poco pelo прен., разг. маловажен, незначителен; echar pelo прен., разг. имам много работа, работя много; estar uno hasta los pelos (el pelo) прен., разг. до гуша ми е дошло; hacer a pelo y a pluma вулг. бисексуален съм; ni un pelo нищо; por los pelos, por un pelo а) в последния момент; б) малко остава, малко липсва; tener pelos un negocio разг. трудна, объркана работа; tirarse uno de los pelos прен., разг. скубя си косата (от яд, мъка, разкаяние); un pelo прен., разг. много малко; le faltó un pelo para caer на косъм беше (без малко) да падне; pelo a pelo квит, танто за танто; de poco pelo разг. беден; no tener pelo de tonto прен. не съм вчерашен; no tener pelos en la lengua разг. нямам задръжки при говорене; tomar el pelo a uno разг., прен. подигравам се на някого.

m 1) анат. кост, кокал; 2) костилка (на плод); 3) прен. трудна, тежка работа; 4) прен. евтино, некачествено, ненужно нещо; 5) прен. неблагодарната част от работата; 6) прен., разг. костелив орех, труден човек; с тежък характер; 7) прен. преподавател, който много къса на изпит; 8) прен., разг. тяло, човек; 9) pl тленни останки; a hueso зид. градеж без хоросан; calado (empadado) hasta los huesos мокър до кости, прогизнал; dar uno con sus huesos en algún lugar прен., разг. занасям костите си някъде, посещавам; dar (tropezar, pinchar) en hueso прен., разг. удрям на камък; срещам съпротива; dar a uno un hueso que roer прен. натоварвам някого с трудна и безполезна работа; la sin hueso езикът; molerle a uno los huesos разг. смилам някого от бой, троша му костите от бой; no dejar a uno hueso sano а) тръсвам му голям бой, не оставям здрав кокал по него; б) прен., разг. гриза му кокалите; клюкарствам за някого; roerle a uno los huesos прен., разг. гриза кокалите на някого, обсъждам го; róete ese hueso прен., разг. троши си зъбите!; ser una cosa un hueso прен., разг. мъчен за разрешаване проблем; soltar la sin hueso прен., разг. а) развързвам си езика, говоря прекалено; б) избухвам в хули, обиди; tener uno molidos los huesos прен. смазан съм от умора; a otro perro con ese hueso прен., разг. не ми ги разправяй тия, не ти вярвам; при мен тия не минават; estar (quedarse) en los huesos разг. кожа и кости съм; hueso duro de roer разг. костелив орех (за човек, работа, предмет).

m 1) око; 2) ухо (на игла); 3) отвор, дупка (за дръжка на инструмент); 4) поглед, наблюдение; ten el ojo sobre él не го изпускай от очи; 5) дупка (на брава); 6) оченце (на паунова опашка); 7) арка, свод на мост, стълба; 8) шлюз (на мелница); 9) шупла (на сирене, хляб); 10) сапунисване; dar un ojo a la ropa сапунисвам дрехите; 11) закръгленост на буква; 12) извор в равнина; 13) мазни капки, плуващи в течност; 14) петно, фигура, подобна на око; 15) бележка, нота бене към текст; 16) прен. внимание, обръщане на внимание на нещо; 17) дупка в мрежа; 18) прен. способност бързо да се преценят обстоятелствата; ojo clínico прен. око на доктор, на познавач; 19) мор. отвор за кабел, въже; 20) pl като израз на голяма обич; ojo de agua извор; ojo del culo анус; ojos blandos (tiernos) прен., разг. меки, кротки, като насълзени очи; ojo de carnero moribundo прен., разг. изпъкнали и тъжни очи; ojos de gato разг. очи с неопределен, сивкав цвят; ojos de lince прен., разг. много остро зрение; ojos de sapo разг. много изпъкнали, кротки очи; ojos vivos блестящи, оживени очи; cuatro ojos разг. човек с очила; abrir uno el ojo прен. отварям си очите, внимавам; a ojo de buen cubero прен., разг. без мерене, на око; arrasàrsele a uno los ojos de (en) agua (làgrimas) прен. насълзяват ми се очите, изпълват се със сълзи; bailarle a uno los ojos прен. играят му очите; bajar uno los ojos прен. изчервявам се, унижавам се, подчинявам се; cerrar uno el (los) ojo(s) прен., разг. умирам; costar una cosa los ojos (un ojo) de la cara прен., разг. струвам много скъпо; írsele a uno los ojos por (tras) una cosa прен. очите ми изтичат по (след) нещо; Ўmucho ojo! Ўojo! внимание!; no saber uno dónde tiene los ojos прен., разг. голям невежа; ojo alerta разг. нащрек; Ўojo con...! внимавай с...! ojo por ojo око за око (за отмъщение); tener entre (sobre) ojo(s) a uno прен., разг. мразя някого, мисля му лошото; torcer (volver) los ojos извръщам очи; vidriarse los ojos изцъклям се (за очи); volver los ojos a uno прен. обръщам очи към някого, интересувам се от него; a ojo на око, приблизително; a cierra ojos, a ojos cerrados; а) в полусън; б) слепешком, слепешката; в) набързо, без да се мисли; ojos reventones изцъклени очи; clavar los ojos прен. втренчвам се; en un abrir y cerrar los ojos разг. за миг; no pegar los ojos не мога да мигна, да спя; saltar a los ojos прен. бия на очи; ojo de buey мор. кръгло прозорче, капандура; илюминатор; ojo de pollo мазол; pasar los ojos por un escrito прен. преглеждам, хвърлям поглед на текст.

f 1) език; 2) език, наречие; lengua hablada жив разговорен език; lengua muerta мъртъв език; lengua materna (natural) роден език; 3) език на камбана; 4) език на даден писател или произведение; 5) ост. преводач; 6) езиче на теглилка; largo de lengua прен. дърдорко; lengua de loro прен. пелтек; lengua de escorpión (viperina) прен. клеветник, клюкар, злоезичник; mala lengua прен. клеветник, клюкар, злоезичник; darle a la lengua разг. говоря прекалено; irse de la lengua разг. говоря повече от необходимото; изпускам се; lengua bífida раздвоен език (на змии, гущери и др.); lengua de estropajo (de trapo) прен., разг. който мърмори неясно или произнася зле думите; lengua del agua а) земя, която се врязва в море, река и др.; б) линията, до която водата покрива потопено в нея тяло; lengua de oc езикът ОК, създаден от трубадурите (наречен още лимузен или провансалски); lengua de oíl древният език, говорен във Франция на север от Лоара; lengua de tierra тънко и дълго парче земя, навътре в море или река; lengua larga прен. мърморко, злоезичник; lengua madre език-майка, от който са произлезли група други езици; lengua santa еврейски език; lengua viva език, който в момента се говори в една страна; lenguas hermanas сродни езици; malas lenguas разг. злите езици; andar en lenguas прен., разг. в устата на хората съм, давам им повод да говорят за мен; atar la lengua прен. затварям устата (някому); buscar la lengua a uno прен., разг. предизвиквам някого към спор, скарване; con la lengua afuera, con la lengua de un palmo прен., разг. с изплезен език; de lengua en lengua от уста на уста; destrabar la lengua прен. развръзвам езика; hablar con lengua de plata прен. искам нещо, като предлагам пари, подаръци, подкуп; largo de lengua прен. който говори необмислено; morderse uno la lengua прен. прехапвам си езика, въздържам се да говоря; pegàrsele a uno la lengua al paladar разг. езикът ми е залепнал за небцето (от страх, смущение и др.); poner lengua(s) en uno прен. говоря лошо за някого; sacar la lengua a uno прен., разг. присмивам се на някого; изплезвам му се; tener una cosa en la punta de la lengua прен., разг. а) на върха на езика ми е; б) готов съм да кажа нещо; tener la lengua gorda прен., разг. езикът ми е надебелял, пиян съм; tener mucha lengua бърборко; tirar de la lengua a uno прен., разг. предизвиквам някого да говори.

m 1) свят, мир, вселена; venir al mundo раждам се, появявам се на света; todo el mundo; el mundo entero цял свят; desde que el mundo es mundo от как свят светува, от незапомнени времена; 2) земята; 3) всяка една от планетите; 4) светски живот, свят; 5) глобус; 6) човешкият род; 7) социален кръг; 8) определена среда (социална); Mundo Antiguo а) Старият свят; б) Античен свят; mundo mayor макрокосмос; mundo menor микрокосмос; el Nuevo Mundo Новият свят; el otro mundo отвъдният живот; este mundo y el otro прен., разг. изобилие, богатство; medio mundo прен., разг. много хора, половината свят; Tercer Mundo Третият свят; todo el mundo прен. всички; andar (estar) el mundo al revés светът се е обърнал, върви нагоре с краката; caérsele a uno el mundo encima прен., разг. пропаднали са гемиите някому; echar al mundo раждам; echar del mundo отхвърлям от обществото; echarse al mundo прен. отдавам се на пропаднал живот; проституирам; este mundo es un pañuelo прен., разг. светът е малък; entrar uno en el mundo влизам в обществото; hacer un mundo de una cosa прен., разг. придавам на нещо прекалено голямо значение; hundirse el mundo прен. светът потъва; irse (salir) uno de este mundo умирам; morir al mundo мъртъв съм за света; no ser uno de este mundo прен. прекалено добър, различен съм, не съм от (за) този свят; no ser una cosa nada del otro mundo прен., разг. не е нещо изключително; ponerse uno el mundo por montera прен., разг. не ме интересува общественото мнение, не ми пука от хората; por esos mundos прен., разг. по широкия свят (с гл. andar, irse); por nada del mundo прен., разг. за нищо на света; їqué mundo corre? какво ново?; rodar (por el) mundo прен., разг. обикалям света; tener (mucho) mundo разг. много свят съм видял, не съм вчерашен; valer un mundo прен., разг. струвам много скъпо; ver mundo прен. пътувам, виждам свят.

f 1) нокът; 2) pl нокти (на животно); 3) копито; 4) кука; извито острие (на инструмент); 5) мор. крайната триъгълна част на котва; 6) опашка на скорпион; 7) бот. трън, бодил, шип; 8) краста, шуга (у животни); 9) pl прен., разг. грабливост; склонност към кражби, измами; ser uña y carne прен., разг. дупе и гащи, неразделни сме; tener en la uña прен., разг. зная на пръсти; ponerse de uña прен., разг. заемам отбранително положение, изправям се на нокти; largo de uñas разг. хитър, крадлив, измамлив; meter la uña, tener las uñas afiladas прен., разг. занимавам се с нечисти работи, крада, лъжа, мамя; sacar las uñas прен. а) използвам всички средства; б) показвам си ноктите; con uñas y dientes adv разг. с нокти и зъби; a uña de caballo adv много бързо, de uñas разг. на нокти; dejar las uñas en разг. съсипвам се от работа; quedarse uno soplando las uñas разг. измамен съм; mirarse las uñas разг. а) голям мързеливец съм; б) играя на карти; sacar por la uña al león прен., разг. разбирам нещо чрез догадки.

1. f 1) ръка; mano1 derecha (diestra) дясна ръка; mano1 izquierda (siniestra, zoca, zurda) лява ръка; a mano1 на ръка, ръчно; mano1 a mano1 а) ръка за ръка; б) един на един; 2) преден крак на животно; 3) хобот на слон; 4) чукало (на хаван); 5) прен. ловкост, умение; 6) покровителство; 7) сила, власт, авторитет; 8) слой (боя и др.); 9) снопче хартия; 10) партия, ръка (в игра); 11) мъмрене, забележка; 12) страна, направление (на улично движение и др.); 13) Амер. авантюра, риск; 14) прен. много полезен човек, сътрудник; 15) лов. всяка от обиколките при търсене на плячката; 16) прен. брой на лицата, събрани заедно с някаква цел; 17) прен. средство за постигане на нещо; 18) прен. лице, което върши нещо (по-често pl); en buenas mano1s està el niño детето е в добри ръце; 19) Амер. чепка банани; 20) Ч. четири еднакви предмета (в Еквадор те са 6; в останалите страни на Лат. Америка броят се мени); 21) спорт. докосване на топката с ръка от футболист; 22) муз. нотна стълбица; mano1 blanda прен. липса на строгост в управлението, властта; mano1 de gato прен., разг. а) мекота, нежност на кожата; б) прен. поправка, направена от човек, по-умел от автора; в) пухче, четчица за пудра; mano1 de hierro, mano1 dura прен. желязна, твърда ръка; mano1 derecha прен. много полезен човек, дясна ръка на някого; a dos mano1s прен., разг. от все сърце; a la mano1 а) много лесно нещо; б) подръка; a mano1 abierta прен. свободно; caerse una cosa de las mano1s прен., разг. омръзнало ми е нещо, дотяга ми; cambiar de mano1s прен. минавам в чужди ръце; corto de mano1s прен. невежа, неекспедитивен в работата си; darse a mano1s прен. предавам се в ръцете; de la mano1 y pluma прен. автограф; deshacerse una cosa entre las mano1s прен. изтича през пръстите; echar mano1 a la bolsa вадя пари; estrechar a uno la mano1 ръкувам се, стискам ръка някому; frotarse uno las mano1s прен., разг. потривам доволно (злобно) ръце; lavarse uno las mano1s прен. снемам вината от себе си, измивам си ръцете; listo de mano1s прен., разг. умел джебчия; mano1s blancas no ofenden proverb женските обиди не накърняват мъжкото достойнство; menear uno las mano1s прен., разг. а) водя борба, карам се с някого; б) работя бързо и лесно, ръцете ми хвърчат; pasar la mano1 por el cerro (el lomo) прен., разг. хваля, лаская; señalado de la mano1 de Dios разг. белязан (с дефект) от Господа; si a mano1 viene може би, вероятно, случайно; tener mano1 en una cosa разг. имам пръст в нещо; untar la(s) mano1(s) a uno разг. давам подкуп; debajo de la mano1; por debajo de la mano1 скришом, крадешком; mano1 de obra а) работна ръка, работна сила; б) ново (за покупка); de segunda mano1 а) от втора ръка; б) употребяван; tener mano1 ръководя, управлявам; dar de mano1 прен. а) прекратявам работа; б) изоставям някого; dar de mano1s падам ничком; estar mano1 sobre mano1 бездействам, безделнича; sentar la mano1 прен. отнасям се сурово, бия; con mano1 pesada строго, жестоко; con franca (larga) mano1 с щедра ръка; dejar de la mano1 прен. оставям, зарязвам нещо; llegar a la mano1s прен. пада ми в ръчичките; карам се, бия се с някого; traer entre mano1s занимавам се с нещо; untar la mano1 разг. давам подкуп; 2. m карт. ръка, право на пръв ход.

f 1) нос (често pl); nariz aguileña орлов нос; nariz arremangada (respingada) вирнат нос; nariz chata чип нос; 2) ост. ноздра; 3) прен. обоняние, нюх; 4) прен. букет, аромат на вино; 5) прен. остър връх; la nariz de un puente края на моста; 6) прен. тръбичка на дестилатор; dar en la nariz прен. удря ме в носа (миризма); dejar con un palmo de narices прен. надхитрям някого; hincharse las narices разг. надувам се; tener narices largas, tener narices de perro perdiguero прен., разг. имам развит нюх; màs sonado que las narices разг. много познат и известен; meter uno las narices en una cosa прен., разг. намесвам се, пъхам си носа в нещо; darse de narices con alguien прен., разг. сблъсквам се с някого; dar(se) de narices прен., разг. падам по очи, удрям се в лицето; estar uno hasta las narices de algo прен., разг. до гуша ми е дошло от нещо; hacerle a uno las narices прен., разг. малтретирам, натривам носа някому; Ўnarices! разг. не! по никакъв начин!; no ver uno màs allà de sus narices разг. не виждам по-далече от носа си; Ўtiene narices (la cosa)! разг. нещо намирисва, не е за вярване.

f 1) лапа, крак (на животно); 2) крак, поставка (на мебел); 3) патка, юрдечка; 4) разг. крак (на човек); 5) месарски ченгел; 6) изкривяване на нишките в плата (с гл. tener); estirar la pata1 разг. ритвам камбаната, прегръщам чимшира; meter la pata1 разг. правя гаф, излагам се; a pata1 разг. пеша; a cuatro pata1s разг. на четири крака; pata1 de banco (de gallo) прен. безсмислица, абсурд (обикн. с гл. salir + con); pata1 de palo чукан, дървен крак, протеза; pata1 de pobre прен., разг. подут, изранен крак; a la pata1 coja на куц крак; pata1s arriba с краката нагоре; a la pata1 la llana; a (la) pata1 llana спокойно, без афектиране; bailar en una pata1 разг. Амер. много съм доволен; echar la pata1 прен., разг. извличам полза, облагодетелствам се; pata1s arriba прен., разг. наопаки, с краката нагоре; tener uno buena (mala) pata1 а) разг. имам добър (лош) късмет); б) прен., разг. строен, грациозен съм ( не притежавам грация).

m 1) пушек, дим; 2) изпарение; 3) ситни сажди; 4) pl дом, домашно огнище; 5) прен. високомерие, суетност; a humo de pajas adv разг. необмислено, без основание, мотив; echar humo прен., разг. мятам огън и жупел; subírsele a alguien los humos a la cabeza разг. възгордявам се, пораства ми работата; bajarle a uno los humos прен., разг. натривам носа някому, смачквам високомерието му; hacer humo а) прен., разг. готвя; б) прен., разг. вдигам комин, установявам се някъде; в) прен., разг. пуша (за камина, комин); hacerse algo (alguien) humo прен. изпарявам се, изчезвам; pesar el humo прен., разг. прекалено издребнявам; subírsele a uno el humo a las narices прен., разг. гневя се, сърдя се; vender humos прен., разг. хваля се с покровителство; tener muchos humos прен. хвърлям прах в очите, опитвам се да мина за влиятелен човек; irse todo en humos прен. изчезвам като дим.

m 1) кожа на животно (върху него или одрана); 2) кожа (на човек); 3) мех; 4) кора (на плод); 5) разг. пияница; dar (dejar, perder) uno el pellejo прен., разг. умирам; estar (hallarse) uno en el pellejo de otro прен., разг. намирам се в същото положение като друг; si usted estuviera en mi pellejo ако бяхте на мое място; jugarse el pellejo прен., разг. залагам живота си, рискувам кожата си; mudar uno de pellejo прен., разг. променям навиците, състоянието си; променям се; no caber uno en el pellejo прен., разг. а) много дебел съм; б) не се побирам в кожата си от радост, гордост и др.; no tener uno màs que el pellejo разг. кожа и кости съм; pagar uno con el pellejo прен., разг. заплащам с живота си; quitar a uno el pellejo прен., разг. а) убивам; б) злословя за някого; в) измамвам, ограбвам, одирам му кожата; salvar uno el pellejo прен., разг. отървавам кожата.

m 1) човка, клюн; 2) прен., разг. уста; pico1 de oro прекрасен оратор; 3) връх; 4) връх (на планина); 5) кирка; 6) придатък, остатък над кръгла сума, цифра; 7) съвсем малко; 8) доза дрога за инжектиране; 9) разг. Кол. целувка; darse el pico1 а) разг. целувам се; б) много добре се разбирам с някого; de pico1 разг. устно, на думи; echar mucho pico1 разг. дрънкам много; perder (se) uno por su pico1 прен., разг. от устата (езика) си патя; Ўcierra el pico1! разг., вулг. затваряй си устата!; tiene 40 y pico1 той е на 40 и кусур години; mil pesetas y pico1 хиляда и нещо песети; cortado a pico1 стръмен, отвесен; hacer el pico1 разг. плащам остатъка; hincar el pico1 разг. умирам; lo tengo en el pico1 de la lengua на устата ми е (на езика ми е); andar (irse) de (a, con) pico1s pardos разг. пропилявам си времето.

f 1) хора; 2) разг. семейство, фамилия; 3) народ, нация; 4) мор. екипаж; 5) група, класа; 6) разг. всички членове на една общност, група; 7) множество; gente baja непристоен (един или множество хора); gente de bien благородни, почтени хора; gente de escalera(s) abajo прен., разг. хора от низините; gente de la calle чужди, странични хора; gente de la garra прен., разг. крадци, джебчии; gente de la vida airada разпуснати хора; gente del bronce прен., разг. решителни, весели хора; gente de mal vivir (de la mala vida) престъпният свят; gente de medio pelo средна класа, средна хубост; gente de paz мирни хора (това е и отговор на въпроса на часовия їquién?); gente de pelo (de pelusa) прен., разг. богаташи, имотни; gente de pluma прен., разг. писатели, творци; gente de trato търговци, делови хора; gente gorda разг. с високо положение; gente maleante шмекери; gente menuda разг. деца, дечурлига; gente non sancta пропаднали хора; gente perdida скитници, престъпници; de gente en gente от поколение на поколение; ser como la gente Арж., Кол., К. Рика, Ч., Ур. като хората, т. е. както трябва, благоприлично, достойно; gente de toda broza хора без определено занятие.

f 1) муха, мушица; mosca de burro щръклица; 2) брадичка, еспаньолка; 3) разг. пари, имане; aflojar (soltar) la mosca прахосвам много пари; 4) разг. много нахален, натрапчив човек; 5) прен. досада, недоволство; 6) pl прен. искри; mosca en leche прен., разг. мургава жена, облечена в бяло; mosca muerta прен., разг. покрит въглен; потаен човек, който се преструва на немного умен; moscas blancas разг. снежинки; cazar moscas прен., разг. ловя мухи, занимавам се с празни неща; con la mosca en (detràs de) la oreja прен., разг. с обица на ухото, който си има едно на ум; por si las moscas прен., разг. за всеки случай; їqué mosca te ha (habrà) picado? прен. каква муха те е ухапала?; sacudirse uno las moscas прен., разг. отърсвам се от проблеми, премахвам препятствия; papar moscas прен. лапам мухи, зяпам.

m 1) петел; 2) гребен на покрив; 3) разг. фалшива нота (при пеене); 4) прен., разг. плюнка, храчка; 5) прен., разг. лице, което иска във всичко да командва; 6) прен. силен, смел мъж; 7) агресивен, нападателен мъж, перко; bajar el gallo прен., разг. натривам носа някому, смачквам му фасона; engreído como gallo de cortijo прен., разг. надут като петел; otro gallo me (te, le, nos, os, les) cantara прен., разг. друга щеше да бъде съдбата ми (ти, му, ни, ви, им); tener mucho gallo прен., разг. наперен, надут, суетен; демонстрирам власт и авторитет; alzar el gallo прен. перча се; ser muy gallo Амер. много съм смел, храбър; en menos que canta un gallo прен. за един миг; al primer gallo в полунощ; entre gallos y media noche в неподходящ час, в неуместно време; andar de gallo прен., разг. веселя се цяла нощ.

m парче, къс; pedazo de bruto (de bestia) прен., разг. голямо говедо, тъпак; ser un pedazo de pan разг. добродушен човек; por un pedazo de pan разг. на безценица; caerse a pedazos разг. а) уморен съм, капнал съм; б) прен., разг. голям добряк съм; morirse por sus pedazos прен. силно влюбен съм; estar hecho pedazos разг. много съм уморен; hacerse pedazos счупвам се ( за предмет), ставам на парчета; pedazo del alma (de las entrañas, del corazón) прен., разг. много скъп, любим човек; a pedazos на части; caerse una cosa a pedazos прен., разг. много е старо нещо, разпада се.