-
1 пулс
м 1. pouls m; бърз пулс pouls rapide; бавен пулс pouls lent (mou); неравен пулс pouls irrégulier (déréglé, capricant, inégal); слаб (незабележим) пулс pouls faible (imperceptible, filant, filiforme); измервам пулса prendre le pouls; търся (пипам) пулса chercher (toucher, tâter) le pouls; 2. прен pouls m, rythme m. -
2 биене
ср 1. (побой) raclée f; poignée f, rata-touille f; 2. (убиване на дивеч) chasse f; 3. (стреляне) tir m; (с оръдие) bombardement m; 4. battement m; биене на барабан (на же-лязо, на чук) върху наковалня battement du tambour (du fer, du marteau) sur l'en-clume; 5. (за сърце, пулс) battement du cњur (du pouls); 6. (за звънец будилник) sonnerie f; 7. (за часовник) le tic-tac; биенето на часовника le tic-tac de la montre; 8. (за метал) batte f; биене (коване) на стомана batte de l'acier. -
3 бия
гл 1. battre, brosser; (с камшик) fouetter, fustiger, flageller, battre а coups de fouet (de cravache, qe verge); (с палка, пръчка) bâton-ner, battre, rapper qn а coups de canne; tri-quer, donner des coups de trique(de bâton) а qn; donner des coups de martinet (а un enfant); assommer qn а coups de gourdin (de trique); 2. (за ученик) corriger un élève avec une canne; donner (de) la férule а un élève; 3. (бия по задника дете) fesser; 4. (бия с юм-руци) battre (rosser, bourrer) qn de coups de poing; разг (пребивам от бой) passer а tabac, tabasser qn; 5. (за яйца, за крем) battre des њufs, fouetter (faire mousser) de la crème; 6. (за дъжд) fouetter, tambouriner, cingler; 7. (за лов) chasser (le gibier), tirer (sur une perdrix); 8. (за пушка, оръ-дие) tirer; 9. (за пулс, сърце) battre, palpi-ter; 10. (за барабан, тъпан) battre (le tambour); jouer de tambour (de la grosse caisse); 11. (за камбана) sonner, tinter; (весело) carillonner; (за умряло) sonner le glas, son-ner pour un mort; 12. (за часовник) sonner; (чука) faire tick-tack; tictaquer; 13. прен battre; бия на шах battre qn aux échecs; бия ня-кого по гласове obtenir la majorité des voix sur qn; l'emporter sur qn; бит съм по гла-сове être mis en minorité; la majorité des voix a été contre moi; бия се 1. se battre, se donner des coups de poing; разг se cogner; бия се до край se battre а outrance; бия се на дуел se battre en duel; 2. (за вълни - разбивам се) se briser; déferler sur; а бия се в гърдите разг chanter ses propres louanges; faire claquer son fouet; бия път faire du chemin; couvrir des kilomètres; бия тревога donner l'alarme, l'alerte; alerter; старин sonner le tocsin; (за воен. кораби) donner, sonner le branle bas; бия на очи sauter aux yeux; frapper (attirer) l'њil (les regards); donner dans la vue; разг crever les yeux; това бие на очи cela saute aux yeux; cela crève les yeux; разг je vous vois venir; бия на чувства prendre qn par les sentiments; agir sur les sentiments de qn; (за цвят) tirer sur; бия отбой battre en retraite; бия желязо, докато е горещо battre le fer pendant qu'il est chaud; един бие тъпана, друг събира парсата avril produit les fleurs, mai en a l'honneur; бия си главата se creuser la tête. -
4 бърз
прил 1. (за движение - за кон, кола, река) rapide, prompt, e; бърза река rivière au cours rapide; бърз на бягане rapide а sa course, aux pieds rapides; бърз като мисълта rapide comme la pensée; върви с бързи крачки marcher d'un pas rapide (а petits pas pressés); хвърлям бърз поглед jeter un coup d'њil rapide; бърз пулс pouls rapide (fréquent, précipité); 2. vif, vive; allègre, animé, e; plein, e d'entrain; дете с бързи движения enfant aux mouvements vifs; бърза (жива) мелодия mélodie allègre (entraînante, allante, pleine d'etrain); 3. pressé, e, urgent, e, criard, e; бърза работа travail pressé (urgent); бърз (неотложен) дълг dette criarde; няма нищо по-бързо от il n'y a rien de plus pressé que de; бързи мерки mesures urgentes, il y a urgence; случаят е много бърз l'affaire presse, le cas est pressant (urgent); няма бърза работа il n'est pas pressé, rien ne presse, il n'y a rien qui presse; разг le feu n'est pas а la maison; la foire n'est pas sur le pont; бърза помощ premiers secours (aux blessés en cas d'accident); premiers soins; soins d'urgence; premier traitement; pansement sommaire, rapide; agile, prompt, vif, vive; бързи пръсти на пиянист doigts agiles d'un pianiste; бърз като сърна (маймуна) agile comme une biche (comme un singe); бърза телеграма câble f, carte-lélégramme f; разг petit bleu; бърз влак rapide m, express m а ядохме на бърза ръка nous avons mangé sur le pouce; бързата кучка слепи ги ражда qui trop se hâte reste en chemin; qui se hâte trop, arrive tard. -
5 заработвам
гл (за човек) se mettre а travailler; (за машина) se mettre а fonctionner; (за пулс) se mettre а battre; заработвам се s'adonner au travail, plonger dans le travail. -
6 непостоянен
прил inconstant, e, changeant, e, variable, instable; versatile; volage; непостоянно време temps changeant (variable, instable); непостоянен характер caractère changeant, instable, versatile, inconstant; непостоянен човек homme inconstant (instable, volage, versatile); непостоянен съм tourner а tout vent; мат непостоянна величина quantité variable; мед непостоянен пулс pouls variable. -
7 равномерен
прил égal, e, régulier, ère, mesuré, e, uniforme; с равномерни крачки а pas égal; равномерен пулс pouls égal; равномерни движения mouvements mesurés; физ равномерно движение mouvement uniforme. -
8 трескав
прил 1. (който има треска) fiévreux, euse; enfiévré, e, atteint, e de la fièvre, terrassé par la fièvre, en proie а la fièvre; 2. fiévreux, euse, fébrile; трескави очи des yeux fiévreux; трескав пулс pouls fébrile; 3. прен fiévreux, euse, fébrile; трескава дейност activité fébrile (fiévreuse). -
9 чест
прил 1. fréquent, e; чести разговори conversations fréquentes, de fréquents colloques; 2. (гъст) dense; 3. (бърз) rapide, fréquent, e; accéléré, e; чест пулс pouls fréquent; чест огън воен feu accéléré (continu).
См. также в других словарях:
пулс — (лат. pulsus) 1. ритмични движења на ѕидовите на артериите што се предизвикани од отчукувањата на срцето 2. фиг. а) ритам, темпо на движењето на нешто (на пр., пулс на културниот живот); 6) најчувствителното место на нешто или на некого … Macedonian dictionary
ПУЛС — • Puls, см. Cibi, Пища, 7 … Реальный словарь классических древностей
пулс — същ. пулсиране същ. ритъм, темп … Български синонимен речник
Национальный парк Мана-Пулс — Национальный парк Мана Пулс, охотничьи резерваты Сапи и Чеворе* Mana Pools National Park, Sapi and Chewore Safari Areas** Всемирное наследие ЮНЕСКО … Википедия
Мана-Пулс (национальный парк) — Национальный парк Мана Пулс, охотничьи резерваты Сапи и Чеворе* Mana Pools National Park, Sapi and Chewore Safari Areas** Всемирное наследие ЮНЕСКО … Википедия
депримиран пулс — мед. слаб пулс … Macedonian dictionary
Мана Пулс* — (Mаna Pools)Mаna Pools, национальный парк, в Зимбабве, в долине р.Зам бези, к С. В. от оз.Кариба. Основан в 1963г … Страны мира. Словарь
Вуэльта Испании 2011 — Мировой Тур UCI 2011, 21 по счёту из 27 … Википедия
Мировой Тур UCI 2011 — (англ. UCI World Tour 2011) третий сезон в рамках текущей рейтинговой системы, организованной Международным союзом велосипедистов для ведущих соревнований шоссейного велоспорта. Сезон стартовал 18 января 1 м этапом Тур Даун Андер, а… … Википедия
микросфиксија — (грч. mikros, sphygmos пулс) мед. слабо биење на пулсот, слаб пулс … Macedonian dictionary
Степанов, Тихон Васильевич — ординарный профессор политической экономии в Харьковском университете, писатель, родился в 1795 г.; первоначальное образование получил в Воронежской духовной семинарии, по окончании курса в которой поступил в 1814 г. своекоштным студентом в… … Большая биографическая энциклопедия
