-
41 length
{leŋθ}
1. дължина, протежение
lying at (one's) full LENGTH проснат с цялата си дължина
to measure one's LENGTH/to fall all one's LENGTH (on the ground) просвам се на земята
over the LENGTH and breadth of надлъж и нашир по
2. дължина, време, времетраене
LENGTH of service прослужени години
LENGTH of time required to do something време, необходимо да се направи нещо
3. стелен, обсег, разстояние
to go to the LENGTH of (с ger) стигам дотам, че (да)
to go to great/all/any LENGTHs готов съм на всичко, не се спирам пред нищо
4. фон., муз. дължина
5. парче, къс (канап, плат, дърво, тръба)
dress LENGTH плат за една рокля
6. сп. дължина (като мярка при конни и гребни състезания)
7. at LENGTH накрая, най-после, най-сетне, най-подробно, надълго и нашироко
изчерпателно (и at some/great LENGTH)
to have/get/know/take the LENGTH of someone's foot съставям си мнение за някого* * *{lend} n 1. дължина; протежение; lying at (o.'s) full length просна* * *времетраене; протежение; дължина;* * *1. at length накрая, най-после, най-сетне, най-подробно, надълго и нашироко 2. dress length плат за една рокля 3. length of service прослужени години 4. length of time required to do something време, необходимо да се направи нещо 5. lying at (one's) full length проснат с цялата си дължина 6. over the length and breadth of надлъж и нашир по 7. to go to great/all/any lengths готов съм на всичко, не се спирам пред нищо 8. to go to the length of (с ger) стигам дотам, че (да) 9. to have/get/know/take the length of someone's foot съставям си мнение за някого 10. to measure one's length/to fall all one's length (on the ground) просвам се на земята 11. дължина, време, времетраене 12. дължина, протежение 13. изчерпателно (и at some/great length) 14. парче, къс (канап, плат, дърво, тръба) 15. сп. дължина (като мярка при конни и гребни състезания) 16. стелен, обсег, разстояние 17. фон., муз. дължина* * *length[leʃu] n 1. дължина; протежение; over the \length and breadth of a country надлъж и нашир в една страна; 2. дължина, време, времетраене; \length of service старшинство, прослужени години; at \length 1) накрая, най-после, най-сетне; 2) най-подробно, надълго и нашироко; 3. степен, обсег; разстояние; to go the \length of (с ger) стигам дотам, че (да); to go to great ( all, any) \lengths готов съм на всичко, не се спирам пред нищо; 4. ез., муз. дължина; 5. парче, къс (канап, плат, дърво); trouser \length плат, колкото за един панталон; • full-\length film пълнометражен филм; to have ( get, know, take) the \length of s.o.'s foot вземам някому мярката; съставям си мнение за някого; to measure o.'s \length просвам се; to win by a \length сп. печеля с една дължина (при конни и гребни състезания); to keep at arm's \length избягвам близостта на някого, държа някого на голямо разстояние. -
42 near
{niə}
I. 1. близко, наблизо (по време и място)
to come/draw NEAR приближавам се, наближавам (to)
NEARer and NEARer все по-близо (и по-близо)
NEAR at hand съвсем близо, под ръка
NEAR (up) on почти, около
NEAR to близо до
NEAR to where he was sitting близо до мястото, където седеше той
as NEAR as I can guess доколкото мога да преценя/отгатна
that is as NEAR as you can get по-близо не може да стигнете/отидете, по-точно от това не може, по-добро няма да намерите
I came NEAR to crying едва не се разплаках
2. мор. към вятъра, по посока на вятъра
3. ост. разг. икономично, пестеливо
4. nearly
5. приблизително, почти
he was as NEAR as he could to getting drowned той едва не се удави
as NEAR as makes no difference почти еднакви
that will go NEAR to killing him това почти ще го убие
II. prep близо до, недалеч от (по място, време, вид)
NEAR death на прага на смъртта
it is NEAR 12 o'clock близо/към 12 часа e
the sun is NEAR setting слънцето скоро ще залезе
the time draws NEAR New Year наближава Нова година
who comes NEAR him in wit? кой може да се сравни/мери с него по остроумие?
III. 1. близък (по място, ред, време, степен)
the NEAR distance средният план (между предния и задния-на природна гледка, декор и пр.)
NEAR work работа, изискваща взиране
in the NEAR future в близко бъдеще
the NEARest heir to the throne най-прекият наследник на престола
2. кратък, пряк (за път)
3. близък, интимен
those NEAR and dear to us тези, които ни са близки и скъпи
4. засягащ някого отблизо
that is a very NEAR concern of mine това e въпрос, който ме засяга твърде много
5. почти точен, приблизителен, точен, буквален (за превод), голям (за прилика)
NEAR guess почти правилна догадка
NEAR miss почти точно попадение (на бомба), прен. достатъчно точен удар, за да има въздействие
6. който замества/прилича на/имитира
NEAR beer безалкохолна бира
NEAR seal имитация на тюленова кожа
7. който виси на косъм
it was a NEAR thing/escape/squeak/touch положениeто висеше на косъм, едва се отървахме
8. ляв (спрямо водача-за кон, колело и пр.)
the NEAR side front wheel лявото/ам. дясното предно колело
the NEAR, the NEAR side лявата/ам. дясната страна (на път, кон. кола)
9. пестелив, стиснат
he's very NEAR with his money много e стиснат
IV. v приближавам се до, наближавам
he is NEARing his end той e на умиране* * *{niъ} adv 1. близко, наблизо (по време и място); to come/draw near (2) {niъ} prep близо до, недалеч от (по място, време, вид); near de{3} {niъ} а 1. близък (по място, ред, време, степен); the near dist{4} {niъ} v приближавам се до, наближавам; he is nearing his end то* * *стиснат; пестелив; при; приближавам; приблизителен; близък; близко; близо до; къс; кратък; наближавам; наблизо;* * *1. as near as i can guess доколкото мога да преценя/отгатна 2. as near as makes no difference почти еднакви 3. he is nearing his end той e на умиране 4. he was as near as he could to getting drowned той едва не се удави 5. he's very near with his money много e стиснат 6. i came near to crying едва не се разплаках 7. i. близко, наблизо (по време и място) 8. ii. prep близо до, недалеч от (по място, време, вид) 9. iii. близък (по място, ред, време, степен) 10. in the near future в близко бъдеще 11. it is near 12 o'clock близо/към 12 часа e 12. it was a near thing/escape/squeak/touch положениeто висеше на косъм, едва се отървахме 13. iv. v приближавам се до, наближавам 14. near (up) on почти, около 15. near at hand съвсем близо, под ръка 16. near beer безалкохолна бира 17. near death на прага на смъртта 18. near guess почти правилна догадка 19. near miss почти точно попадение (на бомба), прен. достатъчно точен удар, за да има въздействие 20. near seal имитация на тюленова кожа 21. near to where he was sitting близо до мястото, където седеше той 22. near to близо до 23. near work работа, изискваща взиране 24. nearer and nearer все по-близо (и по-близо) 25. nearly 26. that is a very near concern of mine това e въпрос, който ме засяга твърде много 27. that is as near as you can get по-близо не може да стигнете/отидете, по-точно от това не може, по-добро няма да намерите 28. that will go near to killing him това почти ще го убие 29. the near distance средният план (между предния и задния-на природна гледка, декор и пр.) 30. the near side front wheel лявото/ам. дясното предно колело 31. the near, the near side лявата/ам. дясната страна (на път, кон. кола) 32. the nearest heir to the throne най-прекият наследник на престола 33. the sun is near setting слънцето скоро ще залезе 34. the time draws near new year наближава Нова година 35. those near and dear to us тези, които ни са близки и скъпи 36. to come/draw near приближавам се, наближавам (to) 37. who comes near him in wit? кой може да се сравни/мери с него по остроумие? 38. близък, интимен 39. засягащ някого отблизо 40. който виси на косъм 41. който замества/прилича на/имитира 42. кратък, пряк (за път) 43. ляв (спрямо водача-за кон, колело и пр.) 44. мор. към вятъра, по посока на вятъра 45. ост. разг. икономично, пестеливо 46. пестелив, стиснат 47. почти точен, приблизителен, точен, буквален (за превод), голям (за прилика) 48. приблизително, почти* * *————————near[niə] I. adv 1. близко, наблизко, наблизо; to come ( draw)
ear приближавам се, наближавам (to);
ear at hand съвсем близо; под ръка; it is
ear upon midnight вече е почти полунощ;
ear to близо до; почти;
ear to where I saw him близо до мястото, където го видях; far and
ear близо и далеч, навсякъде; he was as
ear as he could to falling down той едва не падна; that will go
ear to killing him това почти ще го убие; as
ear as I can remember доколкото мога да си спомня; that is as
ear as you can get по-близо не може да стигнете; прен. по-точно от това не може; по-добро няма да намерите; 2. мор. към вятъра, в посока на вятъра; 3. разг. икономично, пестеливо; 4. провинц. почти, насмалко; he is not
ear as clever as you той съвсем (далеч) не е тъй умен като теб; II. prep 1. близо до, до; в съседство с; 2. към (за време) it is
ear 6 o'clock към 6 часа е; 3. на прага на, почти до;
ear death experience необясними видения (преживявания) на хора, изпаднали в кома; his ideas were
ear fulfilment идеите му бяха почти осъществени; it is the same or
ear it същото или нещо подобно; nobody can come anywhere
ear her никой не може да се сравнява (мери) с нея; the hall was nowhere
ear full залата изобщо не беше пълна;
ear the bone циничен, неприличен; безцеремонен; III. adj 1. близък (по място и време); to get a
earer view of s.th разглеждам нещо по-отблизо; on a
ear day в един от близките дни; the
earest heir to the throne най-прекият наследник на престола; 2. кратък, къс (за път); 3. близък, интимен;
ear est and dearest най-близките (хора); 4. който засяга някого отблизо; that is a very
ear concern of mine това е един въпрос, който ме засяга твърде много; 5. почти точен, приблизителен; точен, буквален (за превод); голям (за прилика); a
ear guess почти правилна догадка;
ear work работа, която изисква голямо внимание и точност; 6. ам. търг. имитация (на);
ear beer безалкохолна бира;
ear seal имитация на тюленова кожа;
ear silk изкуствена коприна; 7. който виси на косъм; it was a
ear thing ( escape, miss) на косъм висеше, едва се отървахме, едва се размина; 8. пестелив, стиснат; he is very
ear with money той е много стиснат; 9. ляв (ам. десен) (при каране); the
ear side лявата (ам. дясната) страна (на кон, път, кола); the
ear horse конят от лявата (ам. дясната) страна; the
ear front wheel предното ляво колело (на колата); IV. v приближавам се до, наближавам; the ship was
earing the harbour корабът наближаваше пристанището. -
43 manga
f 1) ръкав; en mangas de camisa по риза; 2) техн. шланг, ръкав; 3) вентилационна тръба; 4) сак; 5) въоръжен отряд; 6) конична платнена цедилка; 7) смерч; manga de viento вихър; 8) фунийка за гарниране със сметана; 9) наметало от груб плат; 10) разг. пиянство, пияница; 11) Анд., Амер. кошара за добитък; 12) Ц. Амер. грубо наметало; 13) спорт. спортен участък при автомобилни, мотоциклетни състезания; манш; 14) мор. най-голямата ширина на кораб; 15) лов. викач, който насочва плячката при лов; 16) pl надбавка, бакшиш; manga de agua проливен дъжд с вихрушка; echar de manga a uno прен. умело и прикрито се възползвам от някого; estar (ir, hacerse) de manga прен., разг. сдушили са се (с лоша цел); pegar mangas прен., разг. запретвам ръкави, готвя се за нещо; sacar(se) una cosa de la manga прен., разг. а) правя или казвам нещо без повод или без да знам защо; б) правя нещо набързо; в) изненадвам останалите с нещо; вадя изпод ръкава си; tirar la manga прен., разг. Арж. искам пари назаем; traer una cosa en la manga прен., разг. под ръка ми е; andar manga por hombro прен. сред голямо безредие съм (вкъщи и др.); tener manga ancha, ser de manga ancha прен. гледам на нещата през пръсти; hacer mangas y capirotes прен. действам самоволно, не се съобразявам с никого. -
44 autant
adv. (du lat. alterum) 1. толкова; autant d'hommes, autant d'avis колкото хора, толкова и мнения; 2. така, същото; tâchez d'en faire autant опитайте се да направите същото; 3. loc. adv. d'autant също толкова; d'autant mieux толкова по-добре; d'autant moins толкова по-малко; d'autant plus толкова повече; tout autant точно толкова (не по-малко); 4. loc. conj. autant... que толкова..., колкото (при сравнение); autant que докато; дотолкова, доколкото; d'autant que тъй като, като при това; pour autant que доколкото. Ќ autant dire все едно (кажи-речи); autant vaut mourir по-добре (все едно) смърт; autant comme autant в голямо количество. -
45 beau
пред гласна и нямо h bel (pl. beaux), belle adj. (lat. bellus "joli") 1. хубав, красив; прекрасен; une belle femme хубава жена; un bel enfant хубаво дете; belle musique хубава музика; elle est belle тя е красива; beau comme un camion шег. много красив; 2. прекрасен, възхитителен, голям; un beau talent възхитителен талант; une belle peur голям, силен страх; une belle fortune голямо богатство; 3. славен, благороден; un beau combat славна битка; 4. добър, щастлив, благоприятен; une belle santé добро здраве; 5. добре облечен, елегантен; une belle dame елегантна жена; 6. ласкателен, измамлив; de belles promesses измамливи обещания; 7. добър, хубав (за време); un beau temps хубаво време; le baromètre est au beau барометърът показва хубаво време; 8. при обръщение в ж. р. мила, любезна; ma belle amie скъпа приятелко; 9. m. хубавото, красивото: le culte du beau култът към красивото; 10. belle f. разг. красавица, хубавица; 11. m., f. ост. конте, кокетка; 12. f. belle благоприятен случай; 13. f. belle игра, с която се определя кой от двамата противници печели (при равен резултат); 14. предмети с добро качество; n'acheter que du beau купувам само качествени стоки; 15. adv. много; il a dû beau attendre той трябваше много да чака; 16. loc.adv. bel et bien разг. реално, напълно, съвсем; de plus belle разг. все повече и повече; 17. loc.verb. avoir beau (+ inf.) напразно; il fait beau (+ inf.) удобно е да, уместно е да. Ќ après la pluie le beau temps погов. след всяка скръб идва и радост; il fait beau времето е хубаво; il fera beau voir ще бъде чудно, интересно да се види; l'éhapper belle разг. щастливо се избавям (отървавам) от някакво нещастие; le beau monde висшето общество; les beaux jours част от годината, когато времето е хубаво; младост; le temps se met au beau времето се оправя; se faire beau (belle) разг. докарвам се, контя се; un bel esprit умен и духовит, остроумен човек; un beau jour някога, един ден; il y a beau temps de cela много време изтече оттогава; en dire de belles говоря глупости; j'en apprends de belles научавам ужасни неща; faire le beau стоя на задните си крака (за куче); "La Belle au bois dormant" "Спящата красавица" (заглавие на приказка от Ш. Перо); se faire la belle избягвам. Ќ Ant. laid, vilain, affreux, hideux; mauvais, médiocre. -
46 A
{ei}
I. 1. буквата A
from A to Z от начало до край от край до край, изцяло, напълно
2. A уч. оценка отличен
straight A ам. пълно отличие
3. A1 мор. първокласен (за плавателен съд), разг. първостепенен, превъзходен
4. A муз. ла
II. 1. indefinite article пред гласни и полугласни звуком (напр. a book, a union, a ewe, a yard, a one-volume book) (обикн. не се превежда)
2. един, една, едно (често не се превежда)
not A нито един/една/едно
not A word нито/ни (една) дума
3. за разпределяне на, за, в (често не се превежда)
he gets... A day/week, etc. той получава по... на ден/седмица и пр. /дневно/седмично и пр.
one pound A dozen (по) една лира дузината
four levs A kilo по четири лева килото
fifty lew A person по петдесет лева на човек
4. със собствени имена като, който прилича на
he thinks he is A Napoleon той се мисли, че е (като) Наполеон
5. (с all of) еднакъв, един и същ
they are all of A size те всички ca еднакви/една и съща големина
6. известен, някакъв
in A measure в известна/някаква стелен
in A sense в известен смисъл
7. някакъв, някой си
A Мr B. has come някой си г-н Б. е дошъл
A man is asking to see you някакъв човек иска да те види
they were killed to A man те бяха избити до един* * *{ei} n 1. буквата A; from A to Z от начало до край от край до край (2){ei} 1. indefinite article пред гласни и полугласни звуком (н* * *1 n - буквата A;- A уч. оценка отличен;- A1 мор. първокласен; разг. първостепенен, превъзходен;- A муз. ла;2 определителен член (обикновено не се превежда) напр. a book, a union, a ewe, a yard, a one-volume book;a fortiori; adv лат. с още по-голямо основание/причина; още по-решително.* * *1. (с all of) еднакъв, един и същ 2. a man is asking to see you някакъв човек иска да те види 3. a mr b. has come някой си г-н Б. е дошъл 4. a муз. ла 5. a уч. оценка отличен 6. a1 мор. първокласен (за плавателен съд), разг. първостепенен, превъзходен 7. fifty lew a person по петдесет лева на човек 8. four levs a kilo по четири лева килото 9. from a to z от начало до край от край до край, изцяло, напълно 10. he gets... a day/week, etc. той получава по... на ден/седмица и пр. /дневно/седмично и пр 11. he thinks he is a napoleon той се мисли, че е (като) Наполеон 12. i. буквата a 13. ii. indefinite article пред гласни и полугласни звуком (напр. a book, a union, a ewe, a yard, a one-volume book) (обикн. не се превежда) 14. in a measure в известна/някаква стелен 15. in a sense в известен смисъл 16. not a word нито/ни (една) дума 17. not a нито един/една/едно 18. one pound a dozen (по) една лира дузината 19. straight a ам. пълно отличие 20. they are all of a size те всички са еднакви/една и съща големина 21. they were killed to a man те бяха избити до един 22. един, една, едно (често не се превежда) 23. за разпределяне на, за, в (често не се превежда) 24. известен, някакъв 25. някакъв, някой си 26. със собствени имена като, който прилича на* * *A, a [ei] I. n (pl As, A's [eiz]) 1. буквата А; from A to Z от край до край, от началото до края, изцяло; напълно, от игла до конец (разг.), всичко, подробно, докрай, изведнъж, анблок; 2. уч. отлична оценка; straight \A ам. пълен отличен; 3. муз. ла; \A flat ла бемол; \A sharp ла диез; II. [ə, ei] 1. indefinite article пред съгласни звуци (напр. a pen); пред гласни звуци, а понякога и пред "h" в неударена сричка се употребява дублетната форма an (напр. an hour): what \A mistake каква грешка! what \A pity! колко жалко! 2. пред съществителни за брой: \A lot много; \A great many множество, много; \A hundred сто; 3. пред собствени имена: he is \A Mozart in composing в композирането той е (истински) Моцарт; 4. един и същ; of \A height с една и съща височина, еднакво високи; 5. известен, познат, точно определен, някакъв: in \A way в известен (някакъв) смисъл; 6. който и да е, всеки; \A man must eat човек трябва да се храни; 7. при означаване на очевидно мн.: many \A year много години; 8. някой си, кой да е, еди-кой си (разг.), неопределен [ei]; \A Mr. Smith някой си г-н Смит; III.[ə] ост., диал. = of; house \A wood къща от дърво, дървена къща, хижа; IV. aa [a:] шотл. = all; V. a- представка 1. със значение на предлога on: aboard на борда; aside настрана; 2. редуцирана форма на староанглийското of: anew, afresh наново, отново, пак, отначало, още веднъж, повторно, втори път; VI. prep ист., непр., смесено с indef. art. (в думи като: aglow, ablaze) всеки, за, на; three times \A day три пъти дневно. -
47 land-slide
land-slide[´lænd¸slaid] n 1. свличане, свлачище, срутване на почвата; 2. голямо поражение (при избори); 3. ам. съкрушителна изборна победа. -
48 port
{pɔ:t}
I. 1. пристанище, пристанищен град
PORT of entry входно пристанище (за стоки, пътници)
PORT of destination местоназначение (на корaб)
PORT of call междинно пристанище
free PORT свободно пристанище
to make PORT влизам в пристанище, хвърлям котва
2. прен. пристанище, убежище
any PORT in a storm в нужда всякакво убежище е добре дошло
PORT after a storm спокойствие след буря/затруднения
to come safe to PORT пристигам благополучно, прен. успявам, измъквам се от затруднение
II. n портвайн
III. 1. мор. porthole
2. отвор, прорез, канал
3. извит мундщук на лула
IV. 1. ляв борт, бакборт
2. attr ляв
V. v мор., ав. завъртам наляво
VI. v воен. държа (пушка) диагонално на гърдите си
PORT arms! за проверка!
VII. 1. воен. държане на пушка/оръжие диагонално на гърдите
2. ост. държане, стойка, осанка* * *{pъ:t} n 1. пристанище; пристанищен град; port of entry входно прис(2) {pъ:t} n портвайн.{3} {pъ:t} n 1. мор. porthole; 2. отвор, прорез, канал; З. извит{4} {pъ:t} n мор., ав. 1. ляв борт, бакборт; 2. attr ляв.{5} {pъ:t} v мор., ав. завъртам наляво.{6} {pъ:t} v воен. държа (пушка) диагонално на гьрдите си; port arm{7} {pъ:t} n 1. воен. държане на пушка/оръжие диагонално на гьрд* * *убежище; портвайн; порт; пристанище;* * *1. any port in a storm в нужда всякакво убежище е добре дошло 2. attr ляв 3. free port свободно пристанище 4. i. пристанище, пристанищен град 5. ii. n портвайн 6. iii. мор. porthole 7. iv. ляв борт, бакборт 8. port after a storm спокойствие след буря/затруднения 9. port arms! за проверка! 10. port of call междинно пристанище 11. port of destination местоназначение (на корaб) 12. port of entry входно пристанище (за стоки, пътници) 13. to come safe to port пристигам благополучно, прен. успявам, измъквам се от затруднение 14. to make port влизам в пристанище, хвърлям котва 15. v. v мор., ав. завъртам наляво 16. vi. v воен. държа (пушка) диагонално на гърдите си 17. vii. воен. държане на пушка/оръжие диагонално на гърдите 18. извит мундщук на лула 19. ост. държане, стойка, осанка 20. отвор, прорез, канал 21. прен. пристанище, убежище* * *port[pɔ:t] I. n 1. пристанище (и град); \port of entry входно пристанище (за пътник, стока); \port of destination местоназначение на кораб; \port of call междинно пристанище; P. of London Authority управление на лондонското пристанище; free \port свободно пристанище; close \port речно пристанище; 2. прен. пристанище, убежище; to come safe to \port успявам, измъквам се (от затруднение); any \port in a storm давещият се и за сламка се хваща; II. port n портвайн, вид десертно вино; \port wine stain голямо рожденно петно (по главата или врата) ; III. port n 1. ост. врата, порта; вход; 2. = porthole 1.; 3. тех. отвърстие (за пара, вода и пр.); 4. извит мундщук (на юзда) ; IV. port v 1. воен. държа пушка диагонално на гърдите си (при команда); \port arms! за проверка! 2. ост. нося; V. n 1. воен. начин на държане на пушка (оръжие); 2. ост. осанка, държане; VI. port5 мор. I. n 1. бакборд (лявата страна на кораба); helm to \port! руля вляво! 2. attr ляв; VII. v завъртявам наляво (рул); VIII. port v комп. прехвърлям програма от една система в друга. -
49 worst
{wə:st}
I. a прев. cm. от bad най-лош, най-неприятен, най-неблагоприятен и пр
II. adv прев. ст. от bad, badly най-лошо, най-зле
III. n най-лошото, най-лошата част/страна и пр. (на нещо)
if the WORST comes to the WORST, aм. if worse comes to WORST ако се случи най-лошото
the WORST is yet to come това още не е най-лошото, лошото тепърва ще дойде
at (the) WORST в най-лошия случай
to get/have the WORST of it претърпявам поражение
the WORST of it is that най-лошото (от цялата работа) е, че
do your WORST хайде направи/покажи най-лошото, на което си способен
IV. v надвивам, побеждавам, вземам връх над* * *{wъ:st} a прев. cm. от badЄ най-лош; най-неприятен, най-неблаго(2) {wъ:st} adv прев. ст. от bad", badly най-лошо, най-зле.{3} {wъ:st} n най-лошото; най-лошата част/страна и пр. (на нещо{4} {wъ:st} v надвивам, побеждавам; вземам връх над.* * *1 a най-лош, най-болен;2 adv най-зле;3 n най-лошото;4 v побеждавам, надвивам, надминавам;at (the) WORST в най-лошия случай;get the WORST of it бивам победен;worst; a прев. cm. от badЄ най-лош; най-неприятен, най-неблагоприятен и пр.;{2};{wў:st}* * *1. at (the) worst в най-лошия случай 2. do your worst хайде направи/покажи най-лошото, на което си способен 3. i. a прев. cm. от bad най-лош, най-неприятен, най-неблагоприятен и пр 4. if the worst comes to the worst, aм. if worse comes to worst ако се случи най-лошото 5. ii. adv прев. ст. от bad, badly най-лошо, най-зле 6. iii. n най-лошото, най-лошата част/страна и пр. (на нещо) 7. iv. v надвивам, побеждавам, вземам връх над 8. the worst is yet to come това още не е най-лошото, лошото тепърва ще дойде 9. the worst of it is that най-лошото (от цялата работа) е, че 10. to get/have the worst of it претърпявам поражение* * *worst[wə:st] I. adj (превъзх. ст. от bad, badly) най-лош; II. adv най-зле, най-лошо; III. n най-лошото; the \worst of it is that най-лошото е, че; at ( the) \worst в най-лошия случай; if it comes to the \worst, if ( the) \worst comes to ( the) \worst ако се случи най-лошото; the \worst is yet to come това не е най-лошото, най-лошото тепърва предстои; I saw him at his \worst видях го в най-черната светлина; one of the world's \worst противен (отвратителен) човек; to do o.'s \worst причинявам най-голямо възможно зло, извършвам най-лошото, на което съм способен; to get ( have) the \worst of it претърпявам поражение; последен съм (при състезание); to make the \worst представям в много лош вид; развалям цялата работа; to think ( speak) the \worst of говоря (мисля) много лоши работи за; IV. v надвивам, побеждавам. -
50 gewicht
Gewícht n, (-e) 1. тегло, тежест, тежина; 2. тежест (при везни); 3. o.Pl. важност, значение, тежест; relatives Gewicht относително тегло; An Gewicht verlieren Губя тегло, отслабвам; an Gewicht zunehmen увеличавам теглото си, наддавам; Etw. fällt ins Gewicht Нещо е от голямо значение; Auf etw. (Akk) Gewicht legen държа на нещо, смятам нещо за важно.* * *das, -e 1. тегло, тежест; 2. важност, значение; ein Маnn, e-e Frage von = важна личност, важен въпрос; das fдllt nicht ins = това няма значение; 3. топуз, тежест на стенен часовник; теглилки за везни -
51 patada
f 1) удар с крак, ритник, шут; 2) разг. стъпка, крачка; 3) прен., разг. постъпка, усилие за постигане на нещо; me ha costado esto muchas patadas прен., разг. това ми костваше голямо тичане; 4) прен., разг. отпечатък, следа; 5) Амер. нелоялност, неблагодарност; 6) Амер. ритване на оръжие при изстрел; 7) Амер. замайване от алкохол; tratar a patadas прен., разг. отнасям се зле; darle a uno cien patadas una cosa o persona прен., разг. непоносим(о) ми е; darle a uno la (una) patada прен., разг. удрям шута някому, изхвърлям от работа; en dos patadas лесно, без усилие, бързо; tener a patadas имам в изобилие. -
52 retacar
tr 1) удрям два пъти билярдна топка с щека (при игра на билярд); 2) натискам; натъпквам, за да се събере по-голямо количество. -
53 romería
f 1) ходене на хаджилък; 2) народно веселие при религиозен празник, посветен на честването на светилище; 3) прен. голямо стичане на хора. -
54 saco
m 1) чувал; saco terreno воен. чувал с пясък; 2) тесен залив; 3) грубо вълнено на метало; 4) Амер. сако; 5) грабеж; 6) прен. всяко нещо, което съдържа в голямо количество други неща или качества; saco de mentiras прен. чувал с лъжи; 7) подаване (при игра); 8) вулг. задник; 9) биол. торбичка, мембрана; 10) мор. залив; 11) мор. издуване на платно; saco de dormir спален чувал; tener en el saco разг. в кърпа ми е вързан (някой или нещо); entrar a saco прен. грабя; no echar en saco roto прен. а) не пропускам удобен случай; б) не изпускам нищо от казаното. -
55 timonero,
a 1. adj отнася се за всяко голямо перо в опашката на птиците, което им служи за направление при полет; 2. f мор. рулево отделение (на кораб); 3. m кормчия. -
56 crasse
f. (lat. crassus "épais, gras") 1. мръсотия, нечистотия; кир; 2. техн. сгурия или люспи от метал (при топенето му); 3. разг. измама, мръсен номер; faire une crasse а qqn. правя мръсен номер на някого. Ќ ignorance crasse adj. f. голямо, грубо невежество; crasse sénile кафеникави старчески петна по кожата на ръцете и лицето. -
57 diable
m. (lat. ecclés. diabolus) 1. дявол, демон, зъл дух; зъл гений; 2. много жив, много буен млад човек; 3. un bon diable добър човек; un méchant diable лош човек; un pauvre diable нещастен човек; клетник; un grand diable висок и едър човек; 4. ловък, изкусен човек; 5. вид детска играчка (кутия, от която при натискане на бутон излиза фигура във вид на дяволче); 6. зидарска двуколка; 7. количка с две колела за пренасяне на чанти, каси и др.; 8. loc. adv. а la diable лошо, небрежно; comme un diable, comme un beau diable, comme tous les diables бясно, лудо; en diable много; 9. interj. diable ! дявол! ехе! а tous les diables! по дяволите! que le diable l'emporte! дявол го взел! Ќ le diable et son train поредица от трудности, неприятности; comme un beau diable енергично; avoir le diable а ses trousses много съм забързан; crever l'њil au diable правя нещо добро въпреки завистта на другите; n'être pas si diable qu'on est noir не съм толкова лош, колкото изглеждам; porter le diable en terre тъжен и отчаян съм; une musique а porter le diable en terre голям шум, врява; le diable est aux vaches всичко е объркано, в безредие; le diable pourrait mourir que je n'hériterais pas de ses cornes никой нищо не ми дава; le diable ne dort jamais злото е винаги будно (навсякъде); aller au diable, а tous les diables, au diable vauvert отивам много далеч, изгубвам се, пропадам, пръждосвам се; avocat du diable лице, което поддържа кауза, в по-голямата си част считана за лоша; avoir le diable au corps много съм жив, немирен, буен; donner, envoyer qqn. au diable (а tous les diables, а tous les cinq cents diables) пращам някого по дяволите; проклинам някого; être au diable много съм далеч, не се зная къде; faire le diable а quatre вдигам голяма врява; вълнувам се; faire comme le valet du diable полагам по-голямо старание, отколкото се иска; le diable bat sa femme et marie sa fille слънце грее, дъжд вали; дяволът се жени; le diable s'en mêle дяволът има пръст в тая работа; loger le diable dans sa bourse нямам пукната пар€ в джоба си; ne craindre ni Dieu ni diable не се боя от никого или от нищо; ne croire ni а Dieu ni а diable не вярвам в нищо; quand le diable fut vieux il se fit ermite на стари години безпътните стават набожни; quand il dort, le diable le berce той и като спи, за дяволии сънува; quel homme du diable! какъв проклет човек! tirer le diable par la queue трудно изкарвам прехраната си; живея оскъдно; une faim du diable много голям глад; un froid du diable страшен студ. -
58 germoir
m. (de germer) 1. зимник, в който се поставя ръжта да покълне (при производство на бира); 2. сандък или голямо гърне, в което се поставя семе да покълне; 3. помещение, в което кълнят семена за разсад. -
59 jonchée1
f. (de joncher) 1. цветя и зеленина, постлани по път; пътека, килим от цветя и зеленина (при тържествено посрещане); 2. голямо количество от разпръснати по земята предмети. -
60 main
f. (lat. manus) 1. ръка (от китката до пръстите); lever la main вдигам ръка; avoir les mains liées с вързани ръце съм (не мога нищо да правя); de main en main от ръка на ръка; а main droite, а main gauche надясно, наляво; а main armée с оръжие в ръка; offrir la main подавам ръка; prendre en main вземам в ръка; fait а la main изработено на ръка, ръчно; changer de main минавам в други ръце; avoir qqch. de seconde, de troisième main сдобил съм се с нещо от втора, от трета ръка; entre les mains в ръцете; 2. ост. почерк; avoir une belle main имам хубав почерк; 3. власт; avoir la haute main имам голяма власт; управлявам; 4. дело, творение; la main du destin дело на съдбата; 5. дръжка, захватка (на чекмедже, шкаф и др.); 6. халка, на която се закача дръжка на ведро за кладенец; 7. ухо (на което се прикрепя ресор на кола); 8. обработка на плат; 9. loc. adv. а la main в, на ръка; en main в ръка. Ќ а belles mains изобилно, колкото му душа иска; а toutes mains по всякакъв начин; applaudir avec deux mains напълно одобрявам; avoir la main сръчен съм; avoir la main donnante щедър съм; avoir le cњur sur la main каквото ми е на сърцето, това ми е на устата; avoir un poil dans la main много съм мързелив; avoir, laisser les mains libres давам свобода на действие; bonne main бакшиш; craquer (claquer, péter) dans les main mains изчезвам; умирам; de main de maître отлично, прекрасно; de longue main отдавна; en sous-main тайно, скришом; en venir aux mains започвам бой; un homme qui a des mains de laine et des dents de fer човек, който не знае да работи, но знае да яде; en un tour de main в един миг; мигновено; бързо; похватно; faire argent de toute main прибягвам до всякакви средства, за да се сдобия с пари; faire une main au jeu прибирам всичко (при игра на карти); faire main basse крада, ограбвам, унищожавам; forcer la main принуждавам, насилвам (някого); froides mains, chauds amours студени ръце - топло сърце; grand comme main много малък; haut la main лесно, без трудности; haut les mains! горе ръцете! homme de main наемен убиец; il faut regarder а ses mains, plutôt qu'а ses pieds погов. отваряй си добре очите; il faut que la main gauche ignore le bien que fait la main droite погов. лявата ръка не трябва да знае това, което върши дясната ръка; il n'oublie jamais ses mains, il ne va pas sans ses mains това е крадец; il vaut mieux tendre la main que le cou по-добре е да просиш, отколкото да крадеш; la main lui (me, te...) démange има голямо желание да; les mains noires font manger le pain blanc погов. изцапаните ръце ядат бял хляб; les mains vides без подарък (по някакъв повод); mariage de la main gauche непризнат от закона брак; mettre la main а l'њuvre започвам работа; mettre la dernière main завършвам нещо; mettre la main а la pâte сам си върша работата; mettre la main sur qqn. улавям, пипвам, арестувам някого; mettre la main sur qqch. слагам ръка на нещо; обсебвам го; mettre la main sur la conscience слагам си ръката на сърцето, имам намерение да бъда откровен; mettre sa main au feu (а couper) потвърждавам уверено; ne pas y aller de main morte удрям (действам) грубо; n'y pas aller de main morte не си поплювам; nu comme la main съвсем гол; prendre de toutes mains вземам пари отвсякъде; prendre en mains la cause de qqn. вземам защитата на някого; prendre, être pris la main dans le sac уловен съм на местопрестъплението; pousser la main de qqn. подтиквам (някого) да свърши някаква работа; prêter la main а qqn. подавам ръка на някого; подпомагам го; s'en laver les mains измивам си ръцете; se frotter les mains радвам се за нещо; se salir les mains върша мръсна работа; tendre la main прося; tenir la main бдя върху някого; tenir la main haute а qqn. стягам някого здравата, не се шегувам; tenir dans la main разг. държа в ръцете си (някого или нещо); un tour de main един замах; une main de fer желязна ръка (силна, здрава власт); tomber sous la main попадам в ръцете на някого; négocier en sous-main преговарям тайно. Ќ Hom. maint.
Страницы
См. также в других словарях:
ВИЗАНТИЙСКАЯ ИМПЕРИЯ. ЧАСТЬ III — Литература Визант. лит ра, словесность и книжность в целом составляют труднообозримый массив духовного наследия христ. империи. Его освещение предполагает обращение ко мн. видам и жанрам лит ры, в первую очередь к святоотеческой, богословской лит … Православная энциклопедия
Болгария — (България), Народная Республика Болгария (Народна република България), гос во в Юго Вост. Европе, в вост. части Балканского п ова. Граничит на С. с Румынией, на 3. с Югославией, на Ю. с Грецией, на Ю. В. с Турцией. На В. омывается Чёрным… … Геологическая энциклопедия
Враца — Город Враца болг. Враца Страна БолгарияБолгария … Википедия
