-
1 congestion
f. (lat. congestio, de congerere "accumuler") 1. прилив на кръв; кръвоизлив; възпаление; congestion cérébrale кръвоизлив в мозъка; congestion pulmonaire белодробно възпаление; 2. прен. прилив, приток, натрупване. -
2 décongestionner
v.tr. (de dé- et congestionner) мед. освобождавам от прилив на кръв, отстранявам прилив на кръв. Ќ Ant. congestionner. -
3 étale
(de estaler, étaler) 1. adj. в съчет. mer étale неподвижно море (след прилив или отлив); 2. m. ou f. време на застой на морето ( след прилив или отлив). -
4 flot
m. (frq. °flot-) 1. вълна; les flots de la mer морските вълни; 2. прилив; le flot monte идва прилив; 3. прен. изобилие, поток от течност; un flot de lave поток от лава; verser des flots de larmes обливам се в сълзи; 4. тълпа, множество, море; un flot de voyageurs тълпа от пътници; 5. куп, сноп; le soleil entre а flots слънцето влиза на снопове; 6. а flot loc. adj. който плува, плава; navire а flot плаващ кораб; remettre а flot un bateau пускам кораб във вода; 7. les flots pl. морето. Ќ а grands flots на потоци; être а flot плувам над водата ( за кораб). -
5 marée
f. (de mer) 1. морски прилив и отлив; marée haute, marée montante прилив; marée basse отлив; 2. морски продукти ( риба). Ќ arriver comme marée en carême пристигам тъкмо навреме; contre vent et marée напук на всичко, въпреки всичко; marée noire замърсяване с мазут на водната площ. Ќ Hom. marrer. -
6 morte-eau
f. (de mort2 et eau) (pl. mortes-eaux) 1. най-слабият прилив (при сменяне на луната); 2. времето, когато става такъв прилив. -
7 affluence
f. (lat. affluentia) 1. ост. изобилие; 2. прииждане, прилив (на течности); 3. наплив, струпване на хора; affluence de clients наплив на клиенти. -
8 congestif,
ve adj. (de congestion) 1. мед. който се отнася до прилив на кръв; 2. натрупан, събран. -
9 congestionnel,
le adj. (de congestion) ост. който се предизвиква от прилив на кръв, кръвоизлив. -
10 congestionner
v.tr. (de congestion) 1. предизвиквам прилив на кръв, кръвоизлив; 2. прен. задръствам; voies congestionnées задръстени пътища. Ќ Ant. décongestionner. -
11 eau
f. (lat. aqua) 1. вода; eau claire бистра вода; eau douce сладка вода; eau courante течаща вода; eau potable питейна вода; eau dormante (stagnante) застояла вода; eau de pluie дъждовна вода; eau souterraine подпочвена вода; eau gazeuse газирана вода; eaux industrielles индустриални води; château d'eau голям воден резервоар; eau bénite светена вода; eau dure твърда вода (със съдържание на калциеви и магнезиеви соли); eau croupie застояла вода; eau de mer морска вода; eaux salées морски, солени води; eau de source изворна вода; eau de rose розова вода; 2. море; река; езеро; блато; hautes, basses eaux прилив, отлив; l'eau descend има отлив; 3. секреции на човешкото тяло (сълзи, пот, урина); j'étais tout en eau целият бях облян в пот; être tout en eau вир вода съм; 4. в съчет. с имена на плодове и др.: ракия; eau de marc джиброва ракия; eau de prunes сливова ракия; 5. сок (от плодове, растения); 6. pl. минерални извори, бани; eaux thermalers минерални извори; aller aux eaux отивам на минерални бани; 7. прен. бистрота, прозрачност ( на скъпоценен камък). Ќ eau bénite de cave вино; gens de delà l'eau наивни, глупави хора; de la même eau от един и същи род, вид; dans ces eaux-là нещо такова; що-годе; приблизително; а fleur d'eau на еднакво равнище с водата; battre l'eau правя си напразен труд; c'est une goutte d'eau dans la mer капка в морето, маловажно нещо; chambre а eau парен котел (на пералня); c'est un escroc de la plus belle eau първокласен мошеник; coup d'épée dans l'eau дупка в морето; несполучлив опит; eau ardente терпентиново масло; eau de Cologne одеколон; eau de Javel белина; eau de vaisselle помия; eau ferrée вода, в която е потапяно нажежено или ръждясало желязо и която се дава на анемични хора; eau oxygénée кислородна вода; eau régale царска вода; eau rouge вода, размесена с вино; eau seconde разредена азотна киселина; eaux fermées замръзнала част от море; eaux ouvertes незамръзнала част от море; eaux vives (marée de vive eau) най-големи приливи и отливи във време на пълнолуние и новолуние; être dans les eaux de qqn. следвам някого; споделям мнението на някого; n'avoir pas inventé l'eau chaude глупав съм; être comme l'eau et le feu с противоположни характери сме; être comme un poisson dans l'eau чувствам се като риба във вода; faire de l'eau пълня се с вода (за кораб); faire de l'eau уринирам; faire qqch. les pieds dans l'eau дълбоко съм загазил в нещо; faire venir l'eau au moulin de qqn. работя в полза на някого; il ne gagne pas l'eau qu'il boit неспособен и мързелив човек; il n'est pire eau que l'eau qui dort тихата вода е най-опасна; jeter de l'eau а la mer правя в морето дупка; много труд за нищо; l'affaire est tombée dans l'eau работата отиде по дяволите; laisser couler l'eau не преча, не спъвам; оставам нещата да се развиват свободно; l'eau m'en vient а la bouche лигите ми протичат; l'eau va toujours а la rivière пари при пари отиват; les grandes eaux de Versailles версайските водоскоци; manger de l'eau намокря ме дъжда; marin d'eau douce слаб, лош моряк; mettre de l'eau dans son vin намалявам претенциите си; nager dans les grandes eaux заемам високо положение; nager entre deux eaux държа средно положение между две противни страни; pêcher en eau trouble ловя риба в мътна вода; petites eaux слаб алкохол; revenir sur l'eau изплувам, връщам си загубеното; se jeter а l'eau de peur de la pluie от трън та на глог; s'en aller en eau de boudin изчезвам като дим; se noyer dans une goutte d'eau неспособен съм да реша и най-малкия проблем; и най-малката трудност ме обърква; (dans un verre) se ressembler comme deux gouttes d'eau приличаме си като две капки вода; se tenir dans les eaux de qqn. навъртам се около някого; suer sang et eau излиза ми душата (от умора); suivre le fil de l'eau вървя по течението; une tempête dans un verre d'eau силно вълнение за нищо и никакво; tant va la cruche а l'eau qu'а la fin elle se casse веднъж стомна за вода, втори път стомна за вода, най-сетне се счупва. -
12 entre
prép. (lat. inter) 1. между, измежду; entre les deux между двамата; entre la vie et la mort между живота и смърта; entre nous soit dit между нас казано; 2. помежду, между; la plupart d'entre nous повечето от нас; 3. във; entre mes mains в ръцете си; 4. loc.adv. entre temps междувременно; entre autres между другото. Ќ entre deux âges зряла възраст; entre chien et loup привечер, по здрач; entre la poire et le fromage на края на обяда, когато човек става по-приказлив; entre les deux ни добре, ни зле; entre vent et marée мор. тласкан от вятъра в една посока, а от прилив или отлив в друга; entre deux chaises деликатно положение; entre deux eaux не вземам ничия страна; entre deux feux между две опасни положения; entre quillemets прен. в кавички; entre quatre murs затворен (насила или не); entre quatre planches умрял, мъртвец в ковчег; entre deux portes набързо, без много церемонии; entre promettre et tenir il y a du chemin по-лесно е да се обещава, отколкото да се изпълнява обещаното; entre le zist et le zest горе-долу, що-годе, нито много лош, нито много добър. -
13 intertidal,
e, aux adj. (angl. intertidal, de tide "marée") в съчет. zone intertidal,e зона, в която се колебае морето при прилив и отлив. -
14 marnage2
m. (de marner2) мор. максимална амплитуда между прилив и отлив на морето. -
15 marner2
v.intr. (d'une var. de marge) диал. повдигам се вследствие прилив ( за море). -
16 massif,
ve adj. et m. (de masse1) 1. тежък, мощен, масивен, плътен; or massif, масивно злато; 2. прен. груб, тежък; недодялан; масов; afflux massif, масов прилив; engin de destruction massif,ve оръдие за масово унищожение; 3. m. основен зид; гъста гора; масив, блок. Ќ Ant. svelte, léger, élancé, épars; creux, plaqué. -
17 monter
v. (lat. pop. °montare, de mons) I. v.intr. 1. качвам се; monter par l'ascenseur качвам се с асансьора; 2. прииждам (за прилив, водна маса и др.); 3. издигам се; l'avion monte а six milles mètres самолетът се издига на шест хиляди метра; 4. прен. раста, получавам по-голям чин ( в службата), издигам се, ставам известен; monter en grade получавам по-голям чин, звание; 5. повишавам се (за цена, стойност и др.); II. v.tr. 1. изкачвам; monter un escalier изкачвам се по стълбите; 2. яздя; 3. екипирам, обзавеждам, устройвам; 4. техн. монтирам, сглобявам, събирам; 5. навивам (пружина); monter une montre навивам часовник; 6. прен. тайно подготвям, комбинирам, устройвам; инсценирам; предизвиквам, навивам; 7. качвам, занасям; monter au grenier качвам на тавана нещо; se monter 1. снабдявам се; 2. сърдя се на някого; 3. възлизам на ( за сума). Ќ monter sur ses ergots ставам войнствен, надменен; faire monter qqn. раздразвам, ядосвам някого; monter la garde застъпвам на пост; monter la tête а qqn. настройвам срещу някого; monter le coup а qqn. карам някого да повярва в нещо. Ќ Ant. descendre, baisser, abaisser, démonter, diminuer. -
18 plain,
e adj. (lat. planus) 1. ост. равен, гладък; le plain, de l'eau прилив; 2. loc. adv. de plain, pied направо, без качване, без слизане. Ќ se trouver de plain, pied avec qqn. чувствам се равен с някого ( намираме сходство в характери и разбирания). Ќ Ant. accidenté, inégal. Ќ Hom. plein et formes du v. plaindre - du fém. plaine. -
19 plein,
e adj. (lat. plenus) 1. пълен; verre plein, jusqu'aux bords чаша, пълна догоре; plein, succès пълен успех; 2. изобилен; 3. цял; aspirer а plein,s poumons дишам с целите си дробове; 4. кръгъл; пълен; des joues plein,es пълни, кръгли бузи; 5. плътен; 6. бременен, труден (за животно jument plein,e бременна кобила); 7. прен. обзет, обхванат, погълнат; plein, de soi самодоволен; 8. m. пълно пространство; пълнота, цялост; 9. adv. пълно; 10. loc. adv. en plein, сред, посред, направо, по; нар. много. Ќ а plein,es mains с пълни ръце, щедро; а plein,e voix с пълен глас; donner plein, pouvoir давам пълномощно, пълна свобода на действие; de plein, droit с пълно право; en plein,e mer в открито море; battre son plein, в разгара съм; plein, а craquer, а crever препълнен до крайна степен; plein, comme un boudin, une bourrique, un њuf, une outre пълен до краен предел; il est plein, напълно е пиян; plein, de soupe дебел човек, дете; le plein, de lune пълнолуние; le plein, de mer прилив; faire le plein, напълвам догоре резервоар; tout plein, изцяло, много; avoir son plein, пиян съм; mettre dans le plein,, en plein, успявам напълно; достигам целта. Ќ Ant. vide, désert, inoccupé, libre. -
20 regain
m. (lat. pop. °waidimen, frq. °waida "prairie") 1. трева, която пораства в ливада след окосяването Ј; 2. regain de прен. нов прилив на (сили, здраве, живот, надежда и др.).
- 1
- 2
См. также в других словарях:
ПРИЛИВ — ПРИЛИВ, прилива, муж. 1. Периодически повторяющийся подъем, повышение уровня открытого моря; ант. отлив. «Прилив растет и быстро нас уносит в неизмеримость темных волн.» Тютчев. «Есть у воды своя пора: часы прилива, часы отлива.» Маяковский. 2.… … Толковый словарь Ушакова
прилив — приток, наплыв; бобышка, нарастание, подъем, приливчик, сейша Словарь русских синонимов. прилив см. приток Словарь синонимов русского языка. Практический справочник. М.: Русский язык. З. Е. Александрова. 2011 … Словарь синонимов
прилив — Периодические колебания уровня моря (подъемы и опускания), вызываемые гравитационными силами Луны и Солнца, причем лунный прилив значительнее солнечного (подъем воды носит название прилив, а понижение воды – отлив). → Рис. 332 Syn.: морской… … Словарь по географии
прилив — ПРИЛИВ, наплыв, приток … Словарь-тезаурус синонимов русской речи
ПРИЛИВ — ПРИЛИВ, а, муж. 1. Периодически повторяющееся в течение суток поднятие уровня открытого моря. В часы прилива. 2. Скопление чего н. движущегося, приток. П. крови к голове. П. энергии (перен.: нарастание, подъём). | прил. приливный, ая, ое (к 1… … Толковый словарь Ожегова
прилив — — [http://www.eionet.europa.eu/gemet/alphabetic?langcode=en] EN tide The periodic rise and fall of the water resulting from gravitational interaction between the sun, moon and earth. In each lunar day of 24 hours and 49 minutes there are… … Справочник технического переводчика
Прилив — Прилив во сне – сулит благоприятные обстоятельства для развития Вашего дела … Сонник Миллера
Прилив — периодическое колебание уровня океана или моря, обусловленное силами притяжения Луны и Солнца, а также другими приливообразующими силами. Приливы вызывают изменения в высоте уровня моря, а также периодические течения, известные как приливные… … Википедия
прилив — сущ., м., употр. сравн. часто Морфология: (нет) чего? прилива, чему? приливу, (вижу) что? прилив, чем? приливом, о чём? о приливе; мн. что? приливы, (нет) чего? приливов, чему? приливам, (вижу) что? приливы, чем? приливами, о чём? о приливах 1.… … Толковый словарь Дмитриева
прилив — ощутить прилив • восприятие почувствовать прилив • восприятие … Глагольной сочетаемости непредметных имён
прилив — potvynis statusas T sritis fizika atitikmenys: angl. flood vok. Flut, f rus. прилив, m pranc. marée, f; marée haute, f; marée montante, f … Fizikos terminų žodynas
