Перевод: с французского на болгарский

с болгарского на французский

при сглобяване на дървени части

  • 1 aronde

    f. (lat. hirundo "hirondelle") ост. лястовица. Ќ а queue d'aronde строит. във вид на лястовича опашка ( при сглобяване на дървени части).

    Dictionnaire français-bulgare > aronde

  • 2 adenter

    v.tr. (de a- et dent) техн. сглобявам две дървени части чрез жлебове.

    Dictionnaire français-bulgare > adenter

  • 3 affleurer

    v. (de fleur, dans l'expression а fleur de) 1. v.tr. техн. поставям на едно ниво, изравнявам; affleurer des pièces de bois изравнявам дървени части; 2. v.intr. подавам се над повърхността на земята; un roc qui affleure скала, която се подава над земята; прен. появявам се, избликвам; une sensualité qui affleure чувственост, която се проявява. Ќ Ant. s'enfoncer.

    Dictionnaire français-bulgare > affleurer

  • 4 brisure

    f. (de briser) 1. цепнатина, пукнатина, нащърбеност; 2. частичка, парченце; 3. свързване с панта на две дървени части.

    Dictionnaire français-bulgare > brisure

  • 5 empattement2

    m. (de empattement) техн. 1. съединяване дървени части с шипове; 2. разстояние между осите на кола.

    Dictionnaire français-bulgare > empattement2

  • 6 empatture

    f. (de empatter) техн. съединяване дървени части с шипове.

    Dictionnaire français-bulgare > empatture

  • 7 furée

    f. (de fût) маджун за китване на дървени части, съставен от ситни стърготини и лепило за дърво.

    Dictionnaire français-bulgare > furée

  • 8 languette

    f. (de langue) 1. езиче; 2. всичко, което има формата на езиче; клапа; 3. преграда от печка до камина; 4. клапа на мундщук при музикални инструменти; 5. мъжкото при сглобяване на шлиц.

    Dictionnaire français-bulgare > languette

  • 9 raccord

    m. (de raccorder) техн. 1. сглобяване; 2. съединяване на две части, които предварително са били съединени; 3. муфа; raccord de tuyaux de plomberie муфа, свързваща две водопроводни тръби; 4. начин на свързване на две филмови сцени ( при монтирането). Ќ faire un raccord разг. правя ретуш, слагам грим там, където е необходимо. Ќ Ant. coupure.

    Dictionnaire français-bulgare > raccord

  • 10 arme

    f. (lat. plur. arma) 1. оръжие; arme atomique атомно оръжие; armes d'estoc et de taille ост. саби; armes de jet (de trait) метателни оръжия (прашка, лък и под.); arme d'hast (de hast) пика, копие, щик и др.; armes blanches хладни оръжия (нож, кама, щик); armes légères, lourdes леки, тежки оръжия; armes а feu огнестрелни оръжия; arme а tir automatique оръжие с автоматична стрелба; armes de siège обсадни оръжия; armes antiaériennes противовъздушни оръжия; armes tranchantes оръжия за сечене (брадва, сабя); 2. разш. армия, войска; 3. военна служба, военна кариера; 4. герб, хералдичен знак; les armes de Paris гербът на Париж; 5. военна служба; être sous les armes войник съм, на служба съм; 6. ост. защитни части на въоръжение (шлем, ризница и др.); 7. бой, битка, война; fait d'armes подвит; suspension d'armes прекратяване на война, битка; 8. средство за защита, самоотбрана; les armes naturelles de l'homme защитни средства у човека (крака, ръце); les armes des animaux защитни средства у животните (рога, нокти и др.). Ќ aux armes! на оръжие! bas les armes! при нозе! faire des armes фехтувам; faire ses premières armes в началото съм на своята кариера; fraternité d'armes ост. въоръжени хора; héraut d'armes военен глашатай; hommes d'armes въоръжени бойци на коне (в средните векове); maître d'armes учител по фехтовка; passer l'arme а gauche арго хвърлям топа, умирам; passer qqn. par les armes разстрелвам някого по решение на военен съд; place d'armes плацдарм (място за военни упражнения в казарма, крепост или град); port d'armes носене на оръжие; porter les armes на военна служба съм; portez arme! пушка на рамо! déposer les armes предавам се; présentez armes! почест! rendre les armes предавам се, свалям оръжието; reposez armes! при нозе! свободно! salle d'armes зала за фехтуване; trophées d'armes военни трофеи.

    Dictionnaire français-bulgare > arme

  • 11 barré,

    e adj. et m. (de barrer). 1. преграден с бариера (за път); 2. бариран, зачертан с две успоредни линии (за чек); 3. разделен на равни части (за герб); 4. спорт. екипаж от гребци, когато са ръководени от кормчия; 5. m. муз. едновременно натискане на няколко струни на инструмент с показалец при свирене. Ќ dent barré, зъб, чиито извити корени правят ваденето му трудно.

    Dictionnaire français-bulgare > barré,

  • 12 débrayage

    m. (de débrayer) 1. техн. разделяне, прегрупиране на части (от машина); авт. изключване на амбриажа при включване на скорост; 2. спиране на работата в знак на протест.

    Dictionnaire français-bulgare > débrayage

  • 13 entabler

    v.tr. (de en- et table) техн. сглобявам дървени или железни части с противоположни размери.

    Dictionnaire français-bulgare > entabler

  • 14 entablure

    f. (de entabler) техн. 1. сглобка на дървени или железни части (с противоположни изрези); 2. място, където са сглобени двете остриета на ножица.

    Dictionnaire français-bulgare > entablure

  • 15 fiche

    f. (de ficher) 1. дървено или желязно колче, клечка; 2. фиш, формуляр (за регистриране, класиране); 3. жетон (при игра на карти); 4. fiches d'alimentation (или наричани още broches) железните части на щепсел, които влизат в контакта.

    Dictionnaire français-bulgare > fiche

  • 16 grignoteur,

    euse m., f. (de grignoter) 1. човек, който гложде, гризе; 2. f. техн. инструмент за нарязване на дървени или метални части на листове.

    Dictionnaire français-bulgare > grignoteur,

  • 17 liter

    v.tr. (de lit) 1. нареждам (солена риба) в каче, в буре; 2. архит. нареждам хоризонтално на пластове; 3. техн. покривам части на плат, за да не се оцветят при боядисване. Ќ Hom. litée.

    Dictionnaire français-bulgare > liter

  • 18 mort,

    e adj. (lat. pop. °mortus) 1. мъртъв, умрял; il est mort, depuis longtemps той е мъртъв отдавна; 2. лишен от живот, от дейност; мъртъв; 3. който вече не се говори, мъртъв (за език); 4. увяхнал (за растение); 5. m., f. мъртвец, покойник; le royaume des morts царството на мъртвите; 6. m. играч, изключен от играта; изгорял ( при някои игри на карти). Ќ être plus mort, que vif много съм уплашен, умирам от страх; faire le mort, оставам пасивен; nature mort,e худ. натюрморт; њuvres mort,es части на кораб на плавателната линия; papier mort, необгербван документ; point mort, техн. мъртва точка; temps mort, техн. мъртво време.

    Dictionnaire français-bulgare > mort,

  • 19 -ium

    суфикс, който се използва при наименованията на металите. ive f. (de if) бот. срещниче обикновено, Ajuga chamaepitys.

    Dictionnaire français-bulgare > -ium

  • 20 -mythie,

    mytho- (съставни части на сложни думи) от гръцки muthos "басня".

    Dictionnaire français-bulgare > -mythie,


Поделиться ссылкой на выделенное

Прямая ссылка:
Нажмите правой клавишей мыши и выберите «Копировать ссылку»