-
1 без
предл 1. sans; без мирис sans odeur (inodore); без пари sans argent, sans le sou; 2. (с изключение на) sauf; excepté; hors; hormis; без това hors cela; без двама-трима hormis deux ou trois; 3. (за недостиг) moins; часът е пет без четвърт il est cinq heures moins le quart (или moins un quart); 4. в съчет без последствие sans conséquence; без съмнение sans doute; без време prématurément, avant terme; sans + infinitif; замина, без да остави адреса си il est parti sans laisser d'adresse; без друго sans cela, de toute façon, de toute manière; без малко il a failli; без малко щеше да умре il a failli mourir; без малко щеше да изтърве влака un peu plus et il manquait le train; без оглед на (към) sans tenir compte de; sans égard pour; indépendamment; не без non sans. -
2 вместо
предл au lieu de, en guise de; вместо да съюз 1. au lieu de; 2. при сравнително изречение que. -
3 вследствие
предл в съчет вследствие на par suite, en suite, en conséquence; вследствие на това en conséquence, par suite de cela. -
4 всред
предл au milieu, en plein milieu, en plein. -
5 въз
предл въз основа на нещо en se basant sur. -
6 върху
предл 1. (на, отгоре на) sur, а la surface de; съсредоточавам вниманието си върху нещо concentrer (appliquer) son attention а qch; хлъзгам се върху glisser sur; 2. (към, срещу) contre, sur, а; опирам се върху колона s'appuyer contre un pilier; нахвърлям се върху някого se lancer (se ruer) sur qn; 3. (обект на действие по, за) sur, а; размишлявам върху въпрос, проблем, нещо méditer sur une question, réfléchir а un problème, réfléchir sur qch; разисквам върху подробностите discuter sur les détails; 4. (пропорционалност, цена) sur. -
7 до
предл 1. jusqu'а, jusqu'au, jusqu'aux, jusqu'en; пълня до горе remplir jusqu'au bord; следвам до края suivre jusqu'au bout; до облаците jusqu'aux nues; до дън душа jusqu'au fond de l'âme; до пояса jusqu'а la ceinture изчервявам се до ушите rougir jusqu'aux oreilles; разчуствам се до сълзи s'attendrir jusqu'aux larmes; проникнал до мозъка на костите imprégné jusqu'aux moelles; потънал съм до гуша в учение, в работа, в дългове être plongé jusqu'au cou dans les études, dans les affaires, dans les dettes; до вечерта jusqu'au soir, ново нареждане jusqu'а nouvel ordre; от горе до долу du haut jusqu'en bas; екипиран от краката до главата équipé depuis les pieds jusqu'а la tête; до кога? jusqu'а quand? 2. près de; сядам до някого s'asseoir près de qn; 3. auprès de; имам достъп до някого avoir accès auprès de qn; 4. côte а côte, а côté, du côté; вървим един друг (рамо до рамо) marcher côte а côte; заставам до прозореца se placer du côté de la fenêtre; заставам, вървя до някого se placer, marcher а côté de qn; 5. contre; притискам някого до гърдите си, сърцето си presser qn contre sa poitrine, contre son cњur; 6. en, от горе до долу de haut en bas; от долу до горе de fond en comble; въоръжен от краката до главата armé de pied en cap; 7. а; до утре а demain; довеждам до просия réduire а la mendacité; сведен до нула réduit а zero; от избата до тавана de la cave au grenier; ям до насита manger а sa faim (а satiété) работим един до друг travailler coude а coude (côte а côte, contre а contre); 8. au point de; подигравам някого до plaisanter (se moquer de) qn au point de le faire pleurer; 9. без предлог; до Министъра на просветата Monsieur le Ministre de l'Education nationale; до ректора на Софийския университет Monsieur le Recteur de l'Université de Sofia; що се отнася до мене quant а moi; то е до човека cela dépend de l'homme. -
8 досред
предл jusqu'au milieu; досред нощ бях у тях j'étais chez eux jusqu'а minuit; досред път а mi-chemin. -
9 за
предл 1. (за посока) pour; пътувам за Париж je voyage pour Paris; 2. (за посочване на лице, предмет, към който се отнася действието) pour; какъв съм аз за тях ? que suis-je pour eux? 3. (по случай) pour, а l'occasion de; 4. (за цена) pour; купих го за 1000 лева je l'ai acheté pour 1000 leva; 5. (за кой път) pour; за последен път pour la dernière fois; 6. (за време) pour, en; заминавам за няколко дни je pars pour quelques jours; 7. (за цел) а; четка за зъби brosse а dents; 8. (за означаване място на връзката) par; хванах го за ръката je l'ai saisi par le bras; 9. в съчет с глаголи а) мисля за, говоря за, спомням си за и др. penser (а, de), parler de, se souvenir de; б) сгодявам за, женя за fiancer а, marier а; в) минавам за, избирам за passer pour, élire pour; назначавам за, обявявам за nommer pour (comme), déclarer pour (comme); 10. (в съчет с отвлечени съществителни) par, а; за щастие par bonheur; за съжаление par malheur; 11. в съчет за да afin de (que), pour а бели пари за черни дни (garder) une poire pour la soif; всяко чудо за три дни tout nouveau tout beau; за бога pour l'amour du ciel (du dieu); ръка за ръка la main dans la main; що за quelle sorte (espèce) de; en voilà. -
10 из
предл 1. (движение отвътре навън) de, hors de; (отделяне om едно цяло) du milieu de; 2. (движение без определена посока) par, а travers; 3. (no npoдължение на нещо) le long de, par; 4. (no) dans; 5. (който ce отнася до, който засяга) de. -
11 извън
предл 1. hors de; 2. а part, hormis, en dehors de; а извън мярката outre mesure; извън силите си au-dessus de ses forces; излизам извън себе си sortir de ses gonds; извън себе си съм être hors de soi. -
12 иззад
предл de derrière. -
13 измежду
предл parmi, entre. -
14 изпод
предл de dessous; излизам изпод земята sortir de dessous terre а гледам изпод вежди а) regarder en dessous; б) regarder а la dérobée (du coin de l'њil). -
15 край
предл 1. le long de; 2. au bord de; 3. près de (auprès de); 4. а côté de; 5. разг en même temps que, de même que, tout aussi bien que. -
16 към
предл 1. (посока) vers; 2. (за отвлечено понятие) а; 3. с глаголи като минавам, преминавам, пристъпвам passer а; 4. (по отношение на) envers, avec, а l'égard de; 5. (близо до) du côté de; 6. (приблизителност по време, количество) vers, environ; към обед vers midi; към 30 килограма environ 30 kilos; до към средата на месеца jusque vers le milieu du mois; 7. (за прибавяне или при съставна част) а. -
17 къмто
предл разг vers. -
18 между
предл 1. entre; 2. (сред повече предмети или лица) parmi; между хората parmi les gens; между дърветата parmi les arbres; 3. (за време) entre; 4. (за означаване на отношение между две или повече лица) entre; 5. (при сравнение) entre; 6. (при делба) entre а между другото (между впрочем) entre autre; между нас да си остане (между нас казано) soit dit entre nous, entre nous soit dit, n'allez pas le dire, le raconter а qn; между това entre temps, en attendant. -
19 мимо
предл остар en dépit de, malgré; мимо волята му malgré lui; мимо забележките ми en dépit de mes remontrances. -
20 на
предл 1. (за означаване на притежание) de (du), de la, des; в подножието на планината au pied de la montagne; 2. (за отношение - кому?) а (au), а la, aux; говоря на сестра си je parle а ma sњur; 3. (за посока) а (au), а la, aux, en, de; на запад а l'ouest; на отиване а l'aller; на връщане au retour; на горе en haut; на долу en bas; на страни de côté; от длъж на шир de long en large; 4. (за място) sur, а, par; слизам на земята (от превозно средство) descendre (mettre pied) а terre; 5. (за опора) sur, а, contre; 6. (за време) en, а; на есен en automne; на обед а midi; (за дата) le; 7. (за начина, по който се извършва действието) en, par, а; от ръка на ръка de main en main; на два пъти en deux fois; от ден на ден de jour en jour; два пъти на ден deux fois par jour; 8. (за обстоятелствата, при които се извършва нещо) а, en; на слънце au soleil; на мръкване а la tombée de la nuit; на море en mer; 9. (за целта на действието) pour; отивам за орехи aller pour des noix; 10. (за оръдието на действието) а, de; на ръка а la main; свиря на цигулка (на пиано) jouer du violon (du piano); 11. (за възраст) а (l'âge de); на десет години а l'âge de dix ans; 12. (за части, при разпределение) en, par; на човек par personne; 13. (за пожелание) на здраве! а votre santé; 14. в съчет а) с глаголи: благодаря на някого adresser des remerciements а qn, remercier qn; извинявам се на demander pardon а, s'excuser auprès de; покорявам се на se soumettre а; отговарям на répondre (correspondre) а; б) при гл съм с наречие (в безлични изрази) студено ми е на краката avoir froid aux pieds; в) с някои прилагателни равен на égal а; вреден на nuisible а; подобен на pareil а; близко на proche de (du); г) при някои безлични глаголи случва се на il arrive а; както подобава на comme il convient а; д) в някои изрази, като къща на няколко етажа maison а plusieurs étages; на два часа от града а deux heures de la ville.
Страницы
См. также в других словарях:
предл. — предл. (abbreviation) предлог Толковый словарь Ожегова. С.И. Ожегов, Н.Ю. Шведова. 1949 1992 … Толковый словарь Ожегова
предл. — П. п. п. предл. предложный падеж П. Словарь: С. Фадеев. Словарь сокращений современного русского языка. С. Пб.: Политехника, 1997. 527 с. предл. прг. предлог предл. Словарь: С. Фадеев. Словарь сокращений современного русского языка. С. Пб.:… … Словарь сокращений и аббревиатур
предл. — предложение … Учебный фразеологический словарь
предл. — предложный падеж … Русский орфографический словарь
предл. п. — предложный падеж … Этимологический словарь Ситникова
предл. — предложный падеж … Словарь сокращений русского языка
об — предл., см. о II … Этимологический словарь русского языка Макса Фасмера
обо — предл., см. о II … Этимологический словарь русского языка Макса Фасмера
предлог — предл ог, а … Русский орфографический словарь
към — предл. за, за към, на към, в посока на, против, насреща предл. при, заедно с, около, в близост до предл. по отношение на, спрямо предл. с, пред, над, сред предл. в сравнение с … Български синонимен речник
за — предл. заради, поради, вместо предл. към, за към, по посока на, в предл. по отношение на, относно предл. върху, по, срещу, против … Български синонимен речник
