-
1 droit1
m. (de l'a. fr. destre) 1. право; jouir de ses droit1s ползвам се от правата си; droit1s civils граждански права; droit1s civiques политически права; 2. право (наука); droit1 civil гражданско право; droit1 romain римско право; droit1 administratif административно право; droit1 pénal наказателно право; 3. данък; налог; такса; мито; droit1 d'importation вносно мито; droit1s de succession данък наследство; 4. възнаграждение; 5. loc. adv. а bon droit1 с пълно право, справедливо; а qui de droit1 комуто се следва по принадлежност. Ќ être en droit1 de съм в правото да; faire droit1 а une demande удовлетворявам искане (молба); prendre droit1 sur qqch. позовавам се на нещо. -
2 dire1
v.tr. (lat. dicere) 1. казвам, говоря; думам, продумвам; sans mot dire1 без дума да продума; 2. разказвам; чета; декламирам; je vais vous dire1 la nouvelle ще ви разкажа новината; 3. църк. служа, отслужвам; dire1 la messe отслужвам литургия; 4. съобщавам, разкривам, споделям; 5. изказвам; dire1 son respect изразявам почитта си; 6. поет. пея, възпявам; 7. заповядвам, препоръчвам, съветвам; je vous avais dit d'agir autrement посъветвах ви да действате иначе; 8. твърдя; а ce qu'il dit според това, което твърди; 9. посочвам, определям; 10. мисля, съдя; 11. отговарям, възразявам; 12. изразявам; son silence dit beaucoup мълчанието му изразява много неща; 13. харесвам; est-ce que cela vous dit? харесва ли ви това?; 14. означавам; que veut dire ce mot latin? какво означава тази латинска дума?; 15. пиша; je vous ai dit dans ma lettre писах в писмото си; 16. предсказвам; dire1 l'avenir предсказвам бъдещето; 17. възразявам; il n'y a rien а dire1 няма никакви възражения; se dire1 казвам си, казва се. Ќ а l'heure dite в уречения час; autrement dit с други думи; avoir а dire1 (y avoir а dire1) имам да забележа, да възразя; а vrai dire1 право да си кажа, право да говорим; bien faire vaut mieux que bien dire1 погов. по-добре добри дела, отколкото добри думи; ceci dit след като това е било казано; (ceci) soit dit en passant нека (това) бъде казано между другото; cela ne me dit rien това не ме интересува; това не ми харесва; cela va sans dire1 това се разбира от само себе си; cela veut dire1 това значи; c'est-а-dire1 това значи, тоест; c'est dit, c'est bien dit, voilà qui est dit разбрано! c'est tout dit (cela dit tout) няма какво повече да се прибави към това; dire1 а qqn. son fait, dire1 а qqn. ses (quatre) vérités казвам някому истината право в очите; dire1 dans le dos говоря зад гърба (на някого); dire1 des douceurs а qqn. ухажвам жена; умилквам се около някого; dire1 d'un, puis d'un autre говоря ту едно, ту друго; dire1 la bonne aventure гадая, врачувам; dire1 pis que pendre de qqn. погов. говоря много лошо за някого; dire1 son mot казвам си мнението; правя забележка; il n'y a pas а dire1 няма какво да се говори по това (то е сигурно; то е необходимо); l'art de bien dire1 (parler) ораторско изкуство; les qu'en dira-t-on хорски приказки; ne pas se le faire dire1 (deux fois) бързам да извърша онова, което ми се казва; on dirait като че ли; proprement dit в същинския смисъл, точно да говорим; quelque chose me dit que; mon cњur me dit que имам предчувствието, че; qui dirait, qui aurait dit? кой би повярвал? qui ne dit mot, consent мълчанието е знак на съгласие; se le faire dire1 чакам да ми заповядат да направя това; se le tenir pour dit запомням добре нещо; si le cњur vous en dit ако желаете, ако ви харесва; soi-disant който има претенцията; мним, така наречен, уж; tout est dit (cela dit tout) всичко е свършено, няма какво повече да се прибави към това; trouver а dire1 намирам, че нещо липсва; имам нещо против; comme on dit както се казва; comme qui dirait приблизително, горе-долу; pour ainsi dire1 така да се каже; avoir beau dire1 et beau faire напразно говоря, правя нещо; en dire1 de belles, de bonnes, de fortes, de raides, de vertes, de toutes les couleurs говоря небивалици; ne pas l'envoyer dire1 а qqn. не се стеснявам да кажа нещо неприятно (за някого); ne pas se le faire dire1 deux fois правя нещо с удоволствие, въодушевление; ça dit bien ce que ça veut dire1 напълно ясно, разбираемо; cela est bientôt dit по-лесно е да се каже, отколкото да се направи; c'est beaucoup dire1, trop dire1 това е прекалено; ce n'est pas assez dire1 трудно е да се каже (опише) с думи; j'aime autant te dire1 уверявам те, че. Ќ Ant. omettre, taire, cacher, dissimuler. -
3 international,
e, aux adj. (de inter- et national) 1. интернационален, международен; droit international, международно право; droit international, public международно публично право; droit international, privé международно частно право; Fonds monétaire international, Международен валутен фонд; 2. m., f. спец. спортист, който участва в международни състезания; 3. L'international,e Интернационалът. -
4 titre
m. (lat. titulus "inscription, titre d'honneur") 1. заглавие; надпис; 2. титла, звание; titre de noblesse благородническа титла; titres universitaires университетски звания; en titre титуляр (изпълнявайки дадена длъжност); 3. акт, документ; authenticité d'un titre автентичност на документ; titre de paiement документ за преведена сума; 4. проба (на скъпоценни метали); or au titre злато с проба, разрешена от държавата; 5. хим. дозировка; 6. pl. акции, ценни книжа; облигации; vendre des titres продавам акции; titres au porteur акция на приносител; titres de rente лихвоносни книжа; 7. прен. право, основание; acquérir des titres придобивам право; 8. победа, награда; remporter un titre спечелвам награда; 9. loc. prép. а titre de в качество на, като; а titre exceptionnel като изключение; а titre de renseignement (d'information) за сведение; а titre d'illustration за пояснение (за илюстрация); а titre d'expérience за опит; au même titre по същия начин; 10. loc.adv. а juste titre заслужено, с пълно право; а titre gratuit (gracieux) безплатно, гратис; а titre temporaire временно; а plusieurs titres по много причини. -
5 vrai,
e adj. m. et adv. (lat. pop. °veracus, class. verus, verax) 1. верен, истински; un récit vrai, верен, истинен разказ; c'est la vérité vrai,e това е самата истина; il est vrai, que истина е, че; c'est vrai, това е истина; наистина; incroyable, mais vrai, невероятно, но факт; 2. ост. искрен, прям; un homme vrai, искрен човек; 3. действителен, истински; une poupée avec de vrai,s cheveux кукла с истински коси; de vrai,es perles истински перли; c'est un vrai, imbécile той е истински глупак; vrai, de vrai, разг. съвсем автентичен, истински; 4. m. правда, истина; реалност (в изкуството); 5. adv. вярно, истинно, точно, справедливо; jouer vrai, играя точно, справедливо; 6. adv. наистина; vrai,, nous n'avons pas pensé а cela наистина, ние не бяхме помислили за това. Ќ а vrai, dire (а dire le vrai,) да си кажа право; право да си кажа; au vrai, (pour vrai,, dans le vrai,) всъщност, в действителност; vous êtes dans le vrai, вие имате право; bien vrai, разг. съвсем истина, самата истина; de vrai,! нима! хайде де! pas vrai,? разг. нали? не е ли истина? c'est pas vrai,! не може да бъде! Ќ Ant. erroné, faux, inexact, mensonger; artificiel, factice; feint; imaginaire; illusoire; forcé, imité; erreur. -
6 avoir1
v.tr. (lat. habere) I. 1. имам, притежавам; 2. доставям си, снабдявам се; il est difficile d'avoir1 un logement трудно е да си набавиш жилище; 3. получавам, спечелвам; avoir1 un prix получавам награда; 4. avoir1 а (+ inf.) трябва да; j'ai а vous reppeler трябва да ви напомня; 5. n'avoir1 plus qu'а (+ inf.) остава само; 6. avoir1 beau (+ inf.) напразно; 7. en avoir1 (contre, а) сърдя се на, яд ме е на; II. 1. il y a безл. има; il y a du monde dans les rues има хора по улиците; 2. преди; avoir1 quelques mois преди няколко месеца; 3. il y en a qui има хора, които; III. спом. гл. (служи за образуване на сложните времена): il a dit той каза; IV. loc. verbales (avoir + съществително, обикн. нечленувано, изразява състояние): avoir1 besoin нуждая се (имам нужда); avoir1 chaud топло ми е; avoir1 droit имам право; avoir1 des droits имам права; avoir1 du plaisir а приятно ми е, радвам се да; avoir1 de l'espoir надявам се; avoir1 envie желая, иска ми се; avoir1 froid студено ми е; avoir1 faim гладен съм; avoir1 foi (en) вярвам, имам доверие; avoir1 honte срамувам се; avoir1intérêt (а) имам интерес (да); avoir1 lieu състоя се, ставам; avoir1 l'air имам вид, изглеждам; avoir1 l'occasion имам случая; avoir1 la fièvre тресе ме; avoir1 pitié (de) имам жалост към, жал ми е за; avoir1 peine (а) мъчно (трудно) ми е (да); avoir1 peur страхувам се; avoir1 raison имам право; avoir1 soif жаден съм; avoir1 soin грижа се; avoir1 sommeil спи ми се; avoir1 tort не съм прав; avoir1 du mal а faire qqch. трудно се справям с нещо; avoir1 qqn. en grande estime много уважавам някого; avoir1 qqn. (qqch.) en aversion (en horreur) мразя, ненавиждам, не мога да понасям някого (нещо); en avoir1 long а raconter имам много да разказвам за това; il a cela de bon това му е хубавото; j'en ai assez (j'en ai marre)! разг. стига ми толкова, дошло ми е до гуша; je l'ai eu, je l'aurai падна ми в ръцете, ще ми падне в ръцете; il y a bien de quoi има защо; tu auras de mes nouvelles разг. ще ти дам да разбереш. -
7 bon1,
ne adj. (lat. bonus) 1. добър; bon1, remède добро лекарство; bon1, enfant добро дете; 2. благ, любезен; 3. добродушен, простодушен; un bon1, homme добродушен човек; 4. здрав, силен; une bon1,ne gifle силен шамар; 5. прав, справедлив; une bon1,ne cause право дело; 6. голям, значителен; bon1, nombre de gens голям брой хора; 7. цял; attendre une bon1,ne demi-heure чакам цял половин час; il y a 3 bon1,s kilomètres има цели три километра; 8. скъп, мил; mon bon1, ami! скъпи ми приятелю!; 9. сигурен; un bon1, témoin сигурен свидетел; 10. точен; un bon1, compte точна сметка; bon1,ne réponse точен, верен отговор; 11. честит, щастлив; bon1,ne année! честита Нова година! 12. благоприятен; bon1, vent благоприятен вятър; 13. чист, правилен; bon1, français правилен френски език; 14. полезен; c'est un sport bon1, pour la santé това е спорт, който е полезен за здравето; 15. доходен, изгоден; une bon1,ne transaction изгодна сделка; 16. loc. adv. а bon1, compte на добра цена; а bon1, droit справедливо; а bon1, escient съзнателно; при добро познаване на работата; а la bon1,ne чистосърдечно, искрено; а la bon1,ne franquette просто, искрено, приятелски; а la bon1,ne heure! чудесно! прекрасно! а quoi bon1,? каква полза? а bon1, marché евтино; de bon1,ne foi чистосърдечно, искрено; de bon1,ne heure рано; pour (tout) de bon1, сериозно, не на шега, наистина; 17. interj. bon1,! така, браво, добре (за задоволство); ah, bon1,? така ли?; (за неудоволствие) allons bon1,! хайде де; е... е...; 18. приятен, добър; de bon1,s moments приятни моменти; bon1, voyage! добър път!, приятен път. Ќ а bon1, chat bon1, rat погов. каквото повикало, такова се обадило; а bon1, entendeur salut погов. умният от малко разбира; а bon1, vin point d'enseigne погов. добрата стока сама се хвали; а qqch. malheur est bon1, погов. всяко зло за добро; avoir bon1,ne mine добре изглеждам, в добро здраве съм; bon1, а tirer може да се печата; bon1, courage! успех! приятна работа! bon1, diable добър човек; bon1, Dieu! боже мой! bon1, mot остроумие; bon1, office помощ, съдействие; bon1, ton добри маниери, благоприличие; bon1, vivant гуляйджия; cela est bon1, а savoir това трябва да се знае, да се има предвид; c'est bon1,! добре! c'est un homme de bon1, compte почтен човек е; comme bon1, vous semble (semblera) както намерите за добре; dire la bon1,ne aventure гадая, врачувам; en conter de bon1,nes разказвам бабини деветини; en voilà une bon1,ne! и таз добра! и таз хубава! être bon1, а tout за всичко ме бива; être dans les bon1,nes grâces de qqn. ползвам се от благоволението на някого; faire bon1,ne chère добре се храня, добре си похапвам; il fait bon1, времето е хубаво; il fait bon1, vivre животът е хубав; il fait bon1, (+ inf.) добре е да...; il faut avoir bon1, pied bon1, њil! отваряй си очите добре! j'y fais bon1,ne garde отварям си добре очите; la bailler bon1,ne говоря празни приказки; les bon1,s comptes font les bon1,s amis погов. добри сметки - добри приятели; main bon1,ne здрава ръка; ръка, която носи щастие; mon bon1, ami! драги мой!; n'être bon1, а rien за нищо не ме бива; prendre pour bon1, вземам за чиста монета, за истина; quel bon1, vent vous amène? какъв добър случай ви води насам?; sur un bon1, pied в благоприятно положение; tenir le bon1, bout de l'affaire вземам работата откъм добрата Ј страна; une bon1,ne fois pour toutes веднъж завинаги; il serait bon1, de би било добре да; avoir tout bon1, имам право, успявам; avoir bon1, а un problème намерих добро решение (в детския език); être bon1, en добър съм в (дадена област); être bon1, pour добър съм за, ставам за; bon1, pour le service годен за военна служба; on est bon1,! ние сме печени, опитни; bon1, а добър за (някаква употреба); c'est bon1, а savoir добре е да се знае; а quoi bon1, и защо, защо ли; c'est bon1, това е достатъчно; faire une bon1,ne action извършвам добро дело ( за скаутите). Ќ Ant. méchant, mauvais, petit. Ќ Hom. bond. -
8 cingler1
v.intr. (scand. sigla) мор. плувам право в определена посока; cingler1 vers le sud плавам право на юг. Ќ Ant. s'arrêter. -
9 cité
f. (lat. civitas, atis) 1. голям град; 2. най-старата част на град; 3. квартал; 4. гражданство; droit de cité юр. право на гражданство; 5. ист. град-държава (в Древна Гърция); 6. вилна зона. Ќ avoir droit de cité имам право да бъда приет, допуснат някъде; cité lacustre археол. езерно селище (наколно); cité ouvrière работническо селище; cité universitaire университетско градче; cité d'urgence временен лагер в случай на бедствие; cité parlementaire (Квебек) парламентарен комплекс. Ќ Ant. campagne. Ќ Hom. citer. -
10 compétent,
e adj. (lat. competens) 1. вещ, сведущ, компетентен, меродавен; 2. юр. който има право да съди, компетентен; tribunal compétent, съд, който има право да решава определени дела; 3. биол. cellules compétent,es клетки, които са способни да реагират на дразнение и да се диференцират. Ќ Ant. incompétent; amateur. -
11 curule
adj. (lat. curulis) ист., в съчет. chaise curule стол от слонова кост ( на който имали право да сядат само някои висши римски съдебни чиновници). Ќ magistrat curule магистрат, който е имал право да седи на такъв стол. -
12 franchise
f. (de franc3) 1. откровеност, искреност, чистосърдечност; 2. привилегия; 3. освобождаване от такси; franchise douanière освобождаване от митнически такси; franchise postale право на безплатно доставяне на кореспонденцията; 4. ист. право на убежище; 5. ост. свобода, независимост; 6. икон. франчайзинг. Ќ Ant. fausseté, hypocrisie, dissimulation. -
13 jouir
v.tr.ind. (lat. pop. °gaudire, de gaudere "se réjouir") jouir de 1. ползвам се; jouir d'un privilège ползвам се от привилегия; jouir d'un droit юр. ползвам право, титуляр съм на някакво право; 2. използвам, възползвам се; jouir de sa victoire възползвам се от победата си; jouir de l'instant използвам момента; 3. радвам се; jouir d'une bonne santé радвам се на добро здраве; 4. изпитвам голямо удоволствие, наслаждавам се; jouir de qqn. наслаждавам се от присъствието на някого; ça le fait jouir de nous voir dans cette situation изпитва голямо удоволствие да ни види в това положение; 5. изпитвам оргазъм. Ќ appartement qui jouit d'une belle vue апартамент, който има хубав изглед. Ќ Ant. partir, souffrir; manquer de. -
14 justement
adv. (de juste) 1. справедливо, с право; craindre justement pour son sort страхувам се с право за съдбата си; 2. именно, тъкмо, точно; justement! именно! -
15 malvenu,
e adj. (de mal3 et venu) 1. който няма право (да направи нещо); héritier malvenu, а se plaindre наследник, който няма право да се оплаква; 2. ненормално израснал (дърво, дете и др.). -
16 octroi
m. (de octroyer) 1. отпускане, даване, даряване; 2. бариерно право; 3. пункт, където се събира таксата за бариерно право. -
17 raison
f. (lat. ratio, onis) 1. разум, разсъдък; 2. интелектуални възможности, интелект; 3. довод, доказателство, основание, съображение, мотив, причина; raison d'un phénomène обяснение на феномен; pour quelle raison по каква причина; en raison de son âge по причина на възрастта му; raison d'être основание за съществуване; raison de plus още една причина за; raison valable основателна причина; 4. право; avoir raison имам право; 5. удовлетворение (за обида); tirer raison получавам удовлетворение, възмездие; 6. мат. отношение, пропорция; raison directe права пропорционалност; 7. философия, философско познание; 8. loc. prép. en raison de поради; а raison de по, според, пропорционално на; а raison de cinq по пет. Ќ avoir raison de qqn. побеждавам съпротивата на някого; sans rime ni raison без никакъв повод; l'âge de raison около 7-годишна възраст на дете; mariage de raison брак по сметка; perdre la raison полудявам, губя разсъдъка си; comme de raison както е справедливо; raison sociale икон. търговско име на фирма. Ќ Ant. déraison, folie, instinct; cњur, sentiment; tort. -
18 seigneuriage
m. (du v. seigneurier, de seigneur) ист. 1. власт, право на сеньор; 2. право на сеньор или феодален владетел върху сеченето на пари. -
19 abeillage
m. (de abeille) 1. ист. право на собственост на феодала над пчелните рояци, които идват в земите му; 2. ост. пчелен рояк. -
20 administratif,
ve adj. (de administration) административен; acte administratif, административен акт; droit administratif, административно право; division administratif,ve административно деление; directeur administratif, административен директор.
См. также в других словарях:
ПРАВО — система социальных норм и отношений, охраняемых силой государства. Тесная связь с государством осн. отличие П. от правил поведения в доклассовом обществе, а также от др. нормативных систем (напр., морали). Связь П. с государством не… … Философская энциклопедия
ПРАВО — ПРАВО1, права, мн. права, ср. 1. только ед. Совокупность правил человеческого поведения, установленных государственной властью, а также санкционированных государством обычаев и правил общежития, осуществляемых в принудительном порядке, с помощью… … Толковый словарь Ушакова
ПРАВО — ПРАВО1, права, мн. права, ср. 1. только ед. Совокупность правил человеческого поведения, установленных государственной властью, а также санкционированных государством обычаев и правил общежития, осуществляемых в принудительном порядке, с помощью… … Толковый словарь Ушакова
право — ПРАВО1, права, мн. права, ср. 1. только ед. Совокупность правил человеческого поведения, установленных государственной властью, а также санкционированных государством обычаев и правил общежития, осуществляемых в принудительном порядке, с помощью… … Толковый словарь Ушакова
право — ПРАВО1, права, мн. права, ср. 1. только ед. Совокупность правил человеческого поведения, установленных государственной властью, а также санкционированных государством обычаев и правил общежития, осуществляемых в принудительном порядке, с помощью… … Толковый словарь Ушакова
право — ПРАВО1, права, мн. права, ср. 1. только ед. Совокупность правил человеческого поведения, установленных государственной властью, а также санкционированных государством обычаев и правил общежития, осуществляемых в принудительном порядке, с помощью… … Толковый словарь Ушакова
ПРАВО — ПРАВО1, права, мн. права, ср. 1. только ед. Совокупность правил человеческого поведения, установленных государственной властью, а также санкционированных государством обычаев и правил общежития, осуществляемых в принудительном порядке, с помощью… … Толковый словарь Ушакова
ПРАВО — ПРАВО1, права, мн. права, ср. 1. только ед. Совокупность правил человеческого поведения, установленных государственной властью, а также санкционированных государством обычаев и правил общежития, осуществляемых в принудительном порядке, с помощью… … Толковый словарь Ушакова
право — ПРАВО1, права, мн. права, ср. 1. только ед. Совокупность правил человеческого поведения, установленных государственной властью, а также санкционированных государством обычаев и правил общежития, осуществляемых в принудительном порядке, с помощью… … Толковый словарь Ушакова
право — ПРАВО1, права, мн. права, ср. 1. только ед. Совокупность правил человеческого поведения, установленных государственной властью, а также санкционированных государством обычаев и правил общежития, осуществляемых в принудительном порядке, с помощью… … Толковый словарь Ушакова
право — ПРАВО1, права, мн. права, ср. 1. только ед. Совокупность правил человеческого поведения, установленных государственной властью, а также санкционированных государством обычаев и правил общежития, осуществляемых в принудительном порядке, с помощью… … Толковый словарь Ушакова
