-
1 вярност
ж 1. vérité f, véridicité f, véracité f, bonne foi f, authenticité f; historicité f, sincérité f; вярност на факт, на свидетелствуване, на историк authenticité (véracité, véradicité) d'un fait, d'un témoignage, d'un historien; вярност на едно твърдение véracitte (véridicité) d'une assertion; вярност на едно събитие, на един факт historicité d'un événement, d'un fait; вярност на едно чувство, на едно извинение la sincérité d'un sentiment, d'une excuse; 2. fidélité f, exactitude f, vérité f; вярност на превод, на репродукция fidélité (exactitude) d'une traduction, d'une reproduction; вярност на портрет, на разказ exactitude (fidélité) d'un portrait, d'un récit; вярност на мерките и теглилките fidélité des poids et mesures; 3. fidélité f, loyauté f; вярност към някого fidélité de qn а (envers) qn; вярност на приятел fidéité d'un ami; съпружеска вярност la fidélité conjugale; вярност към дадена дума fidélité а la parole; вярност за вярност loyauté pour loyauté; кълна се във вярност jurer fidélité; клетва за вярност serment de fidélité. -
2 друг
прил 1. (различен) autre, différent, e; друг човек un autre homme; друг смисъл un sens différent; това е друго (нещо) c'est autre chose, c'est différent; 2. като числително (следващ) l'autre; на другата страница а l'autre page, а la page suivante; 3. като съществително другото le reste, l'autre; а без друго sans doute, sans faute; други ден le lendemain; един на друг l'un а l'autre, mutuellement; един през друг а qui le premier, а qui le mieux; едно друго certaines choses, quelques choses; и др. (и други) etc.; между другото entre autre chose; с други думи en d'autres mots, brièvement, autrement dit; едно след друго coup sur coup; един след друг l'un après l'autre; на друго място ailleurs, autre part; някой и друг лев un peu d'argent; други времена, други нрави autres temps, autres mњurs; друг път une autre fois; друг път няма il n'y a pas d'autre moyen; вземи единия, удари другия l'un vaut l'autre; говорим за едно-друго parler de choses et d'autres; от друга страна d'autre part; това е съвсем друго нещо c'est tout autre chose; едно е да говориш, друго е да действуваш c'est tout autre chose de parler et d'agir; той ще бъде без друго il viendra sans faute; по един или друг начин той ще се справи d'une manière ou d'une autre il se débrouillera. -
3 един
числ 1. un, une; l'un, l'une; seul, e; 2. нар поет (единствен, сам) seul, e; 3. разг (един и същ) d'un même, du même; 4. като съществително un, une; 5. като наречие едно а) (на първо място) premièrement; б) разг (някак) d'une manière а все едно c'est la même chose; cela revient au même; peu importe; един господ знае personne ne sait, dieu sait; един-два, един-двама quelques-uns; един-единствен un seul; един и същ toujours le même; един по един l'un après l'autre; един през друг en débandade, en désordre; имало едно време il était une fois; il y avait une fois; нито един personne, pas un; с една дума en un mot, brièvement, bref, en peu de mots, succinctement. -
4 баба
ж 1. (майка на родители) grand-mère f; (обръщение) бабо! grand-mère mémère! mémé! 2. (стара жена) vieille fеmme f; mère f; 3. (тъща) belle-mère f; 4. прен (мекушав) poule f mouillée; 5. детско баба Меца papa ours, une Nounou, une Nounourse; 6. нар (акушерка) sage-femme f; 7. guérisseuse f, sorcière f; 8. баби (обръщение към внуче, дете) le fifils а mémé; la fifille а mémé а едно си баба знае, едно си бае chanter toujours la même antienne (chanson); c'est toujours la même litanie; много баби - хилаво дете quand on se met а dix pour faire qch on gâte le travail; trop de cuisinières gâtent la sauce; от дядо и от баба du temps de nos pères; du temps jadis; така и баба знае c'est un jeu d'enfant; c'est enfantin; c'est а la portée d'un enfant; (игра) сляпа баба colin-maillard m. -
5 време1
ср 1. филос temps m; heure f; 2. période f, temps m; лятно, нощно време1 en été, pendant la nuit; 3. (епоха) époque f; а до едно време1 jusqu'а un moment donné; имало едно време1 il était une fois; имам, нямам време1 j'ai le temps, je n'ai pas le temps; печеля време1 gagner du temps; вървя в крак с време1то си marcher (aller) au pas du temps (de son temps); всичко е до време1 chaque chose en son temps; в старо време1 anciennement; в скоро време1 bientôt; в сегашно време1 а présent; това иска време1 cela demande (prendra) du temps; за известно време1 pour un (certain) temps; преди известно време1 il y a quelque temps; в късо време1 en peu de temps; в разни време1на а diverses époques; в днешно време1 par le temps qui court; време1 е (на нещо) c'est le moment, c'est l'époque; от скоро време1 récem-ment; во време1 оно старин autrefois; jadis, au temps jadis; от край време1 de mémoire d'homme; петляно време1 après minuit, quand les coqs se mettent а chanter; ни в туй, ни в онуй време1 а une heure indue; без време1 avant terme; по никакво време1 а un moment indu; от време1 на време1 de temps en temps; de temps а autre; в същото време1 en même temps; във всяко време1 de tout temps; на време1то си de mon (ton, son) temps; на (за) вечни време1на pour toujours; през цялото време1 tout le temps; крайно време1 е il est grand temps; на време1 а temps; повечето време1 la plupart du temps през време1на pendant, lors de, durant, au cours de; с течение на време1то peu а peu; 4. грам temps; сегашно време1 temps présent; минало време1 temps passé; бъдеще време1 temps futur. -
6 място
ср 1. place f; всяко нещо на мястото си chaque chose а sa place; 2. endroit m, lieu m; блатисто място endroit (lieu) marécageux; 3. pays m; 4. terrain m; незастроено място terrain vague (а bâtir); 5. distance f, limite f, point m; 6. place f, emploi m; изгубвам си мястото perdre sa place; 7. passage m, endroit m (d'un morceau de lecture, de musique) а болно (слабо) място point faible (talon d'Achille); казано (не) на място dit а propos (mal а propos); на местата par endroits; на друго място ailleurs; на челно място а la tête de; населено място localité f; не ме сдържа на едно място ne pas tenir en (sur) place; няма място (да се мисли, че) il n'y a pas lieu (de croire que); отходно място lieux mpl; поставям (турям) някого на мястото му mettre qn а sa place; поставям се на мястото на някого se mettre а la place de; сборно място point de ralliement; топло място emploi rémunérateur; тук му е мястото да се каже c'est (bien) le cas de le dire; тъпча на едно място piétiner (ne pas avancer); (не) хващам място donner (ne pas donner) de bons résultats. -
7 сливам
гл 1. fusionner, réunir; сливам две предприятия в едно fusionner deux entreprises; 2. (за думи) mal articuler, bredouiller; сливам се s'unir, fusionner; (за реки) confluer, confondre (mêler) leurs eaux; сливам в едно цяло faire un tout, devenir un tout; слети класове classes uniques. -
8 авторство
ср paternité f, état m (qualité f) d'auteur; предявявам права за авторство на едно произведение revendiquer la paternité d'une њuvre. -
9 актив
м 1. полит actif m; 2. фин actif m; актив и пасив на едно предприятие l'actif et le passif d'une entreprise. -
10 бълнувам
гл 1. avoir le délire, être dans le délire; délirer; разг battre la campagne; 2. (мисля и говоря все за едно и също нещо) radoter; 3. (копнея) rêver de qch; brûler, griller de. -
11 вадя
гл 1. (изваждам) sortir, arracher, extraire, puiser, tirer; вадя вода от кладенец tirer (puiser) de l'eau а un puits; вадя позволително se faire délivrer (prendre, obtenir) un permis; вадя сабя tirer (dégainer) une épée; вадя заключение за нещо tirer (déduire) une conclusion de qch; вадя картофи lever (arracher, récolter) des pommes de terre; вадя с пръст, с нокти extirper (enlever, ôter) qch avec les doigts, avec l'ongle; вадя мазол extirper un cor; вадя си сливиците enlever (retrancher, opérer, se faire arracher, extraire) les amygdales; вадя едно число от друго soustraire (ôter, retrancher) un nombre d'un autre; вадя билети prendre des billets; вадя копие от нещо prendre (tirer) une copie de qch, copier а вадя кестените от огъня tirer les marrons du feu; вадя душата някому marteler le cerveau а qn; tourmenter qn, torturer (harasser, tracasser, harceler, tirailler) qn; разг embêter qn; raser (bassiner, asticoter) qn; вадят си очите s'arracher les yeux, être en bisbille, être en conflit (d'opinions, d'intérêt), être en querelle (en désaccord, en zizanie, en brouille) avec qn. -
12 вземам,
взимам гл 1. prendre, saisir; 2. emmener; 3. (копувам) acheter; 4. (отнемам) enlever; 5. (превземам) s'emparer de; 6. (оженвам) prendre en mariage, se marier, épouser; 7. (започвам) se mettre а, commencer а (de); 8. в съчет вземам,, че, вземам,, та finir par; 9. в съчет със съществителни вземам, в плен faire qn prisonnier; вземам, посока prendre la direction de, se diriger vers, prendre le chemin (la route) vers; вземам, преднина prendre une avance; вземам, решение prendre une décision; décider; вземам, се se prendre, être pris а вземам, влак prendre le train, monter en train (dans un wagon); вземам, връх (превес) l'emporter; вземам, жертви prendre des victimes; вземам, живота (главата) на някого coûter la tête (la vie) de qn; вземам, за почест présenter les armes; вземам, здравето някому battre qn; вземам, изпит passer son examen, se présenter а l'examen; вземам, мнението на някого consulter qn, demander (prendre) l'avis de qn; вземам, мерки prendre des mesures; вземам, мярка (за шев) prendre les mesures de qn pour un complet; вземам, мярка на някого (преценявам го) prendre la mesure de qn, le juger; вземам, на подбив (на смях) някого se moquer de qn, plaisanter qn; вземам, някого за (вместо) другиго se méprendre (sur) qn; prendre qn pour un autre, prendre une personne pour une autre; вземам, под наем (prendre) louer qch, prendre qch а louage; вземам, под свое покровителство (защита) protéger, pistonner qn; вземам, почин (инициатива) prendre en considération, avoir en vue, tenir compte de; вземам, пример (урок) prendre une leçon de; вземам, присърце prendre (une chose) а cњur; s'inquiéter de; вземам, си сбогом prendre congé, faire ses adieux; вземам, страна se ranger а l'avis de qn, embrasser l'avis de qn; prendre le parti de qn; вземам, ума някому épater qn; вземи единия, та удари другия l'un vaut l'autre; ce sont des gens de même farine; да го вземат дяволите (мътните) qu'il aille au diable; да имаш да вземаш ça ne prend pas, je ne marche pas, je m'en moque; за какъв ме вземаш? pour qui me prends-tu? не взема от дума il n'en fait qu'а sa tête; il n'entend pas raison; вземам, отговорност assumer une responsabilité; prendre sur soi, se charger de la responsabilité; вземам, вид (на) affecter un air de; вземам, (изваждам) едно число от друго ôter (retrancher, soustraire) un nombre d'un autre; вземам, известна сума от дохода prendre (prélever) une certaine somme sur le revenu. -
13 все2
нрч 1. (за място - навред) partout; вижда се все2 вода on voit partout de l'eau; 2. (за време) toujours; той все2 е болен il est toujours malade; 3. probablement, peut-être; все2 ще дойде един ден il viendra peut-être un jour; 4. пред сравнителна степен de plus en plus; все2 повече и повече страда il souffre de plus en plus; все2 едно c'est égal; все2 още е болен il est encore (toujours) malade; все2 пак quoique, bien que, malgré, tout de même; все2 така, все2 тъй toujours la même chose; ако при все2 това si toutefois. -
14 главен1
прил 1. principal, e, aux; général, e, aux, grand, e; главен1 герой protagoniste m, héros principal; главен1 учител directeur d'une école; главен1 вход entrée principale; главна дирекция (главно управление) direction générale; главна улица la grand'rue; главен1 инженер ingénieur en chef, ingénieur principal; главен1 лекар médecin en chef; главен1 редактор rédacteur en chef; главен1 счетоводител chef comptable, chef de la comptabilité; главна буква lettre majuscule, (lettre) capitale; пиша с главни букви écrire avec des lettres majuscules; écrire en capitales; главна квартира quartier général; главно изречение proposition principale; главното основание la raison majeure de qch; главната идея на едно произведение l'idée mère d'une њuvre; главно ястие (ядене) pièce résistance; главен1 град chef-lieu; главен1 град (на държава) capitale f; 2. прен primordial, e, aux; cardinal, e, aux; capital, e, aux; fondamental, e, aux; essentiel, elle, général, e, aux; principal, e aux; главен1 въпрос la question cardinale; главна роля rôle primordial (essentiel, capital); главен1 закон loi fondamentale; главна улица rue principale; 3. като съществително главното le principal; не забравяйте главен1 n'oubliez pas le principal. -
15 дръпвам
гл 1. tirer (retirer, traîner) une seule fois et vite; arracher; дръпвам ушите на дете tirer les oreilles а un gamin; дръпвам юздите на кон tirer les rênes d'un cheval; дръпвам си ръката retirer sa main; дръпвам завесата (пердето) tirer le rideau; дръпвам нещо от ръцете на някого arracher qch des mains de qn; 2. (отмествам с теглене) écarter; 3. (отвеждам някого настрана) tirer, prendre qn а l'écart; дръпвам се se retirer, s'écarter а дръпвам му един бой administrer des coups de canne а qn, donner une volée de coups а qn; дръпнах му един сън j'ai bien dormi; дръпвам му едно слово prononcer un discours (разг laïus); дръпвам от цигарата си tirer une bouffée (de sa cigarette). -
16 евангелист1
м църк (автор на едно от евангелията) évangéliste m. -
17 замръзвам
гл 1. (за вода) geler, se geler, se congeler (se transformer en glace); (за човек) geler, transir; périr de froid; (за мазнини) se figer; 2. прен а) glacer (se glacer, se figer); кръвта замръзна в жилите му son sang se glaça dans ses veines; усмивката замръзна на устните му son sourire se figea sur ses lèvres; б) (оставам на едно и също ниво) rester (en être toujours) au même point de son développement (intellectuel, moral, etc.). -
18 из
предл 1. (движение отвътре навън) de, hors de; (отделяне om едно цяло) du milieu de; 2. (движение без определена посока) par, а travers; 3. (no npoдължение на нещо) le long de, par; 4. (no) dans; 5. (който ce отнася до, който засяга) de. -
19 издържаност
ж facture f; художествена издържаност на едно произведение facture artistique d'une њuvre. -
20 има
безл гл 1. (съществува) il y a, il est, il existe; (в приказките) имало едно време il y avait (il était) une fois; 2. (за време) il y a; има вече две години il y a déjà deux ans; има време il y a du temps, on a le temps; разг il y a de la marge; 3. в съчет има да + гл (при нещо, което ще стане) avoir а + inf. или futur; има да говорят on en parlera а има - няма il y a environ (а peu près, plus ou moins); има си хас а) ça par exemple! allons donc! да забрави да ме покани, има си xac! qu'il oublie de m'inviter, ça par exemple! б) figure-toi, pense un peu, pense donc!
Страницы
См. также в других словарях:
едно — ЕДНО , а, ср. Название карточной игры. ◘ Из игр карточных самая употребительная в России подкаретная или в три листика с фальками и бардадымами, но самая любимая едно ◊ С.В.Максимов. Сибирь и каторга, 1871. ♠ У Даля в формах иодна,… … Карточная терминология и жаргон XIX века
едно време — словосъч. отдавна, някога, в миналото, нявга, някогаш … Български синонимен речник
едно на друго — словосъч. средно, горе долу, приблизително … Български синонимен речник
все едно — словосъч. безразлично, равносилно, еднакво, все то, без значение, без разлика … Български синонимен речник
все едно че — словосъч. фактически, всъщност, почти, на практика … Български синонимен речник
на едно ниво — словосъч. редом, един до друг, на един ред, рамо до рамо … Български синонимен речник
не ме свърта на едно място — словосъч. въртя се, шавам, мърдам … Български синонимен речник
стоящ на едно място — словосъч. неподвижен, постоянен, неизменен, непроменлив … Български синонимен речник
Јаникул — едно од римските ритчиња … Macedonian dictionary
грилон — едно од имињата за вештачки, синтетични ткаенини … Macedonian dictionary
редон — едно од имињата за синтетични влакна … Macedonian dictionary
