погов.

f 1) овца; 2) Амер. лама; cada oveja tiene su pareja погов. краставите магарета през девет села се подушват; cada oveja con su pareja в граматически упражнения свързване на думи от различни колони в израз според смисъла и съчетаемостта; oveja descarriada (negra) прен. черната овца на семейството; encomendar las ovejas al lobo прен. натоварвам с грижа за нещо някого, който го поставя в още по-голяма опасност; тикам в устата на вълка.

f 1) круша (плод); pera de agua водна круша; pera temprana круша ранозрейка; 2) прен. синекура (спокойно доходно място); 3) копче на звънец, електрически ключ; 4) прен. остра, козя брадичка; 5) прен., разг. конте (и като adj); del año de la pera прен. допотопен, стар; pera en dulce прен. изключителен човек или нещо; como pera(s) en tabaque прен., разг. грижливо пазено нещо; hacerse uno una pera прен., вулг. маструбирам; ser algo (alguien) la pera прен., разг. необичаен съм (към по-добро или по-лошо); pedir peras al olmo погов. търся под вола теле, очаквам нещо невъзможно.

m 1) мор. лоцман; 2) ав. пилот, летец; 3) старши офицер (на търговски кораб); 4) пилот на автомобил (особено спортен); 5) заден мигач на кола; 6) лампичка на апарат; 7) постоянен слаб пламък на газови съоръжения (за запалване); 8) прен. ръководител на акция, проучване и др.; 9) прен. след съществително означава, че то функционира като модел или експериментален вариант; ejemplar piloto пилотен екземпляр; piloto automàtico автопилот; muchos pilotos pierden la nave погов. много баби хилаво дете.

m 1) птица; pájaro carpintero зоол. кълвач; pájaro mosca (resucitado) зоол. колибри; pájaro gordo прен. важна клечка (за личност); 2) прен. хитрец; 3) прен. странна птица, подозрителна личност; 4) прен. познавач, специалист; pájaro de cuenta прен. човек, на когото не може да се има вяра; matar dos pájaro de un tiro погов. убивам с един куршум два заека; a vista de pájaro от птичи поглед; tener la cabeza llena de pájaros (a pájaros) разг. имам бръмбари в главата; el pájaro (ya) voló прен. птиченцето излетя.

m 1) кранта; 2) впрегатен кон; 3) разг. невежа; невъзпитан, грубиян; ir de rocín a ruin погов. от трън, та на глог; aunque se aventuren rocín y manzanas прен., разг. на всяка цена, въпреки всичко.

m 1) звук, звън; al son1 de под звуците на; 2) прен. слух, мълва; 3) прен. предлог, повод; 4) прен. начин; смисъл; їa qué son1?, їa son1 de qué? на какво основание; sin son1 без всякакво основание; sin ton ni son1 без всякакъв смисъл, ни в клин, ни в ръкав; bailar uno al son1 que le tocan погов. играя по чужда свирка; en son1 de прен. а) по такъв начин; б) с намерение да; al son1 de un instrumento в съпровод на, с акомпанимент на.

1. f 1) след обед; 2) вечер, вечерно време; привечер; Ўbuenas tardes! добър ден (употр. се след обед до свечеряване); 2. adv късно; tarde o temprano рано или късно; de tarde en tarde отвреме-навреме; haber nacido tarde прен. неопитен съм; para luego es tarde няма време за отлагане; màs vale tarde que nunca погов. по-добре късно, отколкото никога; tarde, mal y nunca след дъжд качулка.

m 1) време; a tiempo навреме; a su tiempo когато му дойде времето; a un tiempo едновременно; (en) un tiempo някога; con tiempo предварително, навреме; de tiempo en tiempo, a tiempos отвреме-навреме; fuera de tiempo, sin tiempo ненавреме; matar el tiempo убивам времето си; hace tiempo отдавна, преди време; a largo tiempo отдавна, преди много време; 2) време, епоха, век; andar con el tiempo в крак съм с времето, епохата, живота; 3) време, възможност, момент; 4) време, свободно време; 5) годишно време, сезон; 6) дълъг период от време; 7) продължителност, времетраене; 8) възраст, време на съществуване; 9) време; атмосферно състояние; tiempo cargado мъгливо, мрачно време; abrir el tiempo прояснявам се, оправям се (за времето); hace buen (mal) tiempo времето е хубаво (лошо); 10) мор. буря; 11) грам. време (на глагол); 12) воен. хватка (с пушка); 13) муз. такт, мярка; hacer tiempo изчаквам удобен момент, случай; ganar tiempo печеля време; darse buen tiempo прен. забавлявам се; a mal tiempo buena cara погов. спокойно! горе главата!; cual el tiempo tal el tiento посл. нагаждам се според вятъра; ajustar los tiempos подреждам в хронологичен ред събития и факти; andando el tiempo adv с течение на времето; dejar al tiempo una cosa оставям времето да реши нещо; да се реши от само себе си; del tiempo de Maricastaña прен., разг. от памтивека, много отдавна ; gastar (perder) el tiempo пилея си времето; gozar del tiempo използвам максимално и рационално времето си; pasar uno el tiempo не работя; занимавам се с дреболии; y si no, al tiempo времето ще покаже, ще потвърди; dar tiempo предоставям време за; en mis (tus, sus...) tiempos adv по мое време, в годините на моята младост; en tiempos adv по-рано, някога; faltarle a alguien tiempo para разг. нямам време за губене.

f 1) палатка; hacer tienda опъвам палатка; 2) навес; abatir tienda мор. спускам брезентов навес (на палубата на кораб); 3) лавка, магазин; tienda de modas моден бутик; 4) Амер. текстилен магазин; quien tiene tienda, que atienda погов. всеки да се грижи за делата си.

f 1) земя, суша; tierra adentro навътре в сушата; tierra firme суша, континент; tomar tierra а) мор. слизам на суша; б) ав. кацам, приземявам се; в) заземявам; 2) пръст, почва; 3) под, земя; 4) родно място; 5) страна, родина; 6) територия; 7) обработваема земя; 8) земеделска собственост; 9) Арж. прах; 10) жарг. хашиш от лошо качество; 11) прен. население; 12) мека глина (в керамиката); tierra de nadie ничия земя; tierra Prometida (de promisión) Обетована земя; tierra Santa Божигроб, Светите места; tierra vegetal плодородна земя; dar tierra a alguien погребвам някого; echar por tierra прен. развалям, съсипвам; irse (venirse) a tierra провалям се, пропадам; quedarse alguien en tierra разг. не успявам да се кача на превозно средство; sacar de debajo de (la) tierra прен. измъквам от вдън земя нещо; Ўtràgame tierra! excl разтвори се, земьо! (срам, мъка); tragarse a uno la tierra прен., разг. вдън земя потъвам; poner tierra por medio прен. спасявам се чрез бягство; dar en tierra падам; dar en tierra con algo (alguien) събарям нещо (някого); echar tierra a algo прен. посипвам с пепел, забравям нещо; en toda tierra de garbanzos разг. навсякъде; por debajo de tierra прен. в дълбока тайна; tierra de Holanda (de Venecia) охра (боя); en tierra de ciegos, el tuerto es rey погов. в царството на слепите и едноокият е цар.

m 1) пространство; 2) интервал, промеждутък от време; 3) разстояние; 4) разг. част от нещо; a trechos adv на интервали, на промеждутъци; de trecho a trecho, de trecho en trecho adv отвреме-навреме; del dicho al hecho hay mucho trecho погов. едно е да кажеш, друго - да го направиш.

m 1) пшеница; trigo otoñal, trigo de invierno зимна пшеница; trigo trechel (tremesino, tremés) пролетна пшеница; trigo sarraceno елда, гръцка пшеница; 2) жито; 3) pl житна нива; 4) прен. пари, имане; nunca es mal año por mucho trigo погов. от много глава не боли; no ser alguien (algo) trigo limpio разг. не ми е чист косъмът, не съм стока за мирисане (за човек, работа и др.).

f 1) черво; 2) корем, търбух; (pl) вътрешности; 3) корем на бременна; 4) прен. сърцевина (на плод, стебло); 5) прен. вътрешна част на пура; 6) прен. широка част на съд; 7) прен. сърцевина, ядка; 8) pl прен. чаркове, карантии; 9) прен. документи, книжа по административна процедура; tener malas tripas прен., разг. жесток съм; hacer de tripas corazón прен., разг. опитвам се да скрия страха си; (досада, огорчение и др.); tripa del cagalar анат. право черво; echar uno las tripas разг. повръщам си червата; tripas llevan piernas погов. храни душа да те слуша; revolver a uno las tripas una persona o cosa разг. тормози ме, вади ми душата (някой, нещо); sin tripas ni cuajar разг. кожа и кости, много мършав.

f 1) пъстърва (риба); 2) лебедка, скрипец за вдигане на тежести; 3) Ц. Амер. магазинче, лавка; 4) прен., разг. умен, хитър човек; no se cogen (pescan, toman) truchas a bragas enjutas погов. сухи гащи риба не ядат, а мокри.

1. intr 1) струвам, имам стойност; 2) имам значение, сила, власт; 3) годен съм, полезен съм; 4) заслужавам, достоен съм; 5) вземам връх, превъзхождам; 6) валиден съм (за документ); 7) ценен съм; màs vale que... по-добре е да...; hizo valer2 sus derechos отстоя правата си; valga lo que valga на всяка цена; Ўvàlgame!; vàlgate! дявол да го вземе!; màs vale tarde que nunca погов. по-добре късно, отколкото никога!; Ўvale! добре, съгласен съм; 2. tr 1) покровителствам, протежирам, защитавам; 2) оценявам, правя сметка; 3) съответствам на, равнявам се на; 3. prnl 1) служа си, послужвам си с нещо; 2) притичвам се на помощ; 3) разрешавам проблемите си.

f вж. vencimiento; a la tercera va la vencida погов. хубавите неща не стават лесно.

f 1) глас; a media voz полугласно; a una voz единодушно, в един глас; levantar la voz повишавам глас, протестирам; 2) pl викове; dar voces викам; 3) прен. избирателен глас; 4) слово; 5) прен. мълва; 6) шум; 7) грам. залог; voz activa действителен залог; voz pasiva страдателен залог; 8) прен. мотив, подбуда; 9) мнение; 10) муз. партия; 11) воен. voz de mando команда; 12) прен. право на изказване; voz argentada (argentina) прен. ясен и звучен глас; voz de cabeza, falsete фалцет; voz de la conciencia прен. угризения; voz sumisa прен. тих, кротък глас; aclarar la voz прочиствам гласа си, прокашлям се; ahuecar uno la voz правя гласа си по-плътен, по-тежък; anudàrsele a uno la voz прен. онемявам, не мога да говоря (от вълнение и др.); en voz с думи; en voz alta а) на глас; б) прен. публично, открито; en voz baja а) много тихо; б) прен. тайно; estar pidiendo a voces прен. изпитвам крещяща нужда от нещо; hundir a voces прен. изпълвам с викове; gritar a voz en cuello викам, колкото ми глас държи; voz del pueblo, voz del cielo погов. глас народен, глас Божи.