-
1 колкото
отн мест числ 1. (за количество) а) tant que (autant que); хляб колкото искаш du pain tant (autant) que tu en veux; б) rien que, tout juste; припаси колкото за два дена des provisions rien que pour deux jours; 2. (за сравнение) aussi... que, comme, plus... que, le plus; висок колкото баща си aussi grand de taille que son père; колкото може по-скоро le plus vite possible; 3. като в съчет а) колкото..., толкова aussi... que; б) колкото повече..., толкова повече plus... plus; колкото повече мислеше за това, толкова повече се убеждаваше plus il pensait а cela, plus il se rendait а l'évidence; в) толкова колкото autant que; г) толкова, колкото да tout juste ce qu'il faut pour; д) колкотода rien que pour, histoire de; e) колкото за, (колкото до) quant а; колкото и да si... que, quelque... que, avoir beau; колкото и хитри да сте, няма да успеете quelque rusés que vous soyez vous ne réussirez pas; до колкото зная autant que je le sache: колкото и да го обичам malgré tout l'amour que j'ai pour lui. -
2 все2
нрч 1. (за място - навред) partout; вижда се все2 вода on voit partout de l'eau; 2. (за време) toujours; той все2 е болен il est toujours malade; 3. probablement, peut-être; все2 ще дойде един ден il viendra peut-être un jour; 4. пред сравнителна степен de plus en plus; все2 повече и повече страда il souffre de plus en plus; все2 едно c'est égal; все2 още е болен il est encore (toujours) malade; все2 пак quoique, bien que, malgré, tout de même; все2 така, все2 тъй toujours la même chose; ако при все2 това si toutefois. -
3 между
предл 1. entre; 2. (сред повече предмети или лица) parmi; между хората parmi les gens; между дърветата parmi les arbres; 3. (за време) entre; 4. (за означаване на отношение между две или повече лица) entre; 5. (при сравнение) entre; 6. (при делба) entre а между другото (между впрочем) entre autre; между нас да си остане (между нас казано) soit dit entre nous, entre nous soit dit, n'allez pas le dire, le raconter а qn; между това entre temps, en attendant. -
4 ни2
частица 1. (вместо нито за усилване или подчертаване на отрицание) pas un(e); ни2 минутка повече pas une minute de plus; ни2 дума повече pas un mot de plus а ни2 в едно време (ни2 в туй, ни2 в онуй време) а une heure indue; ни2 един (ни2 една) pas un(e) seul(e); ни2 най-малко pas du tout, pas le moins du monde; ни2 в клин, ни2 в ръкав mal а propos. -
5 бързам
гл 1. se hâter, se presser, se dépêcher, faire diligence; presser le pas, se rendre en toute vitesse а (dans) un endroit, s'avancer а pas précipités; 2. прен se presser (se dépêcher, se hâter) de faire qch; faire qch а la hâte (en hâte); а колкото повече бързаш, толкова по-бавно стигаш (напредваш, успяваш) plus on se hâte, moins on avance; plus on se presse, moins on arrive; plus on se dépêche, moins on réussit; qui trop se hâte, reste en chemin. -
6 дума
ж parole f, mot m, propos m, terme m; едносрична дума monosyllabe f; многосрична дума polysyllabe f, terme m; остаряла дума mot vieilli (vieux); употребима дума mot usité (usuel); модна дума mot а la mode; заета дума (заемка) mot emprunté (mot d'emprunt); диалектална дума mot dialectal; изговарям буква по буква една дума épeler un mot; проста, сложна, производна дума mot simple, composé, dérivé; изтъркана дума mot usé; звучна дума mot harmonieux; непроизносима дума mot imprononçabie; второстепенни думи mots accessoires (grammaticaux); главни думи mots principaux (lexicographiques); служебни думи mots outils; неясна, неподходяща дума mot vague, impropre; установена, точна дума mot consacré, juste (exact, précis); при тези думи а ces mots, sur ces mots; дума не казвам ne dire mot, ne pas dire un mot (un seul mot, un traître mot); дума не отронвам ne pas sonner (souffler) mot; без да кажа дума sans dire mot, sans dire un mot; sans mot dire; гръмки думи grands mots; дума с двойно значение mot а double sens (а double entente); игра на думи jeu de mots, calembour m; празни думи vains mots; това са само думи ce ne sont que des mots; думи и дела des mots (paroles) et des actes; имам последната дума avoir le dernier mot dans une discussion; той не е казал (дал) последната си дума il n'a pas dit (donné) son dernier mot; думата му тежи sa parole a du poids (de l'autorité); имам да си кажа думата avoir son mot а dire; казвам две думи някому dire deux mots а qn; любовни, нежни думи mots d'amour, de tendresse; похвална дума mot d'éloge; жестока, ужасна дума mot cruel (dur, frappant), mot piquant (terrible); дума по дума mot а mot; mot pour mot; с една дума en un mot; това е последната ми дума c'est mon dernier mot; горчиви думи paroles acerbes, aigres; поток от думи torrent de paroles; давам честната си дума donner sa parole (sa parole d'honneur); оттеглям думата си retirer sa parole; отстоявам на думата си tenir (sa) parole; être fidèle, faire honneur а sa parole; не устоявам на думата си manquer а sa parole; човек на думата homme de parole; на дадена дума sur parole; вярвам на думата croire sur parole; искам думата demander la parole; получавам думата obtenir la parole; давам думата accorder (donner, passer) la parole; отказвам (не давам) думата refuser la parole; имам думата avoir la parole; мълчете! нямате думата! taisez vous! vous n'avez pas la parole! казвам добри (лоши) думи за някого parler de qn en bons (en mauvais) termes; отмервам думите си, внимавам за думите си mesurer (peser) ménager ses termes; не си пестя думите ne pas ménager les termes; технически думи termes techniques; необмислени думи propos de table; размяна на думи échange de propos; от дума на дума de propos en propos; de fil en aiguille; клеветнически думи propos calomnieux; мръсни (срамни) думи paroles (propos) obscènes (grasses, grossières, salées, scatologiques); cochonneries fpl; нито дума повече pas un mot de plus; разбирам от една (половин) дума comprendre а demi-mot а казана дума - хвърлен камък quand les mots sont dits l'eau bénite est faite; от дума дупка не става les belles paroles n'écorchent pas la langue; блага дума железни врата отваря plus fait douceur que violence; в буквалния смисъл на думата а la lettre, au pied de la lettre; да си дойдем на думата revenons а nos moutons; дума да не става en aucun cas, jamais; не ще и дума cela ( ça) va de soi, cela va sans dire; подмятам, подхвърлям думи (за) faire allusion (а), faire des allusions (а); последна дума на модата le dernier cri de la mode; празни думи des riens; с една дума en un mot, bref; става дума за il s'agit de, on se met а parler de; on parle de; по думите на au dire de, selon, d'après; изяждам (гълтам) думите mâchonner les mots. -
7 занимавам
гл 1. occuper, intéresser; 2. faire perdre le temps; 3. divertir, amuser; 4. enseigner, occuper; занимавам се 1. s'occuper de faire; занимавам се с домакинство s'occuper du ménage, faire le ménage; занимавам се с политика s'occuper de politique, faire de la politique; 2. divertir, prendre soin de; 3. s'occuper а avoir pour profession; 4. fravailler, étudier; ето моята стая, тук се занимавам voici ma chambre, c'est ici que j'étudie (que je travaille); няма да ви занимавам повече с това je ne vous parlerai plus de cela. -
8 мога
гл 1. pouvoir; не мога повече je n'en puis plus; 2. être en état de; 3. pouvoir (avoir le droit) а как може! comment se peut-il! -
9 нагоре
нрч 1. en haut, plus haut, vers le haut; 2. разг (повече) plus а движа се нагоре-надолу faire les cent pas; обръщам всичко с краката нагоре mettre tout sens dessus dessous. -
10 наддавам
гл 1. (давам повече, отколкото трябва) donner plus qu'il ne faut; 2. (давам по-голяма цена) surenchérir, faire une surenchère, donner plus que le prix d'adjudication; 3, allonger, rallonger; наддавам си роклята allonger sa robe; 4. engraisser. -
11 надписвам
гл 1. écrire sur; надписвам писмо écrire l'adresse (mettre la suscription) sur l'enveloppe d'une lettre; 2. (вписвам повече в сметката на някого) inscrire davantage au débit de qn, frauder, surdébiter. -
12 обикновено
нрч ordinairement, d'ordinaire, а l'ordinaire; както обикновено comme а l'ordinaire; повече от обикновено plus qu'а l'ordinaire. -
13 око
ср 1. (орган на зрението) њil m; имам големи очи avoir des yeux gros; имам малки очи avoir de petits yeux (avoir) des yeux de cochon); имам изпъкнали очи avoir des yeux saillants (avoir des yeux а fleur de tête); котешки очи yeux de chat; биволски очи yeux de bњuf; 2. прен (поглед) имам силни очи avoir de bons yeux; имам живи очи avoir l'њil vif (des yeux vifs); имам лукави (зли) очи avoir l'њil malin (méchant); вървя с очи в земята marcher les yeux а terre (les yeux fichés en terre) а бия на очи frapper les yeux, sauter aux yeux; бода в очите crever les yeux; вадя си очите (с нещо) se crever (s'échiner, se tuer) au travail; вадя си очите se manger le blanc des yeux; вземам го на око (на очи) prendre en grippe qn; взеха ми се очите donner dans l'њil; влизам в очи attirer les regards, donner l'éveil; вместо да изпише вежди, изважда очи jeter l'enfant avec l'eau sale; подигравам се в очите някому se moquer en face de qn, rire au nez de qn; гарван гарвану око не вади les loups ne se mangent pas entre eux; гледам някого в очите regarder dans les yeux qn; гледам с четири очи а) (желая много) regarder de tous ses yeux; б) (внимавам добре) être tout yeux, tout oreilles; говоря (казвам) право в очите някому dire les vérités а qn, planter qch au nez de qn, crâcher son fait а qn; догдето ти очи видят tant que la vue se peut étendre, а perte de vue; за очи pour sauver les apparences; замазвам очите някому donner dans l'њil (dans les yeux, dans la vue) de (а) qn, donner la berlue а qn; затварям си очите пред нещо fermer les yeux sur qch; затварят ми се очите avoir du sable dans les yeux; избождам (изваждам) си очите да чета (шия, бродирам и пр.) разг se brûler les yeux а lire (а coudre, а broder, etc.); издига ми се в очите faire grand cas de qn, avoir une haute idée de qn; имам дебели очи avoir du culot, être culotté; имам набито око avoir l'њil exercé; лоши очи mauvais њil; между (на четири) очи entre quatre yeux; премервам на око mesurer des yeux (avec les yeux); навирам някому нещо в очите reprocher continuellement qch а qn; напълвам очите си repaître ses yeux; не вярвам на очите си ne pas en croire ses yeux; не мога да гледам някого в очите ne pas oser regarder qn en face; обичам някого повече от очите си aimer qn mieux que ses yeux; обръщам очи (поглед) към някого или нещо tourner ses regards vers qn (qch); око за око, зъб за зъб њil pour њil, ent pour dent; око ми не мига s'en ficher, s'en foutre; око то му все натам гледа n'avoir de vues que pour; ocтанаха ми очите в (по) някого или нещо n'avoir d'yeux que pour qn ou qch; отваряй си очите ouvre l'њil; отваряй си хубаво очите! разг ouvre l'њil et le bon! (разг); отварям някому очите разг ouvrir (dessiller) les yeux а (de) qn; отвориха ми се очите mes yeux se dessillèrent, les écailles me tombèrent (de mes yeux); очите му (и) играят на четири jouer de la prunelle; пазя го като зеницата на очите си conserver qch comme la prunelle de ses yeux; плакна си очите se rincer l'њil; правя мили очи някому faire les yeux doux (les doux yeux); причерня ми пред очите а) (лошо ми стана) défaillir, tomber en faiblesse, avoir le vertige; б) (много съм ядосан) regarder noir; светвам и очите se désattrister, se réjouir; склопям очи fermer les yeux; tourner de l'њil; трън съм в очите на някого разг ne pouvoir flairer qn; умирам с отворени очи разг а mourir sans avoir réalisé ses désirs; хващам очи (пълня окото) donner dans l'њil (dans les yeux, dans la vue); хвърлям око на нещо avoir des vues sur qch; хвърлям прах в очите на някого jeter de la poudre aux yeux de qn; черно ми стана пред очите avoir le cњur gros, broyer du noir; разг être en humeur noire. -
14 още
нрч 1. encore; 2. encore, toujours; 3. encore plus; 4. dès; още от вратата dès la porte; 5. avant de, avant que; 6. разг (като частица при неодобрение, възмущение - отгоре на това) par-dessus le marché; 7. все още (и досега) toujours; още повече (освен това, при това) а plus forte raison (que), d'autant plus que. -
15 раздрънквам
гл 1. (правя да звъни, да дрънчи) faire sonner; 2. прен а) (говоря повече, отколкото трябва) jaser, bavarder, laisser échapper un secret, divulguer un secret; разг vendre la mèche; б) abîmer, détraquer, avarier, démantibuler; раздрънквам пиано détraquer un piano; раздрънквам някаква машина démantibuler une machine; раздрънквам се lâcher un secret dans la conversation; (за машина, апарат) s'abîmer, se détraquer, se démantibuler. -
16 свещник
м bougeoir m; (за повече свещи) chandelier m, candélabre m. -
17 ту
съюз tantôt..., tantôt; ту тук, ту там tantôt ici, tantôt là; печеля ту повече, ту по-малко gagner tantôt plus, tantôt moins. -
18 удобство
ср commodité f, confort m; имам всички удобства avoir tout le confort; за повече удобство pour plus de commodité. -
19 харесвам
гл plaire, trouver bon; харесвам повече aimer mieux, préférer; харесвам най-много j'aime le mieux; правя каквото ми харесва faire ce qui me plaît, faire ce qui bon me semble, agir а son gré.
См. также в других словарях:
повече́рять — повечерять, яю, яешь … Русское словесное ударение
повече — нар. още, отгоре, на туй отгоре, извън, по много, над, свръх нар. по скоро … Български синонимен речник
повече́рять — яю, яешь и повечерять, яю, яешь. сов. к вечерять … Малый академический словарь
в повече — словосъч. добавъчен, допълнителен, извънреден словосъч. свободен, излишен, неизползуван … Български синонимен речник
все повече — словосъч. от ден на ден, ден след ден, ден из ден, от минута на минута … Български синонимен речник
нещо повече — словосъч. дори, даже, всъщност словосъч. освен това, при това, на това отгоре, в допълнение, още … Български синонимен речник
повечерять — повечерять, повечеряю, повечеряем, повечеряешь, повечеряете, повечеряет, повечеряют, повечеряя, повечерял, повечеряла, повечеряло, повечеряли, повечеряй, повечеряйте, повечерявший, повечерявшая, повечерявшее, повечерявшие, повечерявшего,… … Формы слов
повечерие — повечерие, повечерия, повечерия, повечерий, повечерию, повечериям, повечерие, повечерия, повечерием, повечериями, повечерии, повечериях (Источник: «Полная акцентуированная парадигма по А. А. Зализняку») … Формы слов
Повечерие — ср. Одна из церковных служб у православных христиан. Толковый словарь Ефремовой. Т. Ф. Ефремова. 2000 … Современный толковый словарь русского языка Ефремовой
Повечерие — Повечерие, у старообрядцев павечерница (греч. Απόδειπνον «после вечери, ужина») в византийском обряде служба суточного богослужебного круга, совершаемая в дни, установленные Типиконом. Различают великое и малое повечерие. В латинском обряде… … Википедия
повечерять — яю, яешь; ПОВЕЧЕРЯТЬ, яю, яешь; св. Нар. разг. Поужинать … Энциклопедический словарь
