-
1 горе
нрч 1. là haut, en haut; отивам горе monter l'escalier, aller en haut; по-горе plus haut; най-горе tout en haut, tout là haut; 2. горе главата! courage! haut les cњurs! prenez courage! ayez bon espoir! горе ръцете! haut les mains! горе-долу а peu près; plus ou moins; sensiblement, tant bien que mal; чак до горе jusqu'au possible; а ras bord; напълвам чашите до горе remplir les vers а ras bord; verser du vin а qn а ras bord; пълно до горе plein jusqu'au bord, plein а déborder; от горе до долу du haut en bas, de haut en bas; de fond en comble; de la cave au grenier; de la tête aux pieds, de pied en cap; от горе (от високо) d'en haut а vol d'oiseau; от горе (повърхностно) superficiellement, d'une manière superticielle; de dessus; по-горе(в текст) ci-dessus; виж параграфа по-горе voir (cf) le paragraphe ci-dessus; като е казано по-горе comme ci-dessus; dont mention est faite ci-dessus; mentionné ci-dessus; все по-горе de plus en plus haut. -
2 до
предл 1. jusqu'а, jusqu'au, jusqu'aux, jusqu'en; пълня до горе remplir jusqu'au bord; следвам до края suivre jusqu'au bout; до облаците jusqu'aux nues; до дън душа jusqu'au fond de l'âme; до пояса jusqu'а la ceinture изчервявам се до ушите rougir jusqu'aux oreilles; разчуствам се до сълзи s'attendrir jusqu'aux larmes; проникнал до мозъка на костите imprégné jusqu'aux moelles; потънал съм до гуша в учение, в работа, в дългове être plongé jusqu'au cou dans les études, dans les affaires, dans les dettes; до вечерта jusqu'au soir, ново нареждане jusqu'а nouvel ordre; от горе до долу du haut jusqu'en bas; екипиран от краката до главата équipé depuis les pieds jusqu'а la tête; до кога? jusqu'а quand? 2. près de; сядам до някого s'asseoir près de qn; 3. auprès de; имам достъп до някого avoir accès auprès de qn; 4. côte а côte, а côté, du côté; вървим един друг (рамо до рамо) marcher côte а côte; заставам до прозореца se placer du côté de la fenêtre; заставам, вървя до някого se placer, marcher а côté de qn; 5. contre; притискам някого до гърдите си, сърцето си presser qn contre sa poitrine, contre son cњur; 6. en, от горе до долу de haut en bas; от долу до горе de fond en comble; въоръжен от краката до главата armé de pied en cap; 7. а; до утре а demain; довеждам до просия réduire а la mendacité; сведен до нула réduit а zero; от избата до тавана de la cave au grenier; ям до насита manger а sa faim (а satiété) работим един до друг travailler coude а coude (côte а côte, contre а contre); 8. au point de; подигравам някого до plaisanter (se moquer de) qn au point de le faire pleurer; 9. без предлог; до Министъра на просветата Monsieur le Ministre de l'Education nationale; до ректора на Софийския университет Monsieur le Recteur de l'Université de Sofia; що се отнася до мене quant а moi; то е до човека cela dépend de l'homme. -
3 долу,
доле 1. нрч en bas, а bas, plus bas; au-dessous, en dessous; вървя с главата на долу, marcher la tête en bas; идвам от долу, venir d'en bas; гледам някого отгоре на долу, regarder qn du haut en bas; живея два етажа по-долу, habiter deux étages plus bas; виж(те) по-долу, voir plus bas, voir ci-dessous; conférer (se) plus bas; хвърлям, слагам долу, jeter, mettre bas; тази дреха се слага (облича) от долу, ce vêtement se met en dessous; 2. межд а) (за протест) а bas! долу, войната!а bas la guerrel (за заповед) bas! là-dessous! долу, ръцете! bas les mains! разг bas les pattes! n'y touchez pas! долу, оръжието! bas les armes! (за команда) en bas! поставете кошницата долу, ! déposez votre là-dessous! а горе-долу, tant bien que mal, а peu près; от горе до долу, du haut en bas; от долу, до горе de fond en comble; не падам (не съм) по-долу, от някого n'être pas inférieur а qn, être son égal (son pareil), l'égaler, ne pas être au-dessous de. -
4 глава
ж 1. tête f, chef m, personne f; гола глава tête nue; плешива глава tête chauve; прен давам награда за главата на някого mettre а prix la tête de qn; отговаряте за това с главата си vous en répondez sur votre tête; глава на семейство chef (père) de famille; 2. (на добитък) tête f, pièce f (de bétail); десет глави (брави) добитък dix têtes (dix pièces) de bétail; 3. (на лук) un oignon; венец от десет глави лук chapelet (corde) de dix oignons; 4. (зеле, маруля) tête de chou, de laitue; pomme de chou; 5. (на игла, гвоздей) tête d'épingle (de clou); 6. (на бастун) pomme (d'une canne); 7. (на колона) chapiteau m (d'une colonne); 8. (на книга) chapitre m; 9. (на река) source f d'une rivière а блъскам (бия) си главата над нещо se creuser la tête; вдигам глава relever la tête; вдигам на главата си (къщата, стаята) faire un grand tapage; минава ми през главата (през ума нещо) s'aviser, se mettre en tête; l'idée me vient а l'esprit que; горе главата! courage! haut les cњurs! глави надясно (наляво) (tête) а droite (а gauche)! (за) да ми е мирна главата être а couvert, pour être plus sûr; pour plus de sûreté; дебела глава съм (упорит съм) être têtu (obstiné, opiniâtre, entêté), avoir la tête dure; avoir la tête de bois; дебела глава съм (тъп съм) avoir la tête (caboche) dure (de bois); l'esprit obtus (lourd, lent, épais); être pauvre d'esprit; bêta m, buse f; умна глава съм avoir de la tête, avoir du bon sens; дойде му до (на) главата il lui est arrivé malheur, un malheur lui survint, un malheur lui est arrivé; излизам на главата някому (с нещо) tenir tête а qn, faire face а qn; качвам се някому на главата monter sur les pieds а (de) qn; луда глава tête folle, écervelé m; jeune impétueux; casse-cou m; risque-tout m; надигам глава relever la tête, devenir indocile, rétif, ive; se révolter; върша (правя) нещо на своя глава faire qch а sa tête; en prendre la responsabilité; faire qch de sa propre initiative (de son (propre) chef, par ses propres moyens); не вдигам глава от книгата, от работата être absorbé (plongé, enfoncé) dans la lecture (dans l'étude); être accablé (débordé, submergé) de travail; sans lever la tête de son travail; от главата до петите de la tête aux pieds; des pieds а la tête; от много глава не боли abondance de biens ne nuit pas; слагам си главата в торбата se mettre la corde au coup, risquer (jouer) sa peau; risquer sa vie (sa tête), risquer gros; счупвам си главата se casser le cou; отървавам си главата (кожата) sauver sa vie; échapper а la potence; тичам през глава courir а bride abattue (а corps perdu, la tête la première); se jeter tête baissée а; se précipiter, courir ventre а terre; завъртвам някому главата tourner la tête а qn; преклонявам глава courber la tête; виното удря в главата ce vin monte а la tête; празна глава tête vide; смея се през глава rire а gorge déployée (а ventre déboutonné); разг crever de rire; rire а s'en tenir les côtes; rire а se rouler; хващам се за главата j'en suis resté bleu (baba); j'en suis resté comme deux ronds de flan (de frites); ne plus savoir que faire; être aux cent coups; ne savoir où donner de la tête. -
5 ида2
гл 1. aller; 2. arriver а; 3. разг se dépenser, s'en aller (en achat de); 4. в съчет иди та (че, äa) + гл a) va... après cela; б) qui l'aurait cru; ида си s'en aller; другаде не беше възможно да ce иде il était impossible d'aller ailleurs; а иди-дойди (горе-долу) a) comme ci, comme ça, tant bien que mal; б) passe encore; иди по дяволите (поврага)! va-t'en au diable!; ще иде на халос cela s'en ira а l'eau. -
6 на
предл 1. (за означаване на притежание) de (du), de la, des; в подножието на планината au pied de la montagne; 2. (за отношение - кому?) а (au), а la, aux; говоря на сестра си je parle а ma sњur; 3. (за посока) а (au), а la, aux, en, de; на запад а l'ouest; на отиване а l'aller; на връщане au retour; на горе en haut; на долу en bas; на страни de côté; от длъж на шир de long en large; 4. (за място) sur, а, par; слизам на земята (от превозно средство) descendre (mettre pied) а terre; 5. (за опора) sur, а, contre; 6. (за време) en, а; на есен en automne; на обед а midi; (за дата) le; 7. (за начина, по който се извършва действието) en, par, а; от ръка на ръка de main en main; на два пъти en deux fois; от ден на ден de jour en jour; два пъти на ден deux fois par jour; 8. (за обстоятелствата, при които се извършва нещо) а, en; на слънце au soleil; на мръкване а la tombée de la nuit; на море en mer; 9. (за целта на действието) pour; отивам за орехи aller pour des noix; 10. (за оръдието на действието) а, de; на ръка а la main; свиря на цигулка (на пиано) jouer du violon (du piano); 11. (за възраст) а (l'âge de); на десет години а l'âge de dix ans; 12. (за части, при разпределение) en, par; на човек par personne; 13. (за пожелание) на здраве! а votre santé; 14. в съчет а) с глаголи: благодаря на някого adresser des remerciements а qn, remercier qn; извинявам се на demander pardon а, s'excuser auprès de; покорявам се на se soumettre а; отговарям на répondre (correspondre) а; б) при гл съм с наречие (в безлични изрази) студено ми е на краката avoir froid aux pieds; в) с някои прилагателни равен на égal а; вреден на nuisible а; подобен на pareil а; близко на proche de (du); г) при някои безлични глаголи случва се на il arrive а; както подобава на comme il convient а; д) в някои изрази, като къща на няколко етажа maison а plusieurs étages; на два часа от града а deux heures de la ville. -
7 надолу
нрч 1. en bas; от горе надолу du haut en bas (partout); гледам някого отгоре надолу regarder qn de haut en bas (de la tête aux pieds); 2. (за река) en suivant le courant а обръщам с главата надолу а) mettre sens dessus dessous; б) changer du tout au tout, transformer complètement; с главата надолу la tête la première, tête baissée; хвърлям се с главата надолу se jeter tête baissée (la tête la première); с главата надолу е (тръгнало е) всичко tout s'en va а vau-l'eau. -
8 нещо
ср неопр. мест - същ 1. (само ед. ч.) quelque chose m; 2. неща само мн. ч. стесн: а) (вещи, обикновено за дрехи) affaires fpl; effets mpl; неодобр (парцали) hardes fpl; нар nippes fpl, fringues fpl, frusques fpl; б) (работи) choses fpl; 3. в съчет: а) за мярка и нещо, без нещо peu, moins; б) (около) environ; 4. като съществително (значителна личност) quelque chose m; ставам нещо devenir qch; смятам се за нещо se croire qch; 5. като прил (някакъв) quelque, quelque chose comme; нещо сме роднини nous sommes qch comme parents; 6. като нрч: а) (за качество - почти, горе-долу) в съчет с малко un petit peu quelque chose; малко нещо не съм добре je me sens un petit peu qch malade; б) (за неуясненост в състоянието или действието) un petit peu; quelque chose m; разтревожена е нещо elle se fait de soucis pour quelque chose; elle se fait de la bile pour quelque chose; нещо не е в ред quelque chose n'est pas en règle а говоря за разни неща parler des choses et d'autres; в реда на нещата е c'est dans l'ordre des choses, c'est tout а fait normal, c'est tout naturel; нещо като un espèce de; нещо като усмивка un espèce de sourure; най-дребното нещо c'est la moindre des choses. -
9 поизглеждам
гл regarder (examiner) un peu; jeter un cour d'њil sur; suivre des yeux un certain temps; (от долу до горе) toiser un peu; (втренчено) dévisager un peu. -
10 пълен
прил 1. plein, e, rempi, e; пълен до горе rempi jusqu'au bord, entièrement plein; 2. (за зала, автобус и под.) plein, e, comblé, e, bondé, e, complet, ète; 3. plein, e, total, e, aux, complet, ète, entier, ère, intégral, e, aux; пълен провал échec complet; пълна победа pleine victoire; пълен успех succès plein (total); пълнолунно затъмнение éclipse de lune totale; пълно изплащане rumboursement intégral; 4. (подробен) détaillé, e, circonstancié, e; 5. plein, e, absolu, e, complet, ète, entier, ère; пълна почивка plein repos; пълна тишина un silence absolu; пълен идиот un complet idiot; имам пълна представа за avoir une idée complète de; 6. plein, e, arrondi, e, dodu, e, gras, grasse, gros, grosse, plantureux, euse, potelé, e, rebondi, e, replet, ète, rond, e; пълни бузи des joues pleines (arrondies, dodues); пълна жена une femme plantureuse (potelée, replète, ronde); 7. (за оръжие) chargé, e а в пълен ход en pleine vitesse; в пълен състав au complet; в пълния смисъл на думата au sens plein du mot; дишам с пълни гърди respirer а pleine poitrine (а pleins poumons); пълен пансион pension complète; пълен с пари plein aux as; пълен сирак orphelin de père et de mère; пълен член forme pleine de l'article; пълна луна la pleine lune; с пълен глас викам (пея) crier (chanter) а plein gosier; с пълен пълни шепи а pleines mains, généreusement. -
11 ръка
ж 1. main f; (от китката до рамото) bras m; (голяма, груба) patoche f; водя за ръка prendre (mener) par la main; 2. прен а) homme m, personne f; опитна ръка une personne expérimentée; б) (власт) mains f pl; pouvoir m, possession f; 4. (имотно състояние) condition f; от средна ръка хора des gens de condition moyenne а вдигам ръка а) (гласувам с вдигане на ръка) voter а main lévée; б) (давам знак, че желая да говоря) lever la main; вдигам ръка срещу някого lever la main sur qn, porter la main qur qn; вдигам ръце от нещо (някого) s'en désintéresser complètement; вдигам ръце (предавам се) se rendre; вземам в ръцете си (натоварвам се) prendre en main; връзвам ръцете някому lier les mains а qn; вързан (е) в ръцете être maladroit (gauche); горе ръцете haut les mains! долу ръцете (от)! а bas les mains! разг а bas les pattes; дясна ръка съм на някого être la main droite de qn; едно на ръка certainement, sans aucun doute; здрава (твърда) ръка la main forte (ferme), n'y pas aller de main morte; измивам си ръцете s'en laver les mains; имам сръчни ръце être homme а toutes mains; ида (връщам се) с празни ръце rentrer bredouille; имам дълги ръце avoir les doigts longs; имам златни ръце être homme а toutes mains; имам лека ръка а) avoir la main légère; б) avoir la main heureuse; искам ръката на demander la main а, demander en mariage; махвам ръка ne plus s'intéresser а qch; минава ми през ръцете s'occuper d'une chose; на бърза ръка en un tour de main; нося някого на ръце être aux petits soins auprès de qn; оставам (съм) като без ръце avoir bras et jambes coupés, avoir les mains liées; оставям си ръцете c'est un travail fait а la flan, travailler comme un sabot; от ръка на ръка de la main а la main, de main en main; (новина) от първа (втора и т. н.) ръка (nouvelle) de première (seconde, etc.) main; отпускам ръце avoir bras et jampes coupés; плюя си на ръцете mettre la main а quelque chose; подавам ръка tendre la main а qn; под ръка ми е l'avoir sous le main (а ma portée); потривам ръце frotter les mains; вървя под ръка aller bras dessus bras dessous; подлагам ръка tendre la main; плащам на ръка payer comptant; работна ръка main-d'њuvre; работя на ръка faire qch а la main; развързвам ръцете някому donner carte blanche а qn; за ръка la main dans la main; с голи ръце les mains nues (sans armes); с две ръце (подписвам) (signer) des deux mains; свиря на четири ръце jouer а quatre mains; скръствам ръце rester les bras croisés, rester les mains dans les poches; в сигурни ръце en bonnes mains; турям на нещо mettre la main sur qch; човек с широка ръка un homme large (généreux).
См. также в других словарях:
ГОРЕ — ср. беда, бедствие, несчастие, злополучие, напасть; тоска, печаль, скорбь, кручина; нужа. Радость красна, горе серо. Горе горем, а смех даром, ·т.е. насмешки. Горе горе, муж Григорий, хоть бы болван, да Иван! Его горе иссушило. Больше горя, ближе … Толковый словарь Даля
Горе от ума — Горе от ума … Википедия
Горе (значения) — Горе скорбь, глубокая печаль. Горе (фотография) известная фотография Горе русская народная сказка. Географические объекты Горе (остров) остров в Сенегале. Горе (приток Сии) река в РФ. Горе (Дания) населённый пункт. Горе… … Википедия
ГОРЕ — ГОРЕ, я, ср. 1. Скорбь, глубокая печаль. Заболеть с горя. В г. кто н. (горюет). Г. горевать не пир пировать (стар. посл.). 2. То же, что несчастье. Случилось большое г. Горе горькое (самое тяжёлое). Чужого горя не бывает (т. е. нельзя быть… … Толковый словарь Ожегова
ГОРЕ — ГОРЕ, я, ср. 1. Скорбь, глубокая печаль. Заболеть с горя. В г. кто н. (горюет). Г. горевать не пир пировать (стар. посл.). 2. То же, что несчастье. Случилось большое г. Горе горькое (самое тяжёлое). Чужого горя не бывает (т. е. нельзя быть… … Толковый словарь Ожегова
Горе — Мистерия чувств * Воспоминание * Желание * Мечта * Наслаждение * Одиночество * Ожидание * Падение * Память * Победа * Поражение * Слава * Совесть * Страсть * Суеверие * Уважение * … Сводная энциклопедия афоризмов
горе — Горесть, грусть, кручина, печаль, скорбь; беда, бедствие, бездолье, злополучье, напасть, неприятность, несчастье, неудача. Неисходное горе.. Ср. . Прот … Словарь синонимов
ГОРЕ — 1. ГОРЕ1, горя, мн. нет, ср. 1. Скорбь, глубокая печаль. В горе он нигде не находил себе места. С горя. 2. Невзгода, несчастье. Нас постигло большое горе. Сделать что нибудь на свое горе. Горе мыкать (см. мыкать). 3. Огорчение, досада (разг.).… … Толковый словарь Ушакова
ГОРЕ — 1. ГОРЕ1, горя, мн. нет, ср. 1. Скорбь, глубокая печаль. В горе он нигде не находил себе места. С горя. 2. Невзгода, несчастье. Нас постигло большое горе. Сделать что нибудь на свое горе. Горе мыкать (см. мыкать). 3. Огорчение, досада (разг.).… … Толковый словарь Ушакова
Горе ты, горе, змея подколодная — Горе ты, горе, змѣя подколодная. Ср. Горе ты, горе, змѣя подколодная, Ворогъ старинный ты мой! Ты, неотступное, ты, безъисходное Рано сошлись мы съ тобой. М. П. Розенгеймъ. Ср. Мы только плачемъ и взываемъ: «О горе намъ рожденнымъ въ свѣтъ!» Г. Р … Большой толково-фразеологический словарь Михельсона (оригинальная орфография)
Горе сушит — Горе сушитъ. Горе одного только рака краситъ. Ср. Я, право, высохъ бы съ тоски... Крыловъ. Прудъ и Рѣка. Ср. Печали человѣка только крушатъ, заботы сушатъ. Горе проходчиво, а забота, какъ ржа, ѣстъ человѣка до смерти... Мельниковъ. Въ лѣсахъ. 2,… … Большой толково-фразеологический словарь Михельсона (оригинальная орфография)
