-
41 volcan endormi
-
42 volcan fissural
-
43 volcan sous-marin
Dictionnaire français-russe de géographie > volcan sous-marin
-
44 volcan écossais
-
45 volcan éteint
-
46 volcan-bouclier
-
47 activité
f. (bas lat. activitas) 1. активност, действие, деятелност; activité humaine човешка дейност; activité commerciale търговска дейност; volcan en activité действащ вулкан; 2. воен. действителна служба; être en activité de service на действителна служба съм. Ќ Ant. inactivité, inertie, paresse; non-activité. -
48 adventif,
ve adj. (lat. adventicius, avec substit. de suff.) 1. ост., юр. който не наследява по права линия; 2. бот. адвентен; 3. геол., в съчет. cône adventif, вторичен, допълнителен кратер на вулкан. -
49 bombe1
f. (du lat. bombus) 1. бомба; bombe1 incendiaire запалителна бомба; bombe1 lacrymogène бомба със сълзотворен газ; lacher, larguer des bombe1s sur un objectif хвърлям бомбите по цел; désamorcer une bombe1 обезвреждам бомба; bombe1 volante ост. ракета от типа Фау 1 и Фау 2; bombe1 atomique атомна бомба; bombe1 а hydrogène водородна бомба; bombe1 а neutrons неутронна бомба; 2. неочаквана новина; 3. сферична стъклена ваза; 4. каскет на жокей; 5. аерозол, спрей. Ќ bombe1 glacée сладолед във форма на конус; tomber, arriver comme une bombe1 пристигам, случвам се изведнъж, неочаквано; bombe1 volcanique парче лава, изхвърлено от кратера на вулкан. -
50 bouche
f. (du lat. bucca "joue", puis "bouche") 1. уста; respirer par la bouche дишам през устата; 2. отвор, отвърстие; bouche d'aération вентилационен отвор; 3. дуло; 4. геогр. устие; 5. вход в залив или в проток; 6. прен. гърло; 7. вкус; il a une fine bouche той има изтънчен вкус; vin long en bouche вино, чийто вкус остава дълго в устата; vin court en bouche вино, чийто вкус се загубва бързо; garder qqch. pour la bonne bouche пазя най-доброто за накрая; s'enlever les morceaux de la bouche лишавам се от залъка си заради някого; dépense de bouche разход за храна; ouvrir la bouche говоря, отварям си устата; de bouche а oreille от уста на уста; bouche cousue! гроб съм!, няма да кажа нищо!; la bouche du métro вход на метрото; la bouche d'un volcan кратер на вулкан. Ќ avoir toujours un mot, une chose sur la bouche повтарям постоянно едно и също нещо; отегчавам; bouche а feu оръдие, топ; fine bouche чревоугодник, гастроном; cela fait venir l'eau а la bouche от това на човек му потичат лигите; être dans la bouche de tout le monde предмет съм на всички разговори; faire la petite bouche цупя се, карам да ме молят (за ядене); fermer la bouche а qqn. заставям някого да замълчи; затварям устата на някого; ne pouvoir tirer un mot de la bouche de qqn. не мога да изкопча нито дума от устата на някого; ouvrir la bouche а qqn. накарвам, предизвиквам някого да говори. -
51 cheminée
f. (bas lat. caminata, de caminus "âtre", gr. kaminos) 1. огнище; камина; 2. комин; paquebot а trois cheminées кораб с три комина; 3. шахта за проветряване; 4. алп. комин, тесен вертикален скален коридор. Ќ col cheminée яка на поло, която обгръща долната част на врата; cheminée des fées колона от глинеста пръст, с каменен блок, който я е предпазил от ерозията; cheminée d'un volcan гърло на вулкан (през което излиза лавата на повърхността); cheminée d'équilibre отвор за регулиране на налягането в хидравлична система. Ќ Hom. cheminer. -
52 cratère
m. (lat. crater, gr. kratêr) 1. ист. голяма чаша с дръжки, потир; 2. кратер (на вулкан); 3. отвор (на стъкларска вещ); 4. кратер ( от метеорит или бомба). -
53 déjection
f. (lat. méd. dejectio) 1. изпразване; ходене по нужда; изпражнения; 2. лава, изригвания ( от вулкан). -
54 éruption
f. (lat. eruptio) 1. изригване (на вулкан); 2. мед. обрив; 3. прен. изблик; éruption de joie, de colère изблик на радост, гняв. Ќ éruption dentaire болезнено никнене на зъбите ( у децата). -
55 extrusion
f. (du lat. extrudere "pousser hors de") 1. изхвърляне; 2. геол. изригване на втвърдена лава от вулкан. -
56 laccolite
f. (du gr. lakkos "fosse" et lithos "pierre") повдигане на почвата от неизригнал вулкан; лаколит. -
57 lancer2
v.tr. (bas lat. lanceare "manier la lance") 1. хвърлям, мятам; lancer2 une flèche хвърлям стрела; 2. отпускам; отправям; 3. техн. пускам в ход; 4. пускам в продажба; 5. въвеждам (мода, обръщение); лансирам; lancer2 un artiste лансирам артист; 6. пускам във водата (за плавателен съд); 7. изхвърлям; volcan qui lance des pierres вулкан, който изхвърля камъни; 8. движа силно, мятам; lancer2 des bras en marchant мятам ръце докато вървя; lancer2 une gifle удрям шамар; 9. пускам напред, хвърлям напред; lancer2 son cheval пускам коня си да препуска; lancer2 les soldats а l'assaut хвърлям войниците в атака; se lancer2 хвърлям се, нахвърлям се, втурвам се, навлизам. -
58 lapilli
m.pl. (du lat. lapis "pierre") едра вулканична пепел; лапили, отломъци от втвърдена лава, които падат при изригване на вулкан. -
59 salse
f. (lat. salsus "salé") малък вулкан, от който изригват кал и газове. -
60 vie
f. (du lat. vita) 1. живот; être en vie жив съм, живея; donner la vie а qqn. раждам някого; la vie humaine човешкият живот; revenir а la vie възкръсвам, съживявам се; signe de vie признак на живот; sa vie ne tient qu'а un fil животът му виси на косъм; ôter la vie а qqn. отнемам живота на някого; devoir la vie а qqn. дължа живота си на някого; vie organique органичен живот; mener une double vie водя двойствен живот; vie d'un volcan животът на вулкан; 2. живот, жизненост, живост; plein de vie пълен с жизненост, с жажда за живот; la fabrique donne la vie au village фабриката дава живот на селото; 3. начин на живеене; живот; бит; la vie des Romains животът на римляните; la vie citadine градският живот; vie conjugale брачен, съпружески живот; vie sédentaire уседнал начин на живот; 4. поминък, прехрана; gagner sa vie изкарвам прехраната си; 5. житие; 6. loc. adv. а vie до живот; пожизнено; pension а vie пожизнена пенсия; а la vie, а la mort до смърт, за цял живот. Ќ vie de bohème безгрижен живот; vie de château, la grande vie безделнически, охолен живот; mener la vie dure а qqn. измъчвам някого, правя живота му черен; faire la vie разг., ост. ударил съм го на живот; femme de mauvaise vie ост. жена с леко поведение; проститутка; jamais de la vie никога; la vie durant докато съм жив; vivre sa vie живея си живота; passer de vie а trépas умирам; tant qu'il y a de la vie, il y a de l'espoir погов. докато човек е жив, има надежда; avoir la vie sauve спасен съм; la bourse ou la vie парите или живота; question de vie ou de mort въпрос на живот и смърт; amis pour la vie приятели завинаги; vie de chien кучешки живот; niveau de vie élévé високо жизнено равнище; ça ne se passe pas comme ça dans la vie в живота не става така. Ќ Ant. mort.
См. также в других словарях:
Вулкан (Marvel Comics) — Вулкан История публикаций Издатель … Википедия
Вулкан Крашенинникова — Вулкан Крашенникова … Википедия
Вулкан Шмидта — (гора Шмидта) Cп … Википедия
Вулкан Зимина — Вид на вулкан Овальная Зимина со склонов вулкана Безымянный. Координаты … Википедия
Вулкан Баранского — Вулкан Баранского … Википедия
Вулкан Головнина — Вулкан Головнина … Википедия
Вулкан Сарычева — Вид на вулкан с острова Райкоке(7 февраля 2007 г.) … Википедия
Вулкан Амак — англ. Amak Volcano … Википедия
Вулкан Кропоткина — Вид на вулкан Кропоткина … Википедия
Вулкан Перетолчина — Вулкан Перетолчина … Википедия
Вулкан — (Volcanus). Божество, соответствовавшее у римлян греческому Гефесту, т. е. бог огня и обработки металлов. (Источник: «Краткий словарь мифологии и древностей». М.Корш. Санкт Петербург, издание А. С. Суворина, 1894.) ВУЛКАН (Vulcanus или Volcanus) … Энциклопедия мифологии
