-
1 décurie
f. (lat. decuria) ист. декурия ( отделение от десет войници у римляните). -
2 décurion
m. (lat. decurio) ист. декурион, десетник ( началник на отделение от десет войници у римляните). -
3 abriter
v.tr. (de abri) 1. подслонявам; abriter le bétail подслонявам добитъка; 2. предпазвам; 3. настанявам; abriter des soldats настанявам войници; s'abriter v. pron. 1. подслонявам се; 2. прен. скривам се (зад); s'abriter derrière la loi скривам се зад закона ( предпазван съм от него). Ќ Ant. découvrir, exposer. -
4 boisselée
f. (de boisseau) 1. пълна крина; une boisselée de noix пълна крина орехи; 2. ост., зем. мярка за повърхност, около десет ара. -
5 bouclier
m. (ellipse de escut bucler "écu а bosse") 1. щит; 2. воен. металически предпазител на оръдие; 3. зоол. изпъкнали твърди крила на някои насекоми; 4. мин. здрав подвижен предпазител при прокопаване на подземия; 5. прен. защита, опора; 6. зоол. черупка на ракообразните. Ќ levée de boucliers неподчинение, разбунтуване на римските войници; прен. противопоставяне; faire un bouclier de son corps (а qqn.) заставам пред някого, за да го предпазя; bouclier thermique термичен щит на атомен реактор; термичен щит на космически апарат. -
6 box2
m. (mot angl. "boîte") 1. бокс (отделение, преграда в конюшня и др. за едно животно); 2. преградно място в обществена сграда (кафене, болница). Ќ le box2 des accusés място за обвиняеми в съдебна зала. Ќ Hom. boxe. -
7 bureau
m. (de bure) (pl. bureaux) 1. бюро, писалище, писалищна маса; 2. кантора, писалище, канцелария, отделение, бюро, офис; bureau de poste поща, пощенско отделение; le bureau d'une agence офисът на агенция; heures de bureau работно време на канцелария; bureau de change обменно бюро; 3. служба; chef de bureau началник служба; 4. бюро (състав); bureau international du travail международно бюро на труда; bureau de vote комисия, бюро по изборите, изборна секция; 5. воен. поделение на генералния щаб; 6. каса; гише; bureau d'un théвtre театрална каса; 7. анкетна комисия. Ќ bureau de tabac будка за цигари; Deuxième Bureau ост. отдел за военни справки; bureau des pleurs разг. служба по рекламациите; prendre l'air du bureau осведомявам се какво става, какво е настроението; Bureau Veritas технически комитет по наблюдение на корабите и самолетите. -
8 canon1
m. (it. cannone, augment. de canna "tube", de canne) 1. воен. артилерийско оръдие, топ; gros canon1 тежко оръдие; canon1 rapide скорострелно оръдие; canon1 de siège обсадно оръдие; canon1 paragrêle оръдие против градушка; canon1 lance-harpon оръдие, изстрелващо харпун (на китоловен кораб); canon1 а neige оръдие за производство на сняг; 2. цев (на огнестрелно оръдие); 3. дупка на ключ; 4. водосточна тръба; 5. стара мярка за вино (1/8 от литъра); 6. зоол. свирка (кост на крайника на кон); 7. ост. дантелена лента, която се е връзвала под коленете през ХVII в.; 8. разг. оръдеен; service canon1 оръдеен сервис ( много силен). Ќ canon1 а dévider масур; chair а canon1 разг. пушечно месо (за войници, които ще бъдат убити); canon1 а électrons усторител на електрони. -
9 case
f. (lat. casa "chaumière") 1. колиба, къщурка; 2. отделение (в чекмедже, маса, шкаф, вагон); 3. всеки един от квадратите на дъска на шах, на дама, на кръстословица; 4. квадратчета от разграфена хартия; 5. структура, подредба. Ќ case postale пощенска кутия; il lui manque une case разг. нещо му хлопа дъската. -
10 caser
v.tr. (de case) 1. ост. поставям, подреждам нещо в отделение на чекмедже, шкаф; 2. настанявам на служба, работа; 3. при игра на табла - правя капия; 4. напъхвам; se caser подреждам се, настанявам се; разг. женя се. Ќ avoir deux filles а caser разг. имам две дъщери за женене. -
11 cassetin
m. (it. cassettino, de cassetta) печ. отделение, преграда в каса ( за букви). -
12 centurie
f. (lat. centuria "groupe de cent") истор. центурия (в Древния Рим подразделение на класите от по сто души или подразделение на войската на сто войници). -
13 chambre
f. (lat. camera "voûte"; gr. kâmara) 1. стая; chambre а coucher спалня; chambre а louer стая за даване под наем; 2. камара, събрание; chambre des députés народно събрание; chambre haute горна камара (на лордовете, в Англия); chambre basse долна камара (на общините в Англия); chambre de commerce търговска камара; 3. съд, отделение (в съдилище); chambre criminelle углавно отделение; chambre civile гражданско отделение; chambres assemblées съд в целия си състав; 4. палата (учреждение); chambre de compensation клирингова палата; 5. техн. камера, отделение; chambre а air въздушна камера; chambre des machines отделение за машините; chambre de combustion горивна камера; chambre de vapeur парно отделение; chambre frigorifique хладилна камера; chambre obscure тъмна стая, камера обскура; 6. стаята на краля в дворец; 7. офицерски кабини на кораб; 8. минна галерия или кухина. Ќ chambre ardente ист. съд за съдене на държавни престъпници; en chambre du conseil юр. в разпоредително заседание; garder la chambre пазя стаята (при болест); faire chambre а part спя в отделни стаи (за съпрузи); musique de chambre камерна музика; artisan de chambre занаятчия, който работи вкъщи; pot de chambre цукало; chambre de sûreté полицейски арест; chambre а gaz газова камера (в концентрационните лагери); стая за екзекуция с газ в някои американски затвори; chambre forte трезор, блиндирана каса; chambre de compensation фин. клирингова палата; chambre pliante d'un appareil de photo ост. черен кожух, подобен на акордеон, на старите фотоапарати; chambre а air вътрешна автомобилна гума; chambre antérieure de l'њil анат. пространство между ириса и роговицата; chambre postérieure de l'њil анат. пространство между ириса и очното дъно. -
14 chambrée
f. (de chambre) 1. пълна стая с хора; 2. работници или войници, които живеят заедно в една стая; 3. обща спалня на войници. -
15 chauffe
f. (de chauffer) 1. стопляне, загряване; surface de chauffe част от повърхността на парен котел, която се нагрява направо от огъня; chambre de chauffe отделение за парните котли в кораб; 2. техн. огнище в пещ за разтопяване; 3. bleu de chauffe работен комбинезон. -
16 classe
f. (lat. classis) 1. съсловие; класа; classe ouvrière работническа класа; classe dominante господстваща класа; classe laborieuse обикновеният народ, трудовата класа; la lutte des classes класовата борба; 2. класа, разред, степен; качество; établissement de première classe първокласно заведение; wagon de première classe вагон първа класа; avoir de la classe изискан съм, имам висока класа; hôtel hors classe хотел от изключителна класа; elle est très classe тя е много шик; 3. зоол. раздел, клас; classe des vertébrés клас на гръбначните; classe des mammifères клас на бозайниците; 4. учебен клас, паралелка; classe préparatoire подготвителен клас; passer dans la classe supérieure преминавам в по-горен клас; la petite classe най-малките ученици; 5. класна стая; 6. воен. набор, випуск; la classe de 1998 набор 1998 година; 7. класификационна група в статистиката; classes d'âge разделяне населението на групи според възрастта. Ќ faire la classe преподавам; la rentrée des classes начало на учебната година; classe de neige зимно училище (с уроци и спортуване в планината); classes vertes зелено училище (сред природата); être bon pour la classe разг. годен съм за военна служба; vive la classe! уволнение! (за войници); faire ses classes получавам военно обучение (за набор); прен. придобивам опит. -
17 cnémide
f. (gr. knêmis "jambière") ист. наколенник, носен от гръцките войници през Античността. -
18 colonat
m. (de colon1) ист. крепостничество, колонат ( у римляните). -
19 compartiment
m. (it. compartimento, de compartire "partager") 1. отделение; преградка; tiroir а compartiments чекмедже с прегради; 2. купе (във вагон); 3. симетрични фигури; квадратчета (на шахматна дъска); 4. кухина в предмет. -
20 complet1,
ète adj. (lat. completus, p. p. de complere "achever") 1. пълен; c'est complet1, пълно е, няма места; collection complet1,ète пълна колекция; њuvres complet1,ètes пълни съчинения; discrédit complet1, пълно дискредитиране; hôtel complet1, хотел, който е пълен, без свободни места; 2. цял, цялостен; 3. съвършен, напълно развит. Ќ être au grand complet1, всички сме събрани, всички сме налице; pain complet1, хляб, в който има и трици; petit déjeuner complet1, закуска с хляб, масло и конфитюр; dix années complet1,ètes десет изтекли години. Ќ Ant. incomplet; élémentaire; esquissé, appauvri, réduit; désert, vide.
Перевод: с французского на болгарский
с болгарского на французский- С болгарского на:
- Французский
- С французского на:
- Все языки
- Болгарский
- Русский
