-
1 aristocratie
f. (gr. aristokratia, de aristos "le meilleur") 1. ист. аристокрация (в Древна Гърция - политическо управление, в което властта принадлежала на група привилегировани хора); 2. аристокрация, дворянство; 3. прен. видни, знатни хора; 4. разш. превъзходство, господство; изтънченост. Ќ Ant. démocratie; peuple; vulgarité. -
2 avoir1
v.tr. (lat. habere) I. 1. имам, притежавам; 2. доставям си, снабдявам се; il est difficile d'avoir1 un logement трудно е да си набавиш жилище; 3. получавам, спечелвам; avoir1 un prix получавам награда; 4. avoir1 а (+ inf.) трябва да; j'ai а vous reppeler трябва да ви напомня; 5. n'avoir1 plus qu'а (+ inf.) остава само; 6. avoir1 beau (+ inf.) напразно; 7. en avoir1 (contre, а) сърдя се на, яд ме е на; II. 1. il y a безл. има; il y a du monde dans les rues има хора по улиците; 2. преди; avoir1 quelques mois преди няколко месеца; 3. il y en a qui има хора, които; III. спом. гл. (служи за образуване на сложните времена): il a dit той каза; IV. loc. verbales (avoir + съществително, обикн. нечленувано, изразява състояние): avoir1 besoin нуждая се (имам нужда); avoir1 chaud топло ми е; avoir1 droit имам право; avoir1 des droits имам права; avoir1 du plaisir а приятно ми е, радвам се да; avoir1 de l'espoir надявам се; avoir1 envie желая, иска ми се; avoir1 froid студено ми е; avoir1 faim гладен съм; avoir1 foi (en) вярвам, имам доверие; avoir1 honte срамувам се; avoir1intérêt (а) имам интерес (да); avoir1 lieu състоя се, ставам; avoir1 l'air имам вид, изглеждам; avoir1 l'occasion имам случая; avoir1 la fièvre тресе ме; avoir1 pitié (de) имам жалост към, жал ми е за; avoir1 peine (а) мъчно (трудно) ми е (да); avoir1 peur страхувам се; avoir1 raison имам право; avoir1 soif жаден съм; avoir1 soin грижа се; avoir1 sommeil спи ми се; avoir1 tort не съм прав; avoir1 du mal а faire qqch. трудно се справям с нещо; avoir1 qqn. en grande estime много уважавам някого; avoir1 qqn. (qqch.) en aversion (en horreur) мразя, ненавиждам, не мога да понасям някого (нещо); en avoir1 long а raconter имам много да разказвам за това; il a cela de bon това му е хубавото; j'en ai assez (j'en ai marre)! разг. стига ми толкова, дошло ми е до гуша; je l'ai eu, je l'aurai падна ми в ръцете, ще ми падне в ръцете; il y a bien de quoi има защо; tu auras de mes nouvelles разг. ще ти дам да разбереш. -
3 brochette
f. (de broche) 1. малък шиш, шишче; 2. малка златна брошка за закачване на ордени; 3. прен., разг. редица от хора, група от хора. Ќ une brochette de décorations няколко ордена и медали, подредени в редица. -
4 certain,
e adj. (lat. pop. °certanus, de certus "assuré") 1. сигурен, положителен, уверен, достоверен; c'est un fait certain, това е сигурен факт; 2. определен; 3. някой, някакъв, някой си; certain,es gens някои хора; certain,s peuples някои народи; un certain, administrateur някакъв си администратор; 4. loc. imp. il est certain, que (+ indic.) известно е, че; 5. m. сигурно нещо, сигурност; 6. фин. монетна единица, която определя курса на другите валути; coter le certain, определям курса на валута спрямо британската лира; 7. неизбежен; mort certain,e неизбежна смърт. Ќ un certain, някой си; un certain, nombre de gens известен брой хора. Ќ Ant. conjectural, contestable, controversé, douteux, incertain, problématique, suspect, illusoire; aléatoire, improbable; sceptique, hésitant. -
5 cohorte
f. (lat. cohors, ortis) 1. ист. кохорта (десета част от римски легион); 2. поет. войска; 3. разг. група, множество от хора; 4. демогр. група от хора, които са преживяли заедно определено събитие в едно и също време. -
6 colonie
f. (lat. colonia, de colonus "colon") 1. колония (владение); 2. колония (група, общност, множество от хора, животни); 3. съвкупността от хора, които произхождат от една провинция, но живеят другаде; la colonie russe de Paris руската колония в Париж. Ќ une colonie de vacances летен лагер (летовище за деца); une colonie d'abeilles рой пчели; une colonie de bactéries колония от бактерии; colonie pénitentiaire затворнически лагер ( за непълнолетни престъпници). Ќ Ant. métropole; individu. -
7 eau
f. (lat. aqua) 1. вода; eau claire бистра вода; eau douce сладка вода; eau courante течаща вода; eau potable питейна вода; eau dormante (stagnante) застояла вода; eau de pluie дъждовна вода; eau souterraine подпочвена вода; eau gazeuse газирана вода; eaux industrielles индустриални води; château d'eau голям воден резервоар; eau bénite светена вода; eau dure твърда вода (със съдържание на калциеви и магнезиеви соли); eau croupie застояла вода; eau de mer морска вода; eaux salées морски, солени води; eau de source изворна вода; eau de rose розова вода; 2. море; река; езеро; блато; hautes, basses eaux прилив, отлив; l'eau descend има отлив; 3. секреции на човешкото тяло (сълзи, пот, урина); j'étais tout en eau целият бях облян в пот; être tout en eau вир вода съм; 4. в съчет. с имена на плодове и др.: ракия; eau de marc джиброва ракия; eau de prunes сливова ракия; 5. сок (от плодове, растения); 6. pl. минерални извори, бани; eaux thermalers минерални извори; aller aux eaux отивам на минерални бани; 7. прен. бистрота, прозрачност ( на скъпоценен камък). Ќ eau bénite de cave вино; gens de delà l'eau наивни, глупави хора; de la même eau от един и същи род, вид; dans ces eaux-là нещо такова; що-годе; приблизително; а fleur d'eau на еднакво равнище с водата; battre l'eau правя си напразен труд; c'est une goutte d'eau dans la mer капка в морето, маловажно нещо; chambre а eau парен котел (на пералня); c'est un escroc de la plus belle eau първокласен мошеник; coup d'épée dans l'eau дупка в морето; несполучлив опит; eau ardente терпентиново масло; eau de Cologne одеколон; eau de Javel белина; eau de vaisselle помия; eau ferrée вода, в която е потапяно нажежено или ръждясало желязо и която се дава на анемични хора; eau oxygénée кислородна вода; eau régale царска вода; eau rouge вода, размесена с вино; eau seconde разредена азотна киселина; eaux fermées замръзнала част от море; eaux ouvertes незамръзнала част от море; eaux vives (marée de vive eau) най-големи приливи и отливи във време на пълнолуние и новолуние; être dans les eaux de qqn. следвам някого; споделям мнението на някого; n'avoir pas inventé l'eau chaude глупав съм; être comme l'eau et le feu с противоположни характери сме; être comme un poisson dans l'eau чувствам се като риба във вода; faire de l'eau пълня се с вода (за кораб); faire de l'eau уринирам; faire qqch. les pieds dans l'eau дълбоко съм загазил в нещо; faire venir l'eau au moulin de qqn. работя в полза на някого; il ne gagne pas l'eau qu'il boit неспособен и мързелив човек; il n'est pire eau que l'eau qui dort тихата вода е най-опасна; jeter de l'eau а la mer правя в морето дупка; много труд за нищо; l'affaire est tombée dans l'eau работата отиде по дяволите; laisser couler l'eau не преча, не спъвам; оставам нещата да се развиват свободно; l'eau m'en vient а la bouche лигите ми протичат; l'eau va toujours а la rivière пари при пари отиват; les grandes eaux de Versailles версайските водоскоци; manger de l'eau намокря ме дъжда; marin d'eau douce слаб, лош моряк; mettre de l'eau dans son vin намалявам претенциите си; nager dans les grandes eaux заемам високо положение; nager entre deux eaux държа средно положение между две противни страни; pêcher en eau trouble ловя риба в мътна вода; petites eaux слаб алкохол; revenir sur l'eau изплувам, връщам си загубеното; se jeter а l'eau de peur de la pluie от трън та на глог; s'en aller en eau de boudin изчезвам като дим; se noyer dans une goutte d'eau неспособен съм да реша и най-малкия проблем; и най-малката трудност ме обърква; (dans un verre) se ressembler comme deux gouttes d'eau приличаме си като две капки вода; se tenir dans les eaux de qqn. навъртам се около някого; suer sang et eau излиза ми душата (от умора); suivre le fil de l'eau вървя по течението; une tempête dans un verre d'eau силно вълнение за нищо и никакво; tant va la cruche а l'eau qu'а la fin elle se casse веднъж стомна за вода, втори път стомна за вода, най-сетне се счупва. -
8 file
f. (de filer) 1. редица, върволица, верига; file de gens върволица от хора; 2. loc. adv. а la file (а la file indienne) един подир друг ( в индийска нишка). Ќ chef de file първият човек в редица от хора; par file а droite! (par file а gauche!) воен. дясното рамо напред! (лявото рамо напред!). -
9 grand,
e adj. et n. (lat. grandis, qui a éliminé magnus) 1. голям, едър, висок; un homme grand, голям, едър човек; un homme grand, et mince висок и слаб човек; un grand F голяма буква F; grand,e foule голяма тълпа; grand, monde много хора; 2. голям, просторен; 3. силен, голям; un grand, bruit голям шум; 4. цял, пълен; une fenêtre grand,e ouverte широко отворен прозорец; des yeux grand,s-ouverts широко отворени очи; deux grand,es heures над два пълни часа; depuis trois grand,s jours от цели три дълги дена; 5. най-важен, капитален; grand,e nouvelle важна новина; avoir grand, besoin имам голяма нужда; 6. многоброен; 7. голям (по степен); nous sommes de grand,s amis ние сме големи приятели; 8. голям, порастнал, възрастен; cette fille est déjà grand,e това момиче е вече голямо, порастнало; les grandes personnes възрастните; être assez grand, pour достатъчно съм възрастен за да; les grand,s възрастните; по-големите деца; 9. дълъг, голям на дължина; marcher а grand,s pas вървя с големи крачки; 10. прен. прочут, велик, голям; un grand, homme велик човек; un grand, artiste прочут артист; grand, seigneur велик владетел; grand, prêtre велик жрец; les grand,s hommes великите хора; Pierre le grand, Петър Велики; 11. надут, важен, бомбастичен, голям; avoir grand, air имам важен вид; 12. великодушен, благороден; un grand, caractère благороден характер; 13. значителен, монументален, важен; un grand, ouvrage монументално дело, творба; 14. m. голям, възрастен човек; les grand,s ne sont pas toujours raisonnables големите не винаги са разумни; 15. loc. adv. en grand, голям мащаб, в големи размери. Ќ de grand, cњur от все сърце; grand, air чист въздух, на открито място; au grand, air на открито, на въздух; grand-faim голям глад; grand, monde висш свят; grand, merci голяма благодарност, много ви благодаря; grand-soif голяма жажда; le Grand Océan Великият (Тихият) океан; le grand Turc, le grand Seigneur султан; les grand,es eaux de Versailles едновременната работа на всички водоскоци във Версай; lever а grand,e eau пера с много вода; grand, blessé сериозно ранен; au grand, complet в пълен състав; La Grande Guerre Втората световна война; Grand d'Espagne Испански гранд; la Grand-rue (Grand'rue) главната улица в град; а grand,-peine с голяма мъка; pas grand,-chose не е голяма работа; voir grand, loc. adv. имам големи проекти; grand ensemble жилищен комплекс. Ќ Ant. petit; exigu; mesquin, bas; modeste. -
10 notabilité
f. (d'apr. lat. notabilis) 1. значителност, знатност; забележителност; 2. влиятелен, известен човек, почетен жител; 3. pl. влиятелни хора, хора с тежест, нотабили. -
11 vermine
f. (lat. vermina, plur. de vermen "ver") 1. гадина, паразит (по хора и животни); 2. прен., разг. паразит, много лош и вреден човек; 3. лит. сбирщина, пасмина ( от долни хора). -
12 vivant,
e adj. (de vivre) 1. жив; il est encore vivant, той е още жив; matière vivant,e жива материя; 2. пъргав, пълен със живот; 3. m. жив човек; 4. loc. prép. du vivant, de през живота на. Ќ bon vivant, бонвиван; un cadavre vivant, жив труп, много измършавял човек; le pain vivant, причастието; bien vivant, ост. човек, който се държи добре; tableau vivant, жива картина (съставена от живи хора); rue vivant,e улица, пълна с хора; langues vivant,es живи, говорими езици. Ќ Ant. mort, endormi, figé; inanimé, inorganique. -
13 volée
f. (de voler) 1. летене, прелитане, хвърчене; полет; 2. ято, орляк; une volée d'oiseaux ято птици; une volée d'enfants орляк деца; 3. прен. обществено положение, качество, състояние; gens de haute volée хора от висок ранг; хора с голям размах; 4. разг. биене, пердах; volée de coups серия от удари; volée de bois vert удари с пръчка; силни атаки, критика; 5. залп; 6. дуло (на оръдие); 7. стръка (на каруца за впрягане на кон); 8. прелетяно разстояние от птица наведнъж; 9. (Швейцария) ученици от един випуск; 10. спорт. воле; 11. част от стълбище между две площадки, поредица от стъпала; 12. loc.adv. а la volée във въздуха; прен. със замах; attraper une balle а la volée хващам топка във въздуха; refermer une porte а la volée затварям врата със замах. Ќ donner la volée а un oiseau пускам птица да лети на свобода; а la volée изведнъж, без колебание; лековато; d'une seule volée наведнъж, без прекъсване; semer а la volée сея, като пръскам семената с шепа. -
14 abri-sous-roche
m. (de abri, sous et roche) геол., палеонт. недълбока пещера в подножието на стръмна скала, в която са живяли праисторически хора. -
15 acclimater
v.tr. (de climat) 1. привиквам към нов климат, аклиматизирам; acclimater une plante аклиматизирам растение; 2. (за хора) s'acclimater свиквам с нова страна; 3. прен. вмъквам, вкарвам, възприемам; acclimater une habitude възприемам навик. -
16 affluence
f. (lat. affluentia) 1. ост. изобилие; 2. прииждане, прилив (на течности); 3. наплив, струпване на хора; affluence de clients наплив на клиенти. -
17 affolé,
e adj. (de affoler) 1. обезумял, ужас?н; gens affolé,s обезумели хора; 2. в съчет. boussole, aiguille affolé,e магнитна стрелка на компас, която се отклонява внезапно и безразборно от северната посока поради промяна на магнитното поле. Ќ Ant. calme. -
18 âgisme
m. (de âge) дискриминация спрямо възрастните хора. -
19 alentours
m.pl. (subst. de entour) 1. околности, околни места; 2. краища на тапицерия, заграждащи централния мотив; 3. прен. антураж; близки хора; 4. les alentours du problème това, което касае даден проблем. -
20 allant,
e adj. (de aller) 1. който обича да ходи, да се движи, да скита; 2. m. разг. увлечение, жар; 3. m. pl. само в съчет. les allant,s et les venants преминаващи хора.
См. также в других словарях:
Хора-Юган — Характеристика Длина 5 км Бассейн Карское море Водоток Устье Куноват · Местоположение 322 км по левому берегу Расположение … Википедия
Хора (значения) — Хора: Монастырь Хора в Константинополе. Хора народный танец. Хора сельскохозяйственная округа древнегреческого полиса. Хора диакритический знак огласовки звука О в письменности гурмукхи. Хора село, Цунтинский район Дагестана … Википедия
Хора (психоанализ) — Хора (греч. Χώρα) первая стадия психосекусального развития от 0 до 6 месяцев, описанная Юлией Кристевой как доисторическая стадия становления субъекта. Хора предшествует стадии зеркала, а потому является несимволизируемым опытом встречи с… … Википедия
Хора-Сирма — Хора Сирма название нескольких населённых пунктов: Хора Сирма деревня в Вурнарском районе Чувашии. Хора Сирма деревня в Чебоксарском районе Чувашии. Хора Сирма деревня в Чебоксарском районе Чувашии … Википедия
ХОРА — понятие философии постмодернизма, фиксирующее в своем содержании феномен самодвижения семиотических сред, характеризующегося имманентными пульсационными версификациями своего направления и форм. Данное понятие было введено в философский оборот… … История Философии: Энциклопедия
ХОРА — Лаваля СОГЛАШЕНИЕ 1935 (англо французское) о плане урегулирования итало эфиопского конфликта (итало эфиопская война 1935 36). Название по имени английского министра иностранных дел С. Хора и премьер министра Франции П. Лаваля. Предусматривало… … Большой Энциклопедический словарь
Хора-Лаваля соглашение 1935 — Хора ‒ Лаваля соглашение 1935, план Хора ‒ Лаваля, секретное соглашение о плане урегулирования итало эфиопского конфликта (см. Итало эфиопские войны. Война 1935‒36). Достигнуто 8 декабря в Париже министром иностранных дел Великобритании С. Дж.… … Большая советская энциклопедия
ХОРА — ЛАВАЛЯ СОГЛАШЕНИЕ — 1935 (англо французское) о плане урегулирования итало эфиопского конфликта (итало эфиопская война 1935 36). Название по имени английского министра иностранных дел С. Хора и премьер министра Франции П. Лаваля. Предусматривало передачу Италии… … Энциклопедический словарь
хора́л — хорал … Русское словесное ударение
ХОРА — муж., архан., самоед., некладеный баран или олень, бык. Толковый словарь Даля. В.И. Даль. 1863 1866 … Толковый словарь Даля
хора — сущ., кол во синонимов: 1 • танец (264) Словарь синонимов ASIS. В.Н. Тришин. 2013 … Словарь синонимов
